РЕШЕНИЕ
№ 3955
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110217664 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. В. М. ЕГН **********, чрез
упълномощения адв.М. К., срещу електронен фиш за налагане на глоби серия
К № 7748913 на МВР-СДВР, в който е посочено, че на 19.04.2023 г., в 20.44 ч.,
в гр. София, по бул.„Владимир Вазов“ срещу №83, с посока от ул.„Ген.
Инзов“ към бул.„Ботевградско шосе“, при ограничение на скоростта от 50 км.
/ч., за населеното място, с МПС - лек автомобил "..." с рег. и
собственик/ползвател Н. В. М. ЕГН **********, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/
№MD1192 - 82 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3%/, при разрешена
скорост 50 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е 32 км/ч., което
е квалифицирано като нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП, извършено в
условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К
5458390 на 28.07.2022 г., поради което и на основание
чл.189,ал.4,вр.чл.182,ал.4,вр.ал.1,т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800
лв. /като е посочена Банка /БНБ/, банков код и банкова сметка за заплащане на
1
глобата/.
Въз основа на приложения списък с намерени фишове съдът приема, че
електронният фиш серия К № 7748913, съставен на 13.07.2023 г., е връчен на
Н. В. М. на 23.11.2023 г., а жалбата срещу него е подадена в
законовопосочения срок – на 07.12.2023 г., предвид разпоредбата на ал.8 на
чл. 189 от ЗДвП, която гласи "Електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу
електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша", и която разпоредба не е отразена в електронния фиш
/както не е отразена и нормата на ал. 6 на чл. 189 от ЗДвП – за правото на
писмено възражение срещу фиша/.
В жалбата е написано, че електронния фиш е незаконосъобразен,
издаден в нарушение на процесуалните правила, за което са изложени
следните доводи: Н. В. М. ЕГН ********** не е собственик на лек автомобил
"..." с рег. №.., а в електронния фиш не е вписано името на собственика, като
за несобственика отговорността възниква въз основа на декларация от
собственика за предоставено фактическо или на правно основание ползване на
ППС, с копие от СУМПС на съответното лице; обжалваният електронен фиш
не съдържа ясно и точно посочване на нарушените разпоредби, тъй като не
съдържа отразяване на конкретната в случая хипотеза на чл.21,ал.1 от ЗДвП,
от което е налице противоречие между фактическото описание на
нарушението и дадената му правна квалификация, а и електронен фиш серия
К №5458390 е издаден за нарушение на друг вид норма, като с всичко това е
накърнено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка се иска
електронният фиш да бъде отменен и да бъдат присъдени направените
разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят Н. В. М. редовно призован не се
явява
Явява се упълномощеният му адв.К., редовно призован, и пледира да
бъде уважена жалбата срещу електронния фиш, които да бъде отменен като
незаконосъобразен, по аргументите, посочени в нея. Претендира присъждане
2
на разноски, за каквито представя доказателства в съдебното заседание.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява. От
пълномощник на същата са представени писмени бележки. В тях е написано,
че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В хипотезата на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, ако е по-голям от минималния такъв за съответния вид дело.
По делото са приложени: електронен фиш за налагане на глоби серия К
№ 7748913 на МВР-СДВР от 2023 г. - МВР-СДВР; свален на хартиен носител
снимков материал на описаното нарушение - 2 черно-бели хартиени снимки
формат А 4 – на автомобила и на пътната обстановка и използваното
техническо средство за регистриране и заснемане на нарушението /камера -
без информация за дата, час и пр. /; протокол от 14.03.2023 г. – за периодична
проверка на техническото средство - преносима видео-радарна система за
наблюдения и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON с фабричен
№MD1192; справка от БИМ за вписан тип средство за измерване и решение за
одобрен тип средство за измерване; сертификат за завършен курс на обучение
за работа с АТСС; ежедневна форма на отчет за 19.04.2023 г.; протокол за
използване на 19.04.2023 г. на автоматизирано техническо средство или
система; справка за собственост на посочения автомобил; справка от МВР
/картон на водача/ относно извършените от Н. В. М. нарушения на ЗДвП и
наложените за тях санкции; заповед на министъра на Министерство на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и
копие на образец на електронен фиш; електронен фиш за налагане на глоби
серия К № 4548930 - МВР-СДВР за нарушение, съгласно отразеното във фиша
– извършено на 27.02.2022 г., за който в материалите по делото - в приложения
за същия "Списък с намерени фишове", е вписано, че е съставен/издаден на
01.03.2021 г., че е връчен на 01.06.2021 г. и е влязъл в сила на 16.06.2021 г.;
декларация от 11.05.2023 г. във връзка с чл.189,ал.5 от ЗДвП от К.Е.К., за това
че 19.04.2023 г. лекият автомобил е бил предоставен за ползване на Н. В. М., с
копие на СУМПС на последния; и др.
