Р Е Ш Е Н И Е
02.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО,
V-ти
Районен съд – Дупница състав
01.10. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1690 2019
дело № по описа за година.
Малолетният М.В.С., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.Б.О., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, е предявил срещу баща си В.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.150 от СК за увеличаване размера на присъдената в негова полза издръжка от 125.00 лв. на 220.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /07.08.2019г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е съжителствал на съпружески начала с майката на ищеца С.Б.О.. С влязло в сила определение от 29.09.2015г., постановено по гр. дело № 1284/2015г. на РС-Дупница, е одобрена постигнатата между страните спогодба, съгласно която ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 125.00 лв.
Ищецът сочи, че от определянето на издръжката са изминали почти четири години, през които обстоятелствата значително са се променили и нуждите му са нараснали, поради което тези средства са крайно недостатъчни за издръжката му. Необходими са му повече средства за храна, облекло, обувки, за учебни и извънучебни занимания, джобни пари и т.н. От друга страна, ответникът работи и следва да участва с необходимите средства в издръжката на сина си.
В срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил отговор от ответника, в който отговор се оспорва предявеният иск по основание и размер. Счита, че не следва да заплаща издръжка в размер, по-висок от определения с постигнатата между страните спогодба. Оспорва твърденията на ищеца, че майка му С.О. го отглежда сама, като твърди, че същата го оставя да се скита по улиците без надзор и облечен с мръсни дрехи. Неколкократно ответникът е прибирал ищеца и е полагал грижи за него. Ответникът твърди, че живее във фактическо съпружеско съжителство с друга жена-Евелина Зарова, с която имат малолетно дете-Виктория Веселинова Стефанова, а също така се грижат и за детето на Евелина от предишен брак-Мария Василева Бачева. Твърди, също така, че ищецът всеки месец е при него и се налага да му купува дрехи, обувки, учебни пособия, различни подаръци и т.н., както и че с потребителски кредити му е закупил мобилен телефон и таблет на обща стойност 404.00 лв.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане № 0115186/11.12.2007г., издадено въз основа на Акт за раждане № 407/11.12.2007г., съставен в гр. Дупница, че ищецът е низходящ по рождение от първа степен сродник на ответника, както и че по сила на влязло в сила съдебно определение от 29.09.2015г., постановено по гр. дело № 1284/2015г. на РС-Дупница, е одобрена постигнатата между страните спогодба, по силата на която ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 125.00 лв.
Видно от приложеното по делото заверено копие на удостоверение с изх. № 86/30.07.2019г., издадено от „Етрурия” ООД, гр. Дупница, С.Б.О.-майка и законен представител на ищеца, е реализирала брутен трудов доход за шестте месеца, предхождащи подаването на исковата молба, в размер на общо 4775.57 лева, като БТВ за м. юни 2019г. е в размер на 812.29 лв.
Не се спори между страните, а е видно от приетото като доказателство по гр.д.№ 1284/2015г. на РС-Дупница Удостоверение с изх. № 1264/17.08.2015г., издадено от СОУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Дупница, че М.В.С. е ученик в същото училище.
Видно от приложеното към отговора на исковата молба и прието като доказателство по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0233/10.05.2014г., В.М.С. е баща на малолетната Виктория Веселинова Стефанова, ЕГН: **********, а нейна майка е Евелина Цветанова Зарова, която от своя страна е майка на още едно малолетно дете: Мария Василева Бачева, ЕГН: **********, видно от приложеното към отговора на исковата молба Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0109/06.04.2006г., съставен в гр. Кюстендил.
Видно от приложения към отговора на исковата молба и приет като доказателство по делото договор № НСЖ-000023/16.11.2015г. за наем на общински жилищен имот, Евелина Цветанова Зарова и съжителстващия с нея В.М.С. ползват под наем общинско жилище, като заплащат месечен наем в размер на 124.58 лв.
Видно от изисканата от съда и приета като доказателство по делото справка от ТД на НАП-С.,***, В.М.С. работи на трудов договор в „БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА“ АД, гр. Дупница от 13.11.2015г., като осигурителният му доход за предходните шест месеца е в размер над 1300.00 лв. месечно.
Видно от представените от ответника с допълнително становище вх. № 12399/24.09.2019г. и приети като доказателство медицински документи, другото малолетно дете на ответника- Виктория Веселинова Стефанова, се лекува в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ДКЦ „Александровска“ ЕООД, гр. С., с диагноза „Трохмарна пареза“ и му предстои оперативна интервенция и последващо лечение.
Ответникът е представил и копие от фактура № **********, за закупуване на устройство таблет.
От депозирания от ДСП-Дупница социален доклад се установява, че основни грижи за малолетния М.С. се полагат от неговата майка С.О.., която е осигурила нормални хигиенно-битови условия, дрехи, храна и отопление за детето. Майката има пълнолетна дъщеря от друг мъж, която е студентка в гр. С., за чиято издръжка също се грижи. Майката и детето живеят в къща, находяща се в гр. Дупница, като ползват две стаи на партерния етаж, за една от които майката заплаща наем в размер на 50.00 лв. Майката работи като шивачка в „Етрурия“ ООД, където получава нетно възнаграждение в размер на 650.00 лв. месечно. Получава и месена помощ по ЗСПД в размер на 40.00 лв. месечно.
М.С. е редовен ученик в шести клас на СЕУ „Паисий Хилендарски“, гр. Дупница. При проведена среща с детето, същото споделило, че майка му му дава по четири лева на ден за училище. Има голямо желание да тренира баскетбол, но майка му не може да си позволи месечната такса от 30 лева. За първия учебен ден всичко необходимо било закупено от неговата майка: ученически пособия, три чифта маратонки, дрехи и раница, а бащата не му купил нищо, не му дал и пари. През 2018г. бащата му дал пари за да си купи въдица, но тя се счупила и се наложило майка му да му копи друга. За рождения му ден през м. декември 2018г., баща му му купил таблет, а на два пъти му е купувал яке и панталон.
Бащата работи като оператор в „Балканфарма“, гр. Дупница, живее на семейни начала с Евелина Зарова, от която има дете-Виктория, на 5 години. С тях съжителства и дъщерята на Зарова от друг брак-Мария Бачева, на 13г. Малолетният М.С. се среща с баща си веднъж месечно, за около 1-2 часа, в „ателието“, където същият прави татуировки. Бащата не го води в жилището си.
Събрани са в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Георги Сашов Христов-вуйчо на ищеца и брат на неговата майка и Цанка Кирилова Зарова-майка на съжителстващата на семейни начала с ответника Евелина Зарова, които съдът, съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, прецени с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят Христов дава показания, че за малолетния ищец се грижи изцяло майката С.О., а бащата го вижда от време на време по за 1-2 часа. Бащата работи в „Балканфарма“, гр. Дупница, а освен това има студио за татуировки в гр. Дупница, където изкарва допълнителен доход. Свидетелят споделя, че освен определената издръжка, бащата не дава други средства за издръжката на сина си.
Свидетелката Зарова дава показания, че ответника купува на всичките си деца, включително и на М., подаръци с повод и без повод. Винаги, когато М. го потърси, бащата се отзовава и му дава пари, купува му учебни пособия и др.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител. Задължителната съдебна практика: Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 77 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 863/2011 г., III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно конкретните факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът не е навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен сродник на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на 125.00 лв., по силата на постигнатата между страните спогодба, одобрена със съдебно определение от 29.09.2015г., постановено по гр. дело № 1284/2015г. на РС-Дупница.
Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на постигнатата съдебна спогодба, с която е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /01.10.2019г./ е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, доколкото детето неминуемо е пораснало и в тази връзка са се увеличили значително и потребностите му от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта, в която се намира (12г.) нужди, свързани най-вече с характерните за този период от живота бурно физическо и психическо развитие, което от своя страна е свързано с все по-бързо нарастващи потребности от парични средства за задоволяването им. Установява се също така, че ищецът е вече ученик в прогимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи, свързани с обучението му, както и желанието на детето да спортува и да посещава извънкласни занимания, за което са необходими допълнителни средства. За изминалия период от почти четири години, безспорно са се изменили и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Размерът на минималната работна заплата за страната беше увеличен, считано от 01.01.2019г., на 560.00 лв., а се очаква и ново увеличение от 01.01.2020г., което означава, че даваната в момента от ответника издръжка е дори под минималния размер, установен в чл. 142, ал. 2 от СК (1/4 от МРЗ или 140.00 лв. към настоящия момент).
Видно от представеното удостоверение за доходи, майката на ищеца получава нетно трудово възнаграждение в размер на около 650.00 лв., като от събраните по делото гласни доказателства и депозирания социален доклад се установява, че основно тя поема разходите по отглеждането и възпитанието на детето, както и задоволява ежедневните му потребности от храна, облекло, отопление, джобни пари, транспорт и т.н., като същевременно следва да осигурява и поне част от средствата за издръжка на другата си дъщеря, вече пълнолетна, но студент в гр. С..
По отношение на доходите на ответника по делото, безспорно се установи, че същият получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 1400.00 лв., което е над размера на средната работна заплата за страната, а освен това реализира и допълнителни доходи от собствено студио си за татуировки, за която услуга е общоизвестно, че не е никак евтина. Ответникът има задължение за издръжка и на друго непълнолетно дете-Виктория Стефанова, на 5 г., но за същото дете дължи издръжка и неговата майка-съжителстващата на семейни начала с ответника Евелина Зарова. По делото се установи от събраните гласни доказателства на свидетелят Христов, както и от депозирания социален доклад, че ответникът не участва активно в отглеждането и възпитанието на детето си, че редовно заплаща издръжката, определена с посочената съдебна спогодба, но рядко предоставя средства за издръжка освен така определените, а така също инцидентно за закупуване на подаръци. В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетелката Зарова, че ответникът редовно давал пари на сина си и му купувал подаръци, предвид заинтересоваността й от изхода на делото като майка на съжителстващата с ответника на семейни начала жена, а и поради противоречието им с депозирания от ДСП-Дупница социален доклад. Обстоятелството, че ответникът и съжителстващата с него на семейни начала живеят в общинско жилище под наем е без значение, тъй като видно от приетия като доказателство договор за наем на същото, наемател е Евелина Зарова, която съответно се е задължила да плаща месечен наем на общ. Дупница.
При така изяснените обстоятелства и с оглед
принципа за определяне на нужния и възможен за изплащане от родителите размер
на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, съдът приема, че за
отглеждането и възпитанието на детето М.В.С., е нужна и едновременно с това постижима за
родителите му обща месечна издръжка в размер на 300.00 лв., която следва да се
разпредели между двамата родители: за бащата 200.00 лв. месечно, а останалата
сума в размер на 100.00 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието,
следва да се поеме от майката. При определяне този размер на издръжката, съдът
съобрази и обстоятелството, че бащата следва да се грижи и издържа за друго
малолетно дете на 5 г., на което предстои оперативна интервенция, а от друга
страна-че майката получава ежемесечно социални помощи за отгрлеждане на дете по
ЗСП.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и ще го уважи до посочения размер, като ще увеличи месечната издръжка за М.В.С. от 125.00 лева на 200.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата претенция до настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на издръжката. Искът за разликата над 200.00 лв. до 220.00 лв. - претендирана издръжка, следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК, вр. с чл.83, ал.1, т.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 108.00 лв., съразмерно с увеличената част на издръжката.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска на стойност 236.84 лв.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски.
С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, размера на определената с постигнатата между страните спогодба, одобрена със съдебно определение от 29.09.2015г., постановено по гр. дело № 1284/2015г. на РС-Дупница, в полза на малолетния М.В.С., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 125.00 лв., като:
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетния си син М.В.С., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител С.Б.О., ЕГН: **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста лева), считано от 07.08.2019г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния предявен размер от 220.00 лв. (двеста и двадесет лева), ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
В.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на М.В.С., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен
представител С.Б.О., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 236.84 лв. (двеста тридесет и шест лева
и осемдесет и четири стотинки), представляваща
сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, В.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница сумата от 108.00 лв. (сто и осем лева), представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, която е осъден да заплаща в полза на малолетния си син М.В.С., ЕГН: **********.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1,
предл. първо от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: