№ 292
гр. Варна, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110114565 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.-П. П.“ АД твърди, че Р. В. И. е негов клиент с клиентски №
*******, по договор за продажба на електрическа енергия за обект на
потребление с абонатен № *******, находящ се на адрес: с. *******.
Уточнява, че имотът е бил собственост на ответника до 06.07.2021 г., като
процесният период на потребление предхожда прехвърлянето му на трето
лице. Посочва, че отношенията на страните са регламентирани в публично
известни общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. Поради това потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура. Посочва, че съгласно чл. 38 от
общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В исковата молба се твърди, че „Е.-П. П.“ АД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. В. И., въз основа
на което е образувано ч.г.д. № 6591 по описа за 2022 г. на ВРС. Към момента
на подаване на заявлението ответникът имал незаплатени задължения за
подробно описания по-горе обект на потребление, както следва: за сумата от
170.22 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури,
издадени в периода от 18.06.2021 г. до 15.07.2021 г.; както и за сумата от
1
13.11 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
26.07.2021 г. до 11.05.2022 г. За тези суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК , връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че Р. В. И. дължи на
„Е.-П. П.“ АД следните суми:
1) сумата от 170.22 лв., представляваща незаплатена цена за
консумирана ел. енергия по партида с абонатен № *******, за обект, находящ
се на адрес: с. *******“, за което вземане са издадени фактура №
ФП0309919565/18.06.2021 г., № ФП **********/09.07.2021 г., №
ФП0311189805/15.07.2021 г., за периода 07.05.2021 г. – 07.07.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 25.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2) сумата от 13.11 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 26.07.2021 г. до 11.05.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 6591/2022 г. по описа на ВРС.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове. Навежда доводи, че Р. В. И. дължи заплащането на потребената ел.
енергия до датата на прехвърляне на имота. Счита, че липсват доказателства,
от които да може да се установи как са отчетени количествата ел. енергия, за
които са начислени претендираните суми. Заявява, че представените от
ищеца писмени доказателства съставляват едностранно съставени частни
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 6591 по описа за 2022 г. на ВРС, 18 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като
в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
Към писмените доказателства по делото е приобщена справка по лице
от Агенция по вписванията /л. 11-12/, от съдържанието на която се
установява, че на 27.05.2015 г. Р. В. И. е придобила поземлен имот, ведно с
построени в него жилищна сграда и селскостопанска постройка в с. *******,
с които се е разпоредила на 06.07.2021 г. в полза на трето лице чрез договор за
покупко-продажба.
От представените с исковата молба писмени доказателства /л. 4-10/ се
установява, че за процесния обект на потребление са издадени следните
фактури:
2
- фактура № ФП0309919565/18.06.2021 г., с падеж 26.07.2021 г. – за
електрическа енергия, потребена в периода от 07.05.2021 г. до 05.06.2021 г.,
на стойност 98.38 лева;
- фактура № ФП **********/09.07.2021 г., с падеж 20.08.2021 г. – за
електрическа енергия, потребена в периода от 06.06.2021 г. до 14.06.2021 г.,
на стойност 22.28 лева;
- фактура № ФП0311189805/15.07.2021 г., с падеж 24.08.2021 г. – за
електрическа енергия, потребена в периода от 15.06.2021 г. до 07.07.2021 г.,
на стойност 49.56 лева.
Към писмените доказателства по делото са приобщени и общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество /л. 15-22/, като съгласно чл. 38 в случай на забавено плащане
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите
суми за всеки ден забава. В чл. 26, ал. 6 изрично е предвидено, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му да плати дължимата сума в срок.
По делото са ангажирани специални знания чрез назначената съдебно-
техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълнота
като компетентно изготвено и обосновано. Съгласно него СТИ, монтирано в
обекта на потребление за процесния период, е от одобрен тип и е било в
метрологична годност. Вещото лице сочи, че процесното количество енергия
е от редовен отчет на абоната, като същото е възможно да бъде доставено и
потребено за процесния период. Заявява, че остойностяването на
количествата ел. енергия по процесните фактури съответства на утвърдените
от КЕВР цени за ел. енергия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради
изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на
настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел.
енергия, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно отношение между
страните, по силата на която ответникът се явява потребител на ел. енергия за
процесния обект на потребление; 2) че ищцовото дружество е доставило на
ответника начисленото с процесните фактури количество ел.енергия, отчетена
по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.-П. П.” АД ред.
Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки
3
се установява от коментираните по-горе писмени доказателства – в
качеството си на собственик на електроснабден имот ответникът се явява
потребител на ел. енергия и дължи заплащане на доставеното и потребено
количество ел. енергия. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че претендираното от ищцовото дружество количество ел.
енергия е действително потребено, същото е от редовен отчет и е отчетено от
метрологично годно СТИ. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че
ответницата се е разпоредила с процесния имот на 06.07.2021 г., като
същевременно се претендира вземане за потребена ел. енергия до 07.07.2021
г. /т.е. един ден след прехвърляне на собствеността върху имота/. Доколкото
към посочената дата Р. И. вече не е била титуляр на правото на собственост
върху обекта на потребление, следва от общия размер на дължимата сума по
фактура № ФП0311189805/15.07.2021 г. да бъде приспадната сума в размер
на 2.15 лева, определена като среднодневната стойност на потреблението за
посочения във фактурата период от 23 календарни дни /от 15.06.2021 г. до
07.07.2021 г./. Предвид изложеното следва, че ответната страна дължи
заплащането на сума в общ размер от 168.07 лева за потребена ел. енергия за
периода 07.05.2021 г. – 06.07.2021 г.
Следователно предявеният главен иск е основателен до сумата от 168.07
лева, като за разликата над този размер до предявения размер от 170.22 лева
същият следва да бъде отхвърлен.
Доколкото предвид цитираните по-горе клаузи от общите условия на
ответното дружество изискуемостта на вземанията за потребена ел. енергия
настъпва от датата на падежа на съответната фактура, след този момент
ответникът дължи обезщетение за забавено плащане.
Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014
г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава по всяка
от процесните фактури е, както следва:
- по фактура № ФП0309919565/18.06.2021 г. – 7.93 лева, начислена за
периода от 26.07.2021 г. до 11.05.2022 г.;
- по фактура № ФП **********/09.07.2021 г. – 1.64 лева, начислена за
периода от 20.08.2021 г. до 11.05.2022 г.;
- по фактура № ФП0311189805/15.07.2021 г. – 3.44 лева, начислена за
периода от 24.08.2021 г. до 11.05.2022 г.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до сумата от 13.01 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 26.07.2021 г. до 11.05.2022 г., като бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 13.11
лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
4
сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 74.08 лева.
В исковото производство ищецът е извършил разноски за заплатена
държавна такса в размер на 75 лева, депозит за особен представител в размер
на 400 лева и депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева.
На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на размера на реално
извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в общ
размер от 864.26 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. В.
И., ЕГН **********, от с. *******, обл. Варна, ДЪЛЖИ на ищеца „Е.-П. П.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******,
СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 168.07 лева /сто шестдесет и осем лева и
седем стотинки/, представляваща незаплатена цена за консумирана ел.
енергия по партида с абонатен № *******, за обект, находящ се на адрес: с.
*******“, за което вземане са издадени фактура № ФП0309919565/18.06.2021
г., № ФП **********/09.07.2021 г., № ФП0311189805/15.07.2021 г., за
периода 07.05.2021 г. – 06.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
25.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
13.01 лева /тринадесет лева и една стотинка/, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.07.2021 г. до 11.05.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
6591/2022 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над сумата от 168.07 лева /сто шестдесет и осем лева и седем
стотинки/, до пълния претендиран размер на вземането за главница от
170.22 лева /сто и седемдесет лева и двадесет и две стотинки/, както и за
периода от 06.07.2021 г. до 07.07.2021 г., за разликата над сумата от 13.01
лева /тринадесет лева и една стотинка/, до пълния предявен размер на
вземането за обезщетение за забава от 13.11 лева /тринадесет лева и
единадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Р. В. И., ЕГН **********, от с. *******, обл. Варна, ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, СУМАТА ОТ 74.08 лева /седемдесет и четири
лева и осем стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. В. И., ЕГН **********, от с. *******, обл. Варна, ДА
5
ЗАПЛАТИ на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, СУМАТА ОТ 864.26 лева /осемстотин шестдесет и
четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6