Р Е Ш
Е Н И Е № 210
гр.Пловдив,
18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Иван Даскалов, като разгледа
докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 477 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава 33 от НПК.
С решение № 404/01.03.2019г., постановено по АНД № 1386/2109г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с., на нарушителя В.Д.Н.,
на основание чл.1,
ал.1, т.2 от Указа за борба с дребното хулиганство, е
наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева за извършен на 19.11.2018г. в гр.П. акт на
дребно хулиганство, изразяващ се в отправяне на обидни реплики по отношение на
полицейския служител Т.Х.Т., с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
По повод жалба на нарушителя съдебният акт е бил
предмет на инстанционен контрол. С решение № 46/06.03.2019г., постановено по
ВНАХД № 480/2019г., Окръжен съд гр.Пловдив е изменил съдебния акт на
първостепенния съд, като е намалил размера на административното наказание глоба
от 500 на 250 лева.
Поради липса на процесуална възможност за последващо
обжалване, решението на Районен съд гр.Пловдив е влязло в сила на датата на
постановяване на решението на окръжния съд.
В Пловдивския апелативен съд е постъпило предложение
от Апелативния прокурор гр.П., на основание чл.380 от НПК, за възобновяване на
АНД № 1386/2019г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, 26 н.с. Излагат се доводи, че деянието, за което е приключило
административнонаказателното производство, съставлява престъпление /обида и клевета/, което е основание за възобновяването му съгласно
чл.70, б.„д” от ЗАНН.
В съдебно заседание Апелативният прокурор гр.Пловдив
поддържа предложението с изложените в него съображения. Сочи, че са налице
основанията за възобновяване на административнонаказателното производство.
Нарушителят Н. не се яви и не упражни лично правото си
на защита. Чрез защитника си изразява становище, че делото не е подсъдно на
Пловдивския апелативен съд, тъй като по силата на чл.72 от ЗАНН предложението
за възобновяване следва да се направи от окръжния прокурор и да се разгледа от
административния съд. Поддържа тезата, че предложението е неоснователно, защото
не се касае за престъпления обида и клевета.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата
на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на
правомощията си,
установи следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено
е от надлежно легитимирана страна по чл.380, ал.1 от НПК пред компетентния
апелативен съд. В него се съдържа позоваване
на основанието по
чл.70, б.„д” от ЗАНН, което е основание за възобновяване на
административнонаказателното производство.
Пловдивският
апелативен съд не споделя възраженията на защитата, че не разполага с
компетентност да се произнесе по искането. Неправилно е позоваването на чл.72,
ал.1 от ЗАНН, според който предложението за възобновяване се прави от
окръжния прокурор, а в случаите по чл.70, буква „д” - от
наблюдаващия прокурор, и се разглежда от съответния административен съд,.
С Определение № 121/22.12.2016г., постановено по ЧНД № 1165/2016г., ВКС, III н.о., и ВАС в
смесен петчленен състав са приели, че производството по УБДХ, което има
административноправен характер, и е „наказателно обвинение” с всички следващи от това последици за защита
правата на нарушителя, гарантирани от НПК, е най-близко до института на чл.78а
от НК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание”. Като са отчели спецификите на
производството по УБДХ, липсата на ред за възобновяване на постановените в хода му решения
на районния съдия,
разпоредбите на чл.9, ал.2 от УБДХ, която за неуредените
въпроси препраща към ЗАНН, и на чл.84 от ЗАНН, която
препраща към НПК, са стигнали до извода, че искането за
възобновяване на производството по УБДХ следва да се разгледа по реда, предвиден в НПК, който за
производствата,
приключили с прилагане на чл.78а от НК, е регламентиран в чл.380
от НПК. Съгласно
същия предложението за възобновяване се прави от апелативния прокурор и се разглежда от
апелативния съд по реда, определен в ЗАНН.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
С решение № 404/01.03.2019г., постановено по АНД № 1386/2109г.
Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с., е стигнал до извода, че нарушителят Н. *** е
извършил дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, изразяващо се в
отправяне на обидни реплики по отношение на полицейския служител Т.Х.Т., с
което е нарушил обществения ред и спокойствие. Приетите от съда за обидни са
изразите ,,Джендъри на колелото, селски тарикат, доста нагъл и прост
служител…”.
По повод тъжба на
Т.Х.Т. е образувано НЧХД № 2918/2019г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с. С тъжбата е повдигнато обвинение на
нарушителя Н. за следните престъпления, с пострадал
частния тъжител:
- по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК,
осъществено на 19.11.2018г., с използване на думите ,,джендър” и „прост служител”;
- по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК,
осъществено на 19.11.2018г., чрез изразите „селски тарикат”, „доста нагъл служител”, „че
се представя за полицай”, „че го заплашвал”, „че не познава законите”.
С определение от
05.06.2019г., постановено по НЧХД № 2918/2019г., Районен съд гр.Пловдив е спрял
наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК за преодоляване
на колизията между влязлото в сила решение по административнонаказателното производство по УБДХ и
наказателния процес за същото деяние.
Дал е едномесечен срок, в който частният тъжител да представи
доказателства, че е сезирал Апелативния
прокурор гр.Пловдив за внасяне на предложение за възобновяване на АНД № 1386/2109г. по описа на Районен съд гр.П., 26 н.с., в
Пловдивския апелативен съд.
С молба от 04.07.2019г. частният тъжител Т. е поискал Апелативна
прокуратура гр.Пловдив да упражни правомощията си по възобновяване на
производството по УБДХ, което е довело до образуване на настоящото дело.
Срещу нарушителя Н.
е налице приключило административнонаказателно производство по УБДХ и висящо наказателно производство за
квалифицирани престъпления по чл.146 и чл.147 от НК.
Според Тълкувателно
решение № 3/22.12.2015г.
на ВКС по т. д. № 3/2015г., ОСНК, което е задължително съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, производството
по УБДХ по същността си представлява
наказателно производство по смисъла на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ. Такова е и
това, образувано по тъжба на частния тъжител Т..
И двете са насочени срещу един и същ субект - Н.. Той
е административнонаказателното отговорно лице
в първото окончателно приключило производство и наказателноотговорният субект в последващия наказателен процес.
При изследване на конкретните
условия на време, място, обстановка, на фактическото съдържание на поведението на горното лице се
установява, че се касае за едно и също деяние. Без значение е правната
му квалификация, дали е административно
нарушение или престъпление, защитавания правен
интерес.
При тъждество на
деянието провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и
административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, съставлява нарушение
на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, независимо от обстоятелството, че са засегнати
различни обекти на защита. Забраната за повторно съдене и наказване на едно и
също лице за същото деяние - ne bis in idem - е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторение на
наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Установеното от
чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило е съществен елемент на правото на
справедлив процес по чл.6, § 1 от ЕКПЧ.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3/22.12.2015г.
на ВКС по т. д. № 3/2015г., ОСНК, т.3, деецът не следва да
носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в
случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно
наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита. ВКС е приел, че „Съотношението
между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от
разпоредбите на чл.32, ал.1 и ал.2, чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, вкл. и чл.70,
б.„г” от ЗАНН. Тези норми
утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се
нарушава едновременно наказателна и админстративнонаказателна норми с един и
същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща
административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление
държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателноправната
репресия най-интензивно въздейства върху дееца.
Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното
и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за
административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно,
като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от
нарушение на правилото ne bis in idem по чл.4, § 1 от Протокол № 7 поради
отсъствието на дублиращи се процеси.”.
Като гаранция за
спазване на този принцип и в съответствие с принципната
постановка за
приоритет на наказателната отговорност
пред административнонаказателната са направени и съответните законодателни промени /ДВ,
бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./.
Законодателят е предвидил ново основание за възобновяване на административнонаказателните
производства с
разпоредбата на чл.70, б.„д” от ЗАНН - когато деянието, за което е приключило
административнонаказателното производство, съставлява престъпление, както и такова за прекратяване
на административнонаказателното производство в чл.33, ал.2 от ЗАНН - при констатиране на признак/признаци на
извършено престъпление.
С промени в НПК /чл.24, ал.1, т.8а и ал.4, чл.25, ал.1, т.5 от НПК/ е въвел
съответния инструментариум за преодоляване на дублирането на две наказателни производства, за отстраняване на
пречката за провеждане на наказателното производство, като се елиминират
последиците от погрешно развилото се първо по време административнонаказателно производство.
В случая с повдигане
на обвинение за престъпления по чл.148 вр. чл.146 и чл.148 вр. чл.147 от НК, оправомощеният да стори това частен
тъжител е приел, че са налице признаците на горните престъпни състави. Тази
преценка прави производството по УБДХ незаконосъобразно, проведено в нарушение на чл.33, ал.2 от ЗАНН
за деяние, което не е административно нарушение, а престъпление. Това
нарушение може и следва да се отстрани чрез
предвидения в ЗАНН институт на възобновяване на производството.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че предложението на Апелативния
прокурор гр.Плавдив за възобновяване
на производството по УБДХ е основателно
и трябва да се уважи. Приложим е извънредният способ за контрол върху административнонаказателни производства, предвиден в чл.70,
б.„д” от ЗАНН. Правните последици от
незаконосъобразно проведената процедура по УБДХ, респ. ЗАНН, могат да се
отстранят чрез възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство на основание чл.70,
б.„д” от ЗАНН, отмяна на поставените по него
актове на Районен съд гр.Пловдив и Окръжен съд гр.Пловдив и неговото
прекратяване на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН.
С оглед на горното съдът
Р
Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производствата по ВНАХД №
480/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив и по АНД № 1386/2109г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с.
ОТМЕНЯ решение № 46/06.03.2019г., постановено по ВНАХД № 480/2019г. по
описа на Окръжен съд гр.Пловдив и решение № 404/01.03.2019г., постановено по
АНД № 1386/2109г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД №
1386/2109г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 26 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.