№ 728
гр. Плевен, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430100097 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „И.Ф еоод *** чрез юрк. А. Г.,
против Д. В. Б. с ЕГН **********, от гр.*** вх.Б ап.14, в която се твърди, че
на 26.09.2022г. между страните бил сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 404412 по реда на ЗПФУР. Посочва се, че
сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация,
достъпна на интернет страница www.minizaem.bg. На същия електронен адрес
са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно общите условия сключването на договора става след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркирате на полето
„Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно ги приема.
Твърди се, че кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна
информация за условията на договора за писмено потвърждаване, като
клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него
телефонен номер четирицифрен уникален код. След това получава втори
1
имейл, в който се съдържат специален линк, като след отварянето му следва
да въведе получения четирицифрен код. Преди извършване на паричния
превод, клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като
разговорът се записва и той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В исковата молба се
твърди, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл.10 ЗПК вр. чл.9 ПФУР и чл.18 ал.2 ЗМПФУР
вр. чл.3 алр.1 ЗЕДЕУУ. Ищецът твърди, че в хода на кандидатстването
ответникът е изпратил копие на личната карат, а в приложението Вайбър е
установен и негов профил. Твърди, че бил проведен видеоразговор във
Вайбър между служителя, одобрил кредита и ответника, с което е установено,
че ответникът е собственик на представената лична карта. По този начин
кредитополучателят е сключил договор за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му е изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомил, че паричната сума е преведена. След описаната процедура, ищецът
твърди, че превел на ответника сумата от 600 лева на каса на „***. Ищецът
твърди, че съгласно договора в чл.4 ал.3 т.2, вземането за главница от 600
лева било разпределено на пет вноски в размер на по 120 лева за периода
26.10.2022 – 23.02.2023т , като цялото вземане за главница било падежирало
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а
плащания по главницата липсват. При изплащане на кредита, ищецът твърди,
че ответникът дължи договорна лихва съгласно чл.2 ал.1 т.3 от договора при
лихвен процент 40,15 %, като по договорната лихва също няма плащания. За
периода 26.09.2022г – 23.02.2023г. ищецът твърди, че договорната лихва е в
размер на 59,40 лева. Ищецът твърди, че кредитът е изцяло падежирал на
датата на последната дължима вноска по погасителен план – 23.02.2023г., а
кредитът не е погасен. Поради това и на основание чл.86 ал.1 изр.1 ЗЗД,
ответникът е в забава считано от 23.02.2023г., като крайната дата –
26.06.2023г ищецът избрал произволно преди датата на подаване на
заявлението. Поради това и ищецът претендира законна лихва за периода
23.02.2023г – 26.06.2023г. в размер на 20,67 лева. Ищецът твърди, че тъй като
не успял да уреди отношенията си с ответника и подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение. Ответникът не бил открит за връчване на
заповедта, и в законовия едномесечен срок от получаване на разпореждането ,
завел настоящето исково производство.
2
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
чрез назначения си особен представител оспорва исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а ответникът се
представлява от назначения си особен представител и поддържа писмения
отговор.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното :
От представения по делото на хартиен носител договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 404412/26.09.2022г. се установява, че между
страните „***, гр.***, ЕИК *** и Д. В. Б. е сключен договор за кредит, по
силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитор е
предоставило на ответника в качеството на потребител сумата от 600 лв. за
срок от 150 дни. Установява се от чл.5 ал.2 от договора, че кредиторът се
задължава да предаде на потребителя сумата в дена на сключване на договора
чрез превод по посочената от потребителя банкова сметка или в офис ан ***.
Установява се от чл.2 т.3, че страните са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,15%, с начисляването на който общо дължимата сума
за плащане по кредита е в размер на 659,40 лв. Установява се, че в чл.2 т.5 от
договора за кредит страните са уговорили годишен процент на разходите в
размер на 48,44 % при изпълнение на задълженията на потребителя по
кредита. Установява се от чл.3 ал.2 на договора за кредит, че при
непредставяне на обезпечение от страна на клиента същият дължи заплащане
на неустойка по договора в размер на 228,40 лв.
Установява се от чл.3 ал.1 на договора за кредит, че потребителят се е
задължил в тридневен срок от сключване на договора да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители,
които отговарят на конкретно посочени в договора изисквания или банкова
гаранция. При неизпълнение на това задължение, ответникът дължи
неустойка в размер на 228,40 лева. Видно от договора, в чл.4 ал.3 т.2,
страните са договорили неустойката да се заплаща на равни месечни вноски в
размер на по 45,68 лева. В договора се съдържа погасителен план в два
варианта – с и без начислена неустойка за непредставено обезпечение, от
който е видно, че главницата по кредита е постоянна величина в размер на
120 лв., лихвата е размер, който прогресивно намалява, а неустойката при
непредставяне на обезпечение е в размер на постоянна величина – 45,68 лв.
3
на дължими 6 броя вноски.
Установява се от чл.8 от договора за кредит, че страните са постигнали
съгласие при неплащане на две последователно погасителни вноски от страна
на потребителя право на кредитора да обяви вземането по кредита за
предсрочно изискуемо. Установява се от чл.13 от договора за кредит, че
потребителят е декларирал, че подписвайки договора е получил екземпляр от
него и от Общите условия. Установява се от чл.6 т.3 от договора за кредит, че
в същият е посочено правото на потребителя да се откаже от договора за
кредит без да дължи обезщетение или неустойка в 14 – дневен срок от
сключването му чрез писмено уведомление до кредитора, в който случай в 30
- дневен срок от връчването на уведомлението дължи връщането на
главницата и лихва за всеки ден от реално ползвания кредит в размера по чл.2
ал.1 т.3.1 от договора.
От представените по делото на хартиен носител ОУ към договор за
предоставяне на кредит от разстояние се установява, че същите са достъпни
на интернет адресите на дружеството, че в същите подробно и
последователно са описани условията за предоставяне на кредит от
разстояние и начина на сключване на договора за този кредит.
Представените на хартиен носител изявления установяват електронна
кореспонденция от страна на ищцовото дружество към ответника относно
сключване на договора и просрочените вноски по същия. Установява се, че с
e-mail от ищеца до ответника, от 26.09.2022г. същият е уведомен, че е
одобрен за договора за кредит в размер на 600 лева. Същия ден до ответника е
изпратен втори e-mail, с който е уведомен, че на каса на *** на негово име е
преведена сумата по кредита. Представена е разписка за извършено плащане с
№ 2000000320086712 / 26.09.2022г, с която сумата е преведена на ответника
срещу представена от него лична карта.
С e-mail от 28.10.2022г. ищцовото дружество е уведомило ответника, че
има просрочено задължение. На 05.11.2022г. ищецът отново е уведомил
ответника за просрочено задължение.
При така представените писмени доказателства, неоспорени от
ответника, съдът приема за установено от фактическа страна, че страните са
сключили договор за заем, по силата на който ответникът е получил в заем
сумата от 600 лева, която следвало да върне на 6 месечни вноски. Ответникът
4
не е оспорил твърденията на ищеца, че по договора за кредит няма извършени
погасявания.
Ищецът претендира главница в размер на 600 лева, която претенция се
явява основателна до предявения размер.
Ищецът претендира договорна лихва в размер на 59,40 лева за периода
на договора 26.09.2022г. – 23.02.2023. Видно от приложения погасителен
план, договорната лихва е в общ размер на 59,40 лева. Първата вноска е с
падеж 26.10.2022г, а не 26.09.2022г както е претендирана, но размерът на
лихвата е 59,40 лева, колкото е претендирана, което прави и този иск
основателен изцяло до предявения размер, тъй като не са представени
доказателства за извършени плащания.
Ищецът претендира лихва за забава след изтичане на договора, а
именно за периода 23.02.2023г. – 26.06.2023г., което обезщетение за забава е
уговорено в договора за кредит в чл.7а от Договора за кредит. Съдът счита, че
и тази претенция е основателна изцяло до предявения размер и следва да бъде
уважена за сумата от 20,67 лева.
По делото ищцовото дружество е направило разноски в размер на 75
лева за държавна такса, 400 лева за депозит на назначения особен
представител. Претендира също юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.. При съобразяване разпоредбите на чл.78 ал.8, чл.37 от ЗПП и чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът приема, че
юрисконсултското възнаграждение за исковото производство следва да бъде
определено в минимален размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна
сложност на конкретното производство. С оглед изложеното, ответницата
дължи разноски на ищцовото дружество в размер на 575 лева.
В заповедното производство заявителят е направил разноски в размер
на 75 лева, които следва ответницата да му заплати.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на длъжника Д. В. Б. с ЕГН
**********, от гр.*** вх.Б ап.14, че дължи на кредитора „И.Ф. еоод, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, партер, ЕИК ***,
5
представлявано от Б.Н. сумата от 600 лева, представляваща неплатена
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
404412/26.09.2022г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.08.2023г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 59,40 лева, представляваща
неплатена възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
26.09.2022г. до 23.02.2022г. вкл., 20,67 лева обезщетение за забава за периода
23.02.2023г. – 26.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
2566/15.08.2023г. по ч.гр.д. № 4654/2023г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. В. Б. с ЕГН **********,
от гр.*** вх.Б ап.14, да заплати на „И.Ф. еоод, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул.***, партер, ЕИК ***, представлявано от Б.Н. сумата
от 75 лв. за направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4654/2023г.
по описа на ПлРС разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 575 лв. за направени в исковото
производство разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6