Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и пети юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Петър П. като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 395 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 68 от 16.01.2020 по гр. дело № 6546/2019 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.*** №***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.К.,
ЕГН **********,***, сумата 1670,13 лева, представляваща възнаграждение
за положен 241 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 03,10,2016 г. – 02,10,2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
04,10,2019 г., до окончателното й изплащане. Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да
полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово
правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен като противното е лишено от законодателна
логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се
,че е налице противоречие в изводите на
съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията
на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във
връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове. Алтернативно се претендира отмяна на решението в
частта за периода от 1.01.2018 г до 17.07.2018 г по изложени във въззивната
жалба и писменото становище съображения за приложение на тогава
действащото законодателство.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в писмена молба, взема становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС
- Плевен е приел,
че за процесния период страните
са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност
по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът е кредитирал като
обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищеца е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до
06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Посочен е и начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени
при 5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност
на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради
различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време,
установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово
възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ
сочи, че за периода от 03,10,2016 г. – 02,10,2019 г. г. ищеца е положил общо 1687 часа
нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 1687 часа не е бил преизчислен от
ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, като същият е
заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с
коефициент 1.143 се равнява на 1928,241 часа, като за разликата от 241 часа се
изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1670,13 лева, изчислено със
средна ставка 6,93 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и
нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е
съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За
целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, според
РС, ищецът е получил допълнително
заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед
№8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от
Министъра на Вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В
процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02,08,2016 г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е било,
според РС, че в посочената Наредба
законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8
часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР.
Според РС основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е
заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по
чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от
НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника,според РС, че коефициентът в случая е неприложим, поради
представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то
служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По отношение на
представеното с отговора писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29,08,2011 г. на
Министерство на труда и социалната политика и представената преди последно с.з.
Правна консултация от проф.д-р на юрид.н. В.М. съдът счита, че същите нямат
нормативна сила.
По отношение доводите
за приложение на чл.9г от НРВПО за периода 01,01,2018 г. – 30,06,2018 г. и за
недължимост на суми за посочения период, съдът
е счел същите за неоснователни.
Действително, чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /който също е
приложим нормативен акт/, в една от редакциите си през процесния период - за
периода от 01,01,2018 г. до 17,07,2018 г., е предвиждал, че отработените часове
от служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно
чл.9Б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА
ПО ТРУДА, без превръщане на нощните часове в дневни. Съдът е приел обаче, че
тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на тези
часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган -
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен
чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че
надвишава нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при
сумираното изчисляване на работното време за съответния период се установи, че
чрез превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от
нормативно определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото
заплащане. На още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е
обща за всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното
време по чл.142, ал.2 от КТ, и не касае индивидуално работещите в системата на
ЗМВР, а липсва спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се
превръща в дневен такъв по описаното правило на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. След като
се установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в
Инспекцията по труда, той следва да бъде заплатен от работодателя.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, от която се установява размера на
претендираните суми. Ответникът не е твърдял, нито е представил доказателства
за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това,
според РС, както и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 03,10,2016 г. – 02,10,2019 г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение
размер от 1670,13 лева.
Решението на
РС – Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен
като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд, същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския
съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата
редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 293,33 лв. главница , които следва
да се извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1670,13 лева. Получената сума
възлиза на 1376,80 лева, до който размер
искът се явява основателен, като за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 1670,13 лева съобразно прието изменение на първоначално предявения
иск , искът е следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен. Съдът приема, че за първите две тримесечия на 2018 г нощният
труд е бил 296 часа, след превръщането му в дневен с коефициент 1,143 е станал 338,32 ч, от които 42,32ч следва да
се умножат по 6,93 лв съобразно заключението на ВЛ, при което се получава сума
в размер на 293,33 лв, която следва да се извади от 1670,13 лв.
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава.
Към това като се
отчита и разпоредбата на чл.161 ГПК настоящият състав на решаващия съд приема,
че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението
на вещото лице от СИЕ пред ПлРС. От
разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва и изводът, че съдът възприема за установени обстоятелствата, за чието
доказване страната е създала пречки, а те касаят надвишаване на тримесечната
норма на работно време като следва да се приеме, че това е налице и се съобрази
заключението на ВЛ от първата инстанция.
При тези мотиви
въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1376,80 до уважения размер от 1670,13 лв., като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 285,25 лв с оглед отхвърлената и уважена част на иска,
както и за държавната такса за разликата над 55,07 лв с оглед уважената част на иска, както и за
разноските за ВЛ над 82,40 лв.
Разноски за въззивното
производство се дължат съразмерно на
уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . Възззивникът претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение и разноските по делото за държавна такса. Другата
страна във въззивното производство не претендира разноски. С оглед изхода на
делото пред въззивната инстанция и разпоредбите на чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ въззиваемата страна следва да се осъди да заплати разноски на
въззивника в
размер на 23,40 лв при дължими
17,60 лв юрк. възнаграждение и 5,80 за
ДТ.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 68 от 16.01.2020 по гр. дело № 6546/2019 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Плевен е ОСЪДИЛ Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.София, ул.”Пиротска”№171А, ДА ЗАПЛАТИ на ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.К.,
ЕГН **********,***, сумата 1670,13 лева, представляваща възнаграждение
за положен 241 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 03,10,2016 г. – 02,10,2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
04,10,2019 г., до окончателното й изплащане ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1376,80 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от ЗМВР ИСК от Д.С.К., ЕГН **********,*** СРЕЩУ Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 1376,80лв до пълния предявен и уважен от Пл РС размер от 1670,13 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 68 от 16.01.2020 по гр. дело №
6546/2019 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Плевен е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и защита
на населението МВР, гр.София, ул.*** № **** ДА ЗАПЛАТИ н Д.С.К., ЕГН **********,***
деловодни разноски за първата
инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 285,25 до
постановения размер от 346,91 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 68 от 16.01.2020
по гр. дело № 6546/2019 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Плевен е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 55,07 лв до постановения
размер от 66,81 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 68 от 16.01.2020 по гр. дело № 6546/2019 г по
описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Плевен е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Плевен разноски за ВЛ ЗА РАЗЛИКАТА НАД 82,40 ЛВ до
пълния постановен размер от 100 лв
ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А деловодни
разноски в размер на 23,40лв за въззивната инстанция
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :