Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
08.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№1135/2019 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Е.В.Б.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №19/27.09.219 г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което за нарушение
по чл.32, ал.1 ЗРА, на основание чл.70, ал.1 ЗРА, на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1500,00 лв., а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в
полза на държавата 1 бр. риболовен уред - въдица, червена и черна на цвят,
марка GUANGZNAO 240 и един брой макара, черна на цвят, марка HAIBA.
В жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно и без да се излагат подробни съображения в тази насока, се прави
искане за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от адв. Д. Н. – ВрАК, който поддържа жалбата и изтъквайки, че не е
налице нарушение, тъй като водоема, на който е констатирано същото, не е сред
попадащите в обхвата на забраната да се извършва риболов. Отделно от това се
изтъква, че е налице маловажност на нарушението. При това моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се
представлява от юрк. И. П., който оспорва жалбата и заявявайки правилност и
законосъобразност на НП, моли същото да бъде потвърдено.
Пред първоинстанционния съд
са събрани нови гласни доказателства – разпитани са св. Г. П. и Ц. Ц..
Врачански районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 26.04.2019 г., около
19:45 часа, по повод подаден сигнал св. Ц. Ц. – старши инспектор РК в отдел
Рибарство и контрол Западна България, и св. Г. П. ***, извършили проверка на
язовир Лесура в землището на с. Лесура, общ. Криводол. В хода на проверката
установили, че жалбоподателят е с 1 брой ловен уред – въдица, поставена във
водата в работно положение и под негов контрол по време на проверката, с
монтирани на нея макара, жилка, плувка и кука. Установили също, че има улов от
2 броя каракуда с общо тегло 200 гр. С оглед установеното, на жалбоподателят
бил съставен АУАН №0008935, в който е посочено, че като извършва любителски
риболов в периода на забраната за улов на риба и други водни организми през
размножителния период, наложена със Заповед №РД 09-376/12.04.2019 г. на Министъра
на земеделието, храните и горите, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.32,
ал.1 ЗРА. АУАН е съставен на мястото на нарушението и е връчен на жалбоподателя
лично, като същият е вписал, че няма възражения. С АУАН са иззети 1 бр. риболовен уред -
въдица, червена и черна на цвят, марка GUANGZNAO 240 и един брой макара, черна на цвят, марка HAIBA, а улова от 2 броя каракуда е върнат във
водата от служителите на ИАРА и ОДМВР Враца.
Въз
основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното нарушение
и посочване, че е нарушена разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗРА, на 27.09.2019 г. е
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.70,
ал.1 ЗРА, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500,00 лв., а на
основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 1 бр. риболовен
уред - въдица, червена и черна на цвят, марка GUANGZNAO
240 и един брой
макара, черна на цвят, марка HAIBA.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на
св. Г. П. и Ц. Ц., от Заповед №РД 09-376/12.04.2019 г. на министъра на
земеделието, храните и горите и от другите приложени по делото материали. От
доказателствения материал безспорно се установява датата на извършване на проверката,
какво е установено по време на същата, както и това, че установен при
проверката е именно жалбоподателят. Доколкото обаче изведената фактология не е
предмет на оспорване в хода на производството, а направените оплаквания се
позовават на правни съображения, съдът намира по-подробното съвкупно и
поотделно анализиране на доказателствената маса за ненужно и обременяващо
съдебния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от
легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу
наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по
същество, съдът намира следното:
АУАН е съставен при спазване
на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията
на чл.57, ал.1 ЗАНН, като описаното в него фактическо обвинение кореспондира
изцяло с посоченото такова в АУАН. И АУАН и НП са издадени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът обаче констатира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на НП, а
именно:
С АУАН и НП жалбоподателят е
обвинен, че на 26.04.2019 г., около 19:45 часа, на язовир Лесура в землището на
с. Лесура, общ. Криводол, извършвал любителски риболов с 1 брой ловен уред –
въдица, поставена във водата в работно положение и под негов контрол по времена
проверката, с монтирани на нея макара, жилка, плувка и кука, като имал улов от
2 броя каракуда с общо тегло 200 гр. в периода на забраната за улов на риба и
други водни организми през размножителния период, наложена със Заповед №РД
09-376/12.04.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. Посочено е,
че е нарушен чл.32, ал.1 ЗРА, съгласно която норма във водните обекти по чл.3,
ал.1, т.1 и ал.2 се забранява уловът на риба и други водни организми
през периода на тяхното размножаване. Цитирана е и Заповед №РД
09-376/12.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в която се
съдържат различни хипотези на забрани за риболов в зависимост от вида на водния
обект, в който се осъществява уловът, неговата надморска височина, както и
с оглед вида риба, която се лови. В разглеждания случай и в АУАН и НП липсва посочване
в коя хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 и 2 от ЗРА попада водоема. А коментираната
норма обхваща както естествените и изкуствените водни обекти, така и специализирани
обекти за аквакултури, за които забраната по чл.32, ал.1 ЗРА не се отнася, при
което липсата на посочване на вида на водоемът, в който се извършва риболовът, препятства
проверката дали извършеното може да се третира като нарушение. В обвинението не
е уточнено и това в коя хипотеза на забрана за риболов попада извършеното от жалбоподателя.
