Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1040
гр.Бургас, 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–Ми наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря К. Андонова, като разгледа НАХД № 2497 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на К.И.К., с ЕГН: **********,
адрес: ***, подадена чрез
упълномощен представител- адв. М Г от БАК, срещу Наказателно постановление № 19-0769-000788/08.04.2019 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, с-р Пътна полиция –Р П, с което за нарушение по чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ й е наложено
наказание – „глоба” в размер на 250 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че не е даказан
правопораждащият фактически състав на вменената за нарушена разпоредба. Описани
са доводи за служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то, както и че не е
доказано, че същото не е било спряно от движение към момента на проверката
първата част от диспоцизията на вменената за нарушена разпоредба. Излага се също и че водачката вече и била
наказвана за токова нарушение. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от М Г от БАК,
който поддържа жалбата, като се отказва от застъпените в същата доказателствени
искания. В пледоарията си посочва, че моли да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление. От досието на водачката /справка за нарушител водач/ се
установявало по безспорен начин, че към датата на административното нарушение
15.02.2019 г., автомобилът е бил спрян от движение, поради служебно прекратена
регистрация, поради което не е налице една от кумулативните предпоставки по чл.
483, ал. 1 от КТ. Моли в този смисъл съдът да постанови решението си, като
отмени изцяло НП.
Административнонаказващият орган надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
жалбоподателката е бил съставен АУАН , ЧЛ. № 967854 от 15.02.2019 г., от свидетеля А.Г.И., мл. полицейски инспектор към ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП”, за това че на 15.02.2019 г. жкжлж 12.55 часа, управлявала
собствения си лек автомобил модел/ марка „АУДИ А3“, с рег. №,
в гр. Бургас, по бул. „Тракия“, срещу А1, като същият е вписано, че е регистриран на
територията на РБългария, не е бил спрян от движение, и няма сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за 2019 г. към момента на проверката, извършена с
РСОД 2864.
Разпитан в съдебно
заседание, свидетелят актосъставител поддържа изложеното в акта, като посочва,
че на процесната дата е бил на работа в
гр. Бургас, ж.к. Славейков на бул. „Тракия”. Чрез въвеждане на рег. Номера на
процесния явтомобил в таблета се установило, че за същия няма сключена застраховка
„ГО”. Автомобилът бил въведен като рег. номер, без да бъде спиран, тъй като
служителите имали тази възможност да правят проверка, без да спират водачите.
След като излязло, че няма застраховка, полицейските служители спрели жалбоподателката
на бул. „Тракия”, която била установена като собственик и водач на автомобила.
Било и обяснено както е констатираното нарушение, като на място свидетелят И. и съставил АУАН за
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Водачката
разписала акта, като не вписала
възражения, и и бил връчен екземпляр от същия. Впоследствие представила и
полица да сключена гражданска отговорност, валидна за времето от 15.02.2019 до
15.02.2020 г., но с час по –късен от часа на проверката. По делото да
представени и заповеди за налагане на ПАМ, за спиране на автомобила от движение
от процесната дата- стр.11 от делото, както и такава за временно отнемане на СУМПС на водачката-
стр.10 от делото. Същата в срока по чл.44 от ЗАНН, не депозирала до АНО писмени
възражения.
Запознавайки се с преписката и
при дословно възпроизвеждане на съдържанието на акта в НП, АНО издал
атакуваното понастоящем НП, като за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 461, т. 1 КЗ на жалбоподателкята- К.И.К., с ЕГН: **********, адрес: ***,
подадена й било наложено наказание – „глоба” в размер на
250 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. По същество между страните
липсва спор по отношение на фактическата обстановка.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, с-р Пътна полиция –Р П, упълномощена със Заповедта, цитирана
вече по-горе и представена по делото.Съгласно чл. 647, ал.2 от КЗ наказателното
постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638,
ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 КЗ - от Директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая е налице заповед на
директора на ОД на МВР – Бургас, от която се установява, че издателят на
процесното НП е притежавал съответната материална и териториална компетентност
за издаване на административнонаказателния акт. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая са налице обаче предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, като съображенията за това са следните:
Задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ
буква "А", т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461,
т.1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото §1, т.ЗЗ от КЗ легално определение
за понятието "автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят
или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал.1,
т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение. Правното основание за издаване на наказателното
постановление е разпоредбата на чл. 638,
ал.1 от КЗ, според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.- за физически лица. Установената
фактическа обстановка - управление на МПС, за което няма сключена застраховка
"ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него НП, потвърждава се от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от непосредствените възприятия
на контролните длъжностни лица.
Съдът обаче намира, че не са налице всички признаци от състава на нарушението. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В конкретния случай съдът счита,
че липсва вина от страна на жалбоподателката, т.е. деянието не е осъществено от
субективна страна. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо.
В конкретния случай не е доказано
по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че е управлявал
автомобила, без да има валидна полица за сключена гражданска отговорност, като
веднага след нарушението, което е описано в акта, по-малко от час след това е
била сключена валидна полица – договор за гражданска отговорност, представен по
делото, което сочи и на едно неукоримо поведение от страна на водачката.Нещо
повече, по делото не са представени доказателства от страна на АНО, които да
оборват горецитираните вече възражения в жалбата, че автомобилът е бил спрян от
движение или досежно постъпили от ГФ доказателства за известие на водачката за
евентуално служебно прекратено правоотношение по Договор за гражданска
отговорност, за което водачката да е била уведомена. В тежест на АНО е да
докаже целият правопораждащ фактически състав по делото, както от обективна, така
и от субективна страна, което съдът намира, че в случая не е било сторено. На
следващо, място не са били оборени от
АНО и възражението на защитата, за уведомление
по чл.574, ал.10 КЗ, както и дали има
такова и същото дали е достигнало до жалбоподателката. Нещо повече, по този начин, не се установява, че
жалбоподателката е знаела, че шофира МПС, за което няма валидно сключен
Договор- Гражданска отговорност тоест липсва доказване на субективния елемент
на нарушението, което е достатъчно основание за отмяна на НП. Деянието в случая
се явява несъставомерно от субективна страна, което от своя страна е достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП.
В обобщение, липсват каквито и да
е доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и по
никакъв начин не може да се извлече от неговите обективни действия наличие на
признаци на нарушението от субективна страна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-000788/08.04.2019 г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-гр.Бургас, с-р Пътна полиция –Р П, с което за нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ
на К.И.К., с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено наказание – „глоба” в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВО:К.А