РЕШЕНИЕ
№ 831
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110105503 по описа за 2022 година
Ищцовото дружество „ЕОС матрикс“ ЕООД твърди, че на 04.02.2016г.
ответницата Й. В. е сключила договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-12788819 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, по
силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника стоков кредит/паричен
заем в размер общо на 23 000лв. Сумата е разсрочена на 120 месечни вноски,
всяка от които в размер на 387,65лв. или общо задължение – 46 518лв.
Договорено е ползваният кредит да се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на 9,89%. Кредитополучателят се задължава да погасява задължението
си считано от 20.02.2016г., като падежа на задължението е 20.01.2026г. Към
настоящия момент длъжникът не е погасил задължението си. След усвояване
на кредитния лимит, кредитополучателят не е извършвал редовни плащания
на месечните си вноски, поради което непогасената главница по кредита е в
размер на 21 566,56лв. На 13.07.2020г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобило вземането
спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. В изпълнение
разпоредбите на чл.99 от ЗЗД длъжницата е уведомена за цедирането на дълга
и с изпращане на писмо-уведомление от дата 13.01.2021г., съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването
на цесията е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата
на доброволно изпълнение поражда правния ни интерес от предявяване на
заявление по чл.410 от ГПК. Вземането спрямо ответника е
1
индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към конкретния
договор за цесия, като цедираното вземане спрямо същия е посочено по пера.
Договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и
цесионера, така и по отношение на длъжника, уведомен освен с нарочно
съобщение, също така и с връчване на исковата молба и приложенията към
нея. За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е образувано
ч.гр.д.№501/2022г. по описа на РС - гр.Варна, 31с., по което е издадена
заповед за парично изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило
възражение от ответницата. Моли, да се се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 4000лв. главница-частична претенция, представляваща падежирала
към датата на подаване на заявлението част от общо дължима главница в
размер на 21 566,56лв. по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта PLUS-12788819 от 04.02.2016г., както и законната лихва за
забава върху главницата от подаването на заявлението, до окончателното й
изплащане и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство и
настоящото исково производство.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сочи,
че счита исковете за недопустими и неоснователни и моли, да бъдат оставени
изцяло без уважение защото: договорът за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, т.9, т.9а,
т.10 и т.11, чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК. Прави възражение за нищожност, като
твърди, че клаузите на договора са неравноправни по смисъла на чл.143 от
ЗЗащП, тъй като е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане
на главница по кредита, заедно с надбавка, покриваща разноски на кредитора
с подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалба на кредитора, а по делото не са представени доказателства, които да
установят, че ищецът е извършил каквито и да е разноски по подготовка,
обслужване на кредита и определена добавка, което да обуслови
претендираната сума.
В настоящия договор клаузите на договора и по точно в т.3 не са
уговорени индивидуално. Не са били изготвени предварително и поради това
ответника-потребителя, не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, особено в случаите на договор при общи условия. Съгласно чл.5 от ЗПК,
преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно
на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по
ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
2
приложение №2. Такова предложение нито е изготвяно, нито е предоставяно
на ответника. По делото не е представено такова предложение. Клаузите на
договора не са разяснени на ответницата, тя не е разбрала какви са
задълженията и по договора. Формулярът представлява типов модел и не
съдържа данни от които да е видно, че на нея са разяснени конкретните
разпоредби в отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП в т.З от договора.
Счита, че договорът е нищожен и на основание чл.26 от ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави и поради липса на съгласие. Настоящият
договор е договор, сключен с потребител. На основание чл.22 от ЗПК прави
възражение за недействителност на договора за потребителски кредит, тъй
като не отговаря на императивните изисквания на чл.11. т.9. т.11 и т.12 от
ЗПК. Договорът не съдържа: лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагали различни лихвени проценти, тази информация се предоставяла за
всички приложими лихвени проценти. В договора процедурите по
прилагането на всички лихвени проценти, както и тяхното изменение, са
неясни и поставени единствено в преценката на ответното дружество,
доколкото обективно не се съдържала информация по разбираем и безсъмнен
начин. Оспорва погасителния план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, тъй като същият не бил съобразен с императивните разпоредби
на ЗПК; т.3, 4 и 5 - условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително. В договора е посочен в табличен вид т.нар. погасителен план,
от който не става ясно как е определен размерът на дължимата вноска и какво
включвала тя - не са конкретизирани лихва и главница, т.е. планът не
съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разноски; т.12-информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочвал дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания; планът съдържал разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не бил фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план
се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, била валидна
само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
3
разходи съгласно договора за кредит. Твърди, че не е била уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит. Прави
възражение за изтекла погасяване по давност на цялото вземане. Изминали са
повече от 7 години и същият е погасен по давност от последното плащане.
Твърди, че не е била уведомена за извършената цесия, нито от цедента, нито
от цесионера. Уведомлението приложено към исковата молба е без изх. номер
и дата. Твърди, че договора за цесия е недействителен. Длъжникът не е бил
уведомен нито от цедента, нито от цесионера за извършената цесия. Счита, че
недействителността на договора за цесия води до недопустимост на
настоящия иск, поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Моли да
и се присъдят разноските по делото.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
По заповедното дело №501/22г. на ВРС приложено към настоящото
дело е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
4.02.2016г., въз основа на който „БНП Париба пърсънъл Файненс“ ЕАД в
качеството й на кредитор отпуска на ответницата в качеството и на
кредитополучател сумата от 23 000лв., като е уговорен срок за погасяване на
задължението до 20.01.2026г. при изплащане на 120 равни месечни вноски.
Представен по исковото делото е договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България
кредитор и „ЕОС матрикс“ ЕООД от 13.07.2020г., който по своята същност
представлява договор за цесия и с който „ЕОС МАТРИКС” ООД е придобило
от първоначалния кредитор вземането срещу длъжницата л.65 от делото.
Представено е пълномощно рег.№3787/05.03.2013г., с което „ЕОС
МАТРИКС” ООД упълномощава „Адвокатско дружество – И. и Д.“ с правата
да уведомява всички длъжници по вземания предмет на договори за цесия, по
които пълномощникът е страна.
Представено е пълномощно от 06.03.2013г., с което „Адвокатско
дружество – И. и Д.“ преупълномощава адв.Р.М. да осъществява уведомяване
на длъжници по вземания предмет на договори за цесия, по които „ЕОС
МАТРИКС” ООД е страна. Исковата молба е придружена с уведомление до
ответницата за извършената цесия, което е достигнало до нея с връчването на
книжата по настоящото дело, като същото е в съответствие с правата дадени
на ищеца с пълномощно №3434/2020г. издадено в негова полза от
първоначалният кредитор и упълномощаващо го да извършва уведомявания
за настъпилото цедиране на вземания.
От заключението на в.л. по назначената съдебно – счетоводна
4
експертиза се установява, че размер на останалото непогасено задължение е в
следните размери:
9 170.47лв. непогасена главница и 286.25лв. непогасена главница по
застраховка на кредита. При това положение предявеният частично иска за
сумата от 4 000лв. част от главница се явява доказан по основание и размер.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В срокът по чл.131 от ГПК ответникът е длъжен да изложи всички свои
правопогасяващи или правонамаляващи възражения, под страх от преклузия
на тези му права.
От представените по делото писмени доказателства съдът прима, че по
силата на договор за кредит от 4.02.2016г. „БНП Париба пърсънъл Файненс“
ЕАД в качеството си на кредитор отпуска на ответницата в качеството и на
кредитополучатели сумата от 23 000лв., като страните уговорят срок за
изпълнение на задължението до 20.01.2026г. От представения погасителен
план към договора се установява, че е уговорена месечна погасителна вноска
от 387.65лв..
Съдът приема, че длъжницата окончателно е преустановила изпълнение
на задълженията си по договора за кредит към 20.10.2017г. съгласно
представената от в.л. таблица отразяваща плащанията по кредита.
