Р Е Ш Е Н И Е
№ 261206/07.04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и П. година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7557 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от В.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
148,08 лв. - представляваща
корекция на консумирана ел. енергия за периода
23.07.2018 г.- 22.09.2018 г. по отношение
на обект в с. В., ул. „П."
№*
с клиентски № * и абонатен
№ *, за която сума е издадена фактура № * г.
Ищецът твърди в исковата молба, че е потребител на доставяната от ответното дружество
ел. енергия в недвижим имот в с. В., ул. „П.“ № 7. Сочи, че заплаща редовно
задълженията си по ежемесечните фактури издавани от ответника. В началото на април
2020 г. бил уведомен, че има просрочени
задължения от 148,08 лв., както и че
СТИ за имота не е било
изправно и през 2019 г. е сменено. Сочи, че подмяната на
СТИ е извършена незаконосъобразно,
както и че не е уведомен за
нея. Излага, че с писмо от
22.05.2020 г. ответникът заплашил
да преустанови електрозахранването на имота, което било
сторено на 09.06.2020 г. и което обосновава правния му интерес
от завеждането на иска. По
изложените съображения моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни
отношения с ответника за продажба на
ел. енергия за посочения обект
на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството
потребена електрическа енергия, за което
е издадена съответна фактура за сумата
от 186,66 лв. и кредитно известие към нея на
стойност 38,58 лв. По съществото на
спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че страните се намират
в продажбено правоотношение
относно продажбата на ел. енергия,
като правата и задълженията им се уреждат от
Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ
на „Ен. С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание
за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена ел.
енергия. Посочва, че на 05.10.2018 г. е извършена техническа проверка на процесното
СТИ, за което е съставен констативен протокол. При извършените
замервания е установено наличието на неправомерно
въздействие върху функцията на СТИ - оперативният нулев проводник бил срязан
от нулевата шина в следствие, на което СТИ било
с неработещ броителен механизъм и консумираната ел. енергия не
се измервала и заплащала. „Ен. С.“ АД съставило становище за начисление на
ел. енергия от 21.01.2020 г., въз основа на което
ответникът е издал фактура № * г. Поддържа, че процесното
количество ел. енергия се дължи
от ищеца на основание чл.
200, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,
че ищецът е абонат на ответното дружество за обект находящ
се на адрес: с.
В., ул. „П." № * с клиентски
№ * и абонатен № *.
От Протокол № * г. се установява, че процесното СТИ с фабр. № * е монтиран в обекта на
потребление на 07.03.2017 г.
От представения по делото КП
за техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ обслужващо
обект с титуляр
на партидата – В. В., с клиентски № * и абонатен №*, находящ се в ***, служители на „Ел. С.” АД са демонтирали СТИ поради повреди в броителния
механизъм. В КП е отразено, че проверката е извършена в присъствието на ищеца,
за който е положен подпис.
В хода на делото съдът
е открил производство по чл. 193 от ГПК досежно
подписа положен за ищеца, като неоспореното заключение на допуснатата по делото
съдебно-графологична експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, пълно и обективно, сочи, че подписът не е изпълнен
от страната. Респективно на основание чл. 193, ал.2 от ГПК констативният
протокол следва да бъде изключен от доказателствата по делото, в частта досежно обстоятелството, че ищецът е присъствал на
проверката.
От справка № 4954692 за
корекция на база аналогичен предходен период издадена на дата 21.01.2020 г. от „Е. С.” АД се установява, че въз основа
на горния протокол за проверка на СТИ за процесния
обект на потребление е коригирано
количеството потребена енергия за периода 23.07.2018 г. до 05.10.2018 г. с общо допълнително 726 кВТч.
Въз основа на извършената
корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 186,66 лв. с получател В.В., досежно
корекцията на ел. енергия за периода 23.07.2018 г. до 22.10.2018 г. Към фактурата е издадено
кредитно известие за сумата от 38,58 лв. за периода 23.09.2018 г. – 22.10.2018
г.
С писмa от 28.01.2020 г. и 09.10.2018
г. ответникът
и „Ен.с.” АД са уведомили ищеца
за извършената проверка на СТИ и корекциионна
процедура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на
одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби. Схемата на
свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена
ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на
ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и
техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към
нея позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до
потребителя. С оглед обаче на констатираната повреда в броителния
механизъм, същият не е могъл да измерва цялата потребена
ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Експертът е посочил, че поради
констатираната повреда консумираната ел.
енергия не се измерва в цялостот СТИ. Вещото лице е
установило, че извършените математически изчисления по корекционната
процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената методология.
В заключението е посочено също, че това количество енергия може да бъде реално
доставено на абоната отчитайки пропускателната способност на неправомерно
присъединения кабел и на присъединителното съоръжение електромер.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на
предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния
интерес на ищеца да препятства
прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо
на обстоятелството, че не дължи
в негова полза търсената сума по издадената фактура
за потребена ел. енергия за
минал период.
По делото не се
спори, че ищецът е битов потребител на ел.
енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът,
който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно
страните по делото са страни
и по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Спорно е обаче налице ли са предпоставките за възникване на договорното
право на ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за
минал период, в
частност на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Ел. С.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение
ОУ-004/06.04.2009 г.
Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с
оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
Във връзка с горното
съдът на първо място съобрази, че с
разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ (в редакцията
след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) по законодателен ред е възложено
на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов нормативен акт регламентиращ
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В издадените въз основа на законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013 г., е уредено правомощие за
корекция при липса на установено виновно поведение от страна на абоната, при
липса на точен измерител на количеството електрическа енергия, както и при
неяснота относно точния период на установената грешка при измерването и т.н. –
т.е. с новите Правила са въведени хипотези на обективна отговорност за
потребителите в изключение от общия правен
принцип.
Поради съществено нарушение
на процедурата по приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение
на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение №
13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело
№ 4785/2018 г. на ВАС е потвърдено Решение
№ 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д.
№ 3879/2017 г., с което са отменени и чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ,
обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Към датата на
корекцията Правилата са били окончателно и в цялост отменени с решение №
13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС.
С оглед на горното и
при наличието към датата на извършване на проверката на законовата разпоредба
на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на комисията за
приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание
такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи страните в правоотношението
по продажба на ел. енергия. Следователно въведената с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ
обективна отговорност за абоната е лишена от законово основание (съществува
пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС
на РБ. В редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане
до касационно обжалване на въззивни решения именно по
въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от
ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г.
на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС
по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС,
Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011
год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ,
регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира сметките на
абонатите за потребена ел. енергия за минал период са
неравноправни, поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Горното обосновава
извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел.
енергия за минал период по партидата на абоната – ищец. Доколкото ответникът е
въвел като основание за начисляване на процесната
сума нищожна договорна клауза, то съдът приема, че тя не се дължи. Респективно
предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 50,00
лв., депозит за СГЕ от 200,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 100,00
лв., съгласно представените доказателства - списък по чл. 80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Й.В., ЕГН **********,
с адрес: с. В., ул. „П."
№*,
не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, сумата 148,08 лв. - представляваща корекция на консумирана
ел. енергия за периода 23.07.2018 г.- 22.09.2018
г. по отношение на обект в *** с клиентски
№ * и абонатен № *, за която сума е издадена
фактура № * г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.”
АД,
ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на В.Й.В., ЕГН **********,
с адрес: с. В., ул. „П."
№ *,
сумата 350,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: