Определение по дело №359/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 ГПК по въззивна жалба,подадена от А.К.,в качеството й на пълномощник на Ф. И. М. против решение № 4308 от 28.11.2011г.,постановено по гр.д.№1188/2010г.по описа на РС Г. Д.,с което е отхвърлен предявения от нея негаторен иск.В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Изтъкнати са съображения,че са установени всички предпоставки за уважаване на негаторния иск,но РС Г. Д. е направил изводи от фактическа и правна страна несъответни на събраните доказателства и на правната норма.Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и се постанови друг по съществото на спора,с който се уважи претенцията.

Въззиваемият “. Р. Б. оспорва жалбата.В подробен отговор и писмена защита е развил съображения за нейната неоснователност.

Ответникът по спора”. Е. България " не е изразил становище.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът прие следното:

Предявен е негаторен иск от въззивницата Ф. М. против “. Р. Б. и “. Е. Б..Моли да бъдат осъдени ответниците да преустановят действията, с които нарушават правото й на собственост върху едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., построена върху Поземлен имот, заснет като имот с планоснимачен № 77 от квартал 3, по плана на с.Б., община Г. Д., област Б..В обстоятелствената част е посочила,че неоснователните според нея действия са поставен ел.стълб,който опира в стрехата на жилищната сграда,а в основата си опира в каменната основа на къщата,а освен това ел.жици преминавали на 1.5 м. разстояние от покрива на сградата.

За да отхвърли така предявения иск РС Г. Д. е приел,че за ответника е възникнало сервитутно право,което е съществувало и преди ищцата да придобие правото на собственост върху имота .Освен това не е установено ищцата да има намерение да прави ремонт на покрива.

Според ОС Б. първоинстанционния съд е направил незаконосъобразни изводи.

Ищцата е установила собствеността върху имота с констативен нотариален № 143, том ІV, рег.№ 7289, дело № 554 от 2009 година на нотариус Бумбарова.Видно е от него,че правата й на собственик са признати на основание давностно владение за имот с планоснимачен № 77 от квартал 3, по плана на с.Б., община Г. Д., област Благоевградска, утвърден със заповед № 531/1988 година на кмета на общината, с площ за имота от 56 кв.м., при съседи за имота по скица: от изток – терен стопанисван от общината, от запад – терен стопанисван от общината, от север – улица и от юг – терен стопанисван от общината, ведно с построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 56 квадратни метра.От свидетелските показания се установява,че сградата е стара,може би построена преди 100години и че не е в добро състояние.Ищцата не живее в нея.

От техническите експертизи е установено,че процесния ел.стълб с проводниците е част от енергийно съоръжение трафопост 1 в с.Б..За същия има издаден акт за държавна собственост № 2429 от 1995г.Ответникът Ч. Р. България с удостоверение е потвърдило,че той е собственик на процесното съоръжение,придобито в резултат на правоприемство,установено и с приложените към отговора на въззивната жалба решения по фирмени дела.С оглед на това удостоверение,представено пред първоинстанционния съд , е налице признание на факта,кой е собственик на съоръжението.

Вещото лице В. е докладвало,че процесния стълб е поставен в улица с о.т. №№ 4 – 5, отстои на 0.90 м. спрямо жилищната сграда, изградена върху ПИ № 77 по кадастралния план на с.Б. и тангира със стрехата на сградата.Над жилищната сграда на ищцата преминават проводници захранващи съседни жилищни сгради.Освен това е посочила,че съгласно т.16 от Приложение №1 към чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти,минималния размер на сервитутната зона към сградите е 1.5 м.

По данни на експерта З. електроразпределителната мрежа е изградена в с.Б. през 1965 г.Има данни да е извършван ремонт и подновяване на ел.стълбове през периода 1986-87г. и според това вещо лице,стълбът е поставен тогава,видно от материала,от който е направен.И пред първоинстанционния съд и в експертизата му,депозирана пред въззивния съд ,вещото лице посочва,че местоположението на стълба е в грубо нарушение на нормативни актове.Нарушени са към момента на изграждането му разпоредбите на Правилника за устройството на електрическите уредби,които и при сега действащото законодателство не допускат преминаване на въздушни линии над сгради,с изключение на отклоненията на вл към захранващата сграда,което в конкретния казус не е налице такова изключение.Също така е установил,че за с.Б. не е определена сервитутна зона за енергийните съоръжения.За селото няма изготвен ПУП.

Установено е също така ,че в общинска техническа служба при ОбА – Г.Д. и в “. Р. Б. гр.Г.Д. няма строителни книжа за това съоръжение.

При така установеното от фактическа страна съдът съобрази следното:

Искът, основан на чл.109 ал.1 ЗС, предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост. Основанието за защита Ч. иска се поражда само от състояния, от които възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което пречи и ограничава правата на лицето, потърсило правна защита.В случая ищцата се позовава на неправомерно поставен и съществуващ ел.стълб и от който минават проводници над покрива на сградата,което смущава правото й на собственост и ограничава правата й.Ищцата е установила правото си на собственост върху имота.Възраженията за това,че нотариалния й акт страдал от пороци са несъстоятелни,доколкото същият е издаден на основание давностно владение-чл.587 ал.2 ГПК ,а не въз основа на документи ,поради което и такова описание на документи не е необходимо,както се твърди от ответника “. Р. България .

От друга страна, ответникът претендира, че разполага със законово сервитутно право по отношение на изградения в имота енергиен обект за които е безспорно, че са собственост на ответника Ч. Р. България - същото обстоятелство се признава от него в горепосоченото удостоверение.Безспорно е и това,че сега съществуващото дружество не го е поставило,но като правоприемник на имуществото на прекратените Ч. преобразуване дружества,той е отговорен за това да няма вредно въздействие върху имоти,извън регламентираните от закона възможности. В случая е безспорно и обстоятелството, че визираният енергиен обект е съществувал в имота на ищцата още към момента на придобиването му-2009г., като съгласно разпоредбата на чл. 60 от ЗЕЕЕ / (отм.)Обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г.отм., бр. 18 от 5.03.2004 г., , около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като сервитутното право за съществуващите обекти възниква по силата на този закон. Съгласно § 26 от ЗЕ, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващите към момента на влизане в сила на ЗЕ енергийни обекти запазват действието си, като размерите, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите се определят по реда и начина, предвидени в наредбата по чл. 64, ал. 9 от ЗЕ, а именно Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Според разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Наредбата, разположението на сервитутните зони се определя с общите и подробните устройствени планове, съобразно разположението на енергийните обекти, като в населените места - съобразно условията и реда на ЗУТ. Т. е. анализът на цитираните законови разпоредби сочи, че възникналите по силата на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутни права запазват действието си, само дотолкова, доколкото същите са предвидени в действащите общи и подробни устройствени планове и съобразно местоположението на енергийните обекти и сервитутни зони по визираните планове. В процесния случай се установи по безспорен начин, че за с.Б. няма ПУП.Освен това за стълба не може да се приеме,че е в сервитутна зона,доколкото най-малката сервитутна зона е на 1.5 м. от сградата,а в случая той е на 0.90 см. от нея и тагира със стрехата.Освен това в противоречие с правилата за безопастност от него излизат проводници,които минават над покрива на сградата,а това създава опастност за евентуално живеещи в нея.Това нарушения на правилата за безопастността на енергийните съоръжения не може да бъде защитено от сервитутна зона.За ответното дружество не е възникнало сервитутно право по отношение на този имот,първо защото не е определена сервитутна зона и второ,защото стълба се намира на разстояние от къщата,извън най-малките възможни допустими размери за сервитутна зона.В този смисъл, самият факт на съществуване на енергиен обект в имота на ищцата, за които ответното дружество “. Р." България не разполага със сервитутни права, представлява нарушаване на правото на собственост , което може и следва да бъде защитено с негаторен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, без да се доказва с какво и как това ограничава правото на собственост, като съдът е компетентен да разреши възникналия спор със сила на присъдено нещо. При упражняването на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот, но той може да иска и премахване на източника на въздействие Ч. съдебна принуда, за да се възстанови състоянието на имота такова, каквото е било преди нарушението. Ето защо, както е в настоящия случай, ищецът може да иска премахването на енергийния обект.

По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да се уважи,като се отмени решението на първоинстанционния съд.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 4308 от 28.11.2011г.,постановено по гр.д.№1188/2010г.по описа на РС Г. Д.,решение № 4308 от 28.11.2011г.,постановено по гр.д.№1188/2010г.по описа на РС Г. Д.,в частта,с която е отхвърлен иска, предявенот Ф. ИБРАИМ М. от с.Б., община Г. Д., област Б. против “. Р. Б. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., Р. И. У.”Ц. С.” № 3., представлявано от А. А. Д. и М. Ал. Й. - П., с който се иска постановяване на решение, с което на основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответникът да преустанови действията, с които нарушават правото и на собственост върху едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., построена върху Поземлен имот, заснет като имот с планоснимачен № 77 от квартал 3, по плана на с.Б., община Г. Д., област Б., утвърден със заповед № 531/1988 година на кмета на общината, с площ за имота от 56 кв.м., при съседи: изток – терен стопанисван от общината, от запад – терен стопанисван от общината, от север – улица и от юг – терен стопанисван от общината,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Ч. Р. Б. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., Р. И. У.”Ц. С.” № 3., представлявано от А. А. Д. и М. Ал. Й. - П. да премести електрически стълб отстоящ на 0.90 см. и тангиращ със стрехата на жилищната сграда на Ф. И. М.,построена върху ПИ пл.№77 кв.3 по плана на с.Б. общ.Г. Д. при съседи от три страни терен стопанисван от общината,а от север-улица,както и да премахне ел.кабели минаващи над покрива на същата сграда.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част против ответника “. Е. Б. .

Решението съгласно чл. 280 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: