Решение по дело №2841/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2550
Дата: 30 декември 2019 г.
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20197050702841
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е     Ш      Е      Н     И     Е

№………………………..   2019 година,

гр.ВАРНА

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ касационен състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА  

                      ЧЛЕНОВЕ:  ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                  ДИМИТЪР МИХОВ                                 

 

 В съдебно заседание на 05.12.2019 г.при секретаря Наталия Зирковска и  с участието на прокурор Силвиян И.  разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова  КНАХД № 2841/2019 по описа на Административен съд гр. Варна  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба Дирекция „Инспекция по труда“ Варна  срещу Решение № 1657/12.09.2019 год., постановено  от ІV –ти състав при ВРС по НАХД № 2893/2019, с което е отменено  издаденото от касатора НП № 03-009756 от 09.05.2018 год.

Със същото на „Флорис“ ООД ЕИК *********,  представлявано от  И.И.,  за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1  от КТ,  на основание чл. 416, ал.5 от същия кодекс  е наложено административно наказание имуществена санкция в размер от 2000 лв.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано,  постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон. При установената по делото фактическа обстановка.

 Счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството е индивидуализирано в достатъчна степен, позволяваща наказаното лице да разбере за какво точно е санкционирано. Намира, че   отношенията между нарушителя и посоченото в НП лице правилно са определени като такива между работник и работодател,   събраните доказателства са достатъчни да установят наличието на всички елементи на възникнало и съществуващо  към момента на проверката трудово правоотношение

Въз основа на изложеното е формиран петитум  с искане за отмяна решението на ВРС и  постановяване на друго, с което издаденото наказателно постановление да се потвърди.

 Ответникът чрез процесуалния си представител в представен по делото отговор на касационната жалба оспорва наведените в нея доводи,  счита я за неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да потвърди въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението на ВРС за правилно, постановено при спазване на  процесуалните правила и закон,  пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.   

С НП№ 03-009756/09.05.2018 г., издадено от директора на Дирекция „ИТ“ Варна, административнонакзателната отговорност   на „Флорис“ ООД ЕИК *********,  представлявано от  И.И., е ангажирана за това , че    в качеството на работодател, на 26.04.2018 г.  е допуснало   лицето Умут Али Меймед да престира труд,  като изпълнява функциите на общ работник  на обект „изграждане на волейболно игрище  към хотел „Мелия Гранд Ермитаж“ в КК „Зл.пясъци“,  без между страните да е сключен трудов договор в писмена форма.

          Горното било установено при извършена на същата дата проверка от служители на Дирекция „ИТ“ Варна,  които констатирали,  че Меймед,  заедно с други лица  извършва дейности  по изравняване пясъка на волейболното игрище   към х-л „Мелия Гранд Ермитаж“ . В декларацията, попълнена от М. на основание чл.402 от КТ ,  същия е посочил работно място – същият обект, трудово  възнаграждение,  работно време и конкретно извършваната работа, както и че  няма сключен трудов договор. В декларацията липсват данни за работодателя, в полза на който се полага този труд.

Въз основа на тази фактическа обстановка контролните органи приели, че работодателят „Флорис“ ООД е  допуснал У. М. да изпълнява трудови функции в нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.1 , а.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.

          ВРС отменил издаденото от директора на Дирекция „ИТ“ Варна наказателно постановление, поради недоказаност на административното обвинение,  като се аргументирал с  пълната липса на доказателства, които да установят по категоричен и безспорен начин, че  на датата 26.04.2018 г. У. М. е изпълнявал трудови функции на общ работник, като  престирал труд за  работодателя  „Флорис“ ООД. Тези си изводи аргументирал на първо място с данните, съдържащи се в попълнената от Меймед декларация,  както и с фактическите установявания  на разследване, извършено от ВРП във връзка с чл. 192 от НК,  приключило с постановление за отказ да се образува досъдебно производство .

          Изводите на въззивния съд са правилни и обосновани, споделят се изцяло от касационната инстанция в настоящия и състав.

В случая от страна на адмнистративнонаказващия орган, на когото е възложена доказателствената тежест, не са събрани доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че  полагания от У.М.  труд  - дейност  по изравняване пясъка на волейболното игрище   към х-л „Мелия Гранд Ермитаж“ , са в полза именно на „Флорис“ ООД.

За да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление санкционна норма следва да е установено престирането на труд от лице, допуснато до работа  в полза на субект,  имащ качеството „работодател“. Императивните изисквания, въведени  с чл. 61, ал.1 и чл. 62 от КТ имат особено важно значение, те са една гаранция за спазване на трудовите права на работника в момента  на възникване на трудовите правоотношения, но преди началото на престиране на труд, т.е. преди да е започнало изпълнението на длъжността.

Всяко установено и доказано от АНО нарушение на тази забрана влече административнонаказателна отговорност на работодателя.  В разглеждания случай обаче  АНО не е събрал никакви  доказателства за  полагане  на труд от страна на У.М.  именно в полза на  „Флорис“ ООД.

Липсата на качеството „работодател“  у процесното дружество води до  извод за незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната  му отговорност.

Касационната инстанция счита,  че не са налице основания за отмяна на решението на ВРС,  поради което следва да го остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Втори касационен състав при АС Варна

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1657/12.09.2019 год., постановено  от ІV –ти състав при ВРС по НАХД № 2893/2019 г. по описа на същия съд.

 Решението е окончателно.                                                   

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ………..…                                                         

ЧЛЕНОВЕ:  1………..……..

                    

2………………..