Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
161 Година 2017, 26.04 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд ................................. граждански състав.......................................
На
дванадесети април ....................................... Година две хиляди и седемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ...............................................
Съдебни заседатели: ...............................................
Секретар:
.............................. Ж.К.......................................................................
Прокурор:
.............................................................................................................................
Като
разгледа докладваното от ....................... Р. Калиманова
.......................................
търговско
дело номер ............. 289 ……....... по описа за ........ 2016 ….... година.
Производството по делото
е образувано по повод исковите претенции на „Общинска банка“АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, ул.„Врабча“№6,
представлявано от Сашо Петров Чакалски и Николай Михайлов Колев чрез
процесуалния му пълномощник против Д.И.Ш., ЕГН ********** *** и С.Н.Н., ЕГН **********
*** за приемане за установено, че ответниците като поръчители по договор за
поръчителство №ОК-117-Б07 от 13.11.2012 година дължат на ищцовото дружество
сума в общ размер на 677210.51 евро, съгласно заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.12.2014 година,
издадена по частно гражданско дело № 1398/2014 година по описа на Районен съд -
Царево, от която сума в размер на 624140.31 евро - главница по договор за
банков кредит № ОК-117-Б07/11.10.2007 година; 24792.25 евро - договорна
възнаградителна лихва върху редовна главница, съгласно чл.3 ал.1 от договора за
кредит за периода от 22.04.2014 година до 29.08.2014 година, включително;
24306.80 евро - договорна лихва за забава върху просрочена главница, съгласно
чл.4 ал.3 от договора за кредит за периода от 20.10.2014 година до 19.11.2014
година, включително; 364.08 евро - текуща просрочена договорна лихва за забава
върху просрочена главница, съгласно чл.4 ал.3 от договора за кредит за периода
от 20.11.2014 година до 20.11.2014 година, включително; 1705.11 евро -
неустойки по чл.4 ал.4 т.2 от договора за кредит за периода от 20.08.2014
година до 20.11.2014 година, включително; 1901.96 евро - такса за предоговаряне
на условията по кредита, ведно със законна лихва върху претендираната главница,
считано от 21.11.2014 година до нейното окончателно изплащане. Претендира се от
ищцовата страна и заплащането на сторените от нея в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане
представя и ангажира доказателства.
Ответниците по делото чрез
процесуалния си пълномощник изразяват становище за неоснователност на предявените против тях искови претенции
и молят като такива същите да бъдат отхвърлени. Също сочат доказателства в
подкрепа на наведените твърдения.
Бургаският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцовата страна твърди в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че
по силата на договор за банков кредит № ОК-117-Б07 от 11.10.2007 година и
сключените към него анекси №№1 до 14, включително от 06.06.2008 година,
13.07.2009 година, 09.09.2009 година, 10.11.2009 година, 19.08.2010 година,
02.05.2011 година, 29.09.2011 година, 25.09.2012 година, 13.11.2012 година,
22.04.2013 година, 29.11.2013 година, 30.04.2014 година, 06.11.2014 година и
18.03.2015 година е предоставила на „Бул Травел Турс“ ООД банков кредит в
размер на 1500000 евро с краен срок на издължаване 30.09.2008 година,
впоследствие удължен до 30.08.2014 година, предназначен за оборотни средства и
изцяло усвоен.
Дружеството-кредитополучател
е изпаднало в забава, считано от 30.08.2014 година, когато кредитът е падежирал
и от тази дата вземането на банката срещу него и поръчителите е станало
ликвидно и изискуемо. Дължимата сума не е заплатена на ищеца и към настоящия
момент.
По силата на договори за
поръчителство №ОК-117-Б07 от 13.11.2012 година ответниците са се задължили да
отговарят пред ищеца за изпълнението на задълженията на кредитополучателя „Бул
Травел Турс“ООД по посочения и коментиран по-горе договор за банков кредит и
всички анекси към него в качеството си на поръчители.
Именно поради това на
19.12.2014 година банката подала заявление до Районен Съд - Царево за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК срещу тях
в качеството им на поръчители по процесния договор за банков кредит и всички
анекси към него за заявените с настоящата искова молба суми. В нейна полза и по
образуваното пред този съд частно гражданско дело е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
22.12.2014 година, като е било допуснато и незабавно изпълнение срещу
ответниците. Последните са депозирали възражение против същата, за което
обстоятелство банката е била уведомена чрез съобщение от Районен съд - Царево,
получено от нея на 20.05.2016 година, ведно с указание за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за
незабавно изпълнение, в едномесечен срок.
На 21.11.2014 година
ищецът подал до Районен съд - Царево заявление, съдържащо искане по реда на
чл.417 ал.2 от ГПК в негова полза да бъде издаден изпълнителен лист и заповед
за незабавно изпълнение срещу „Бул Травел Турс“ ООД - кредитополучател,
„Лозенец Хоум 3”ЕООД - солидарен длъжник и поръчителите Красимир Ганчев
Лазаров, Д.И.Ш. и С.Н.Н.. С разпореждане от 24.11.2014 година по частно гражданско
дело №1370/2014 година сезираният съд разпоредил издаването на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК само по
отношение на „Бул Травел Турс“ООД - кредитополучател и „Лозенец Хоум 3“ЕООД -
солидарен длъжник.
Ищецът твърди, че са
налице предпоставките на чл.147 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на
поръчителите - ответниците по делото Д.И.Ш. и С.Н.Н.. Съгласно същата,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Съобразно
постигнатите договорености, намерили изражение в анекс №12 към процесния
договор за банков кредит, падежът на задълженията настъпва на 30.08.2014
година. Той е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в Районен съд - Царево срещу кредитополучателя по кредита „Бул Травел
Турс“ООД и солидарния длъжник „Лозенец Хоум 3“ЕООД на 21.11.2014 година, като с
това действие е обективирал намерението си за предприемане на изпълнителни
действия срещу задължените по кредита дружества. Срещу поръчителите по договора
за кредит, банката е подала заявление на 19.12.2014 година, което отново е в
рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Ответната по делото
страна, на която съдът с оглед разпоредбата на чл.372 от ГПК е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея, като същевременно и е указал, че
следва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права
в посочения по-горе и определен от закона срок е депозирала отговор, изразила е
становище по така предявените против нея искови претенции, направила е възражения,
както и е отправила доказателствени искания. Изтъква се в същия на първо място,
че предявените искови претенции са недопустими, което обстоятелство обуславя и
прекратяване на производството по делото. По тези възражения съдът е взел
отношение в постановеното по делото и съобщено на страните по него определение
по чл.374 от ГПК.
Твърди се на следващо
място, че падежът на задълженията по процесния кредит е преди посочените от
ищеца дати, поради което и в съответствие с чл.147 от ЗЗД правото на банката
спрямо ответниците в качеството им на поръчители е погасено. Сочат също така,
че е нарушена цитираната разпоредба. Съобразно същата, за да запази кредиторът
правата си срещу ответниците като гаранти-съдлъжници е следвало да предяви същите
в рамките на шест месеца, считано от 22.03.2014 година. На 22.02.2014 година е
било направено последното плащане, а съгласно договора за кредит - чл.8 ал.1
т.1, при допуснато просрочие на една вноска или/и на начислена лихва, кредитът
става предсрочно изискуем. От това следва, че кредитът е станал изискуем на
22.03.2014 година. Кредиторът е предявил правата си едва на 21.11.2014 година,
т.е. след изтичане на шестмесечния срок. Следователно, същият е изгубил правата
си по отношение на поръчителите и следва да търси изпълнение от „Бул травел
тур“ООД и „Лозенец Хоум 3“ЕООД. Заключават по горните доводи, че правото на иск
на кредитора по отношение на ответниците е погасено по давност.
Наред с всичко така
казано сочат, че процесният договор за банков кредит е подписан от Красимир
Ганчев Лазаров като представител на „Бул Травел Typс” ООД, като същият не е
страна по настоящото производство. Освен това, не е ясно на какво основание
„Бул Травел Typс“ООД е взело решение за поемане на кредита - липсва описан
номер на протокол от Общо събрание на съдружниците, с което да е взето решение
за вземане на кредит, т.е липсва протокол от Общо събрание на това дружество с
подписи на всички съдружници. Липсва, също така, дата от протоколно решение на
Кредитния съвет на ищеца. В чл.2 ал.3 от същия договор е посочено, че крайният
срок за усвояване на кредита е 30.12.2007 година и след неговото изтичане
ангажимента на банката за предоставяне на неусвоените суми по кредита се
погасява. Оспорват и размера на лихвата, като твърдят, че не е ясно откога и
върху каква главница се търси.
Ищцовата по делото
страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата към
него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова молба, представила е
писмени доказателства, направила е и други искания. В нея са изложени
допълнителни съображения относно въведените от ответната страна твърдения за
липса на правен интерес при нея от заявените с исковата молба установителни
претенции.
Неоснователно е счетено
и твърдението, че отговорността на ответниците като поръчители е преклудирана
на основание чл.147 от ЗЗД. Съгласно предвиденото в ал.1 изр.1-во на посочената
разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Поради
неплащане на задълженията по процесния договор за кредит банката е поискала
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя „Бул Травел Турс“ООД и другите задължени лица, като е подала
заявление до съда на 21.11.2014 година в рамките на шестмесечния срок от падежа
на задължението, настъпил на 30.08.2014 година. Срещу ответниците, които са
поръчители по кредитната сделка, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 19.12.2014 година, което отново е
в рамките на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД. Може, поради това, да се заключи, че
банката е предприела действия за принудително събиране на просрочените
задължения по договора за кредит, като е сезирала съда много преди изтичане на
дадения от закона шестмесечен срок. Аргументите на ответниците, че кредитът е
станал изискуем на 22.03.2014 година са напълно неоснователни
На ответниците е бил
изпратен препис от допълнителната искова молба и приложенията към нея, като
същевременно им е било указано, че в срока по чл.373 ал.1 от ГПК могат да
предприемат действията, посочени в същата. Същите са депозирали допълнителен
отговор, в който отново е заявено становище за недопустимост, съответно
неоснователност на исковете. В него се твърди, че до тях не е достигнало
отправено по надлежния ред волеизявление на банката да направи кредита изискуем
предсрочно. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане
кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжникът, като
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател.
Оспорено и въведеното
твърдение на ищеца, че същият в качеството си на кредитор е предявил иск срещу
длъжника „Бул травел турс“ООД в течение на шест месеца, както и че кредитът е
станал изискуем на датата, посочена от него и че същият не е изгубил
притезанието си спрямо ответниците.
Според становището на
ответниците, заявено с допълнителния отговор, предявените искове са
неоснователни и поради това, че ищецът е започнал да се удовлетворява от
учредената в негова полза договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост
на „Бул травел турс“ООД. До момента са били насрочени и проведени два търга за
продажба на ипотекирани самостоятелни обекти, предмет на договорната ипотека.
От така предприетото изпълнително действие става ясно, че за ищеца липсва
правен интерес от осъдителен иск срещу поръчителите, тъй като е налице
достатъчно имущество, от което да се удовлетвори, а освен това същият вече е в
процес на удовлетворяване на своето притезание. Видно от протокола от Общо
събрание на „Бул травел турс”ООД от 17.09.2007 година, в полза на банката е
била учредена договорна ипотека върху голям брой жилищни и търговски обекти,
собственост на дружеството. По независима пазарна оценка тяхната стойност
многократно надхвърля стойността на претендираната в настоящото производство
сума.
Също така, в полза на
банката е бил издадена запис на заповед от тогавашния управител на дружеството
Красимир Лазаров Ганчев, който като физическо лице също е бил поръчител във
връзка с изпълнение на задължението за връщане на търсената от ищеца в
настоящия процес сума, но в резултат на постановен съдебен акт отговорността му
като такъв е отпаднала на 19.06.2015 година, видно от справка в търговския
регистър.
Освен това, банката-ищец
по настоящото производство черпи правата си от протокол от Общо събрание на
съдружниците на „Бул травел турс“ООД, от съдържанието на който не явства
ответниците С.Н.Н. и Д.И.Ш. да са дали съгласие за поръчителство по процесния
кредит. Наред с това този протокол е подписан от лице без представителна власт
и без да е вече съдружник в „Бул травел турс“ООД, а именно Таня Радкова
Костуркова.
При съобразяване на
така наведените от страните в процеса твърдения и събраните в подкрепа на
същите доказателства, съдът направи следните правни изводи:
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 11.10.2007 година между ищеца по делото и
„Бул травел турс“ООД, представлявано от Красимир Ганчев Лазаров е бил сключен
договор за банков кредит №ОК-117-Б07 от 11.10.2007 година, по силата на който
банката е отпуснала на търговското дружество-кредитополучател кредит в размер
на 1500000 евро при условията на същия, предназначен за оборотни средства. С
анекс №1 от 06.06.2008 година страните са изменили размера на дължимите от
дружеството вноски за погашение на отпуснатите средства, както и сроковете за
тяхното издължаване. С последващ анкс №2 от 13.07.2009 година, чиито клаузи са
в сила от 30.06.2009 година, съобразно изрично отразеното в него, отново е
постиганата договореност относно сроковете и размерите, в които ще следва да
бъде издължен остатъкът от дълга, възлизащ към този момент на 1145000 евро. С
последващи анекси №№4 до 8 включително страните по посочения по-горе договор за
кредит отново са се споразумели за други срокове и съответно размери на
дължимите вноски по договора. Анекс №10 от 22.04.2013 година носи подписите и
на Красимир Ганчев Лазаров, Д.И.Ш. и С.Н.Н. като поръчители. С него са внесени
промени в уговорките за дължимата договорна лихва, начина на погасяване на
дължимите по договора вноски и условията, при които банката може да направи
кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Всички останали последващи
анекси, включително последния от 18.03.2015 година носят подписите и на
посочените по-горе три физически лица като поръчители. В анекс №12 от
30.04.2014 година, към който момент дългът е възлизал на сумата от 624140.31
евро, е отразена волята на страните по договора за банков кредит дългът по
същия да бъде издължен еднократно на дата 30.08.2014 година, а в срок до
31.05.2014 година да бъдат издължени изчерпателно и подробно описаните в чл.2
ал.1 от същия суми. Съобразно алинея 2-ра на същата разпоредба, при
неиздължаване на задълженията в размерите и срока по първата алинея, целият
размер на главницата по кредита се отнася в просрочие, считано от 01.06.2014
година. Междувременно, на 13.11.2012 година между ищцовото дружество и
ответника Д.Ш. е сключен договор за поръчителство, съгласно който поръчителят
се е задължил солидарно с длъжника по процесния договор №ОК-117-Б07 от
11.10.2007 година и анексите към него към ищеца за изпълнение на всички
задължения на длъжника „Бул травел турс“ООД - главница, лихви, неустойки, такси,
комисионни и всички други разноски. Съобразно клаузите на чл.3 от същия,
продължението на срока за погасяване на задълженията по основния договор, дадено
от кредитора на длъжника няма действие за поръчителя, ако той не е дал
съгласието си за това. Постигнато е съгласие и за това, че поръчителят не носи
отговорност пред кредитора за допълнителни задължения, поети от длъжника след
сключването на разглеждания договор за поръчителство, за които поръчителят не е
дал своето писмено съгласие. В чл.6 е налична клауза, съгласно която
поръчителството се прекратява с погасяване на задълженията по основния договор,
при обявяване на основния договор за недействителен, както и ако в срок от шест
месеца след падеж на погасителна вноска по основния договор кредиторът не е
поискал изпълнение от длъжника и не е предявил иск срещу него. Договор с
абсолютно идентично съдържание и на същата дата е сключен и с другия ответник,
а именно С.Н.Н..
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент
на течението на 6-месечния срок по чл.
147 ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е
изтекъл /така и в решение №149 от 19.12.2016 година на ВКС по търг. дело № 2142/2015 година, I т. о./. В конкретния
случай, обаче на посочената в анекс №12 от 30.04.2014 година дата 30.08.2014
година е настъпил падежа на цялото задължение в размера, посочен в същия, а
именно 624140.31 евро; в този размер и на тази дата като такава на настъпил
падеж фигурира дългът и в представеното от банката извлечение от нейните
счетоводни книги, а и във всички останали книжа по делото. След като е налице
уговорен падеж и той е настъпил, то тогава не би могло да се коментира изобщо
настъпване на предсрочна изискуемост и необходимост поради това от изследване
дали банката е извършила всички изискуеми от нея действия в тази връзка.
Предсрочната изискуемост предполага уговорено и упражнено право от страна на
кредитора да поиска изпълнение преди фиксирания в договора срок за изпълнение,
т.е. да се стигне до загубване на преимуществото на срока от страна на
длъжника, докато в настоящата хипотеза банката-ищец по делото изобщо не е
предприела каквито и да са действия по принудително събиране на дълга преди да
настъпи падежа за изпълнение на задължението по сключения между нея и
кредитополучателя договор за банков кредит. Видно от книжата по делото, същата
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 21.11.2014 година. Доколкото
солидарните длъжници по договора - двете търговски дружества „Бул травел турс“
ООД и „Лозенец хоум 3“ЕООЗ не са подали възражения против издадената против тях
на 24.11.2014 година заповед и срещу тях е предприето и тече принудително
изпълнение, които факти не се оспорват от ответниците по делото, даже напротив
вторият изрично се изтъква от тях, то при тези данни би могло да се приеме, че
банката е предявила иск срещу длъжника по смисъла на чл.147
ал.1 от ЗЗД в указания в същата тази норма шестмесечен срок. От всичко така
казано следва категоричният извод, че правото на банката да търси заявените от
нея суми от ответниците в качеството им на поръчители не е погасено. Следва
също така и изводът за неоснователност на заявените от ответниците в тази
насока защитни възражения за погасяване на правата на банката против тях по
давност, както и това за липса на отправено до тях изявление от нейна страна за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Необходимо е да се посочи и това,
че безспорно договорът за поръчителство не е прекратен, тъй като не е настъпило
нито едно от условията в тази насока, упоменати в чл.3 от същия и коментирани
по-горе, включително поради обстоятелството, че ответниците като поръчители са
подписали всички последващи анекси, включително тези, съдържащи клаузи за
промяна на срока за изпълнение на задълженията по основния договор за кредит в
посока неговото удължаване /така и в определение №77 от 9.02.2017 година на ВКС
по търг. дело № 2214/2016 година, I т. о./.
По горните доводи и
съображения съдът намира, че отговорността на ответниците като поръчители във
връзка с изпълнение на задълженията към ищеца по процесния договор за кредит
следва да бъде ангажирана в рамките на заявената в исковата молба сума. Както
бе посочено по-горе, правото на банката не е погасено по давност, а също така
липсват основания да бъдат слушани и обсъждани възражения за обявена по надлежния
ред и съобщена им предсрочна изискуемост. Неоснователни съдът намира и другите
направени от ответниците възражения, на които същите имат право съобразно
нормата на чл.142 от ЗЗД. Възраженията за липса на протокол от Общо събрание на
длъжника, инкорпориращ взето решение от върховния му орган за отправяне на
искане за предоставяне на кредит, както и липсата на протокол на Кредитния
съвет на ищеца, съдържащ разрешение за отпускане на такъв следва да се
преценяват като такива за сочена нищожност на договора за кредит. По делото е
представен надлежен протокол за проведено на 17.09.2007 година Общо събрание на
съдружниците на „Бул травел турс“ООД, на което изрично е прието решение
дружеството да кандидатства при ищеца за отпускане на кредит в размер на сумата
от 1500000 евро, както и да учреди в полза на същата съответните договорени
обезпечения. Протоколът е подписан от присъствалите на събранието лица, а
именно Красимир Ганчев Лазаров, Таня Радкова Костуркова и С.Н.Н., които след
справка в общодостъпния електронен търговски регистър се установява, че са
съдружниците в това търговско дружество към този момент. Съдът счита, че
ответниците нямат интерес да се позовават на нарушения на вътрешните правила на
банката относно реда за отпускане на кредити, щом като е налице изпълнение на
задълженията на тази страна по договора и сумата по кредита е надлежно усвоена.
Евентуалното допуснато нарушение на тези правила от страна на съответния
служител/и на банката, респективно оправомощеното да извършва всички предписани
действия и спазва при това установените в банковата институция правила в тази
насока лице/а би обусловило възможността на банката да търси и съответно
реализира неговата/тяхната отговорност, т.е. касае за вътрешни отношения, на
които ответниците по горните доводи не биха могли да се позовават. Неоснователно
съдът намира и възражението, че банката основава правата си против двамата
ответника, позовавайки се на протокол от Общо събрание на съдружниците на
длъжника по договора за кредит, от който не се установява същите да са дали
съгласие да бъдат поръчители. Поръчителството е договор, с който поръчителят се
задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на
задължението на третото лице, съобразно нормата на чл.138 от ЗЗД. Това, че е
същото е договор, предполага постигане на съгласие между поръчителя и
кредитора, като следва да бъде сключен в писмена форма, която е установена от
закона като форма за действителност. В конкретния случай такива отделни писмени
договори са налице и за двамата ответника, като същите не са оспорени по
никакъв начин. При това положение - спазена писмена форма, която очевидно
изразява съгласието на всеки един от тях да се задължи да обезпечи кредитора -
ищеца по делото, като изпълни задължението вместо длъжника няма абсолютно
никакво значение за пораждане отговорността на поръчителите факта, че в
протокол на Общо събрание на длъжника не е записано тяхното съгласие да дадат
обезпечение. Както вече бе посочено по-горе, тяхното неоспорено съгласие е инкорпорирано
и изрично посочено в сключените между тях и банката договори за
поръчителство.
Абсолютно ирелевантно
за настоящия спор е защитното твърдение на ответниците, че тяхната отговорност
не следва да бъде реализирана, тъй като отговорността на лицето Красимир Ганев
вече е отпаднала, а той също е бил поръчител. Липсва законова норма, която да
указва към кой точно поръчител кредиторът да насочи претенциите си в случай, че
за дълга е поръчителствало повече от едно лице. Напротив, законът изрично
указва, че при неколцина поръчители всеки от тях отговаря за цялото задължение,
освен ако има съглашение за разделянето му, каквото в случая липсва, а и не се
твърди да има постигнато. Също напълно ирелевантно е и другото въведено
възражение, свързано с това, че кредиторът разполага с възможности за своето
удовлетворяване и по-специално, че може да се удовлетвори напълно от учредената
в негова полза договорна ипотека предвид това, че това обезпечение многократно
надхвърля стойността на дълга, така като същият е заявен с настоящата искова
молба. Този извод следва от това, че липсва взаимозависимост между тези две
обстоятелства - отговорни за дълга лица и начин за неговото погасяване от тях в
аспекта и светлината, изтъкната и поддържана от ответниците - това, че единият
от всички отговорни за заплащането на дълга има имущество, с което да го погаси
не означава, че кредиторът е лишен от възможността в един исков процес да
установи размера на дълга и против други отговорни за същия лица и да ангажира
тяхната отговорност.
Вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза в депозираното по делото заключение е
посочило, че общия размер на усвоената и непогасена главница възлиза на сумата
от 624140.31 евро. Начислената и неплатена договорна възнаградителна лихва
върху редовна главница, съгласно чл.3.1. от договора за периода от 22.04.2014
година до 29.08.2014 година, включително е в размер на 24792.25 евро, а
размерът на начислената такава и неплатена договорна лихва за забава върху
просрочената главница, съгласно чл.4 ал.3 от процесния договор за кредит е
24306.80 евро. Дължима е също така по този договор и текуща просрочена
договорна лихва за забава за периода до 20.11.2014 година в размер на сумата от
364.08 евро, както и неустойки по чл.4 ал.4 т.2 за периода от 20.08.2014 година
до 20.11.2014 година в размер на сумата от 1705.11 евро. На последно място
експертът е посочил, че начислената и неплатена такса за предоговаряне на
условия по кредитната сделка, съгласно условията на договора за банков кредит
от 2007 година и сключените към него общо 13 анекса е в размер на сумата от
1901.96 евро. В допълнителното си заключение вещото лице е посочило, че
последните извършени от длъжника „Бул травел турс“ООД плащания по процесния
кредит са от дати 02.06.2014 година за сумите от 7698.11 лева - разходи за
ипотека и 14706.79 евро - просрочена лихва върху редовна главница и от
03.06.2014 година за сумата от 159.94 лева - разходи за ипотека и 5.14 евро - неустойки.
За да даде отговор на поставените му въпроси от значение за спорните по делото
факти, вещото лице е извършило обстойна проверка на всички представени по
делото от страните доказателства, както и в счетоводството на ищеца, където е
проверило и други документи, имащи отношение към същите.
При съобразяване на
всичко казано по-горе, с оглед всички обстоятелства по делото и събраните по
същото доказателства, съдът намира, че в настоящото производство е установена
дължимостта на заявените от ищцовата страна в исковата и молба суми от страна
на ответниците в качеството им на поръчители по процесния договор за кредит от
2007 година, което прави прави предявените от нея претенции изцяло основателни.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът основава своите изводи както на
ангажираните писмени доказателства, така и на заключението на вещото лице,
което изцяло кредитира. В рамките на своята неоспорена компетентност същото е
дало пълен и изчерпателен отговор на поставените му въпроси от значение за
делото, при това след извършване на обстойни проверки и запознаване с тези
книжа и материали, които са от значение за отговора на същите. Направените от
него изчисления са съобразени с постигнатите между страните договорености
относно размера на отпуснатия, усвоен и възстановен в определен размер кредит,
както и другите дължими по него плащания за лихви, разноски, неустойки и други,
които договорености се отнасят и имат своята важимост и спрямо ответната по
делото страна, приела ги и съгласила се с тях, подписвайки както договори за
поръчителство, така и анекси към самия договор за кредит.
С оглед отправеното в
тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 73560 лева, представляваща направени от него в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. В посочената по-горе сума се включват
внесената и дължима държавна такса за предявените и разгледани искове пред
настоящия и тази пред Царевския районен съд при подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за които са представени от
нея съответни писмени доказателства, удостоверяващи тяхното реално извършване,
а именно сумата от по 26490 лева за всяко едно от двете посочени по-горе
съдилища. В тази връзка следва да се отбележи, че е без значение
обстоятелството, че по заповедното производство е внесена такса в по-голям
размер от дължимия такъв, тъй като пътят за нейното получаване от ищеца не е
този по цитираната по-горе разпоредба от ГПК, а именно чрез възлагането и в
тежест на другата страна. В нея се включва още и сумата от 350 лева,
представляваща определеното от съда и изплатено възнаграждение на вещото лице
по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза. На последно място в
горната сума се включват и възнагражденията на пълномощника на ищеца -
юрисконсулт в размер на сумата от 19830 лева за заповедното производство и 400
лева за настоящото производство. Сумите са определени по този начин предвид
настъпилата промяна на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК в хода на настоящия
процес. Изменението на същата е извършено с ДВ, бр.8
от 24.01.2017 година, т.е. към момента на приключване на устните състезания същото
е било в прието и въведените с него ограничения при определяне размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да се приложат по настоящето дело. Това,
обаче по горните доводи с обратен знак не би могло да се отнесе за определянето
на неговия размер за заповедното производство, към който момент посоченото
изменение не е било факт. Съдът определя такова в размер на сумата от 400 лева,
в съответствие с нормата на чл.25 ал.2 от Закона за правната помощ предвид конкретния
материален интерес, а също и при съобразяване на извършените от пълномощника на
страната процесуални действия по изготвяне на исковата молба, допълнителната
такава, съдържаща изчерпателно становище по всички направени от ответниците
възражения и оспорвания, както и явяването за двете съдебни заседания и
депозиране на писмени бележки.
Мотивиран от горното и
на основание чл.415 ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено по
отношение на Д.И.Ш., ЕГН ********** *** и С.Н.Н., ЕГН ********** ***, че същите
дължат като поръчители по договор за поръчителство №ОК-117-Б07 от 13.11.2012
година на „Общинска банка“АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Оборище“, ул.„Врабча“№6, представлявано от Сашо Петров
Чакалски и Николай Михайлов Колев чрез процесуалния му пълномощник сума в общ
размер на 677210.51 /шестстотин седемдесет и седем хиляди двеста и десет евро и
петдесет и един евроцента/ евро, съгласно заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.12.2014 година,
издадена по частно гражданско дело № 1398/2014 година по описа на Районен съд -
Царево, от която сума в размер на 624140.31 /шестстотин двадесет и четири
хиляди сто и четиридесет евро и тридесет и един евроцента/ евро - главница по
договор за банков кредит № ОК-117-Б07/11.10.2007 година; 24792.25 /двадесет и
четири хиляди седемстотин деветдесет и две евро и двадесет и пет евроцента/
евро - договорна възнаградителна лихва върху редовна главница, съгласно чл.3
ал.1 от договора за кредит за периода от 22.04.2014 година до 29.08.2014
година, включително; 24306.80 /двадесет и четири хиляди триста и шест евро и
осемдесет евроцента/ евро - договорна лихва за забава върху просрочена
главница, съгласно чл.4 ал.3 от договора за кредит за периода от 20.10.2014
година до 19.11.2014 година, включително; 364.08 /триста шестдесет и четири евро
и нула осем евроцента/ евро - текуща просрочена договорна лихва за забава върху
просрочена главница, съгласно чл.4 ал.3 от договора за кредит за периода от
20.11.2014 година до 20.11.2014 година, включително; 1705.11 /хиляда
седемстотин и пет евро и единадесет евроцента/ евро - неустойки по чл.4 ал.4
т.2 от договора за кредит за периода от 20.08.2014 година до 20.11.2014 година,
включително; 1901.96 /хиляда деветстотин и едно евро и деветдесет и шест
евроцента/ евро - такса за предоговаряне на условията по кредита, ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от 21.11.2014 година до
нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Д.И.Ш., ЕГН **********
*** и С.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на „Общинска банка“АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, ул. „Врабча“№6,
представлявано от Сашо Петров Чакалски и Николай Михайлов Колев чрез
процесуалния му пълномощник сумата от 73560 лева
/седемдесет и три хиляди
петстотин и шестдесет лева/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: