Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. Пазарджик,
26.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на
тридесети ноември през две хиляди
и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Ана Ненчева, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
гр. д. N 865 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, с който Община – С. претендира заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 39 643,50 лв. от юридическото
лице „Абаксис БД“ ЕООД – гр. Ракитово, като възложител на работа - изсичане на
дървета в горски участък, попадащ в общинска горска територия в землището на с. С.. Твърди се, че
извършената сеч е била незаконна и общината е ощетена със стойността на
отсечената дървесина, в качеството си на собственик на земите от общинския
горски фонд, попадащи в отдел 598е1 и 598у1.
След оставяне на исковата молба без движение е индивидуализиран имота, в който се твърди, че е извършена незаконната сеч - № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с.С.. общ.С.. обл. Пазарджик с площ 69730 кв.м. с начин на трайно ползване: Овраг, промойна /със стар № 000258 по КВС в землището на с. С., с ЕКАТТЕ 65807, общ. С./, като е представена актуална скица на имота . Твърди се, че той е публична общинска собственост и е посочено на какво основание ищецът счита, че притежава вещното право върху него.
Община – С. се позовава на съставен Акт № 710/13.03.2014 г. за публична общинска
собственост, вписан в Службата по вписвания гр.П.с вх. Рег. №647/18.03.2014 г.. акт № 79. том 3 и на
последващ Акт № 918/18.06.2020г. за
публична общинска собственост, вписан в Службата по вписвания гр.П.с вх. Per. № 661/19.06.2020 г.. акт № 3.
том 3, твърдейки, че правното основание за съставяне на Акта за публична
общинска собственост е чл.56 or ЗОС . във връзка с чл.2. ал.1. т.2 от ЗОС и Заповед по
чл.45в. ал.7 от ППЗСПЗЗ № РД-06-69/08.06.2011 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Пазарджик, а общината е собственик на имота на
основание чл.28, ал.3,т. 1 от Закона
за горите. Конкретни фактически обстоятелства, от които с твърди да е
възникнало правото на публична общинска собственост и кога това е станало
отново не бяха посочени, поради което с определението за насрочване на делото
бе указано на ищеца на осн. чл. 145,ал.2 ГПК да допълни твърденията си.
Тези твърдения бяха допълнение от
пълномощника на ищеца в първото открито съдебно заседание по делото и в докла
се включиха следните обстоятелства, касаещи момента и възникването на правото
на общинска собственост: че през 2011 г. била изпълнена процедурата по ЗСПЗЗ и
Правилника за неговото приложение по уточняване на земи, останали след
възстановяване правата на бившите собственици и процесният имот, като
невъзстановен е включен в тази категория земи и е станал общинска собственост,
като са издадени съответните административни актове. По-конкретно – Заповед на
Директора на ОДЗГ за одобряване на Протоколно решение на назначена от него
комисия, в което решение се съдържал процесия имот. Направени бяха
доказателствени искания за установяване на тези обстоятелства.
По отношение неправомерните действия от страна на
работниците на ответното дружество се твърди, че са извършени при и по повод
изпълнение на договор от 29.05.2017 г., сключен между работодателя им и
Областна администрация – Пазарджик с предмет „почистване на участък от река
Луда Яна“, който преминавал и през с. С.. Счита ,че са излезли от предмета на
договора и са осъществили незаконна сеч
на широколистни дървета, попадащи извън речния участък и по-конкретно –
в посочения по-горе имот, част от горска територия, публична общинска
собственост.
Сечта била констатирана на 02.02.2018 г. от горски
стражар, който уведомил за нея полицията. Твърди се, че става дума за отсечена
неправомерно от този имот широколистна дървесина, чиято стойност възлиза на
39 643, 50 лв.
Вида на дърветата /акация и топола/, количеството и
стойността на отсечената дървесина били установени по образуваното за
разследване на случая досъдебно производство, което обаче било прекратено.
Нямало издадено и наказателно постановление за административно нарушение във
връзка с твърдяната незаконна сеч.
Ищецът обаче счита, че се касае за незаконна сеч – от
общинска горска територия, извършена без нужните разрешения /позволително/, от
което пък настъпили имуществени вреди за Община – С. в размер на стойността на
отсечената дървесина.
