№ 800
гр. Пазарджик, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200706 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ХР. ЛЮБЧ. П., ЕГН **********, с адрес с. ***, обл.
Пловдив, ул. „***“ №12, против Наказателно постановление № 36-0000263 от 02.04.2021 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което за
нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.6 бук. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснато нарушение на
материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Не се прави искане за присъждане
на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява, поддържа
депозираната жалба и излага становище в подкрепа на искането си за отвяна на НП. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за
обоснованост и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Не се
прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, а само възражение за прекомерност на евентуално претендирания
адвокатския хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, затова, че на 19.02.2021 г., около
12,10 часа, на главен път І-8, пътен възел с. Говедаре, посока на движене към гр. Пловдив,
1
служители на РД „АА“- Пловдив сред което актосъставителя А.И. и св. Т.Г., спрели за
проверка жалбоподателя Х.П., който управлявал товарен автомобил ***“, от категория N3, с
peг. № ***, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД клон Пловдив. При проверката било
установено, че с МПС се извършвал обществен превоз на товари- взривена скална маса
(063) от с. Огняново- „Огняново К“ АД за гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“- „ПИМК
Кариери“ ЕООД, което било видно от кантарна бележка № 2288649/19.02.2021 г., пътен лист
Серия ВА № 743063/19.02.2021 г., товарителница серия Т № 484628/19.02.2021 г.
Общественият превоз се извършвал със заверено копие № ********* за международен
автомобилен превоз на товари.
Проверяващите констатирали, че водачът на горецитираното МПС извършвал
административно нарушение, т. к. осъществявал посочения превоз на товар с МПС с четири
оси, като двете са управляеми с обща маса 44 500 кг, което било видно от цитираната
кантарна бележка, като масата надвишавала нормите за максимална допустима маса на ППС
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от 32 000 кг, с 12 500 кг
претоварване или над 30% от допустимото. В момента на проверката не е представена
квитанция за претоварване, издадена от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6
ал.1 т.3, бук. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства на МРРБ, поради което против жалбоподателя бил съставен
АУАН № 285016 от 19.02.2021 г., който му бил предявен, подписан и получен от него. В
акта жалбоподателят вписал, че имал възражения.
В законоустановения срок срещу така съставения АУАН не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на акта на 02.04.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на наказаното лице на 21.04.2021 г., видно от разписката към НП. Жалбата
против последното била депозирана от санкционираното лице на 28.04.2021 . по куриер чрез
АНО до РС- Пловдив (виж товарителница на л.3 от АНД № 3144/21 г. на РС- Пловдив), от
където е препратена по компетентност на ПзРС, поради което е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на св. Т.Г. (свидетел при съставяне на
АУАН). Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при извършената от съда цялостна
проверка за законосъобразност на НП, независимо от възраженията посочени в жалбата, не
се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Последното е започнало със съставяне на
АУАН в съответствие със законовите изисквания. Актът е съставен в присъствието на
нарушителя, след което му е бил предявен и му е предоставен екземпляр. Нарушителят е
подписал акта и получил екземпляр от него. АУАН и НП са съставени в срока по чл.34 от
ЗАНН и от компетентни органи в кръга на правомощията им. При съставянето им спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване нарушението, както са
посочени и всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, като е дадена
2
и правилната правна квалификация съответстваща на описанието на нарушението.
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че
съставът на нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.3, бук. „в“ от
Наредба № 11/2001 г. (Наредбата), е осъществен от обективна и субективна страна от
жалбоподателя Чавдаров.
Съгласно чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението. Тази правна норма е бланкетна,
затова и нейната диспозиция е запълнена със съответната правна норма, а именно на чл.6
ал.1 т.3 бук. „в“ от Наредбата, която предвижда, че допустимата максимална маса на ППС от
категорията на процесното- моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси,
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 32 тона (32 000 кг- бел. моя).
От събраните по делото доказателства и най-вече от представената на проверяващите
от жалбоподателя Х.П. Кантарна бележка № 2288649, издадена на 19.02.2021 г. в 11,45 часа,
безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на товарния автомобил с
две управляеми оси и две неуправляеми оси и товара- -взривена скална маса (063), възлиза
на 44 500 кг. При това положение очевидно е налице превишение на допустимата
максимална маса на ППС от категорията на процесното с 12 500 кг, което е повече от 30 %
над допустимото.
Същевременно жалбоподателят не е предоставил при проверката на инспекторите от
автомобилната администрация разрешително за движение на извънгабаритно ППС (каквото
е и процесното съгласно легалната дефиниция на §1 т.1 от ДР на Наредбата), издадено по
реда на Раздел IV от Наредбата. Такова не е депозирал и до приключване съдебното
следствие пред въззивния съд.
При това положение водачът на товарния автомобил- жалбоподателят П. е нарушил
забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да не управлява по
пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с маса която
надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Жалбоподателят е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара
превишават 32 тона, както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително и
документ, установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС, по
отношение на товарния автомобил и товара за 19.02.2021 г., като въпреки наличните
представи е предприел управление на ППС- МПС с четири оси, две от които управляеми и
товар с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата.
Съдът намира за неоснователни направените в жалбата и в с.з. от жалбоподателя
възражения, а именно че липсвали безспорни доказателства, за това че към момента на
проверката МПС е било с маса надвишаваща нормите, респ. каква е била действителната
обща маса на процесния товарен автомобил, тъй като не било направено замерване на място
от контролните органи. Тази маса, както се изясни от показанията на св. Г. и от приобщената
като писмено доказателство по делото Кантарна бележка № 2288649/ 19.02.2021 г., в случая
е била установена въз основа на документ, издаден при натоварването на автомобила. В
този документ, очевидно издаден от автоматизирано устройство (ел. везна), се съдържат
данни за товародателя, за получателя, за превозното средство, за превозвания товар, за
брутното, нетното тегло и тара. Кантарната бележка съдържа и данни за датата и точният
час на претеглянето, които съчетани с останалата посочена информация, включително и с
приетите като писмени доказателства- товарителница и пътен лист от 19.02.2021 г.,
еднозначно обвързват тази кантарна бележка с процесния обществен превоз на товари.
Не се спори по делото, че кантарната бележка била у жалбоподателя, в качеството му
на водач на ППС, при което той очевидно е бил наясно с данните от измерването и ги приел
3
без възражения. В този смисъл следва да се има предвид и направеното от него изявление,
както пред контролните органи, така и пред съда, а именно че той е работник в дружеството
и му е наредено да извърши този превоз, което в същност обстоятелство е посочил и във
въззивната жалба. Истинността на представеният документ за товара не е била оспорена от
жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното производство.
Самият жалбоподател е представил тази кантарна бележка на проверяващите, а когато те
установили нарушението му съставили АУАН.
Неприемливо е и възражението, че тъй като управляваният от жалбоподателя
автомобил бил служебен, то той нямало как да откаже да го управлява. При положение, че е
бил наясно със масата на ППС и масата на товара и е знаел, че е над допустимото,
задължение е било на водача или да не управлява МПС, или да предприеме необходимото за
снабдяване с нужните документи за извършването на такъв превоз, преди да предприеме
осъществяването му.
Съдът, макар и възражения в тази насока да липсва, намира, че конкретният случай
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Макар нарушението да е
извършено за първи път и да не са настъпили вредни последици от същото, то следва да се
има предвид, че нарушението е от т. нар. „нарушения на просто извършване“ или
„формални нарушения“, тъй като е довършено със самия факт на неизпълнение на
задължението на водачите на ППС от процесния вид да не извършват обществен превоз на
товари с маса над допустимата, без законът да изисква настъпването на някакви вреди
последици. В случая следва да се отчете факта, че с това нарушение и при установеното
надвишаване на допустимата маса, неминуемо води до опасност за другите участници в
движението, както и води до нарушение на пътната настилка на пътищата, по които
извършвайки превоза ще премине конкретното ППС. Следва да се отчете и обстоятелството,
че дори не е заплатена такса за претоварването на МПС в АПИ, както и това че
надвишаването е повече от 30 % над допустимата маса. Всичко това изключва
маловажността на случая.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че абсолютно законосъобразно АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението
по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.3, бук. „в“ от Наредба № 11/2001 г.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с глоба от 500 до 3000 лева водач, който без да спазва установения за това
ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съдът намира, обаче че определената на жалбоподателя глоба в размер на 2 000 лева,
която е с 250 лева над средния размер и с 1500 лева над минимума, се явява явно
несправедлива и не съответства на обществената опасност на дееца и деянието. Тази глоба е
наложена очевидно при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което обаче не
съответства на наличните обстоятелства, а именно, че такова административно нарушение
жалбоподателят върши за първи път, фактът, че той е наемен работник, а като такъв, в
случай че възрази пред работодателя да извърши превоз претоварен, рискува да загуби
работата си. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени и с отегчаващите обстоятелства,
а именно че претоварването е значително- надхвърля с повече от 30 % допустимата
максимална маса и че не е заплатена допълнителна такса за претоварването, която обаче се
дължи от превозвача. Поради тази причина съдът намира, че санкцията следва да бъде
определена при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, като размерът на глобата
се определи малко под средния размер, а именно в размер от 1 500 лева, при отчитането на
всички горепосочени обстоятелства, като с този размер на глобата съдът намира, че ще се
постигнат целите на наказанията, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
4
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000263 от 02.04.2021 г., издадено от
Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на ХР. ЛЮБЧ. П., ЕГН
**********, с адрес с. ***, обл. Пловдив, ул. „***“ №12, за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2
от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.6 бук. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание
чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба от 2 000 лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5