Р Е Ш Е Н И Е
Номер 116 15. 10.
2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд град
Търговище
на тринадесети
октомври две хиляди
и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:ВАСИЛ
АНГЕЛОВ
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД
№ 101 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ , против Решение №30 по 16.06.2020 година АНД №1 по описа
за 2020 г. на ОРС, с което е било отменено Наказателно
постановление №4990 от 11.11.2019г. на председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, с което за допуснато нарушение на чл. 31 ал.1 предл.ІІІ във вр.с чл.
27 ал.2 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси, на
„СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ЕООД със седалище в град Велико Търново, представлявано от
управителя К. К., е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 10 000 лева, като незаконосъобразно. В касационната
жалбата се сочи, че атакуваният акт е незаконосъобразен. Сочи
неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми. Моли за отмяна на атакувания
акт. В с.з. жалбата се поддържа . Претендира разноски.
Ответната
страна, взема становище, като счита жалбата за неоснователна.
Претендира разноски
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
След като обсъди
законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на касационната проверка,извършена съгласно чл.218 АПК,
административен съд намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима-постъпила е в срок, от надлежна страна и подлежи на
разглеждане.
По
същество жалбата е
неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства съдът
е приел, че съгласно Заповед №РД-10-270/04.09.2019г. на
директора на ТД“ДР“ – гр. Велико Търново е било наредено, да се извърши проверка на 05.09.2019г. проверка
на млечни продукти за ДР и ВВЗ, съхранявани от „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД –
В.Търново, млекопреработвателно предприятие в град Омуртаг и град Търговище. Като
основание за същата са посочени дадени задължителни предписания в констативни
протоколи №40-07-2697/26.07.2019 г. и №40-07-2882/08.08.2019 г. По преписката е
бил приложен заверен препис на единия от тези протоколи – КП
№40-07-2882/08.08.2019г., в който след направена проверка в млекопреработващото
предприятие в град Омуртаг е констатирано наличие на общо 19 497.890 кг
кашкавал, който бил с изтекъл срок на годност и без маркирана партида, дата на
производство и срок на годност, поради което не бил годен за ВВЗ. Поради тази
констатация в т.ІV на протокола е дадено задължително предписание към
„СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново: да се обнови количеството кашкавал за ВВЗ
в размер на 19 000 кг, придружено с необходимите документи за произход и
качество по БДС 14:2010, в търговска опаковка с маркирана партида, дата на
производство и срок на годност в млекопреработвателно предприятие в град
Омуртаг, като за изпълнението на даденото задължително предписание да се уведоми писмено директора на ТД“ДР“ –
гр. В.Търново. Поставен е бил срок за изпълнение до 26.08.2019г. В изпълнение
на горепосочената заповед за проверка на даденото предписание оправомощените за
целта лица са посетили на 05.09.2019г. предприятието на дружеството в град
Омуртаг като са изготвили констативен протокол №40-07-3177/05.09.2019г. В същия
било отразено, че на место в двете
хладилни зали е установено общо количество от 19 826.760 кг кашкавал, от
което 17 167.980 кг комисията не признава за ВВЗ поради липса на маркирана
партида, дата на производство
и срок на годност, или поради изтекъл срок на годност/изтекъл до 12.2018г./, а
само 2 658.300 кг кашкавал „Витоша“ е приет за годни ВВЗ. Отразено било,
че от направените справки в деловодството на ТД“ДР“ – Велико Търново и в
АИС“Документооборот“ следвало, че до 26.08.2019г. и към датата на проверката не
са постъпвали документи от „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново, доказващи
изпълнението на даденото задължително предписание в КП
№40-07-2882/08.08.2019г. Въз основа на
направените констатации бил съставен АУАН №36/30.09.2019г., в който
актосъставителят е приел, че на 05.09.2019г. в млекопреработвателно предприятие
в град Омуртаг, склад за съхранение на млечни продукти от дружеството -
съхранител е установено, че не е изпълнено даденото задължително предписание с
КС №40-07-2882/08.08.2019г. със срок на изпълнение до 26.08.2019г., с
което„СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново било извършило административно
нарушение по чл. 31 ал.1 предл.ІІІ ЗДРВВЗ във вр.с чл. 27 ал.3 ЗДРВВЗ. Издадено
е било Наказателно постановление №4990
от 11.11.2019г. на председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и
военновременни запаси“, в което е прието, че дружеството в
качеството му на съхранител на ВВЗ по смисъла на §1 т.1 от ДР на НУРОДРВВЗ и
съгласно договор за съхранение на ВВЗ №5027/19.12.2011г. и Анекс №ДС-8 от
28.06.2017г., „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново виновно не е изпълнило
даденото задължително предписание, дадено с КП №40-07-2882/08.08.2019г., да
обнови количеството кашкавал за ВВЗ в размер на 19 000 кг в срок до
26.08.2019г., с което е нарушило чл. 31 ал.1 предл.ІІІ ЗДРВВЗ във вр.с чл. 27
ал.3 ЗДРВВЗ, като нарушението било извършено на 27.08.2019г. – първия ден след
изтичане на срока на предписанието, а място на нарушението е производствено
предприятие в град Омуртаг, Промишлена зона. В НП е обсъдено, че от направените
справки в деловодството на ТД“ДР“ – Велико Търново и в АИС“Документооборот“ се
установило, че до 26.08.2019г. и към датата на проверката не са постъпвали
документи от „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново, доказващи изпълнението на
даденото задължително предписание в КП №40-07-2882/08.08.2019г. АНОрган е
наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на
10 000 лева.
От правна страна е прието,
че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им по предвидените
от закона ред и форма. Съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
Съдът е констатирал, че НП е издадено
при нарушение на материалния закон.
При проверка относно материалната
законосъобразност, съдът е приел, че видно от АУАН и НП, а и от заповедта,
с която е разпоредена проверката на 05.09.2019г., дружеството
„СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД – В.Търново е възприемано от длъжностните лица в
ДА“ДРВВЗ“ и през цялото АНПрозводство като съхранител на ВВЗ. Съдът се е
позовал на легалното определение, дадено в §1 т.1 от ДР на Наредбата за
условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните
запаси. Прието е, че ЗДРВВЗ, така и цитираната наредба регламентират два начина
за съхранение на ДР и ВВЗ : в бази и складове на ДА“ДРВВЗ“/собствени или наети
от нея/или във външни съхранители. Уредена е законодателно процедурата за избор
на външни съхранители като чл. 12 ал.5 от цитираната наредба предвижда, че
съхраняването на държавни резерви и военновременни запаси във външни
съхранители се урежда чрез договори между тях и агенцията на базата на
представени калкулации, разчети, норми и други документи, доказващи необходимо
присъщите разходи. В случая е налице сключен между дружеството и ДА“ДРВВЗ“,
действаща чрез директора на ТД“ДР“ град
Велико Търново, договор за съхранение на ВВЗ №5027/19.12.2011г., по силата на
който възложителят ДА“ДРВВЗ“
е предал на съхранителя „Си Ви Ес“ЕООД /към онзи момент дружеството е било
регистрирано с това наименование/за съхранение и пазене в складовите му бази и
складове материали – собственост на агенцията, придобити чрез правоприемство от
„Си-Ви-Ес“ООД по договор №3921/14.11.2008г., като е уговорено съхранението на
материалите по Приложение №1 да се извършва в складово помещение в хладилно
стопанство – гр. Омуртаг. В договора е предвидено, че предаването на
материалите по Приложение №1 към договора и приемането им от съхранителя ще
стане с приемателен акт по образец съгл.чл. 15 ал.2 НУРОДДРВВЗ. Както в подписаното двустранно Приложение
№1-2011г., така и в последващото Приложение №1-2017г. като предаден за съхранение
ВВЗ са описани 19 000 кг кашкавал „Витоша“. Срокът на действие на договора
е 1 година, но е предвидено автоматичното му удължаване в случай, че ако 1
месец преди изтичане на срока му никоя страна не отправи до другата
предизвестие за прекратяването му. В чл. 24 от договора са договорени начините
за прекратяването му като в т.2 е визирана възможността за прекратяване с
едностранно, мотивирано, писмено предизвестие от страна на съхранителя.
Базирайки се на тази договорна клауза, дружеството е изпратило до директора на ТД „ДР“ – град
Велико Търново уведомително писмо изх.№27/08.11.2017г., постъпило и входирано в
ТД „ДР“ – град Велико Търново под вх.№3173/08.11.2017г. Със същото управителят
на дружество е отправил предизвестие за прекратяване на договорните отношения
по договор за съхранение на ВВЗ №5027/19.12.2011г. и е поискал да получи
информация на кого да предаде количествата млечни продукти – собствени на
агенцията. Съгласно уговореното в сключения договор следва, че с изтичането на
1 месец от получаване на това предизвестие, а именно на 08.12.2017г. договорът
следва да се счита прекратен едностранно. Отправянето на предизвестието до
териториална дирекция на агенцията е прието за напълно валидно, тъй като същата е
част от структурата на тази агенция, а и договорът за съхранение е сключен също
от директора на тази ТД като представител на ДА“ДРВВЗ“. Поради непоследвало
предприето от ДА „ДРВВЗ“ преместване на съхраняваните ВВЗ от прекратилото
договора дружество, последното с писмо №29 от 17.11.2017г. уведомява
председателя на ДА „ДРВВЗ“, че не разполага със собствени хладилни помещения, в
които да съхранява ВВЗ, както и че няма достъп до складовете, в които те се
съхраняват. По делото е бил приет препис на постановление за възлагане на
недвижими имоти от 22.08.2016г., с което ЧСИ в рамките на образувано
изпълнително дело е възложил на купувач „ТУКАН“ЕООД поземлен имот в град
Омуртаг с намиращите се в същия сграда – млекоцентрала, сграда – парокотелно,
хладилна сграда, склад, както и сграда за производство на млечни продукти, цех
за производство на масло и извара и др. – собственост на „СИ ВИ ЕС“ООД – гр.
Велико Търново. В няколко писма от 04.12.2017г., 15.01.2018г. и от 09.07.2019г.
председателят на ДА“ДРВВЗ“ е отговорил на писма от съответните периоди,
изпратени от дружеството, като в тях е посочено, че агенцията не разполага със
собствени складови помещения, отговарящи на изискванията за съхраняване на ВВЗ
и нямало възможност материалите да бъдат преместени при други външни
съхранители на агенцията, обещано е предприемане на действия по реда на чл. 16
ал.4 НУРОДДРВВЗ за освобождаване на съхраняваните ВВЗ, указано е на дружеството
до тогава да полага грижата на добър стопанин за съхраняваните ВВЗ, а в случай,
че не разполага с възможност да съхранение и обновяване на материалите, е
изискано от него да посочи друго дружество, разполагащо с подходящи за целта
складови помещения. В едно от писмата е предложено сключване на тристранно
споразумение в срок до 15.01.2018г. С писмото от 09.07.2019г. председателят на
агенцията отново се обосновава с невъзможност да премести ВВЗ и се позовава на
чл. 19 ал.4 и чл. 24 ал.4 от ЗДПВВЗ, указвайки на дружеството, че носи
отговорност за целостта и състоянието на материалите, като отново е посочено,
че ще се внесе предложение за освобождаване на ВВЗ след получаване на становища
от ресорните ведомства. След размяна на описаната кореспонденция е последвала
заповедта за проверката и развилото се АНПроизводство. Съдът е приел, че дружеството – съхранител на
ВВЗ, едностранно едномесечно мотивирано писмено прекратяване на сключения между
него и ДА „ДРВВЗ“ договор за съхраняване на ВВЗ. Това прекратяване има своето
правно основание в сключения между страните договор и реализирането на същото е
обвързващо и за двете страни. С оглед датата на входиране на предизвестието в
ДА „ДРВВЗ“ следва, че това прекратяване е настъпило на 08.12.2017г. От този
момент задължение на собственика на ВВЗ е да намери начин за тяхното пълноценно
съхранение, което в случая не е направено, а в продължение на почти три години
дружеството, чието качество на съхранител вече е отпаднало, е било поставено в
ситуация да съхранява, въпреки посочената от него липса на подходящи условия за
това, предадените му ВВЗ. Като алтернатива на принципното правило ДА „ДРВВЗ“ да
съхранява държавните резерви и ВВЗ в свои помещения законодателят е предвидил
съхраняването на последните от външни съхранители, но възникването и
съществуването на такова отношение е предпоставено от сключване на договор за
съхранение – чл. 17 ал.2 ЗДРВВЗ и чл. 12 ал.5 от НУРОДДРВВЗ. По същата логика с прекратяването на този
договор отпада задължението на външния съхранител да съхранява и обновява
предадените му запаси, както и отпада качеството му на съхранител по смисъла на
§1 т.1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, защото „възложено“ по смисъла на посочените нормативни
актове означава наличие на сключен и действащ договор за това. Фактът, че ВВЗ
продължават да стоят при търговеца с отпаднало качество на съхранител, не е
основание да се счита за продължено договорното правоотношение, а показва липса
на предприети действия от страна на собственика на запасите по преместването им
на друго подходящо за съхраняването им място. В случая въпреки инициативата на
дружеството, което неколкократно с писма е настоявало ДА“ДРВВЗ“ да приеме
обратно предадените въз основа на прекратения договор запаси, това не е сторено
и в продължение на три години същите са оставени на съхранение от лице с
отпаднало качество на съхранител, а това положение поставя в риск самите
запаси. Възложителят е продължил да проверява и дава задължителни предписания
на лице, с което не е в договорни отношения за съхраняване на ВВЗ. Обоснован е
извод, че поради анализираните обстоятелства и най – вече : прекратения договор
за съхранение и отпадналото качество на съхранител на дружеството, от
последното не може да се търси АНОтговорност за обновяване на намиращите се без
договорно основание при него ВВЗ.
За настоящата инстанция важи забраната
визирана в чл.220 АПК.
Изводите на районния съд, напълно се споделят от настоящата инстанция. Касационното производство е средство
за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на
материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена
съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на
деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите,
посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да
са се осъществили по различен на приетия
от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства Омуртагският
районен съд да е допуснал такива нарушения.
Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е
подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства. Материалния закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във
вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен съд гр. Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№30
от 16.06.2020 година постановено по АНД №1 по описа за 2020 г. на ОРС.
ОСЪЖДА
Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ да заплати на на
„СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ЕООД със седалище в град Велико Търново, представлявано от
управителя К. К. сумата в размер на 500 лв.представляваща направени по делото
разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.