Претендира се с отделен акцесорен иск и „лихва за
забава“ в размер на 7 444,16 лв., считано от 02.02.2017 г., когато ищецът
узнал за незаконната сеч и която дата приема за такава на причиняване на вредата
до 09.12.2019 г ., когато е подадена
исковата молба в съда.
Прави се искане за присъждане на разноските по делото.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който
е подал отговор в законния срок, съдържащ възражения за недопустимост и неоснователност
на исковете.
Възражението за недопустимост е неоснователно,
доколкото се основава на твърдения, отричащи правото на собственост на ищеца
върху територията, от която са били отсечени дърветата, във връзка с което се
претендира обезщетението за имуществени вреди. За активната процесуална
легитимация на ищеца, като предпоставка за допустимост на иска, е достатъчно да
са изложени обстоятелства за елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. В
случая настъпването на вредите за Община – С. се свързват с обстоятелството, че
е собственик на земя от горския фонд, от която са отсечени неправомерно
широколистни дървета от работници на ответника. Дали това право на собственост
действително съществува е предмет на доказване в самото производство и въпрос
/преюдициален/ по съществото на спора за ангажиране отговорността по чл. 49 във
вр. с чл. 45 ЗЗД.
Колкото до възражението, че ищецът се
позовава единствено на Акт за публична общинска собственост, който само
констатира, но не поражда права, то касае основателността на иска и по повод на
него и указанията на съда ищецът конкретизира обстоятелствата, от които счита,
че възникнало правото му на собственост, като уточни, че собствеността е възникнала ех lege на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ, след спазване на
съответната административна процедура.
Възражението на ответника,
че Община-С. не е собственик на имота, касае основателността на и се основава и
на конкретни твърдения, че същият е публична държавна собственост, поради
своето предназначение и по разпоредбите на специалния Закон за водите.
От
фактическа страна ответникът твърди, че имотът попада в старото речно корито на
р. Луда Яна, в чийто обхват единствено е извършена сеч в изпълнение на
възложената от областна администрация работа. Това го правело „воден обект“ -
публична държавна собственост.
От правна страна се
позовава на специални разпоредбите от Закона за водите, които предвиждат, водите на реките и
принадлежащите им земи са публична държавна собственост и като такива не могат
да се възстановяват. Твърди също
така, че когато водите на реки в резултат на естествени процеси, включително и
природни бедствия, образуват ново корито и изоставят старото, новозалятата земя
става държавна собственост, а изоставеното место остава държавна собственост
/чл.31, ал.1 от ЗВ/.
Правейки своето генерално възражение, че е извършвал
сеч в имот, който не е общинска, а публична
държавна собственост и че е почиствал само речно корито, без да отсича
друга дървесина, ответникът уточни, че са му би оставени на отговорно пазене дървета,
които са били предмет на прекратеното
наказателно производство, но складът в който са съхранявани е бил залят от
водите на придошлата река, така че дървесината е била унищожена. Не признава
посочените в исковата молба видове и количества дървесина да съответства на
действително отсечени от него извън речното корито, а само - че сечта им е
извършена в границите на така заснетия по скицата имот № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри в
землището на с.С..
След преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното:
На 29.05.2017 г. между Областна администрация-Пазарджик /възложител/
и ответното дружество „Абаксис БД“ ЕООД –гр. Ракитово е сключен договор за
почистване на участък от река Луда Яна, по в изпълнение на който дружеството е
следвало да извърши изсичане, събиране и изнасяне на прораснала, паднала и
застрашена от падане дървесна растителност, храсти, коренища и клони, създаващи
предпоставки за застрашаване живота и имуществото на населението, опазване на
изградената общинска и държавна инфраструктура и поддържане проводимостта на
речното корито. Срокът за изпълнение на работата първоначално е бил уговорен до
30.11.2017 г., но е продължен до 31.05.2018 г.
На 02.02.2018 г., т. е. в срока за изпълнение е била
извършвана сеч в района на с. С. и според показанията на горският стражар С.Д.,
дадени в съдебно заседание на 06.04.2021 г. той констатирал, че има изсечени
дървета и „извън речното корито“. Двамата с негов колега, който сега вече бил
покойник маркирали и измерили онази дървесина, която преценили, че изсечена
извън речното корито. Оказало се, че тя е около 200 кубика от видовете
ел.Свидетелят подал сигнал в полицията в гр. С..
Образуваното по този повод досъдебно производство е
прекратено с постановление от 19.03.2019 г. поради липса на достатъчно
доказателства за извършено от работниците /дървосекачи/ на престъпление по чл.
235 НК – за изсичане без редовно писмено позволително на широколистна дървесина
на мястото, което е идентично с описаните в исковата молба имоти.
Макар да не е доказано извършването на престъпление
„незаконна сеч“ Следователно, в настоящия процес ищецът има възможност с всички
допустими от процесуалния закон доказателства да докаже, че работниците на
ответното дружество, натоварени с изпълнение на дейността, възложена с договора
с Областната администрация – Пазарджик, са осъществели твърдяния деликт, а
именно – отсекли да дървета, попадащи в имот, собственост на Община – С., без
съответното разрешение и това отклонение от възложената им работа е станало
виновно, като са последвали вреди за общината в сочения размер.
Пълномощникът на ответника не отрича, че е била
констатирана сеч на дървета и храсти,
попадащи в границите на имот № 65807.25.258, актуван като
публична общинска собственост с Акт № 918/18.06.2020г. за публична общинска
собственост, а по-рано – с такъв от13.03.2014 г. По повод възражение, че този имот и държавна
собственост, а не – общинска собственост, ищецът следваше да докаже, че констатациите
в актовете съответстват на реално съществуващо право на собственост на
общината, при това – в границите, в които е заснет.
Във връзка с основанието за съставяне на първия акт за
общинска собственост през 2014 г., което съвпада и с това, на което страната се
позовава в самия настоящ процес, Община – гр. С. представи доказателства за изпълнение на цялата процедура по определяне
на имоти по чл.19,ал.1 ЗСПЗЗЗ за землищата в Община – С., в това число – на
село С.. Със Заповед от 08.06.2011 г. /л.147 от делото/ на Директора на
ОД“Земеделие“ – гр. Пазарджик е одобрено Протоколно решение № 2/0305.2011 г. за
имотите в землището на с. С., издадено от назначената по законния ред комисия
по чл.19,ал.2 ЗСПЗЗ. След внимателния прочит на Приложение № 1 към това решение
обаче /на л. 154-160 от делото/ не бе открит имот №25.258. Прави впечатление,
че в този документ фигурират съседни имоти, като например: 25.119, 120, 121,
които са описани все като „гори в земеделски земи“ и които са станали по
съответния законов ред общинска собственост, но не и процесния имот.
Той е заснет като имот с друг начин на трайно ползване
/овраг,промойна/, което ще рече, че теренът представлява естествено образувание
от земния релеф около реката, със стръмни склонове. Промойните и овразите /които
представляват множество промойни на едно място8, непрекъснато увеличава
размерите си /дължина, ширина и дълбочина/ под
въздействието на течащи води. Самата
форма на имота и разположението му по протежението на реката очевидно говори за
това, че начинът на трайно ползване е правилно определен и не става дума за
земеделска земя, с начин на трайно ползване като горска територия, която да се
стопанисва от общината и да се добива дървесина от нея, при спазване на
правилата на Закона за горите.
Според заключението на вещите лица Г. /геодезист/ и П. /инженер-лесовъд/ теренът
е подложен на ерозия от водите на реката и оврага фактически има тънка почвена
настилка, на места – отнесена и измита.Вещите лица са констатирали наличие на
три участъка от терена, заснет като имот № 65807.25.258,
в които има следи от промяна на речното корито. Отразили са ги на скицата със
зелен цвят /посредством нанасяне на жълт /за площта на имота/ и син /за речното
корито/. Като обективни находки за възприетата от тях прилежащи към реката
части от имота посочват заетата от води територия към настоящия момент /новото
речно корито/, но и наличието на равен терен, зает от голямо количество каменни
наноси, от които се добивала баластра и в момента. Имало и следи да е копано с
такава цел преди време в северната част на имота.Местата, на които са се
образували тези наноси и теренът е бил изравнен, според вещото лице Г., са част
от старото речно корито, затова след оглед на място и измерване, тези участъци
са пренесени на изготвената скица и за обозначени с син цвят, като „речно
корито“ от експертите.
