РЕШЕНИЕ
№ 1406
гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на от Народното събрание на
Република България против Решение № 1807/24.04.2023г., пост. по гр.д.№ 17353/2022,
ПРС, с което са отхвърлени предявените от Народното събрание на Република
България против „Мира Фууд“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни с
пр.осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 661, 92 лв.,
представляваща неустойка за разваляне на договор № ОП-055-02-133/29.12.2020 г.,
дължима на основание чл. 12.3. от Договора и сумата от 995,71лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.11.2021 г. до 28.11.2022 г., ведно със законна
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 29.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като са
присъдени и разноски.
Жалбоподателят Народно събрание на Република България /НС/ поддържа, че
решението е неправилно и необосновано. Счита извода на съда, че договорът е
развален поради забавено изпълнение за неправилен. Твърди, че договорът е развален
поради виновно неизпълнение – неточно изпълнение от страна на изпълнителя,
изразяващо се в трайна и изначална невъзможност за доставка на един от договорените
артикули – минерална вода „Девин“ в стъклена бутилка от 330мл. Във връзка с
1
установената изначална невъзможност за доставка на този договорен артикул,
възложителят е пристъпил към разваляне на договора и претендира неустойката във
връзка с това разваляне. Счита за правилен извода на съда, че вина за неизпълнението
носи ответника, който е поел задължение, което изначално не може да изпълни.
Поддържа, че неоснователно съдът е приложил нормата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, като на
практика не се е произнесъл дали е възникнало правото да се търси неустойка, но е
приел , че изпълнението е незначително. Оспорва този извод, като сочи, че не следва да
се съпоставя цената на неизпълнената доставка с цената на целия договор, а
неизпълнената част от договора, която в случая е ¼ от възложените за доставка
артикули. Поддържа и че е изправна страна по договора. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Мира фууд“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба,
като счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа, че
изводите на съда, изложени в решението са правилни и съобразени с материалния
закон. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността, конкретните доводи на жалбоподателя са
свързани с неправилност на изводите в обжалваното решение, че е налице забава, а не
неизпълнение, че неизпълнението е незначително, като е използван неправилен
критерии – стойността на договора и неизпълнението.
Народното събрание на РБ е предявило кумулативно съединени осъдителни
искове с пр. осн. чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД против „Мира фууд“ ЕООД за заплащане на
суми, съставляващи договорна неустойка , мораторна и законна лихви поради
2
разваляне на договора по вина на изпълнителя – ответното дружество.
За да постанови обжалваното решение , първоинстанционният съд е приел, че е
доказано наличието на сключен договор за доставка на 4 броя артикули, сред които и
минарелна вода „Девин“ в стъклена бутилка от 330мл, че изпълнителят по договора
не е изпълнил задължението си за доставка на сочения артикул дори и след дадения
срок за изпълнение, че невъзможността за изпълнение обективно е съществувала още
към момента на подписване на договора, че възложителят по договора е бил изправна
страна. С оглед тези фактически констатации е приел, че е налице частично
неизпълнение на поето договорно задължение, което е основание за прекратяване на
договора, с което пък възниква правото на задържане на внесената гаранция за
изпълнение. Приел е, че дори и да е възникнало задължението за заплащане на
неустойка, то приложение следва да намери нормата на чл.87, ал.4 от ЗЗД – да се
прецени съотношението между неизпълненото и изпълненото задължение. При това
положение е приел, че неизпълнението е незначително с оглед интереса на кредитора.
По тези съображение е приел, че не е възникнало правото на разваляне на договора на
осн. чл.87, ал.1 от ЗЗД и е отхвърлил исковете.
В настоящата инстанция не е отнасян спор относно фактите – наличие на
сключен договор между страните за периодични доставки от страна на търговското
дружество при заявка на НС, включващ и доставка на минерална вода „Девин“ в
стъклени бутилки от 330мл; за това, че изпълнителят не е доставил същата в срока по
договор; както и че още към момента на сключване на договора той е бил в
невъзможност да го изпълни поради отдавна прекратено производство на този артикул.
Приложена е и електронна кореспонденция между страните, сред която е налично и
изявление на възложителя за прекратяване на договора.
Поставя се въпросът дали възложителят НС е имал право на прекратяване на
договора, респ. възникнало ли е правото да получи неустойка и в какъв размер. В
представения по делото договор между страните, в гл.Х „Условия за прекратяване на
договора“, чл.16.2, т.(i) е разписано правото на възложителя едностранно да прекрати
договора в случай на системни / три и повече пъти/ в рамките на един месец : а)
забавяне на доставка; б) забавяне или отказ от отстраняване на несъответствия на
продукти; в) отказ от извършване на доставка; г) доставка на продукти с
несъответствия с изискванията на договора. В случая е безспорно между страните, че
е налице отказ от доставка на процесния артикул. Такъв отказ не е извършван три пъти
в рамките на един месец, но от кореспонденцията между страните по договора се
установява, че подобен артикул изобщо не е възможно да бъде доставян поради
спирането му от производство от страна на производителя и то настъпило преди
сключване на договора. При това положение, според съда е възникнало правото на
възложителя да прекрати договора.
3
В процесния договор е предвидена и възможността за заплащане на неустойки
поради неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията по него -гл.VIII
„Неустойки“. В чл.12.3 е разписано, че при забава на доставките или забава за
отстраняване на констатирани несъответствия, продължила повече от три дни,
възложителят има право за прекрати договора. В този случай му се дължи неустойка
равна на 20% от разликата между общата прогнозна стойност на доставките и цената на
извършените доставки до момента. Именно на тази клауза се позовава и ищецът,
претендирайки процесната сума. В чл.12.5 пък е записано, че при прекратяване на
договора от възложителя на някое от основанията по чл.16.2, т.(i), възложителят има
право да получи неустойка в размер на сумата по гаранцията за изпълнение на
договора, включително и да я усвои.
Съдът намира, че е налице очевидно противоречие в договорките за вида и
размера на неустойката при едни и същи основания за прекратяване на договора. В
първия случай за неизпълнение продължило над 3 дни се дължи неустойка от 20%, а
във втория - при отказ от доставка, се губи внесената гаранция.
Съгл. чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. ВКС в
свое Р№ 67/30.07.2014г., т. д. № 1843/2013 г., II т. о., разяснява, че на тълкуване
подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради
недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното
съдържание на договора, като целта е да се установи действителната, а не
предполагаемата воля на страните.
С оглед на тази законова регламентация и указания на ВКС, съдът намира, че в
настоящия случай е невъзможно да се установи действителната воля на страните
относно начина на определяне, респ. размера на довороната неустойка при
конкретното неизпълнение. Практически е предвидена кумулативна дължимост на две
неустойки за едно и също неизпълнение, при което договореното излиза извън
присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
В ТР № 1/15.06.2010г. , т. д. № 1/2009г., ОСТК, ВКС, т.4 са дадени
задължителни указания за тълкуване, съгласно които на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД е
нищожна уговорка за заплащане на неустойка, когато единствената цел, за която е
уговорена излиза извън присъщите й функции –обезпечителна, обезщетителна,
санкционна. Тази преценка следва да се направи за всеки конкретен случай и то към
момента на сключване на договора и при съблюдаване и на примерно изброените
критерии: размерът и естеството на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава чрез неустойката; налице ли е обезпечение и с други правни способи –
4
поръчителсдтво, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка / компенсаторна
или мораторна/; степента на неизпълнение на задължението – съществено или
незначително; съотношението между уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението.
Поради изложеното съдът намира, че двете клаузи за дължимост на неустойка за
едно и също неизпълнение, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват нищожни.
Предмет на настоящето производство е претенцията за заплащане на неустойка съгл.
чл.12.2 от договора. При констатирана нищожност на същата, то и претенцията за
заплащане на обезщетение въз основа на нея следва да бъде отхвърлена като лишена от
основание.
С отхвърляне на главния иск следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове
за мораторна и законна лихви като неоснователни.
Постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1807/24.04.2023г., пост. по гр.д.№ 17353/2022, ПРС.
ОСЪЖДА Народното събрание на Република България, БУЛСТАТ *********,
да заплати на „Мира фууд“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5