Приложение №1, към което насочва чл.32, ал.1 ЗРА, съдържа множество отделни
точки с различни хипотези със забрана за риболов през различно време с оглед различната
надморска височина на водоемите. При това посочването на коя от хипотезите на
Приложение №1 е нарушена е от съществено значение, тъй като от това е изводимо
дали деянието попада в периода на забраната, а от това зависят изводите дали е
налице нарушение или не. В случая това не е направено и съдът не може с
категоричност да прецени дали е нарушена забраната за водоем с надморска
височина до 500 м, за който забраната е от 15 април 2019 г. или за водоем над
500 м надморска височина, за който забраната е от 01 май 2019 г. А служителите
на ИАРА са длъжни да посочат коя хипотеза на Приложение №1 е приложима, за да
може привлеченият към отговорност да организира защитата си, а съдът - да
прецени правилно ли са подведени установените факти и обстоятелства към нея. Дори
от приложените по делото доказателства да може да се установят коментираните
обстоятелства, доколкото се касае за съществени реквизити на акта и
наказателното постановление, тяхната липса или неточност не може и не следва да
бъде изяснявана и установявана едва в производството по обжалване на
наказателното постановление, съответно тези факти и обстоятелства не следва да
се извличат по тълкувателен път от данните по делото. При това съдът приема, че
е нарушено правото на защита на санкционираното лице - поради неясноти на АУНА
и НП същото не може да реализира защитата си в пълен обем. Посоченото нарушение
на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на
същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността му, респ. на това
извършено ли е административно нарушение, как следва то да се квалифицира и
санкционира.
Дори да се приеме, че допуснатото съществено нарушение на
процедурните правила не е от категорията на съществените процесуални нарушения
и не е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, обжалваното
НП е незаконосъобразно и поради неправилно приложение на материалния закон. В
случая би следвало установените фактически констатации да се подведат от
административно-наказващия орган под разпоредбата на чл.28 ЗАНН, защото се
касае за маловажен случай. Касае се за улов от 200 гр. каракуда от лице, без
предходни нарушения и без наличието на каквито и да е отегчаващи отговорността
обстоятелства. При това, поведението му, освен, че има инцидентен характер, се
явява и с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от същия вид и налагането
на санкция в случая би надхвърлило границите на подходящото и необходимо за
постигане на легитимно преследваните от законодателството цели.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция счете, че НП следва да се отмени, а жалбата да се приеме за
основателна. При изхода на делото останалите релевирани в жалбата и в хода на
производството доводи не се нуждаят от обсъждане.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№19/27.09.219 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с
което за нарушение по чл.32, ал.1 ЗРА, на основание чл.70, ал.1 ЗРА, на Е.В.Б.,***,
е наложена глоба в размер на 1500,00 лв., а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са
отнети в полза на държавата 1 бр. риболовен уред - въдица, червена и черна на
цвят, марка GUANGZNAO 240 и един брой макара, черна на цвят, марка HAIBA.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: