Р Е
Ш Е Н
И Е № 163
гр. Пловдив, 09.10.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на десети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 363/2018 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 14185/10.05.2018 г. от Р.Р.Б. ЕГН ********** против решение № 517/18.04.2018
г., постановено по г. д. № 2735/2016 г. по описа на ОС – П., с което е отхвърлен
иска против „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК ******* с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че в полза на банката не съществува ипотечно
право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека № **, т.***, д. № ***/**.**.****
г. на нотариус Л.Т. по отношение на следния имот, собственост на Р.Р.Б.: УПИ ***
от кв. ** по плана на с. Х. – П.В.З., цялото с площ от 670кв. м., ведно с построената
в него масивна жилищна сграда със застроена площ 62кв. м., състояща се от избен
етаж, нормален етаж, тавански етаж и гараж, както и всички останали подобрения,
при граници на имота: УПИ **, УПИ ***, УПИ **, улица.
Моли съда да отмени
решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски
Иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Предявен от Р.Р.Б.
ЕГН ********** *** против „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК *******.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че в полза
на банката не съществува ипотечно право, учредено с нотариален акт за договорна
ипотека № **, т. ***, д. № ***/**.**.**** г. на нотариус Л.Т. по отношение на
следния имот: УПИ *** от кв. ** по плана на с. Х. – П.В.З., цялото с площ от
670кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ
62кв. м., състояща се от избен етаж, нормален етаж, тавански етаж и гараж,
както и всички останали подобрения, при граници на имота: УПИ **, УПИ ***, УПИ **,
улица. Претендира
разноски.
Ответникът не признава
иска. Претендира разноски.
Между страните няма
спор по следните обстоятелства: между Г. Н. Б. и ответника е сключен договор за
банков кредит от **.**.**** г. За обезпечаване на кредита ищецът е учредила в
полза на банката ипотека върху следния недвижим имот: УПИ *** от кв. ** по плана на с. Х. – П.В.З., цялото с площ от 670кв. м.,
ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 62кв. м.,
състояща се от избен етаж, нормален етаж, тавански етаж и гараж, както и всички
останали подобрения, при граници на имота: УПИ **, УПИ ***, УПИ **, улица.
Поради неизпълнение на задълженията по кредите, банката се е снабдила с
изпълнителен лист на 05.03.2008 г. Образувано е изпълнително дело № 156/2008 г.
по описа на ЧСИ А., рег. № ***. Изпълнението е насочено и против имота на
ищеца.
В исковата молба се твърди, че вземането на банката против Г. Б. е погасено
по давност, тъй като от юни 2010 г. банката не е предприела никакви действия по
събиране на дълга.
Това твърдение е неоснователно.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Това е всяко действие на кредитора, с
което се цели иницииране на изпълнителни действия от страна на съответния
орган. Изпълнителното производство е образувано на 15.04.2008 г. Видно от
представените материали по изпълнителното дело, искания на банката за
предприемане на действия за принудително изпълнение или изпълнителни действия
от ЧСИ са правени, както следва: през юни – август 2008 г., октомври 2008 г.
/л. 139 от делото на ОС/, на 11.05.2009 г. /л. 159 от делото на ОС/, на
05.03.2010 г. /л. 236 от делото на ОС/, на 15.07.2011 г. /л. 356 от делото на
ОС/, за който документ ищецът не е провел успешно оспорване, видно от заключение
/л. 440 – 442 от делото на ОС/, на 25.09.2012 г. /л. 376 от делото на ОС/.
С всяко от тях давността е била прекъсвана и е започвала да тече нова
давност.
Прекратяването на изпълнителното производство по силата на разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК няма връзка с погасителната давност, тъй като не
опорочава действията на кредитора по предприемане принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че молба вх. № 4676/25.09.2012 г. /л. 376 от делото на ОС/,
молба вх. № 2919/30.05.2012 г. /л. 377 от делото на ОС/ и молба вх. №
492/26.01.2012 г. /л. 378 от делото на ОС/ не са били депозирани в деловодството
на ЧСИ на посочените дати. Това твърдение е неоснователно. По искане на ищеца е
представен препис от входящия регистър на ЧСИ за посочените дати /л. 493 – 496
от делото на ОС/. Този регистър е официален документ. От записите в него си
вежда, че такива молби от банката са входирани на посочените дати. Върху тях
има отбелязване за това обстоятелства, което представлява също официален
документ, макар и неподписан. Ето защо, настоящата инстанция приема, че тези
молби действително са депозирани при ЧСИ на посочените дати. В този смисъл е
неоснователно оплакването във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд при приемането на тези
доказателства.
Следователно, към момента на подаване на исковата молба – 14.11.2016 г.,
погасителната давност не е била изтекла.
По време на настоящия исков процес тече давност за главното вземане,
доколкото не е налице хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД – процесът не
е относно вземането, а касае нов юридически факт, за който се твърди да е настъпил
след валидното възникване на същото. И това обстоятелство следва да бъде
отчетено, включително и в производството пред втората инстанция по същество.
Но, с отговора на исковата молба – 30.12.2016 г., е направено възражение за неосъществяване
на фактическия състав на погасяването по давност. Следователно давността е
прекъсната, на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и е започнала да тече нова давност,
която не е изтекла.
При това положение се налага общият извод, че не е изтекла погасителната
давност за задължението на Г. Н. Б. по отношение на банката.
След като не е погасено главното задължение, то, по аргумент на противното
от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД, ипотечното право на ответника по
отношение на имота на ищеца също не е погасено и съществува. Ето защо така предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена Р.Р.Б. ЕГН ********** да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК ******* сумата от 350.00лева,
представляващи разноски за въззивното производство.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 517/18.04.2018 г., постановено по г. д. № 2735/2016 г. по описа на ОС – П..
ОСЪЖДА Р.Р.Б. ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК ******* сумата от 350.00/триста и петдесет/ лева,
представляващи разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: