10
С решение № 54/ 26.05.2006 година, постановена по НАХД № 597/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Георги Николаев Савчев от гр. Кърджали за виновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Кубрат Борисов Карпузов, Евгени Димитров Панайотов, Николай Янков Николов и Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 78а във вр. с чл. 325, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. Със същото решение съдът е признал Георги Николаев Савчев от гр. Кърджали за невиновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Кубрат Борисов Карпузов, Евгени Димитров Панайотов, Николай Янков Николов и Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали унищожил противозаконно чужди движими вещи на стойност 7.07 лева, собственост на бензиностанция „ОМВ”, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.2 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 НК. Със същото решение Кърджалийският районен съд е признал Кубрат Борисов Карпузов от гр. Кърджали за виновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Георги Николаев Савчев, Евгени Димитров Панайотов, Николай Янков Николов и Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 78а, във вр. с чл. 325, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. С решението съдът е признал Кубрат Борисов Карпузов от гр. Кърджали за невиновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Георги Николаев Савчев, Евгени Димитров Панайотов, Николай Янков Николов и Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали унищожил противозаконно чужди движими вещи на стойност 7.07 лева, собственост на бензиностанция „ОМВ”, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.2 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 НК. С решението Кърджалийският районен съд е признал Евгени Димитров Панайотов от гр. Кърджали за виновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Кубрат Борисов Карпузов, Георги Николаев Савчев, Николай Янков Николов и Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 78а, във вр. с чл. 325, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. С решението съдът е признал Евгени Димитров Панайотов от гр. Кърджали за невиновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Кубрат Борисов Карпузов, Георги Николаев Савчев, Николай Янков Николов и Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали унищожил противозаконно чужди движими вещи на стойност 7.07 лева, собственост на бензиностанция „ОМВ”, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.2 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 НК. С решението Кърджалийският районен съд е признал Анастас Георгиев Сираков от гр. Кърджали за виновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Евгени Димитров Панайотов, Кубрат Борисов Карпузов, Георги Николаев Савчев и Николай Янков Николов, всички от гр. Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 78а, във вр. с чл. 325, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. С решението съдът е признал Анастас Георгиев Сираков от гр. Кърджали за невиновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Кубрат Борисов Карпузов, Георги Николаев Савчев, Евгени Димитров Панайотов, и Николай Янков Николов, всички от гр. Кърджали унищожил противозаконно чужди движими вещи на стойност 7.07 лева, собственост на бензиностанция „ОМВ”, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.2 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 НК. С решението Кърджалийският районен съд е признал Николай Янков Николов от гр. Кърджали þа виновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Евгени Димитров Панайотов, Кубрат Борисов Карпузов, Георги Николаев Савчев и Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 78а, във вр. с чл. 325, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. С решението съдът е признал Николай Янков Николов от гр. Кърджали за невиновен в това, че 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършител с Кубрат Борисов Карпузов, Георги Николаев Савчев, Евгени Димитров Панайотов, Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали унищожил противозаконно чужди движими вещи на стойност 7.07 лева, собственост на бензиностанция „ОМВ”, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 378, ал.4, т.2 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 НК. С решението подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски в размер на 25 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Георги Николаев Савчев и Кубрат Борисов Карпузов, и двамата от гр. Кърджали, като молят да бъде постановено ново решение, с което двамата подсъдими да бъдат оправдани. При постановяване на решението си, съдът допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно деянието на подсъдимите било квалифицирано като такова по чл. 325, ал.1 НК във вр. с чл. 20, ал.2 НК. От всички събрани по делото доказателства се установявало, че извършеното от подсъдимите не било съставомерно по посочения текст. Действията на двамата подсъдими по своето съдържание не били насочени към нарушаване на обществения ред и не изразявали явно неуважение към обществото, а били насочени към св. Рамис от гр. Кърджали по повод на неговото предизвикателно поведение към подсъдимите. Тези действия не били станали публично достояние. Ето защо, на основание чл. 334, т.2, във вр. с чл. 336, ал.1 НПК жалбодателите молят съда да отмени решението на районен съд Кърджали, постановено по н.а.х.д. № 597/2005 година и да ги оправдае по предявеното им обвинение. В съдебно заседание защитникът на подсъдимите Савчев и Карпузов поддържа жалбата. Въззивна жалба срещу съдебното решение е постъпила и от подсъдимите Евгени Димитров Панайотов, Николай Янков Николов и Анастас Георгиев Сираков, всички от гр. Кърджали, които го обжалват като необосновано и незаконосъобразно, а наложеното наказание като явно несправедливо. Съдът, въпреки събраните по делото доказателства, не разграничил индивидуалния принос на всеки един от участниците, не отчел кой е инициатор, кой случайно е присъствал на побоя, кой е автор на единствения удар на пострадалия. Нямало доказателства, че тримата подсъдими са предизвикали, взели активно участие в побоя, нанасяли удари, с което да са скандализирали присъстващите в заведението. Нямало доказателства да е осъществен съставът на чл. 325, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 НК, напротив всички събрани такива водели до единствения възможен извод, че тримата подсъдими не били извършили действия, с която да осъществят този състав. Ето защо, жалбодателите молят съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 325, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК. Защитникът на подсъдимите в съдебно заседание поддържа въззивната жалба. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва въззивните жалби като неоснователни. Моли решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното решение на основание чл.314, ал.1 във вр. с чл. 313 НПК, приема за установено следното: По жалбата на подсъдимите Георги Николаев Савчев и Кубрат Борисов Карпузов: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 НПК. Възприетата за осъществена фактическата обстановка се подкрепя изцяло и от настоящата инстанция. Установява се, че на 15.04.2006 година жалбодателите Георги Николаев Савчев, Кубрат Борисов Карпузов, Евгени Димитров Панайотов, Николай Янков Николов и Анастас Георгиев Сираков, се събрали в бистро „Гаричката” в гр. Кърджали, за да отпразнуват рождения ден на подс. Карпузов. Там били до към полунощ, като употребили алкохол, след което се преместили в клуб „69” в комплекс „Арпезос”, а около 03.00 часа посетили заведението на бензиностанция „ОМВ”. Петимата седнали на една маса в заведението и си поръчали алкохол-бутилка ракия. Били шумни, говорели на висок глас, викали и се смеели. На бар-плота в заведението седели свидетелите Рафет Рамадан Рамис от гр. Кърджали и Делчо Петров Делчев от гр. Кърджали, които пиели бира и си говорели. Св. Рамис няколко пъти погледнал към масата на подсъдимите, тъй като същите с поведението си пречели на разговора му с другия свидетел. Подс. Карпузов забелязал, че свидетелят се обръща и гледа към тяхната маса и започнал да му отправя закани, че ще му счупи очилата, и обиди, като го наричал селянин. В този момент, и чувайки репликите на подс. Карпузов, в заведението влязъл св. Димитър Николов Русев, който по това време бил на работа на бензиностанцията, и отишъл до масата на подсъдимите, които познавал по физиономия, и им отправил забележка да не обиждат св. Рамис. Тогава подс. Георги Савчев, който бил видимо пиян, станал от местото си, тръгнал към св. Русев и започнал да му вика. Вдигнал ръце към него, за да го удари, като свидетелят му хванал ръцете. В този момент, и останалите подсъдими- Карпузов, Панайотов, Николов и Сираков, станали от масата и се нахвърлили срещу св. Русев. Свидетелите Рамис и св. Делчев, като видели това, станали от местата си и се опитали да ги разделят, и тогава подсъдимите се нахвърлили с удари и срещу тях. Подс. Савчев ударил с юмрук в лицето св. Русев, който залитнал към маса, на която седял св. Ивайло Занев. Тогава последният станал от масата и хванал ръцете на подс. Савчев, за да предотврати нанасянето на още удари по свидетеля и го извел извън заведението, като подс. Савчев се дърпал и искал да влезе отново вътре. Св. Рамис също бил ударен през лицето с ръка от подс. Савчев, като очилата му изхвърчали и паднали на земята. Тъй като свидетелят не виждал без очила, избягал навътре в заведението и се скрил. За да прекрати побоят, се намесил и св. Антон Николов Георгиев, който малко по-рано бил влязъл в тоалетната и излизайки оттам, започнал да избутва някои от подсъдимите назад, но същите отново налитали на свидетелите. През това време, св. Даниела Пеева- барман в заведението, се намирала зад бара и натиснала паник-бутон, който се задействал. В следващите минути, по подадения сигнал, на бензиностанцията пристигнал автомобил на служба „СОД” гр. Кърджали със св. Илчев и св. Анадолиев, като още с пристигането на автомобила, подсъдимите преустановили побоя. Дошли още три патрулни автомобила, като полицаите зап¯чнали да извеждат подсъдимите пред заведението, където Савчев и Карпузов продължили да се заканват на свидетелите и да се дърпат, а останалите подсъдими протестирали, че полицаите нямали право да искат личните им карти за проверка. Подсъдимите били откарани в РПУ Кърджали за изясняване на случая, а св. Русев, чието лице било окървавено от удара, нанесен му от подс. Савчев, бил откаран ЦСНМП гр. Кърджали, за оказване на медицинска помощ. При направения оглед в заведението по пода, се установили счупени чаши, съборен стол и обърнато кошче. Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на свидетелите Русев, Рамис, Делчев, Пеева, Николов, Георгиев, Петков, Зафиров, Йорданова, Янев, Илчев, Ангелов, Анадолиев, Занев и Димитров, които гласни доказателства съдът кредитира изцяло като последователни, пълни и съдържащи несъществени противоречия помежду си. Същите по несъмнен начин установяват, че побоят е започнал без никакъв конкретен повод, както и участието на всеки от подсъдимите в нанасянето му и последиците от същия. В тази връзка, доводът, че действията на подс. Савчев и подс. Карпузов били несъставомерни по чл. 325, ал.1 НК, тъй като били насочени конкретно към личността на св. Рамис, не се възприемат. Не са събрани доказателства, които да установяват, че свидетелят е предизвикал с поведението си двамата подсъдими. Напротив, установява се, че на подс. Савчев не се е харесало това, че св. Рамис е поглеждал неколкократно към масата им, като е започнал да отправя закани и обиди срещу него и след забележката на св. Русев да спре, подсъдимите са се нахвърлили срещу свидетелите. Т.е., действията на подсъдимите не са били насочени конкретно към личността на св. Рафет. Поведението им не е било провокирано от последния или от другите свидетели, поради което същото правилно е квалифицирано като хулиганство. Последното се изразява именно в това, че без конкретен мотив, под въздействието на консумираният през цялата нощ и до сутринта алкохол, и петимата подсъдими, с понижен праг на самоконтрол, са предизвикали и нанесли побой на тримата свидетели. Подсъдимите с поведението си безспорно са нарушили нормалното функциониране на заведението и изпълнението на трудовите функции на персонала, като са предизвикали възмущението му, както и това на останалите посетители в заведението. В случая, под обществото следва да се има предвид именно персонала на заведението и посетителите му- свидетелите по делото, независимо, че деянието се е осъществило в ранните часове на деня и присъстващите на побоя не са били многобройни. Въз основа на събрания и анализиран доказателствен материал, следва да се направи извода, че подсъдимите в съучастие като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъплението по чл.325, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 НК, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд, а именно: на 16.04.2006 година в гр. Кърджали, в съучастие като извършители извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. От субективна страна е налице пряк общ умисъл в действията на подсъдимите, с целения и постигнат общественоопасен резултат. Ето защо основният довод, залегнал във въззивната жалба на подсъдимите Савчев и Карпузов, а именно, че деянието им било несъставомерно по предявеното им обвинение, тъй като било насочено към личността на определен свидетел- Рамис, е неоснователен и не се извежда от събраните и проверени и от двете съдебни инстанции доказателства.
