МОТИВИ към присъдата по НОХД
№627 по описа на Варненския окръжен съд за 2 019г.
По отношение на подсъдимия М.Д.Д. роден на ***г*** ЕГН
********** Варненският окръжен прокурор е повдигнал обвинение за престъпление
от общ характер, наказуемо по чл.199 ал.1 т.1 вр. чл.198 ал. 1 вр. чл.20 ал. 2
вр. чл.2б ал.1 от НК, затова, че през периода 15.10.1998 - 21.10.1998 г. в
гр.Варна, в съучастие с две неизвестни лица като съизвършител, при условията на
продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи в големи размери, на обща
стойност 5 733 500 BGL (неденоминирани лева),
както следва:
- Компактдиск „Айва" с дистанционно управление на
стойност 267 300 BGL, два златни синджира, 20 грама,
на обща стойност 3 60 000 BGL, и международен паспорт на
стойност 24 000 BGL, всичко на стойност 651 300
BGL, собственост на
В. Т. Ш., от
• владението на Биляна Тошкова К. и
- Стереоуредба с компактдиск „Шарп" на стойност 148
500 BGL, две камери „Сони" и „Сони Х12" на обща
стойност 648 000 BGL, фотоапарат „Канон" на
стойност 64 800 BGL, фотоапарат „Ескина" на
стойност 50 400 BGL, касетофон „Панасоник" на
стойност 56 000 BGL, малък касов апарат
„Панасоник" на стойност 57 600 BGL, телевизор „Фунай" на
стойност 304 000 BGL, телевизор „Шарп" на
стойност 256 000 BGL, газов револвер на стойност 135
000 BGL, шест патрона на стойност 24 00 BGL, 35
броя бански костюми на обща стойност 525 000 GL, 20
броя плетени шапки „Адидас" и „Найк" на обща стойност 130 000 BGL, 50
броя якета на обща стойност 1 600 000 BGL, 70 броя дамски комплекти трико
на обща стойност 525 000 BGL, 100 броя детски комплекти
бельо на обща стойност 450 000 BGL, 25 броя мъжки потници на обща
стойност 125 000 BGL и 3 броя ключове за лек
автомобил на обща стойност 4 500 BGL, всичко на стойност 5 082 200
лева, собственост на Б.К.Т., от владението на Б.Т.К., без тяхно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха.
Обвинителния
ак е внесен
във Варненски окръжен съд на 31.05.2019г.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Варненската окръжна
прокуратура поддържа обвинението. Предлага на съда да наложи наказание
"лишаване от свобода" под предвидения от закона минимум, което да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предлага да не се налага
наказание конфискация.
Защитникът на подсъдимия - адв.Д. *** също пледира при липса на спор по
фактите. Прави искане за индивидуализация на наказанието под определиня от
закона минимум, кото се вземе предвид, че деянията са извършени преди повече от
двадесет години, когато подзащитният му е бил в младежка възраст, когато е
вършил деянията поради увлечение и лекомислие. Моли да се вземе предвид, че
подсъдимия вече е в зряла възраст и е престанал отдавна да върши престъпни
прояви. Предлага на подзащитният му да бъде наложено наказание лишаване от
свобода към минималния размер под установения миним от закона, което да бъде
отложено при условията на чл.бб ал.1 от НК, както и да не бъде налагано
алтернативно предвиденото наказание конфискация.
В последната си
дума подсъдимия изразява
съжаление станалото и моли за минимално наказание.
От фактическа страна съдът
прие за установени следните обстоятелства:
През есента на 1998 г. свидетелката К. и виетнамският
гражданин В.Т.Ш. живеели на съпружески
начала в гр.Варна ул. „Лаврентий" № 31. Свидетеля Ш. се зинимавал с
търговия.
На 15.10.1998 г. св.К. била сама в квартирата им /към
него момент нямала нарършени 16 години/, като около 17.30 часа, на входната
врата се почукало. Св. К. открехнала вратата, мислейки си, че са колеги на
приятеля й, но видяла трима непознати мъже,
които я избутали навътре в помещението.
Заявили, че са от
емигрантската служба и ще търсят наркотици. На изявено от нея желание да се
легитимират, я заплашили да не разпитва много, за да не яде
пердах. Подсъдимия М.
Д., когото пострадалата описала като
висок мъж с дълга коса и сини очи, а впоследствие и разпознала на живо (т.1
л.45 и 50 от ДП), й казал да не си отваря устата много, защото ще се случи нещо лошо.
Видът на тримата нападатели
подействали респектиращо на ненавършилото все още 16 години момиче и тя се
подчинила и на оказала никаква съпротива на последващите им действия. Изпълнила
всички техни разпореждания.
Тримата мъже ровели навсякъде
в жилището под предлог, че търсят наркотици, за каквито свидетелката К. отрекла
да притежават и да употребяват.
Нападателите взели, заявявайки
на пострадалата, че са крадени, следните вещи: компактдиск „Айва" с
дистанционно управление , два златни синджира по 2 0 грама и международен
паспорт. Синджирите били прибрани от подсъдимия Д.. Приготвили за вземане, но
оставили прахосмукачка и телевизор. Напускайки дома, поде. Д. предупредил
свидетелката К. да каже на приятеля си следващия път да помисли много добре за
негови приятели, но св.К. не разбрала това предупреждение.
Скоро след това се прибрал и
св.Ш., като по лицето и ръцете му имало следи от побой и насилие. Нападателите
го били пресрещнали в близост до дома им, непосредствено след като излезли от
квартирата му. Насила го вкарали в лек автомобил, който Ш. не могъл да
идентифицира, като поде. Д., описан от него като рус, висок и як, го ударил в
лицето. Показали му дистанционни управления и личния му виетнамски паспорт и му
поискали 1000 германски марки, за да му ги върнат. Разказвайки за случилото се,
Ш. говорил на приятелката си за някакъв Франко, който бил замесен с мутри и
изкарвал прехраната си с кражби от домовете, предполагайки намесата му, но без
да изясни ролята му в това престъпление. Дълго останал мълчалив и под
впечатление от преживяното. Веднага след деянието св.К. и св.Ш. напуснали
квартирата си и отишли да живеят при майката на св.К..
Свидетелят
Б.К.Т. живеел в България от
1987г. в гр. Варна. През
1992 г. регистрирал търговско дружество с фирма „***"
ЕООД, като се занимавал с търговия, която осъществявал в магазин и сергия на
различни адреси в град Варна. Имал и обект в гр.Обзор.
На 21.10.1998 г. около 13.30
часа, докато се приготвял да отиде на училище, свидетелят Б.Т.К. - син на Б.К.Т.,
тогава на 15 години бил в домът си в гр.Варна , като чул почукване на входната
врата. Отворил и видял двама души, които му заявили, че са от кабелната
телевизия. Той не се усъмнил и ги пуснал в дома си. Те влезли в хола, огледали
кабела на телевизията и заявили, че повредата идва от терасата. Там се
надвесили към балкона на съседите. Влезли отново и започнали да разкачват
кабелите на телевизионните приемници в дома наК., като междувременно в дома
дошъл и трети непознат човек. Подсъдимият Д., /когото Б.К. описва като висок,
светло кестеняв и едър и впоследствие разпознал на живо (т.1 л. 37 и 49)/ първо
заявил, че са от кабелната телевизия, после разкачил кабелите на телевизорите,
като казал на непълнолетния Б.К., че ако си мълчи, няма да му се случи нищо
лошо. Показал му и пистолет, който носел на кръста си. Обяснил му да си мълчи,
защото така ще е най-добре за него.
Респектирай от вида и броя на
нападателите, както и че единият от тях бил въоръжен св.К. не оказал никаква
съпротива на действията им.
Подс. Д. го попитал дали нямат камери и започнали да
тършуват навсякъде в жилището. Взели следните вещи: стереоуредба с компактдиск
„Шарп", две камери „Сони" и „Сони XI2", фотоапарат „Канон", фотоапарат „Ескина", касетофон
„Панасоник" , малък касов апарат „Панасоник" , телевизор
„Фунай", телевизор „Шарп", газов револвер (описан в диспозитива на
обвинението на досъдебното производство
като газов пистолет
с барабан), шест патрона, 35 броя бански костюми, 20
броя плетени шапки „Адидас" и „Найк", 50 броя якета, 70 броя дамски
комплекти трико, 100 броя детски комплекти бельо, 25 броя мъжки потници и 3
броя ключове за лек автомобил. След това напуснали дома на пострадалите.
В
полицията били заявени извършените престъпни дейния, като водените наказателни
производства били обединени.
В хода на разследването поде.Д.
бил разпознат от двамата преки очевидци от деянието му, а именно свидетелите К.
иК..
Доколкото съучастниците на поде. Д. не са установени в
хода на разследването, наказателното производство срещу тях е разделено на
основание чл. 216 ал.1 от НПК.
Видно от
извършената съдебно оценителна експретиза стойността на предметът на
престъпното посегателство е в общ размер на 5 733 500 BGL (неденоминирани
лева).
Същия
надхвърля повече от 107 пъти размера на минималната работна заплата в страната
към момента на извършване на деянията т.е налице са критериите на TP №
1/30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н.д. № 1/98 г. на ОСНК, относно квалификацията „големи
размери".
В хода на разследването през
2018г. са извършени нови разпити на свидетели очевидци- К. иК., които са
потвърдили показанията си дадени веднага след извършване на деянията, като и
двамата конкретизират с оглед изтеклия период от време, получените заплахи,
както и дават отново описание на извършителите и в частност на подсъдимия.
Горната
фактическа обстановка съдът
прие за установена чрез
приобщените по реда на чл.283 от НПК
показания на свидетелите
Биляна К., Б.К., Б.Т.,
В.Ш., протоколи
за разпознаване на лице, съдебно-оценителна експертиза и писмените
доказателства.
При анализ на доказателствата по делото се налагат следните изводи:
Безспорно
за предмета на
доказване по настоящето дело
е, че на
15.10.1998г. В.Ш. е разполагал с компактдиск „Айва" с
дистанционно управление , два златни синджира по 20 грама и международен
паспорт, които били в домът в който живеел в гр.Варна.
Безспорно е също така, че свидетеля Б.Т. към дата
21.10.1998г. е притежавал следните вещи стереоуредба с компактдиск „Шарп",
две камери „Сони" и „Сони XI2", фотоапарат „Канон",
фотоапарат „Ескина", касетофон „Панасоник" , малък касов апарат
„Панасоник" , телевизор „Фунай", телевизор „Шарп", газов
револвер с барабан, шест патрона, 35 броя бански костюми, 20 броя плетени шапки
„Адидас" и „Найк", 50 броя якета, 7 0 броя дамски комплекти трико,
100 броя детски комплекти бельо, 25 броя мъжки потници и 3 броя ключове за лек
автомобил които били в домът в който живеел в гр.Варна.
Безспорно също е, че до инкриминираната дата
подсъдимия и свидетелите Биляна К., Б.К., Б.Т., В.Ш.
не са се познавали и не са имали лични отношения.
В показанията си свидетелите К. и Б.Т. много
последователно описват поведението на подсъдимия и неговите съучастници от
първия момент на срещите им до отнемането на процесиите гореописани вещи, както
и отправените към свидетелите К. иК. заплахи.
И двамата свидетели от които са отнети вещите описват
също и действията на подсъдимия извършени от него и съучастниците му по
отношение на вещите които са отнети. Описват се и действията по уведомяване на
полицията, проведените разпознавания на лице, които категорично подкрепят
изложените от тях факти в тяхната последователност.
В унисон с фактическите твърдения на свидетелите К. и Б.Т.
Вескова са и показанията на свидетелите В.Ш. и Б.Т., които подробно
обясняват откъде и как са придобили вещите които са им отнети, както и къде са
се намирали същите до момента на отнемането им, а именно в домовете където са
живеели към него момент.
Така анализираните доказателства са еднопосочни и налагат извода, че
именно подсъдимия и неговите двама неизвестни съучастници са автори на
процесиите деяния.
След като прецени всички
доказателства
релевантни по делото, съгласно чл. 14 от НПК по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за
виновен подсъдимия Д. в извършване на престъпление от общ характер, наказуемо
по чл.199 ал.1 т.1 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.2б ал.1 от НК, защото
през периода 15.10.1998 21.10.1998 г. в гр.Варна, в съучастие с две неизвестни
лица като съизвършител, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи в големи размери, на обща стойност 5 733 500 BGL (неденоминирани
лева), както следва:
-
Компактдиск „Айва" с дистанционно управление на
стойност 267 300 BGL, два златни синджира, 20 грама,
на обща стойност 360 000 BGL, и международен паспорт на
стойност 24 000 BGL, всичко на стойност 651 300 BGL/недоминирани/,
собственост на В.Т.Ш., от владението на Биляна Тошкова К. и
-
Стереоуредба с компактдиск „Шарп" на стойност 14
8 500 BGL, две камери „Сони" и „Сони Х12" на обща
стойност 648 000 BGL, фотоапарат „Канон" на
стойност 64 800 BGL, фотоапарат „Ескина" на
стойност 50 400 BGL, касетофон „Панасоник" на
стойност 56 000 BGL, малък касов апарат
„Панасоник" на стойност 57 600 BGL, телевизор „Фунай" на
стойност 304 000 BGL, телевизор „Шарп" на
стойност 256 000 BGL, газов револвер на стойност 135
000 BGL, шест патрона на стойност 24 00 BGL, 35
броя бански костюми на обща стойност 525 000 GL, 20
броя плетени шапки „Адидас" и „Найк" на обща стойност 130 000 BGL, 50
броя якета на обща стойност 1 600 000 BGL, 70 броя дамски комплекти трико
на обща стойност 525 000 BGL, 100 броя детски комплекти
бельо на обща стойност 450 000 BGL, 25 броя мъжки потници на обща
стойност 125 000 BGL и 3 броя ключове за лек
автомобил на обща стойност 4 500 BGL, всичко на стойност 5 082 200
/недоминирани/лева, собственост на Б.К.Т., от владението на Б.Т.К., без тяхно
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това
заплаха.
Правните съображения
за взетото решение са следните:
Подсъдимият е извършил система
от действия под контрола на съзнанието си, насочени към установяване на
собствена фактическа власт върху чужди движими вещи, а именно върху -
Компактдиск „Айва" с дистанционно управление на стойност 2 67 300 BGL, два
златни синджира, 20 грама, на обща стойност 360 000 BGL, и
международен паспорт на стойност 24 000 BGL, Стереоуредба с компактдиск
„Шарп" на стойност 14 8 500 BGL, две камери „Сони" и „Сони
Х12" на обща стойност 648 000 BGL, фотоапарат „Канон" на
стойност 64 800 BGL, фотоапарат „Ескина" на
стойност 50 400 BGL, касетофон „Панасоник" на
стойност 56 000 BGL, малък касов апарат
„Панасоник" на стойност 57 600 BGL, телевизор „Фунай" на
стойност 304 000 BGL, телевизор „Шарп" на
стойност 256 000 BGL, газов револвер на стойност 135
000 BGL, шест патрона на стойност 2400 BGL, 35
броя бански костюми на обща стойност 525 000 GL, 20
броя плетени шапки „Адидас" и „Найк" на обща стойност 130 000 BGL, 50
броя якета на обща стойност 1 600 000 BGL, 70 броя дамски комплекти трико
на обща стойност 525 000 BGL, 100 броя детски комплекти
бельо на обща стойност 450 000 BGL, 25 броя мъжки потници на обща
стойност 125 000 BGL и 3 броя ключове за лек
автомобил на обща стойност 4 500 BGL.
За реализиране на престъпното си намерение подсъдимия
е използвал заплаха, изразена с думи и действия по отношение на лицата в чието
владение са били вещите, а именно казал на непълнолетната къме него момент св.К.
да не си отваря много устата защото ще и се случи нещо лошо, както и казал на
св.Кьнг /към него момент на 15 години/, че ако си мълчи няма да му се случи
нишо лошо, както и му показал с жест пистолет,
който носел на кръста си.
Стореното от подсъдимия е обективно съставомерно по
смисъла на чл.199 от НК.
За отнемането на чуждите вещи той е използвал заплаха,
което отличава престъпната му деятелност от състава на престъплението
"кражба".
Престъплението е било довършено с отнемането на
движимите вещи описани в обвинението и установяването на престъпно трайно владение върху тях.
Подсъдимия е действал при наличието на пряк умисъл -
съзнавал е, че инкриминираните вещи са чужди и се намират във владение на трети
лица, които не са съгласни те да им
бъдат отнемани и това несъгласие може да бъде преодоляно чрез заплаха отправена
към тези трети лица.
Пряката цел на подсъдимия е
била престъпното своене на чуждите движими вещи.
При извършване
на грабежите подсъдимият е бил неосъждан.
При индивидуализация на наказанието за стореното от подсъдимия Д. съдът
отчете следните обстоятелства:
Престъплението по чл.199 от НК разкрива висока степен
на обществена опасност. Касае се за посегателство срещу частна собственост,
съпроводено със заплаха. Със съзнателно планираните действия на подсъдимия са
засегнати широк кръг от правно защитени блага и в частност собствеността на
гражданите.
Упражняването на заплаха е довела до нанасяне на
определен съставомерен резултат с крайна цел -отнемане владението на
инкриминираните вещи.
Личността на подсъдимия от своя страна би могла да се
анализира в две посоки.
Първата от тях е свързана с
обремененото му съдебно минало след извършване на деянията по настоящото дело,
а именно двете му осъждания през 2005г. и 2013г.
Към позитивните елементи в личностната характеристика
на подсъдимия съдът приема младата му възраст към момента на извършване на
деянията, както и изключително дългия период от време от двадесет и една
години от момента на извършването им до настоящия момент.
Изложеното
даде основание на съда да
индивидуализира наказанието на
подсъдимия при
наличие на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, а именно наличие на изключително продължителен период от време
от двадесет и една години в който период срещу подсъдимия е водено досъдебното
производство и за което обстоятелство подсъдимия няма вина.
Само това /изключително/ обстоятелство мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че по отношение на подсъдимия следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.55 ал. 1 т.1 от
НК, поради което и наказанието наложено
на подсъдимия следва да бъде на санитарния минимум предвиден в закона , а
именно от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание на осн. чл.66 ал.1 от НК с присъдата си съдат отложи с изпитателен срок от три години считано от
влизане на присъдата в сила.
С присъдата си, съдът не наложи наказанието
конфискация по отношение на подсъдимия - предвид неговото имуществено
състояние, както и предвид на факта на изминалия изключително дълъг период от
време от момента на извършване на деянието до внасяне на делото в съда, както и
предвид на факта, че по делото не са събрани и никакви докзателства за
имущественото състояние на подсъдимия.
Определяйки вида и размера на наказанието, съдът счете, че ще бъдат
постигнати целите на генералната превенция визирана в НК, като наказание в
такъв вид и размер в конкретния случай ще изиграе най добре необходимия
поправителен ефект по отношение на подсъдимия, като ще въздейства върху него и
върху други неустойчиви членове на обществото възпиращо и предупредително
възпитателно.
Прецени, че именно в такъв размер - минимално
наказание лишаване от свобода отложено с минималния изпитателен срок от три
години ще бъде достатъчен по отношение на подсъдимия да бъде постигната
превенцията предвидена в закона.
Счете, че ако бъде наложен по голям размер наказание
/предвид изключитено дългият периот от време през който е водено разследването/
ще бъде неоправдано утежнено положението на подсъдимия. Закона няма за цел да
се накаже по най строгия начин лицето извършило престъплението, а целта му е
преди всичко превантивна- каквато с този размер наказание в конкретния случай
ще бъде постигната.
С присъдата си съдът възложи в тежест на подсъдимия Д. направените деловодни разноски.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: