Определение по дело №5832/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 249
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20192120205832
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  … / 13.02.2020 год.            град Бургас

 

                   

Бургаският районен съд                    ХV наказателен състав

На 13.02.2020 година

В закрито заседание в следния  състав :

                                         Председател :  ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :    1.

                                                                  2.

Секретар ....................................................................................................

прокурор ……….......................................................................................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

НЧД № 5832 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК. Образувано е по жалба на Д.Д.Б., чрез адвокат Г.К., в качеството й на пострадала против постановление от 10.12.2019 г. на Районна прокуратура-Бургас, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.24,ал.1,т.3 вр.чл.80, ал.1,т.5 от НПК е прекратено наказателното  производство по досъдебно производство № 83/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пор.№ 3651/16 г. по описа на БРП за престъпление по чл. 141, ал. 1 от НК,  за това, че на 02.10.2016 г., след като пострадалата Д.Б. поканила лица, упражняващи медицинско занятие в УМБАЛ „Дева Мария” гр.Бургас, същите не се притекли своевременно на помощ без уважителни причини.

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок. В нея се излагат доводи за незаконосъобразност на постановлението.

С постановление от 10.12.2019 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производството, като е приел, че е изтекла предвидената в чл.80, ал.1 т.5 от НК погасителна давност за наказателно преследване на лицата, които евентуално са извършили престъпление по чл. 141, ал. 1 от НК.

 

Постановлението е незаконосъобразно. Допуснато е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правата на пострадалата. След приключване на разследването материалите по делото не са били предявени на пострадалата и на нейния повереник. Съгласно разпоредбата член 227 от НПК след приключване на разследването разследващият орган го предявява на обвиняемия и неговия защитник и пострадалия. Разследването се предявява, ако процесуалните субекти са поискали това. Пострадалата и нейният повереник са поискали в хода на досъдебното производство материалите по делото да им бъдат предявени. Като не изпълнили това задължение следователят и наблюдаващият прокурор са нарушили разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и са ограничили процесуалните права на пострадалата. Това нарушение следва да бъде отстранено чрез извършването на законосъобразното процесуално-следствено действие, а именно материалите по делото да бъдат предадени на пострадалата и нейния повереник.

 

 Постановлението, с което е  прекратено наказателното   производство е необосновано. Прокурорът не е описал установените в хода на разследването факти, не е направил  анализ на доказателствата и съответно не е извел правни изводи въз основа на установените обстоятелства. Наблюдаващият прокурорът е приел, че след като разследването се води по член 141 от Наказателния кодекс и за него е предвидено наказание пробация е изтекъл предвидения в член 80, алинея първа, т. 5 от НК тригодишен давностен срок и е прекратил наказателното производство. Наказателно-процесуалният  кодекс задължава органите на досъдебното производство и на съда да мотивира своите актове. Като не е аргументирал изводите си и не анализирал фактите прокурорът е постановил незаконосъобразен  акт. Постановлението  следва да бъде отменено и производството да се върне за отстраняване на процесуалното  нарушение, след което съобразно направените искания от страна на пострадалата и нейния повереник да се постанови обоснован и законосъобразен акт.

 

 Както беше посочено по-горе прокурорът не е свършил анализ на доказателствата и не е коментирал назначената комплексна съдебно медицинска експертиза. От заключението на вещите лица става известно,  че лекарите, извършвали прегледи на пострадалата Д.Б. са допуснали нарушения на Наредба №32/20.12.2008 г. на Министерството на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология и правилата на добра медицинска практика“ . Наблюдаващият прокурор не е коментирал заключението на експертизата с оглед на друго деяние, което би могло да се преследва според разпоредбите на Наказателния кодекс. В хода на разследването е допуснато непрецизно процесуално отношение по повод направените самоотводи на две от вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза. По тези самоотводи няма произнасяне на прокурора, съответно остава неясно дали тази експертиза е петорна или тройна, след като две от вещите лица са отказали да подпишат заключението, считайки, че то не е в тяхната компетентност. Процесуално задължително е прокурорът да вземе решение относно отводът на двете вещи лица, съответно да вземе решение дали експертизата да бъде комплексна петорна или комплексна тройна.

 

 Съдът счита, че по делото следва да бъдат поставени допълнителни задачи на съдебно-медицинската експертиза с оглед които да се изясни дали поведението на лекарите, преглеждали пострадалата Б. не е довело до влошаване на здравословното й състояние и причиняване на телесна повреда. Според заключението на съдебномедицинската експертиза смъртта на плода на Д.Б. се дължи на закъсняло диагностициране на проблема преносена бременност, съчетана със забавяне на детските тонове- асфиксия по време на бременност. Неправилните, непрофесионалните действия на лекарите са довели до смъртта на детето, което е поставило в опасност живота и здравето на пострадалата Б.. На вещите лица следва да се поставят допълнителни задачи в  следния смисъл: дали причиняването на смъртта на плода представлява телесно увреждане за пострадалата Б.; мъртвият плод в организма на пострадалата представлявали опасност за нейното здраве и живот и ако представлява как трябва да се квалифицира тя; дали това увреждане на Б.  представлява разстройство на здравето временно опасно за живота;  възможно и е било Д.Б. по естествен път да роди мъртвия плод; какви биха били последиците за здравето на пострадалата Б., ако лекарите не са предизвикали раждането на мъртвия плод; налице ли е причинно-следствена връзка между ненавременното диагностициране на проблема и причиненото здравословно състояние на пострадалата. Тук следва да се имат предвид указанията дадени от Върховния съд на Република България в ППВС№3/1979 г. т.13 „Разстройството на здравето, временно опасно за живота, представлява такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части на организма се поражда опасност за живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде реална, а не абстрактна, несигурна или предполагаема. Реална е опасността, при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смъртта е еднакво възможна, без да се взема предвид медицинската интервенция. Тази опасност трябва да съществува от момента на увреждането до възстановяване здравето на увредения“.

В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че на вещите лица не следва да се поставят въпроси дали определени лица са извършили нарушение на закон или други нормативни актове. Преценката дали определено деяние представлява нарушение на закона и квалифицирането на деянията е правна дейност, която трябва да се извършват разследващият орган и прокурорът, а не  от вещите лица които нямат юридическо образование.

 От гореизложеното следва извода, че по делото не са извършени всички възможни процесуално-следствени действия. От събраните доказателства се налагат извода, че  са налице  данни за престъпление по чл. 134 от Наказателния кодекс. Съществуват доказателства за причиняване на телесна повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. Необходимо е да се  проведат съответните процесуално-следствени действия с оглед изясняване на фактите, отнасящи се към състава на престъплението по чл. 134 от Наказателния кодекс .

 

 Съобразно изложените по-горе съображения  постановлението, с което се прекратява наказателното производство следва да се отмени и делото да се върне на прокурора за изпълнение на указанията, дадени от съда.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 10.12.2019 г. на Районна прокуратура-Бургас, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.24,ал.1,т.3 вр.чл.80, ал.1,т.5 от НПК е прекратено наказателното  производство по досъдебно производство № 83/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пор.№ 3651/16 г. по описа на БРП, водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 141, ал. 1 от НК и връща делото на прокурора за извършването на посочените в обстоятелствената част на определението процесуално-следствени действия.

 

Настоящото определение подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в седемдневен срок, считано от съобщаването му.

 

 

                                                                               СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала

С.И.