По отношение на възражението за погасяване по давност на
вземането на кредитора:
В отговорът на исковата си молба ищецът се позовава на общата пет за
главницата, с изтичането на която счита, че вземането е погасено.
По въпроса коя давност кратката или общата се прилага за погасяване
задълженията произтичащи от договор за заем практиката посочва, че
приложение намира общата 5 годишна давност. Приема се, че в случай, че е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части
– аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора, в който смисъл Решение №261/12.07.2011 по дело
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Задължението поето от ответницата е да
внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за
кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от
датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата
5
институция. Целта на института на погасителната давност е да се отрече
правото на принудително изпълнение на кредитор, който в определен в закона
период от време е пропуснал да извърши активни действия за събиране на
вземането си. След като кредиторът е имал възможност да предяви
вземанията си веднага след настъпване падежа на съответната вноски и
същият е бездействал в срока по чл.110 от ЗЗД, вземанията му по вноските с
настъпил падеж повече от 5 години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да се считат за покрити с
давност. /Решение по гр.д.№6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д.
№1153/2014г. на ВКС, II ТО; решение №83/26.05.2017г. по търг.д.
№50394/2016 ГК; решение №161/08.02.2016г. по търг.д.№1153/2014, 2-ро ТК;
Решение по възз.т.д.№1457/2018г. по описа на ВОС/.
Видно е от заявлението, с което е сезиран съда, че се претендират
главници за времето от 20.01.2017г. до 18.01.2022г. Съдът е сезиран със
заявлението на 19.01.2022г. поради което липсват предпоставки да се приеме,
че за вземанията е изтекла погасителна давност и те не се дължат поради това.
С договора за цесия от 13.07.2020г. кредиторът прехвърля вземането си
по договор за кредит от 4.02.2016г. в полза на ищцовото търговско
дружество. Конкретния предмет на прехвърленото вземане е посочен в
Приложени №1 (л.65), в който се посочва, че предмет на договора за цесия е
сумата от общо 38 073.89лв. На цесионера могат да се правят всички
възражения, които длъжникът е могъл да направи на цедента по време, когато
цесионният договор е бил сключен. Прехвърленото вземане следва характера
на вземането към момента на неговото възникване и цедирането на вземането
не променя неговия характер – в този смисъл Определение №8/4.01.2011 г. на
ВКС по т. д. №751/2010 г., II т.о., ТК.
При това положение по ч.гр.д.№501/22г. на ВРС са присъдени
погасителните вноски за времето от 20.01.2017г. до 18.01.2022г. и за тях
предвид възприетото становище, че не е настъпило погасяване по давност
следва да се разгледат другите възражения за нищожност на договора поради
противоречие с императивни разпоредби с ЗПК и ЗЗащП. Възражението на
ответната страна за нарушения водещи до недействителност на договора по
смисъла на чл.22 от ЗПК са недоказани и оборени от съдържанието на
представения договор, в който е посочен както ГПР така и лихвения процент
и е изложен погасителен план. Твърдението, че погасителният план в
последствие е бил променен и не е представен на страната възлага върху
ответника задължение да го докаже, но доказване в тази насока не е
проведено.
Твърдението за липса на индивидуално уговаряне на договорните
клаузи е останало недоказано и също следва да бъде отхвърлено.
Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски, което
следва да се уважи като се осъди ответницата да заплати на ищеца сумите от
890лв. по исковото производство и 80лв. по заповедното производство.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „ЕОС
МАТРИКС” ООД, ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-казанджията“ №4-6 и
ответницата Й. П. В. ЕГН********** от гр.Варна, ***че последната дължи на
ищеца сумата от 4 000лв. главница за времето от 20.01.2017г. до 18.01.2022г.
дължима се по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-12788819/4.06.2016г. търсена като частичен иск от иск целият в размер
на 21 566.56лв., както и законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-19.01.2022г. до
окончателно изплащане на сумата по ч.гр.д.№501/2022г. на ВРС, на осн.
чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. П. В. ЕГН********** от гр.Варна, ** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-казанджията“ №4-6 сумата
от 890лв. разноски по исковото производство и 80лв. по заповедното
производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7