Р Е Ш Е Н И Е
№ 529 / 21.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 62 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Мел ойл“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Пазарджик, представлявано от управителя Александър Михайлов
Воденичаров, подадена чрез процесуален представител адвокат К.Т., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-380-0067600/24.11.2021 г. на и.д. началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при Централно
управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Релевирани
са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В представени
писмени бележки се твърди, че в оспорения акт липсват фактическите и правни
основания за издаването му. Посочено е, че административният орган е действал в
нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. По изложените съображения
претендира отмяна на заповедта, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът - и.д. началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, в представено писмено становище чрез процесуален
представител юрисконсулт Венета Зафирова, излага становище за неоснователност
на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно
с разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Във връзка със съставени протоколи за извършена
проверка сер. АА № 0067597 и № 0067598/28.10.2021
г. и протокол № АА № 0067600/08.11.2021 г. е издадена оспорената заповед, с
която е наредено запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС – бензиностанция 2, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“
№ 53, стопанисван от „Мел ойл“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, като е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по
чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не е предавало на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в горепосочения обект за
търговия на течни горива.
При извършената проверката на 28.10.2021 г. е
установено, че в бензиностанцията на същия ден е получена доставка на гориво
„дизелово моторно гориво Б6“, с код по КН: 27102011, с количество 2 210л. при
15°С, което е
разтоварено в резервоар № 2 – 1 100л. и в резервоар № 3 – 1 110л. При
извършена справка в ИС на НАП, модул ФУДВ, справка за доставка на гориво от
ЕСФП към НАП за периода от 27.10.2021 г. до 28.10.2021 г. е установено, че от
наличната в обекта ЕСФП с нивомерна измервателна система (НИС) няма постъпили
съобщения за получените доставки на 28.10.2021 г. на дизелово гориво. На
08.11.2021 г. на органите по приходите е предоставен протокол за сервизна
дейност/становище от „График берри“ ЕООД, в който е посочено, че нивомерната
доставка не е записана в базата от данни на фискалния софтуер и затова не е
изпратена и не може да бъде изпратена към сървърите на НАП, като са посочени и
възможните причини нивомерната доставка да не стигне до ЕСФП. С оглед
установеното е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че „Мел ойл“ ЕООД не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в НАП, което изпълнява състава на чл. 3, ал. 3 от Наредбата, във вр. чл.
118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 ЗДДС, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Такава принудителна административна мярка -
запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него е наложена за срок
от 14 дни. Посочено е, че запечатването ще се извърши срок от три дни от датата
на влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ.
Изложени са мотиви в заповедта относно
продължителността на срока при съобразяване определения от законодателя размер,
а именно от 14 дни, което показва значимостта на охраняваното обществено
отношение. Продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на
организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно
със степента на неговата обществена опасност. Посочено е, че липсата на
информация и данни от нивомерната система за всяка една доставка на горива и за
наличните количества в резервоарите за съхранение препятства извършването на
контролна дейност, като не може да се установи кога и как се извършват
зарежданията и дали те съответстват на закупеното, респективно на продаденото
гориво, с което се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. При определяне продължителността на мярката от административния орган
е преценено местоположението на търговския обект с обща площ около 2 000кв.м.,
с налични 4 бр. БК за проточване на гориво (дизел) и 3 бр. надземни резервоари
за съхранение на гориво, на място с постоянен и интензивен автопоток, с работно
време – без почивен ден, характера на дейността – търговия с течни горива,
акцизна стока. Органът е описал и други нарушения на данъчното законодателство,
позовавайки се на влезли в сила наказателни постановления, включително и за
установени нарушения за неподаване на данни към НАП.
Посочено е, че с нарушението се засяга утвърденият
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализирайте обороти. Подаването на необходимите данни в НАП по
установената дистанционна връзка е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти и на лицата, които
извършват зареждане на течни горива, което следва да се изпълнява при
съответните предпоставки. Прието е, че извършеното деяние, показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено
е, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които
засягат пряко интересите на държавата, поради невъзможността да се проследят
количествата закупено и изразходвано гориво, което е предпоставка за неговото
нерегламентирано предлагане. Посочено е, че срокът на приложената ПАМ е
съобразен с принципа на съразмерност, както и с необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ЕСФП документи и предаване на изискуемите данни към НАП, съответно
недопускане на вреда за фиска.
По делото е разпитан свидетелят М.Н.Д., инспектор
по приходите в ГД „Фискален контрол“-Пловдив, който е участвал в извършването
на проверката. Свидетелят заявява, че от представените в обекта документи е
установено, че в деня на проверката е постъпило дизелово гориво в резервоари 2
и 3 в размер на 2 210л., като е имало служебна бележка само от компютъра.
Посочва, че до края на деня такова количество гориво не е било отразено през
нивомерната система.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК от
получаване на решение № ГДФК-230/15.12.2021 г. на директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу заповедта за
прилагане на ПАМ.
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.
Неоснователно е твърдението на ответника, изложено в молба вх.№ 4964/06.06.2022
г., че за дружеството е отпаднал правният интерес, тъй като е издадена Заповед
за отмяна на запечатване № ФК-ЗОЗ-46/02.06.2022 г. на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, с която е прекратено спрямо дружеството изпълнението на приложената ПАМ –
запечатване на обект и забрана достъпа до него. Действително разпоредбата на
чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяването на мярката не само с изтичане на
срока, посочен в заповедта за налагането й, но и със заплащането на наложената
глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. От друга страна,
нормата на чл. 186 ЗДДС изрично предвижда прилагане на ПАМ за посочените
нарушения, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Предвид
това следва обоснования извод, че заплащането на имуществената санкция е
юридически факт последващ издаването на заповедта за ПАМ и води до прекратяване
изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, респективно в случаи като
процесния до отпадане на възможността за изпълнението й, но няма отношение към
законосъобразността на индивидуалния административен акт. Следва да се приеме,
че изпълнението на наложената имуществена санкция с наказателните
постановления, не може да обоснове извод за липсата на правен интерес от
установяване законосъобразността на обжалваната заповед, включително и в
аспекта на нейното оспорване от самия търговец
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от и.д. началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на
органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, с която в т. 1 са определени: директорите на дирекции „Контрол“
в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“
в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, да издават заповеди за прилагане на принудителна административна мярка
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС,
принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл. 186, ал.
1 – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Въз основа на събраните доказателства по делото,
съдът намира оспорената заповед за мотивирана от фактическа и правна страна.
Изложени са от органа конкретни съображения относно продължителността на срока
на приложената мярка. Посочени са и конкретни факти и обстоятелства, подлежащи
на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения резултат или
не.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „г“ ЗДДС
предвижда прилагане на принудителна административна мярка - запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, която се прилага на лице, което неподава данни от ЕСФП по чл. 118 в
НАП. В чл. 118, ал. 6 ЗДДС е предвидено задължение за всяко лице, извършващо доставки/продажби
на течни горива от търговски обект да предава по дистанционна връзка на НАП и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл.
187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът
до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Съгласно чл. 3, ал. 3 изр. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. за целта като средство
за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измерителна система за обем
на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В случая са налице всички предпоставки, визирани в
нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „г“ ЗДДС. Административният орган налага
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при
условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно
постановление и дали издаденото такова ще влезе в сила). Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Ирелевантен е факта, дали има издадено
наказателното постановление и дали то е влязло в сила, тъй като това не е
предвидено от законодателя, като предпоставка за прилагане на ПАМ. С оглед на
всичко изложено, се явява и неоснователно твърдението направено с жалбата, че
за да бъде приложена принудителна административна мярка следва да има влязло в
сила наказателно постановление.
При указаната доказателствена тежест, от страна на
жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта фактическа установеност,
потвърдена с документацията от административната преписка. По делото са
приложени протоколи за извършена проверка, които са съставени по установения
ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, и се ползват с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК.
Установяването на нарушението е достатъчно условие
за прилагане на ПАМ. Приложената принудителна административна мярка съответства
на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. За издаването на процесната заповед по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в
закона ред за отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговските
обекти, което в случая е несъмнено. По делото безспорно е установено, че проверяваната
бензиностанция, стопанисвана от дружеството-жалбоподател представлява търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и че в него има монтирана
нивомерна система за обем на течни горива от одобрен тип, както и че за периода
от 27.10.2021 г. до 28.10.2021 г. е налице разминаване между данните от НИС и
регистрираните с документ № 236554/28.11.2021 г. към Акцизен данъчен документ
количества дизелово гориво, като посоченият документ не е подаден като данни
към НАП. Този факт не се оспорва от жалбоподателя и неговия процесуален
представител.
Принудителната мярка „запечатване на обект“ е с
превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на
постановяването й търговецът не е бил преустановил дейността си, т. е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение. Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона - за четиринадесет дни, като е съобразено местоположението на търговския
обект, неговата площ, реализирания оборот и предвид обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби на горива или количества
от тях, като последното води до последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Точното и коректно подаване в НАП на данни за наличните
в резервоарите количества горива е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, в които се извършва
продажба на течни горива, с цел да бъде възможно извършването на текущ и
последващ контрол от органите по приходите. Неизпълнението на задължението за
подаване на данни в НАП безспорно засяга държавни интереси, свързани с
отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху
действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на
изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да
може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с
целта на закона.
Следва да се вземе предвид и представения протокол
за сервизна дейност/становище от 29.10.2021 г. на „График берри“ ЕООД –
сервизна фирма, в който е посочено, че нивомерната доставка не е записана в
базата от данни на фискалния софтуер и затова не е изпратена и не може да бъде
изпратена към сървърите на НАП. В протокола са посочени и възможните причини,
като е дадена препоръка да се инсталира UPS с по-голяма мощност и към него да
се включат само устройствата на ЕСФП и НИС; да се направи профилактика на
комуникационните кабели и куплунгите на сондите за наличие на вода, както и
профилактика в сервизни условия на сондата на съответния резервоар. От така
изложеното следва да се направи извод, че в случая не се касае технически
проблем, а се дължи на неизпълнение на задълженията по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, във
вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Още повече, че към настоящия
момент по делото не са представени доказателства за спазване на препоръките на
сервизното дружество, нито такива за наличие на технически проблем в
нивомерната система.
С оглед на изложеното неоснователно е възражението,
че издадената ЗППАМ не е мотивирана по отношение на срока. Срокът на ПАМ е
определен към средния такъв с оглед тежестта на нарушението и целите на закона,
които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване
на установения правов ред. Съобразено е и обстоятелството за липса на
повторност, поради което и ПАМ е наложена за срок от 14 дни, а не за
максималния такъв. Целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП. Подаването на данни в НАП е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти за продажби на течни
горива и неподаването своевременно на данни към НАП препятства контролната
дейност на приходните органи.
Прилагането на ПАМ не засяга права и законни
интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта, за който актът се издава и не е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. В
случая наличието на неспазването на установеното задължение по см. на чл. 3,
ал. 3 от Наредбата относно задължението за подаване на данни към НАП е
безспорно, поради което са налице установените от закона предпоставки за прилагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
По изложените съображения, жалбата на „Мел ойл“
ЕООД се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя
не се дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния
представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
НАП сумата от 100 лв., в определен от съда размер на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мел ойл“ ЕООД, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ФК-380-0067600/24.11.2021 г. на и.д.
началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „Мел ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. „Сан Стефано“ № 15, вх. Б, ет. 3, представлявано от
управителя А. М. В., да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от
100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/