3
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
МПС - лек автомобил "..." с рег. .. .. на 19.04.2023 г. бил собственост на
„...“ АД с изпълнителен директор К.Е.К.. На посочената дата този лек
автомобил бил предоставен за ползване на Н. В. М. и се намирал във владение
на същиия.
На 19.04.2023 г., за времето от 19.30 ч. до 21.30 ч., от служители при
СДВР – Н. и В., с регистрирано и изправно автоматизирано техническо
средство – преносима видео-радарна система за наблюдения и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON с фабричен №MD1192, позиционирано
стационарно в гр.София, на бул.„Владимир Вазов“ срещу №83, в който
участък на пътя ограничението на скоростта било 50 км./ч. за населеното
място, бил проведен контрол на скоростта на приближаващите се МПС,
движещи се в посока от ул.„Ген. Инзов“ към бул.„Ботевградско шосе“, където
в 20.44 ч. преминал и бил заснет лек автомобил "..." с рег. ...
От СДВР-МВР, след попълнена на 11.05.2023 г. от К.Е.К. декларация
във връзка с чл.189,ал.5 от ЗДвП – че на 19.04.2023 г. този лек автомобил е бил
предоставен за ползване на Н. В. М. и се намирал във владение на последния,
бил издаден на 13.07.2023 г. електронен фиш за налагане на глоби серия К №
7748913, в който е написано, че на 19.04.2023 г., в 20.44 ч., в гр. София, по
бул.„Владимир Вазов“ срещу №83, с посока от ул.„Ген. Инзов“ към бул.
„Ботевградско шосе“, при ограничение на скоростта от 50 км. /ч., за
населеното място, с МПС - лек автомобил "..." с рег.... и собственик/ползвател
Н. В. М. ЕГН **********, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ №MD1192 - 82 км/ч.
/след приспаднат толеранс от 3%/, при разрешена скорост 50 км/ч., като
превишаването на разрешената скорост е 32 км/ч., което е квалифицирано като
нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност – в
едногодишния срок от влизане в сила на 28.07.2022 г., на ЕФ К 5458390 – за
нарушение на чл.21,ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП - управление на лек автомобил с
превишена над разрешената скорост, поради което и на основание
4
чл.189,ал.4,вр.чл.182,ал.4,вр.ал.1,т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800
лв.
Електронен фиш серия К № 7748913, както беше отразено по-горе, бил
получен от Н. В. М. на 23.11.2023 г. и бил обжалван от него чрез
упълномощения му адв.М. К., на 07.12.2023 г., с жалба, подадена до СРС, чрез
СДВР - О "ПП".
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, които кредитира, от приложените по
делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл.
283 от НПК, на които дава вяра.
При така очертаните фактически обстоятелства, въз основа на
наличните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт /електронен
фиш/ подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената за това
процедура, тя отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в електронния фиш фактическа
обстановка отговаря на действителната. Разгледана по същество, жалбата се
явява основателно, но не единствено с оглед отразеното в нея.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
5
Съдът извежда извода, че отбелязаната в електронния фиш фактическата
обстановка за осъществено от Н. В. М. на 19.04.2023 г., в 20.44 ч., в гр.
София, на посоченото място, нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, се установява
с необходимата категоричност от наличните по делото писмени доказателства,
включително и приложените снимки, кредитирани от този съдебен състав,
показващи, че е извършено описаното нарушение от обективна и субективна
страна, като от субективна страна нарушението е извършено виновно от
лицето, управлявало лекия автомобил - Н. В. М., а и същият не отрича и не
оспорва така установените фактически положения.
Въпреки това, обаче, известно е, че доказателствената тежест е на
административнонаказващия орган, който при все това не е представил в
случая доказателства, че Н. В. М. е извършил нарушението при условията на
повторност – „в едногодишния срок от влизане в сила на 28.07.2022 г., на ЕФ
К 5458390“, тъй като в последния е вписано, че е за нарушение на
чл.21,ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП – управление на 27.02.2021 г. на лек автомобил с
превишена над разрешената скорост, но той е издаден срещу друго лице –
М.Т.Т. – представител на „...“ ООД, а и съгласно изпратените от
административнонаказващия орган доказателства /списък с намерени
фишове/, последният е влязъл с сила на 16.06.2021 г. /както се сочи и в
съпроводителното писмо, с което материалите във връзка с настоящата жалба
са изпратени на СРС/, а не на 28.07.2022 г., като в тази връзка няма въз основа
на какво да се приеме, че извършеното от Н. В. М. на 19.04.2023 г. нарушение
е в условията на повторност и то с оглед на ЕФ К 5458390.
