О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.08.2020 г.
гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение
на десети август 2020 година
В закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА Като разгледа докладваното от съдия
Иванова
В.ч.гр.д. № 192/2020 г. по описа на съда, констатира
следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с 248 ал. 3 ГПК
Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.иК.К., действащи чрез
пълномощник юрк. Ц.Д., със съдебен адрес ***, срещу определение № 622/28.05.2020
г. на РС-Търговище, с което е оставена без разглеждане молбата на
ч.жалбоподател за изменение на решение № 61/13.02.2020 г., постановеното по
гр.д. № 1807/2019 г. на РС-Търговище, в частта за разноските, като НЕДОПУСТИМА.
В депозираната частна жалба се излагат оплаквания, че доводът на съда,
обусловил постановяването на обжалваното определение, че застрахователното
дружество не е представило списък на разноските, напълно противоречи на
истината. В становище, изпратено на 19.12.2020 г., ищецът ясно е заявил, че
претендира разноски, както и че прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника; това възражение не е
взето предвид от съда и погрешно е отсъден висок хонорар, в противоречие с
Наредбата. По изложените съображения моли да бъде уваженото искането му в
частта за разноските, като бъде намален присъдения на ответника хонорар до
определения минимум.
В постъпилия в срок писмен отговор по жалбата, ответната страна, чрез
процесуалния си представител адв. Г.Ц., АК-Търговище, е заявила становище за
неоснователност на жалбата, като, позовавайки се на ТР № 6/2012 от 06 ноември
2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
списъкът по чл. 80 ГПК може да се инкорпорира в исковата молба и жалбата, счита,
че се касае за изчерпателно изброяване, което не включва възможността това да
бъде извършено с което и да е писмено изявление по делото; и моли обжалваното
определение да бъде потвърдено.
След извършената проверка по допустимостта на жалбата, съдът приема,
че частната жалба е депозирана в срок,
от надлежна страна, внесена е дължимата държавна такса, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
С решение № 61/13.02.2020 г. по гр.д.№ 1807/2019 г. на РС-Търговище е
отхвърлен предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 83183048299, гр. София , срещу Я.П.
*** иск за сумата от 884,84 лв.- регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди и ликвидационни разходи,
причинени от ПТП, настъпило на 02.08.2016 г., в гр. Търговище, по вина на
ответника, като неоснователен, на осн.чл. 500 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КЗ; като ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК 83183048299 е осъдено да заплати на ответната страна разноски
в размер на 600 лв.- адв.възнаграждение, на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Препис от решението е връчен на ищеца на 31.01.2020 г. Молбата за изменение
на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248 ал. 1, във
вр.с чл. 62 ал. 2 изр.1 от ГПК - на 16.03.2020 г. (дата на пощ.клеймо
12.03.2020 г.), обоснована с прекомерност на адв.възнаграждение, присъдено на
ответницата, с доводи, че е предявен един иск за сумата от 884,84 лв., делото
не се отличава с висока правна и фактическа сложност, разгледано е в едно
заседание.
В срока за отговор ответната страна е взела становище, че молбата е
недопустима и неоснователна. Ищецът не бил представил списък на разноски по чл.
80 от ГПК, поради което и не можел да иска изменение на решението в частта за
разноските, обстоятелство, обуславящо недопустимост на молбата, а размерът на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение било в минималния размер,
определен по Наредбата на ВАС, което обуславяло неоснователност на молбата.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
по делото ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, такъв е
представен само от ответника, при което искането на ищеца за изменение на
постановеното решение в частта за разноските е недопустимо, тъй като липсата на
списък по чл. 80 ГПК води до ненадлежно упражняване на правото да се иска
изменение на решението, цитирал е съд.практика на ВКС.
Видно от доказателствата по делото, действително, нарочен списък по чл. 80 ГПК, ищецът не е депозирал. За
проведеното единствено открито с.з. на 14.01.2020 г., ищецът не се е явил, не е
бил представляван. С депозирана молба вх. № 12934 от 20.12.2020 г., наречена
СТАНОВИЩЕ, процесуалният представител на ищеца юрк. Ц.Д., е заявила, че поради
служебна ангажираност е възпрепятствана да се яви в насроченото открито с.з.,
моли да бъде даден ход, поддържа ИМ, оспорва отговора на ответника, поставя
въпроси към допуснатия свидетел; в случай, че ответникът оспорва размера на
платеното обезщетение, заявява, че поддържа искането си за САТЕ; ако бъзде
даден ход по същество, моли да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени направените
съдебни и деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., 50 лв. държавна такса и 10 лв. за свидетел; прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав прави
следните правни изводи:
Искането е по чл. 248 ал. 1 от ГПК, направено в срок, от ищеца по делото,
който не е обжалвал постановеното по същество решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция (изр.1-во), като в противен случай тя няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските (изр.2-ро).
Съгласно задължителните постановки на т.
9 от ТР № 6/2012 от 06.11. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК,
„молбата за изменение на съдебното
решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.
80 ГПК, е недопустима.“, като в мотивите към т. 2 от ТР 6/2012 (съгласно
която „Страната следва да представи
списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в
производството, за който е представено доказателство) ВКС е дал задължителни
за съдилищата разяснения, че „Този списък
съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита,
че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран,
както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита,
че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на
делото“.
В последователната си практика ВКС, след ТР 6/2012 г., ВКС приема, че списъкът по чл. 80 ГПК може да
бъде инкорпориран в „н а този списък може да бъде инкорпориран „в искова молба,
жалба, отговор на искова молба или жалба“, „самостоятелно или като част от друг документ“ (Определение
№ 239 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 355/2017 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Ваня Атанасова), „в отговора на въззивната жалба“ (Определение № 363 от
23.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5253/2016 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Владимир Йорданов) и др. Това търкуване съответства и на духа и смисъла
на закона, и преодолява буквалното, в т.ч. стеснително тълкуване, каквото дава в становището си и
ответника по частната жалба – че списъкът по чл. 80 ГПК може да бъде
инкорпориран само в исковата молба и жалбата, позовавайки се на мотивите на т.
2 от ТР 6/2012, тъй като се касаело за изчерпателно изброяване.
Настоящият въззивен състав споделя виждането, че Списъкът по чл. 80 ГПК да
бъде инкорпориран във всеки писмен документ, който е депозиран пред съда в
посочения в чл. 80 изр.1 от ГПК (най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция). Според състава това тълкува съответства на мотивите
на т. 2 от ТР 6/2012г., тъй като в края на горицитираната част от мотивите ВКС
изрично посочва: „ако страната счита, че
направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на
делото“.
В настоящия случай ищецът е представил изчерпателен списък на
претендираните от него разноски, който списък е обективиран в цитираното
СТАНОВИЩЕ вх. № 12934/20.12.2019 г. (като първото и единствено открито с.з. е
проведено на 14.01.2020 г.).
Отделно от това следва да се посочи и следното:
Съгласно съдебната практика на съдилищата, в това число и на ВКС, „Нормата на чл. 80 изр. 2 ГПК съдържа
ограничение, което се отнася само за страната, която иска да й се присъдят, или
увеличат присъдените разноски, които тя е направила, но не е представила списък
на разноските - тя не може да иска изменение на решението в частта за
разноските. Законодателят тук не поставя приложението на тази норма в
зависимост от това дали другата страна е представила списък на разноските. Това
е така защото възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен от
насрещната страна може да бъде направено и без да е представен списък на
разноските, щом такива се претендират“ (Определение № 260 от 1.06.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1771/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева).
Цитираната от РС-Търговище съдебна практика е неотносима към настоящия
казус, тъй като и в двете определения списък по чл. 80 ГПК ИЗОБЩО не е бил представян (в никакъв писмен
документ).
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че депозираната от ищеца
молба за изменение на решението в частта за разноските е допустима и е следвало
да бъде разгледана по същество от първоинстанционния съд, поради което
обжалваното определение се явява неправилно, следва да се отмени и делото да се
върне на РС-Търговище за произнасяне по същество (Опр.№ 363/23.12.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5253/2016 г., I г. о., ГК).
Частният жалбоподател не е претендирал разноски за настоящата инстанция,
поради което и такива не се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като
неправилно определение № 622/28.05.2020 г. на РС-Търговище, с което е оставена
без разглеждане молбата на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, за
изменение на решение № 61/13.02.2020 г., постановеното по гр.д. № 1807/2019 г.
на РС-Търговище, в частта за разноските, като НЕДОПУСТИМА.
ВРЪЩА ДЕЛОТО
на Районен съд – Търговище за произнасяне по молбата на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, с правно основание чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.