РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 522
гр.
Пловдив, 10 март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXI състав, в публично съдебно заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА Г.А
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и с участието на прокурора , като изслуша
докладваното от съдия Г.а КАНД № 51 по описа на съда за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Фолд
Инс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул.“Цар Борис III Обединител“ № 1, чрез адв. Д.Д., е
оспорил решение № 260523/06.11.2020 г., постановено по АНД № 3456/2020 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление
№ ПД -11-ДНСК- 35 от 21.05.2020 г. на заместник началник на ДНСК, с което на
касатора на основание чл.237, ал.1, т.14 от Закон за устройство на територията
/ЗУТ/, вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/
лева за неизпълнение на чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че районният съд неправилно е приел нарушението
за подведено под съответната правна норма, както и за индивидуализирано по
основание и по размер. Посочва на второ място, че е налице твърдяната липса на
извършено нарушение, тъй като било налице влязло в сила разрешение за строеж и
започнали строителни работи. Възразява на изводите на районния съд относно спазването
на изискванията за описание на нарушението. Изразява и несъгласие с изводите на
съда относно неприложимост на чл.28 ЗАНН в конкретния случай. Иска от
настоящата инстанция да отмени решението на районния съд и да отмени издаденото
наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба - Дирекция Национален
строителен контрол, чрез представляващия юрк. Л.А.във възражение по
касационната жалбата за неоснователна, а постановеното решение на районния съд
за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставен в сила.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита, че жалбата е неоснователна, а
решението за правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е
неоснователна.
Установено е
по делото, че касационният жалбоподател се легитимира като собственик на УПИ
VIII-производствена и складова дейност, кв.20 по плана на Южна индустриална
зона /ЮИЗ/ -III-та част, кв.15 по ПУП – ПУР СМФЗ - „Юг". гр.Пловдив,
поземлен имот с идентификатор 56784.536.1014 по КК, което било предназначено за
строеж на „Цех за студена обработка на метали", съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 44/19.02.2019год., вписан акт № 15, том 11,
дело № 1980, вх. Peг. № 4142/19.02.2019год.
От главния
архитект на Община Пловдив район „Южен" по реда на чл. 140, ал. 1 и ал.2
от ЗУТ била издадена скица-виза с изх. № 19-ЮФ-422/17.04.2019год. за проучване
и проектиране на ново свободно застрояване в УПИ VIII-производствена и складова
дейност, кв.20 по плана на Южна индустриална зона /ЮИЗ/ -III-та част, кв.15 по
ПУП – ПУР СМФЗ - „Юг". гр.Пловдив, поземлен имот с идентификатор
56784.536.1014 по КК. За целта били изготвени били проекти по части
„Архитектура“, „Конструкции“, „ВиК“, „Електро“, „Технология“, „Геодезия",
„Пожарна безопасност“, „Енергийна ефективност", „ОВ” и „ИГП", за
които била извършена оценка на съответствието им със съществените изисквания
към строежите, по реда на чл.142, ат.6, т. 1 от ЗУТ, с решение по т.3 вписано в
протокол № 20 от 07.11.2019 гол. на заседание на Районен експертен съвет по
устройство на територията за район “Южен". С това решение инвестиционният
проект бил приет и било предложено на главния архитект на Община Пловдив -
район „Южен“ да го одобри, като същият да послужи за издаване на разрешение за
строеж.
Във връзка със
заявление вх.№ 19 Ю-Ф-1766/04.11.2019 год. за разглеждане, одобряване
/съгласуване/ и процедиране на инвестиционни проекти, подадено от възложителя
„Фолд -инс“ ООД, чрез упълномощено лице, било издадено разрешение за строеж №
267/07.11.2019г. на главния архитект на Община Пловдив, район „Южен“ на
основание чл.148 от ЗУТ и чл.142, ал.6, т.1 от ЗУТ. Същото било издадено едновременно с одобряването па
инвестиционния проект, без това да е било поискано от възложителя в подаденото
заявление в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ. От главния архитект на Община
Пловдив - район „Южен“ бил положен печат „одобрявам" на 07.11.2019год.
единствено върху част „Архитектура“ от проекта. Всички останали части на
проекта били съгласувани от експерти по съответните части към Община Пловдив
район „Южен".
Oт
длъжностни лица на РДПСК Пловдив била извършена служебна проверка по повод издаденото
от главния архитект на Община Пловдив - район „Южен" разрешение за строеж ,
като от началника на РДНСК Пловдив била издадена заповед № ДК-11-Пд-
02/21.11.2019год., с която било наредено да бъде отменено издаденото от главния
архитект на Община Пловдив - район „Южен", в едно с одобрените на
07.11.2019год. инвестиционни проекти за строеж на „Цех за студена обработка на
метали" находящ се в УПИ VIII-производствена
и складова дейност, кв.20 по плана на Южна индустриална зона /ЮИЗ/ - III™ част.
кв.15 по ПУП - ПУР СМФЗ „Юг“, гр.Пловдив, поземлен имот с идентификатор
56784.536.1014 по КК. Било констатирано, че във всички документи графични и
текстови, по всички части на инвестиционния проект липсвали подписи и печати на
проектантите и/или на възложителя, в нарушение на чл.139, ал.3 от ЗУТ и чл.8,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 4/21.05. 2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти.
При проверката
било установено също, че към конкретния инвестиционен проект нямало приложено
писмено становище на компетентния орган - РИОСВ Пловдив по отношение
приложимостта на Глава шеста от ЗООС, в нарушение на чл.142, ал.5, т.8 и
чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ. В последствие било представено писмо с изх. № ОВОС-2214-1/15.11.2019г.
на За директор на РИОСВ - Пловдив, с преценка по същество да не се извършва
ОВОС или екологична оценка, но решението било с дата следваща датата на
издаване на разрешение за строеж № 267/07.11.2019г.
Направен бил
извод от проверяващите, че тъй като строежът представлява цех за студена
обработка на метали, състоящ се от производствена на един етаж и
административна сграда на два етажа, съгласно част „ВиК” от проекта, трябвало
да се водоснабдява от тръбен кладенец, то съгласно чл. 46а, ал.1 от Закова за
водите /ЗВ/ представянето на разрешително по чл. 44 и чл. 46 от ЗВ е необходимо
условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда
на Закона за устройство на територията.
За резултатите
от извършената служебна проверка по реда на чл.156, ал.2 от ЗУТ бил съставен констативен
протокол № РС-Ю-267/19.11.2019г.
Тъй като към
заявлението на възложителя за одобряване на инвестиционния проект, нямало
приложен документ, от който да е видно спазване на разпоредбите на ЗВ в
нарушение на чл.148, ал.10 от ЗУТ, то е прието, че дружеството „Фолд-инс“ ООД
гр.Пловдив е нарушило законовата разпоредба на чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ и е
осъществило състава на чл.237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, за което бил съставен АУАН
№ ПД-11/02.12.2019г.
За да
потвърди издаденото наказателно постановление, състав на Районен съд – Пловдив
е приел, че като собственик и инвеститор в процесия УПИ, съгласно чл. 161, ал.
1 от ЗУТ дружеството „Фолд-инс“ ООД е имало качеството на възложител, поради
което съгласно чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ едновременно с подаването на
инвестиционния си проект на 04.11.2019 год., е имал задължението да представи
всички необходими документи по чл.142, ал.5, т.7 и 8 от същия закон, сред които
са и екологична оценка и оценка за въздействието на околната среда /ОВОС/ от
РИОСВ – Пловдив, и разрешително по чл.44 и чл.46 от ЗВ. В случая тези документи
не са били представени със заявлението, поради което чрез бездействие е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 161, ал. 4, т. 1 във
връзка с чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ.
Съдът не е
кредитирал възраженията на дружеството, че е бил подаден идеен проект, тъй като
според лист 17 от оригиналната
преписката, приложена по делото, проектът е бил технически. Приел е, че дори и
проектът да е бил идеен, той също следва да отговаря на конкретни изисквания,
сред които са и съответствието с изискванията за опазване на околната среда и
здравната защита, които от своя страна са свързани с липсващи документи от
РИОСВ и по Закона за водите в подадения от дружеството проект.
Съдът е
тълкувал и съдържанието на Глава VIII на Наредба
№ 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,
според която техническият проект
конкретизира и прецизира решенията на идейния проект, поради което е приел на
още по-голямо основание, че дружеството е следвало да спази изискванията на
чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ за осигуряване на необходимите документи по чл. 142,
ал. 5, т. 7 и 8 и предоставянето им на проектанта и на лицето, извършващо
оценка за съответствие на инвестиционния проект, тъй като изготвеният и
представен за одобрение проект е бил технически, а не идеен. Добавил е също, че
със заявлението си дружеството не е искало издаване и на разрешение за строеж
едновременно с одобрението на инвестиционния проект, но в самата жалба било
посочено, че е станала техническа грешка, че самото заявление не е било
допълнено и с искане за разрешение. Приел е, че на практика още с жалбата си
дружеството признава, че с подаването на негодния си технически проект, същото имало
желание той да бъде не само одобрен, но и да бъде последван от разрешение за строеж.
Съдът не е приел за основателни възраженията, че не е налице извършено
нарушение поради липсата на извършени строителни дейности, тъй като на
жалбоподателя е била наложена санкция за неосигуряване на задължителни
документи, които е следвало да бъдат представени в етап по-ранен от започване
на каквито и да било строителни работи. Съдът е приел също, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и че в
същите са налице посочени дата и място на нарушението. Не е кредитирал
твърденията на дружеството, че е налице приложението на нормата на чл.28 ЗАНН
за маловажност на деянието.
Настоящата
касационна инстанция след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал.2 от АПК намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от
материално и териториално компетентен съд и в законоустановената форма,
съдържащо всички изискуеми реквизити.
В хода на
първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. За установяване на фактите, относими към предмета на
делото, са събрани достатъчно доказателства, като същите са обсъдени и анализирани
подробно и задълбочено от първостепенния съдебен състав. С оглед горното се
налага извод за липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила при постановяване на касирания съдебен акт, като наведените в обратна
насока възражения в касационната жалба са неоснователни.
При извършената
проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция.
Правилно
първостепенният съд е преценил, че от събраните по делото доказателства се
установява извършването на административното нарушение, за което „Фолд-инс“ ООД
е санкционирано с издаденото наказателно постановление.
Настоящият
съдебен състав намира за правилни изводите на контролираното съдебно решение за
съставомерността на деянието, описано в наказателното постановление. Не се споделят в тази връзка възраженията в
жалбата относно наличието на друго съставомерно деяние, но не по отношение на
касатора. АНО правилно е съотнесъл цитираната за нарушена правна норма към
отговорността на възложителя „Фолд- инс“ ООД по
чл. 161, ал.4, т.1 от ЗУТ за осигуряване на необходимите документи по
чл. 142, ал.5, т.8 от ЗУТ и предоставянето им на проектанта и на лицето,
извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект, за отразяване в
комплексния доклад за оценка на съответствието.
Разпоредбата
на чл. 161, ал.4, т.1 ЗУТ, визирана от
АНО като нарушена, предвижда, че възложителят носи отговорност за осигуряване
на необходимите документи по чл. 142, ал.5, т.7 и т. 8 от ЗУТ и за предоставянето
им на проектанта и на лицето, извършващо оценка за съответствие на
инвестиционния проект, за отразяване в комплексния доклад за оценка на
съответствието, с изключение на случаите, в които с договор тези задължения са
възложени на консултанта. Следователно разпоредбата е насочена към това
възложителят да обезпечи документите по чл. 142, ал.5, т.7 и т.8 ЗУТ за целите
на проектирането и за целите на оценката за съответствие на инвестиционния
проект. Това задължение е вменено на възложителя и с нормата на чл.144, ал.1,
т.4 ЗУТ/ в редакцията й към момента на нарушението/ Инвестиционните проекти се
съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне
на: по т.4. данни за влезли в сила административни актове, които в зависимост
от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на
строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното
разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон. С други
думи именно възложителят е този, който следва да осигури изискуемите документи
за извършване на строителството.
Съгласно
чл.142, ал.6 от ЗУТ / редакцията й към датата на нарушението/ Оценката за
съответствие се извършва: 1. с приемане от експертен съвет на одобряващата
администрация; 2. като комплексен
доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант, несвързана с проектанта -
за обекти от първа, втора и трета категория задължително, а за обекти от
по-ниска категория - по желание на възложителя. Няма данни по делото такава
оценка за съответствие да е била възложена на регистрирана фирма – консултант,
поради което нормата на чл.161, ал.4,
т.1 ЗУТ визира именно експертния съвет на одобряващата администрация като лице,
извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект.
Не се
споделят направените от касатора възражения относно несъставомерност на
нарушението поради липсата на започнали строителни дейности. В случая за
съставомерността на деянието не се изисква да са започнали строителните
дейности в обекта. Освен това следва да се посочи, че до същите не се е
стигнало единствено поради извършената проверка и издадената заповед за отмяната
на издаденото строително разрешение.
Вярно е, че
нормата на чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ се
намира в част Трета „Строителство“ на Закона за устройство на територията, но
за разлика от останалите изисквания на чл.161, ал.4 от ЗУТ, за които следва да
отговаря възложителят, единствено цитираната т.1 не изисква да е налице
започнал строеж. От своя страна препращането към изискванията на разпоредбата
на чл.142, ал. 5, т. 7 и 8 от ЗУТ, означава, че тези документи следва да са
осигурени на всеки етап от строителството, в това число и от началния етап по съгласуване
и одобряване на инвестиционния проект.
Съдът
намира, че нарушението е подробно, ясно и точно описано, при посочване на
съответните изисквания и законови правила, посочване над датата на нарушението,
които не са били спазени, поради което не се откриват допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му. Още на страница първа от НП е посочена
нормата на чл.142, ал.5, т.7 и т.8 от ЗУТ, които съответно визират изискванията
по т.7 - други специфични изисквания към
определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива; и
по т.8 - (нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г.,
в сила от 24.04.2012 г.) изискванията на влезли в сила административни актове,
които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за
разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона
за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг
специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в
проекта.
Относно
възраженията за незаконосъобразност поради непроизнасяне за приложението на
чл.28 ЗАНН, съдът намира изводите на районния съд за правилни. Според районния
съд налагането на имуществена санкция в размер на 5000 лв., а именно в минималния
предвиден за нарушението размер се явява съразмерна спрямо тежестта на
нарушението и степента на обществена опасност на същото.
Според
настоящия състав административно-наказващият орган е следвало да извърши
преценка за наличие на маловажен случай. Тъй като тази преценка подлежи на
съдебен контрол, а когато съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление.
В случая
съдът не намира основание за прилагане на института на чл.28 ЗАНН. Изтъкнатите
основания от касационния жалбоподател представляват смекчаващи вината
обстоятелства, които са повлияли на размера на наложеното наказание, което е в
неговия минимум. Съдът не може да приеме, че нарушението е от такова естество,
че навежда на по-ниска степен на обществена опасност от изискуемото поведение, предвиденото
от законодателя, нито пък санкцията се явява несъразмерно тежка. Самото
обстоятелство, че е предвиден висок размер на санкциите за подобно нарушение от
5000 до 30 000 лв. на свой ред определя, че общественият интерес от
спазването на сочените разпоредби е особено значим.
Предвид
изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски
за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г.
/, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2
от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260523/06.11.2020
г., постановено по АНД № 3456/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Фолд Инс“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Цар
Борис III Обединител“ № 1, представлявано от Е.Б.М. и Г.П.Т., да заплати на
Дирекция за Национален строителен
контрол при МРРБ, сумата от 80 / осемдесет/ лева възнаграждение за
юрисконсултска защита.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.