Към отразеното до тук се констатират от този съдебен състав и други
основания за неговата отмяна, тъй като са допуснати в предсъдебната фаза и
други съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
накърняване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като:
- в електронния фиш не е вписано с какво – какъв тип АТСС е
установено и заснето нарушението – не е посочено, че АТТС е тип
„CORDON M2“, като е вписан единствено фабричния му номер “MD1192“;
- в електронния фиш не се съдържа съставомерен елемент и от
субективна страна на нарушението – а именно липсва каквото и да е
6
отразяване във връзка с въпроса за вината, т.е. за субективната
съставомерност на нарушението – че наказаното лице е извършило
нарушението виновно;
- електронният фиш е издаден от съответната териториална структура
на МВР, отговаря на утвърдения образец и формално съдържа реквизитите,
посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Въпреки това обаче в него липсва отразяване
на разпоредбата на чл.189,ал.6 от ЗДвП, регламентираща възможността за
подаване на писмено възражение срещу фиша пред директора на съответната
структура на МВР, който в предвидените хипотези може да анулира фиша, и
който, по силата на ал.7, е длъжен да уведоми собственика на МПС за
решението си, както липсва и отразяване и на разпоредбата на чл.189,ал.8 от
ЗДвП, указваща реда и срока за обжалване на електронния фиш.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и
недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което и
да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението, а
да се извеждат по предположение или чрез пресмятане, или по подразбиране,
или по друг начин /например да се извеждат от приложените доказателствени
материали/. Обективните и/или субективни елементи е задължително да бъдат
написани в словесното изложение на нарушението и за да се обоснове
преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно
цитираната квалификация на Закона и да бъдат спазени императивните
разпоредби на ЗАНН.
Горното настоящият съдебен състав прецнява, че представлява
съществено нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната
фаза и предвид характера на настоящето производство, поради което не може
да бъде саниран електронният фиш, който е незаконосъобразен и като такъв
не може да породи правно валидни последици, не може с него да се ангажира
административно наказателната отговорност на наказаното лице и
респективно - подлежи на отмяна.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
7
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното в писмените бележки от процесуалния представител на
административно наказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно,
поради което и съдът не го уважава, а искането на адв.К. за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно отразеното в договора за правна
защита и съдействие, в който е вписано, че договорената сума е 400 лева и тя е
платена, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважено, но не
в така претендирания размер, а в размер на 200 лева, който преценява като
справедлив и съответен - с оглед изготвяне на жалбата срещу НП и участие в
проведеното едно съдебно заседание по делото, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, респективно не налага специални усилия от
страна на адвоката за запознаване с материалите му и участието му по него в
съдебното заседание, отчитайки и направено от пълномощника на
административнонаказващия орган в писмените бележки възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение. При тези аргументи
настоящият съдебен състав счита, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати
200 лева в полза на Н. В. М. ЕГН **********, и съответно искането за
разликата до претендирания размер следва да бъде оставено без уважение,
като неоснователно, поради което и съдът не го уважава за разликата от 200
лева до претендирания размер от 400 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7748913 на
МВР-СДВР, в който е посочено, че на 19.04.2023 г., в 20.44 ч., в гр. София, по
бул.„Владимир Вазов“ срещу №83, с посока от ул.„Ген. Инзов“ към бул.
8
„Ботевградско шосе“, при ограничение на скоростта от 50 км. /ч., за
населеното място, с МПС - лек автомобил "..." с рег. ... и собственик/ползвател
Н. В. М. ЕГН **********, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ №MD1192 - 82 км/ч.
/след приспаднат толеранс от 3%/, при разрешена скорост 50 км/ч., като
превишаването на разрешената скорост е 32 км/ч., което е квалифицирано като
нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност – в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К 5458390 на 28.07.2022 г.,
поради което и на основание чл.189,ал.4,вр.чл.182,ал.4,вр.ал.1,т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. В. М. ЕГН ********** направените
от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200
/двеста/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9