По жалбата на подсъдимите Панайотов, Николов и Сираков: Предвид възприетата за осъществена фактическа обстановка, извършеният анализ на събраните доказателства и изложени изводи във връзка с тях, следва да се приеме, че жалбата и на тези трима подсъдими е също неоснователна. Неоснователно е да се твърди, че не било изяснено кой е инициатор на побоя, какъв е мотивът за възникването му и участието на всеки един от подсъдимите в него. Напротив, по делото горните обстоятелства са установени и описани от фактическа страна. Обяснимо е в сбиване, в което са взели участие осем лица, като петимата подсъдими са се нахвърлили срещу тримата свидетели, последните да не са могли точно да видят кой кого и с какво е ударил. Това обаче се установява от свидетелите, които са станали очевидци на побоя. За да се осъществи престъплението хулиганство в съучастие, какъвто е настоящият случай, не е задължително всеки един от подсъдимите да е нанесъл удар на някой от пострадалите, или да е унищожил вещи. Достатъчно е същите да са извършили такива действия, които по своята същност са хулигански, което безспорно се установява по делото. Поведението на подсъдимите е било скандално, дръзко и демонстративно. Независимо, че същото не е станало обществено достояние, а сбиването е станало в ранните часове на деня, то, достатъчно е това, че се е развило пред персонала на бензиностанцията, който е изпълнявал обикновените си трудови задължения и пред посетителите му. Безспорно хулигански са действията, осъществени на работното място на този персонал, като е налице реално и грубо засягане на установения обществен ред и нормално функциониране на заведението. Нормалното и дължимо поведение в заведение е да не се пречи на останалите посетители и персонала, който е на работа. Действията на подсъдимите изразяват грубо незачитане и явно неуважение към тези лица. В случая сбиването е било предизвикано от подсъдимите по чисто хулигански подбуди и не е било свързано с личността на който и да е от свидетелите, или на конкретно тяхно поведение. Напротив, действията на подсъдимите са били насочени и са нарушили нормалният ритъм на работа на персонала на бензиностанцията, смутили са ги и са предизвикали тяхното възмущение. Ето защо деянието не е несъставомерно, както се поддържа във въззивната жалба на подсъдимите Панайотов, Николов и Сираков и не представлява дребно хулиганство по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство, тъй като обществената му опасност с оглед на дързостта, с която е извършено, е по-висока в сравнение с тази на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал.2 от същия. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са изцяло обосновани, тъй като почиват на събраните и обсъдени по делото доказателства. Във връзка с доводът, че съдът не бил изследвал кой е започнал скандала, кой е участвал в сбиването и кой се е намесил да го прекрати, следва да се отбележи, че събраните гласни доказателства по делото не установяват тримата подсъдими да са се намесили само, за да прекратят сбиването. Напротив, събраните по делото доказателства установяват, че и петимата подсъдими, без изключение, са участвали в същото. В тази връзка, подсъдимите Панайотов, Николов и Сираков, както и първите двама такива, са се възползвали от процесуалното си право да откажат да дадат обяснения по обвинението, поради което първоинстанционният съд не е събрал друга група доказателства, каквито биха били обясненията на подсъдимите, освен описаните свидетелски показания. При така събраните доказателства, изводът на съда за участието на подсъдимите в изпълнителното деяние, е безспорен и правилен. При това положение, първоинстанционният съд, като е преценил, че по отношение на деянието на всеки подсъдим са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 НК, ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание глоба в минималния предвиден размер от по петстотин лева за всеки от тях. Така наложеното наказание не е явно несправедливо. Същото е съответно на степента на обществена опасност на деянието, и най-вече на тази на дейците, които са с ниска степен на обществена опасност- същите са младежи, студенти, случаят е изолиран в поведението им, всички са с чисто съдебно минало. Ето защо изводът на съда, че по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието спрямо личността на всеки от тях е правилен. Срещу оправдателната част на решението срещу петимата подсъдими по обвинението по чл. 216, ал. 4, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 НК, не е постъпил протест от прокурора и в тази част решението е влязло в сила, поради което не следва да бъдат излагани доводи по същество. С оглед на така събраните доказателства по делото, въззивните жалби на подсъдимите Савчев, Карпузов, Панайотов, Николов и Сираков се явяват неоснователни. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което същите да бъдат оправдани по предявеното им в първоинстанционния съд обвинение по чл. 325, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК. Решението на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/26.05.2006 година, постановено по н.а.х.д. № 597/2005 година по описа на Кърджалийския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|