Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 8098 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
22005 от 23.01.2020 г. по гр.д. 62087/2012 г. по описа на СРС, 176-ти с-в, е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 345 , ал 1 ТЗ, че Й.С.Ц. и И.С.Ц. дължат солидарно на „М Л.“ ЕАД сумата в размер на
3104,53 лева – главница за дължими вноски по договор за финансов лизинг №
001663-001/09.11.2006г. за периода от 27.11.2006г. до 05.11.2010г., ведно със
законната лихва от 10.10.2012г. до окончателното плащане и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.86 от ЗЗД - сумата от 269,56 лева - обезщетение за забава за периода от
22.06.2010г. до 22.10.2012г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 19.10.2012г. по ч.гр. д. № 47932/2012г. по описа на СРС, 39
– ти с-в.
В срок е подадена въззивна
жалба от ответника Й.С.Ц., чрез
особения представител адв. Р.В., срещу решението
в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове. Излага доводи за
неправилност и необоснованост на решението на СРС. Заявява, че правилно районният съд е приел,
че между страните е налице сключен договор за лизинг, който е прекратен и вещта
е върната. Съдът не бил обсъдил обаче връщането на автомобила от ответницата и
не е съобразил размера на дължимите в тази връзка лизингови вноски до датата на
прекратяване на договора с оглед извършената оценка на актива. Счита, че
размерът на лизинговите вноски, следва да се намали с цената на върнатия по
договора автомобил, както е договорено в чл.15.3 от ОУ. Доколкото чрез
събраните в производството доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ е
установено, че оценката на върнатия автомобил е много по висока от дължимите
лизингови вноски до датата на прекратяване на договора, то, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, с което СРС не се е съобразил.
Моли за
отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни.
Ответникът И.С.Ц.
не се е присъединил към въззивната жалба и не изразява становище по нея.
Въззиваемата
страна „М Л.“ ЕАД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Заявява, че неизпълнението на лизинговите вноски е
установено от събраните по делото доказателства, поради което сумите са дължими.
Счита направеното възражение за приложение на чл.15.3 от ОУ на договора за
лизинг за преклудирано.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като относно правилността му
намира следното:
В настоящото
производство е спорно дали следва да се намали размера на дължимите и непогасени
вноски до датата на разваляне на договора за лизинг с размера на върнатия актив
според правилата на чл.15.3 от приложимите ОУ към договора за лизинг след
извършване на оценка.
Доводите на
ищеца за настъпила преклузия за възражението на ответника за приложение на
правилата на чл. 15.3 от приложимите ОУ при определяне дължимите и незаплатени
лизингови вноски, съдът намира за неоснователни. В отговора на исковата молба
ответникът Й.С.Ц. е оспорил исковете по
основание и размер и е направил възражение за погасяване по давност на
вземанията. В проведеното първо по делото с.з. ответникът Й.С.Ц. е заявила в срок искане за приложение на
разпоредбата на чл.15, т.3 от ОУ към договора за лизинг и преизчисляване на
дължимите вноски по договора за лизинг до датата на развалянето му съобразно
преоценката на върнатия актив. С оглед това, съдът намира че възражението е
направено в срока по чл.143, ал.2 и чл.146 ГПК, поради което не е преклудирано.
Освен това, съдът намира че в отговора на исковата молба ответникът може
да направи и правна, а не само фактическа защита по същество – като изложи
правен анализ на безспорните факти и обоснове от него неоснователност на иска,
а също и анализ на доказателствената стойност и относимостта на събраните
доказателства. Правото да се изразят правни становища не се преклудира, още по-
малко с изтичане на срока за отговор – етапът за правен анализ е устните
състезания, който следва съдебното дирене. Следователно не се преклудират тези
становища и възражения, които са свързани със служебното приложение на
процесуалния и материалния закон.
В чл. 15.1.
от Общите условия е уредено между страните, че Лизингодателят има правото да
развали договора с едностранно изявление, когато лизингополучателят не е
заплатил дължимите вноски, в срок от три
месеца от настъпилия падеж. Съгласно чл. 15.1. от ОУ, когато лизингодателят
развали договора, лизингополучателят е длъжен да върне актива, предмет на
договора за лизинг и да заплати всички дължими суми до момента на разваляне на
договора, както и всички в резултат на развалянето плащания. В чл. 15.3 от ОУ е
посочено, че при разваляне на договора за лизинг, на основание чл. 15.1. от ОУ,
лизингодателят има право да задържи всички суми, получени от
Лизингополучателят до момента на
разваляне на Договора за лизинг, съответно до момента на придобиване на
собствеността от Лизингополучателя, като такса за ползване на Актива от
Лизингополучателя до този момент. Лизингодателят при връщане на Актива ще
възложи на лицензиран оценител оценка на Актива, с цел оценката да отчете
намаляането на стойността на Актива. Размерът на непогасените лизингови вноски
ще се намали с цената на върнатия Актив, като се отчита намаляването на
стойността му.
С оглед
указанията на чл.20 ЗЗД, при
тълкуване на договорите трябва да се търси действителната воля на страните,
тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща
в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите и добросъвестността. В тази връзка, когато е налице съмнение, неяснота
или двусмисленост по установените в договора клаузи, в това число и по обема на
правата и обектите, които следва да се придобият по конкретно сключения между
страните договор, при тълкуването на тези клаузи следва да се има предвид и се
изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този
момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на
последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до
цялостно изясняване на действителната воля на страните.
Видно от представените и
уреждащи отношения между страните Общи условия, след развалянето на договора от
Лизингодателя поради неплащане на лизингови вноски, последният има правото да
задържи платените до този момент вноски и да заплати всички дължими суми до
момента на разваляне на договора, както и всички в резултат на развалянето
плащания. В т.15.3 от ОУ е предвидено възможност при връщане на актива да се намали
размера на непогасените вноски до датата на разваляне /прекратяване на договора
с цената на върнатия актив.
По делото не се спори,
че активът е върнат на 22.11.2010 г. Съгласно представен оценителен доклад,
изготвен след връщането на актив по договора за лизинг, цената му е в размер на
17 000 лв. Съгласно уговореното, че при връщане на актива следва да се
намали размера на непогасените вноски с цената на върнатия актив, то в случая претендираните
непогасени вноски в размер на 3 104,53 лв. и обезщетение за забава в
размер на 269,56 лв. следва да се приспаднат с цената на върнатия актив. С
оглед това, съдът намира, че исковете срещу въззивника-ответник като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Поради частично
разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
отменено като неправилно по отношение на ответника – въззивник и предявените
срещу него искове – отхвърлени като неоснователни.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 22005 от 23.01.2020 г. по гр.д. № 62087/2012 г.
по описа на СРС, 176-ти с-в, в частта, с която е признато за установено, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 345 , ал 1 ТЗ, че Й.С.Ц., ЕГН **********
дължи солидарно /заедно с И.С.Ц./ на „М
Л.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата в размер на 3104,53 лева – главница за дължими
вноски по договор за финансов лизинг № 001663-001/09.11.2006г. за периода от
27.11.2006г. до 05.11.2010г., ведно със законната лихва от 10.10.2012г. до
окончателното плащане и на основание чл.
422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 269,56 лева - обезщетение
за забава за периода от 22.06.2010г. до 22.10.2012г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.10.2012г. по ч.гр. д. №
47932/2012г. по описа на СРС, 39 – ти с-в, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „М Л.“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Й.С.Ц., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 345 , ал 1 ТЗ, за признаване за установено, че Й.С.Ц.
дължи солидарно /заедно с И.С.Ц./ на „М Л.“
ЕАД, сумата в размер на 3104,53 лева – главница за дължими вноски по договор за
финансов лизинг № 001663-001/09.11.2006г. за периода от 27.11.2006г. до
05.11.2010г., ведно със законната лихва от 10.10.2012г. до окончателното
плащане и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 269,56 лева - обезщетение за забава за
периода от 22.06.2010г. до 22.10.2012г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.10.2012г. по ч.гр. д. № 47932/2012г. по
описа на СРС, 39 – ти с-в.
В частта, с
която е признато за установено на основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 345 ,
ал 1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.С.Ц., ЕГН **********
дължи солидарно /заедно с Й.С.Ц./ на „М Л.“ ЕАД, сумата
в размер на 3104,53 лева – главница за дължими вноски по договор за финансов
лизинг № 001663-001/09.11.2006г. за периода от 27.11.2006г. до 05.11.2010г.,
ведно със законната лихва от 10.10.2012г. до окончателното плащане и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 269,56 лева - обезщетение за забава за периода
от 22.06.2010г. до 22.10.2012г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 19.10.2012г. по ч.гр. д. № 47932/2012г. по описа на
СРС, 39 – ти с-в постановеното Решение № 22005 от 23.01.2020 г. по гр.д. № 62087/2012
г. по описа на СРС, 176-ти с-в като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.