Според вещото лице П. именно само в северната част на
имота имало следи от сеч, която е възможно да е извършвана през 2018 г. Според
вещото лице възрастта на летораслите, развили се на останалите места говори за
сеч, извършена преди повече време,минимум 4-6 години, при извършен оглед през
пролетта на 2021 г.
При тези данни не може съвсем категорично да бъде
преценено дали части от имота са публична държавна собственост на твърдяното от
ответника основание.За точен и прецизен отговор на този въпрос би следвало да
се назначи хидрологична експертиза /ако спорът беше за собственост между
държавата и Община – С./. Едва тогава биха могли да се приложат критериите,
предвидени в специалния закон – § 1,
т. 27 ДР на ЗВ
за определяне на прилежащите земи на река Луда Яна и да се прецени докъде се
простира теренът, който е публична държавна собственост съгласно чл.
11, т. 1 ЗВ във вр. с чл.
31, ал. 1 ЗВ.
В конкретния казус Общината следваше да докаже по
категоричен начин основанието за възникване на своето право на собственост
върху целия имот №
***, а не беше установено да е
осъществено твърдяното от нея и посочено в първия по време на издаване акт за
публична държавна собственост.
Колкото до втория акт от 2020 г., в него като
основание за съставянето му се сочат само общи правни норми – чл.56 от ЗОС и
чл.2,ал.1т.2 от ЗОС, която гласи, че са общинска собственост „водите, водните
обекти,водностопанските системи и съоръжения, определени със закон“, но не се
уточнява кой закон и по отношение на какъв вид обект евентуално се е
констатирало, че следва да се приложи. Сочи се и Заповед от 2019 г. на
директора на АГКК, която не е представена и не е ясно какво е съдържанието й.
Но от подобен административен акт едва ли би могло да възникна вещно право на
собственост на общината, ако това не е предвидено в закон.
Следователно, заснетата като „овраг, промойна“
територия, очевидно се нуждае от допълнително уточняване на своя статут и на
евентуалната принадлежност на част от нея към държавния поземлен фонд, а Община
я е актувала като публична общинска собственост, без достатъчно основания за
това.
Предвид разпределението на доказателствената тежест в
процеса, при направените от ответника възражение не може да се приеме за
доказано, че работниците, на които е възложена работа от ответното дружество са
извършили сеч в имот, собственост на Община – С..
Отделно от това, посочените от ответника свидетели К. Г.
и С. К., които пряко са участвали в извършването на работата твърдят, че са
работи по предварително дадени им указания и направени обозначения, както на
конкретни дървената, които е трябвало да секат, така и на участъка, в който е
трябвало да се извършва почистването.Предаването на участъка е станало с писмен
протокол, подписан от представители на двете страни по договора, но св. Г.,
действал и в качеството на пълномощник на дружеството изпълнител подробно
обяснява, че при уточняването на района се взели предвид вкл. широчината и
височината на бреговете от двете страни на реката „в зависимост до колко ще
стигне водното огледало при прииждане. Провели се няколко „междуведомствени
колегии“, на които присъствали и представители на горските стопанства и на
общините, в чиито землища се намирала реката, н т.ч. и на Община – С..
Освен подписването на протокола на място фактически
била опъната лента, обозначаваща до къде се простира участъкът, в който да се
извършва почистването. Двамата посочени свидетели са категорични, че не са
сечени дървета извън определения и обозначен участък, а и са били контролирани
от Ф.С. /служител на общината/ и от инж. П. Не познавали горския стражар Д.,
който се появил за пръв път в деня, в който им казал, че секат незаконно.
Самият той потвърди, че в този ден за пръв път е отишъл на мястото до реката и
не спомена нищо сеч извън опъната лента, нито обясни как е определил коя
територия е в речното корито, коя извън, нито се установи да се запознал с
протокола за определяне на работния участък и да е съпоставил границите,
посочени в него, с територията, в която са били изсечени дървената.
Самият Ф.С. потвърди в показанията си, че той е
контролирал извозването на изсечената дървесина, като е маркирал предварително
дърветата, които може да се извозят. Твърди, че на 02.02.2018 г. били в П.
заедно със свидетеля С.Д. и случайно срещнали представител та РДГ П. Ч. им
казал, че „има някакво нарушение в района на с. С.. На връщане с колата минали
през обекта, където фирмата извозвала дървесина и помислили „че правят
нарушение“, но не могли да преминат с колата през реката. Като пристигнали
Стрелба, св. Д. уведоми полицията, след което се върнали пак в С., но той лично
не присъствал на последвалите събития.
Съвкупната преценка на доказателствата – Протокол за
приемане/предаване на речен участък и показанията на свидетелите, посочени и от
двете страни, води до извода, че не са установява извършването на виновни
противоправни действия от страна на работниците на ответното дружество, при
осъществената сеч в изпълнение на договора с Областната администрация.
Те са работили в рамките на възложеното им от
областния управител с подписването на договора и не са нарушили задължението си
да не излизат от границата на участъка, обозначена с опънатата лента. Правилно
или не е определен този участък, покрива ли се той с действителната територия,
заета от речното корито, чия собственост по закон е земята, върху която им е
определено да извършват почистването – всички тези обстоятелства са без
значение за субективното отношение на изпълнителите на работата към
осъществените от тях действия. Дори да бе доказано по категоричен начин, че
участъкът обхваща и земи, включени в имот – общинска собственост, то
презумпцията за вина, провъзгласена от разпоредбата на чл. 45,ал.2 ЗЗД се
опровергава от установените обстоятелствата, при които им е била възложена и се
осъществяла от тях работата. Не се установи дървосекачите, нито пък ръководещият
работата им св. К. Г. да са определи самоволно района, в който да секат, нито
да са знаели или да са били длъжни да знаят или да са могли да предположат, че
отсичат дървесина в имот, който е общинска собственост, а не принадлежи
действително към участъка на р. Луда Яна, така както е посочено в договора с
Областната управа.
Не са би предупреждавани от служители на общината, че
работят в неин имот, нито са им били отправяни претенции да спрат сечта или да
коригират района на извършването й преди внезапната проверка от страна на
горския стражар Д., който в качеството си на свидетел не установи по убедителен
начин, че е станал очевидец на действителни неправомерни действия. Както стана
ясно, за определяне границите на речното корито са необходими специални знания,
измервания и пр., поради което неговата констатация, че имало отсечени дървета
и в речното корито и извън него, не може да се приеме за достоверна и точна.
В последна сметка не се доказа нито виновно
противоправно поведение на работници и служители на ответното дружеството при
извършването на сечта в изпълнение на договора с Областната управа, нито
настъпването на вреди от тази сеч за Община-С., доколкото не се установи
констатациите в двата акта за общинска собственост да съответстват на
действително съществуващи правни основания за възникване на публична общинска
собственост върху имота.
Неосъществяването на елементите от деликтния състав на
чл.45 от ЗЗД от преките извършители на описаните в исковата молба действия не
позволява да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
дружеството-ответник, в качеството му на възложител на работата по смисъла на
чл.49 ЗЗД.
Ето защо претенциите за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди на това основание от юридическото лице, заедно със законната
лихва от датата на твърдяното увреждане, следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските
по делото, които са в размер на 2635 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Община – С. за осъждане на ответника „Абаксис
БД“ ЕООД – гр. Ракитово на осн.
чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер
на 39 643,50 лв., причинени при извършване на работа - изсичане на
дървета, попадащи в границите на имот № ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с.С.. общ.С.. обл.
Пазарджик с площ 69730 кв.м. с начин на трайно ползване: Овраг, промойна /със
стар № 000258 по КВС в землището на с. С./ и за заплащане на „лихва за забава“ в размер на 7 444,16 лв.,
считано от 02.02.2017 г. до 09.12.2019 г ., когато е подадена исковата
молба в съда.
ОСЪЖДА Община – С.
ДА ЗАПАТИ на ответника „Абаксис БД“ ЕООД
– гр. Ракитово разноските по делото - 2 635 лв.,включващи платени
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: