№ 15766
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110154005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
упралвение: гр. С..................... срещу К. И. М., ЕГН ********** и И. И. М., ЕГН **********,
и двамата с адрес: гр. С....................., с която са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.04.2016 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит
№ 2237537 от 18.04.2016 г. между „У.К.Ф.” ЕАД и К. И. М. - кредитополучател и И. И. М. -
поръчител, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит
в размер на 10 300 лв. Посочва, че кредитополучателят и поръчителят са се задължили да
погасят задължението си на 108 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване -
01.04.2025 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 10,99 %. Твърди, че
след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия
размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 18.02.2022 г. е сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У.К.Ф.” ЕАД и „Е.М.” ЕООД, по
силата на който задължението на ответниците, произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № 2237537 от 18.04.2016 г. било изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Твърди, че поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
(главница и лихви), на основание чл. 12 (2) от Договора кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, като на длъжниците било връчено уведомление за предсрочна изискуемост на
04.05.2022 г. Освен това сочи, че ответниците били уведомени, че считано от датата на
получаване на уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното парично
1
вземане е „Е.М.” ЕООД. Предвид изложеното, ищецът моли съда да признае за установено
по отношение на ответниците, че му дължат солидарно сумата от 5 520,07 лв. – главница и
сумата от 186,52 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва за забава за периода
01.07.2021 г. - 14.06.2022 г. (след оттегляне на иска за лихва за разликата над първоначално
предявения размер от 535,14 лв. и прекратяване на производството в тази част в открито
съдебно заседание на 28.06.2023 г.) - дължими по договор за потребителски паричен кредит
№ 2237537 от 18.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата и
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.07.2022 г. по ч. гр. д. № 32440/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който ответниците
оспорват предявените искове. Оспорват наличието на солидарна отговорност между тях.
Оспорват да са в договорни отношения с ищеца. Твърдят, че са погасили задълженията си
към предходните кредитори. Оспорват усвояването на кредита от тяхна страна. Считат, че
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем. Оспорват да са били уведомени за
извършената цесия между „У.К.Ф.” ЕАД и „Е.М.” ЕООД. Оспорват дължимостта на
претендираната от ищеца лихва, като считат, че такава не е била уговорена. Твърдят
наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит. Молят предявените искове да
бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени сторените по делото разноски. Във
възражението по чл. 414 ГПК ответниците са направили възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца задължения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 32440 по описа на Софийски районен съд за 2022 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 14.06.2022 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2022 г. срещу длъжниците К. И. М. и
И. И. М.. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта
за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове по чл.
422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
За основателност на иска за главница в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно облигационно отношение между „У.К.Ф.” ЕАД и ответниците по договор за
потребителски кредит, по силата на което за ответниците е възникнало задължението за
плащане на процесната сума, а именно – предаване от „У.К.Ф.” ЕАД на К. И. М. на
паричната сума, предмет на договора за кредит, както и задължаване в условията на
солидарност на И. И. М., настъпване на предсрочна изискуемост по кредита, за което
длъжниците са били уведомени, както и какъв е размерът на непогасеното задължение;
сключен договор за цесия, по силата на който „Е.М.“ ЕООД е придобило посочените по-
горе вземания на „У.К.Ф.” ЕАД срещу ответниците; съобщаване на цесията на длъжниците
2
от страна на цедента.
По възражението за давност в тежест на ответниците е да установят изтичане на
законоустановения давностен срок за погасяване на задълженията по договора за кредит, а в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Вземането за лихва, въведено с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава. При доказване на горните
обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на
задълженията си.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 18.04.2016 г. между
„У.К.Ф.“ ЕАД (в качеството на кредитодател) и К. И. М. (в качеството на кредитополучател)
е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2237537, по силата на който
дружеството е предоставило на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 300
лв., включващ и такса в размер на 300 лв. за разглеждане на кредит, при посочена обща
сума, дължима от потребителя – 17 257,58 лв., ГЛП – 10,99 % към момента на сключване на
договора (уговорена е плаваща лихва, включваща тримесечен софибор 0,14 % и фиксирана
надбавка – 10,85 %), ГПР – 14,22 %, като кредитополучателят се е задължил да върне
предоставената му в заем сума в срок до 01.04.2025 г. (на 108 анюитетни месечни вноски,
считано от 01.05.2016 г., с размер на месечната вноска от 159,80 лв.). Договорът е подписан
за поръчител от И. И. М., като в чл. 13 от Общите условия страните са уговорили, че с
подписването на дгоговора поръчителят поема задължение към „У.К.Ф.“ ЕАД да бъде
солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни
задължения на потребителя, които възникват по силата на Общите условия. Поръчителят
декларира, че е запознат и приема общите условия и поема задължение, в качеството си на
поръчител, да осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на потребителя.
Договорът е сключен в писмена форма, като същият, ведно с приложимите общи условия са
подписани на всяка страница за потребител и поръчител. В чл. 12, ал. 1 от Общите условия
страните са постигнали съгласие, че в случай на забава в плащанията на дължимите суми,
освен договорените лихви, дружеството има право да получи от потребителя и поръчителя
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената главница. В чл. 12, ал. 2 от Общите условия е предвидено правото на
дружеството да обяви кредита за предсрочно изискуем в изрично посочени хипотези, сред
които при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски
по кредита (главница и лихви). Страните са постигнали изрично съгласие, обективирано в
клаузата на чл. 12, ал. 6 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева на „У.К.Ф.“ ЕАД (които са приети от кредитополучателя), че кредиторът има право
да прехвърли правата си по договора – изцяло или частично, на трети лица, заедно с
дължими лихви, такси, комисиони и други разноски, като уведоми потребителя писмено за
3
това. Към договора е представен и погасителен план, подписан за ответниците и включващ
разбивка на дължимите суми за главница и лихва по месеци, изплатена част от главница,
оставаща част от главница и общо оставащи задължения.
Сключването на посочения договор за кредит от 18.04.2016 г. между ответниците и
„У.К.Ф.“ ЕАД не е спорно. Процесният договор, който има характеристиките на договор за
потребителски кредит по чл. 9 ЗПК, е действителен като сключен в изискуемата от закона
форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи - размер
на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит - Обн., ДВ, бр. 18
от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от
31.08.2010 г., в приложима редакция бр. 57 от 28.07.2015 г. В разпоредбите на чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1 - 2 ЗПК изчерпателно са изброени задължителните реквизити на договора,
като съобразно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът не констатира нарушения от кръга на посочените, които да водят до
недействителност на целия договор за кредит, а такива не се твърдят и от ответниците.
Доколкото по делото не се претендира договорна лихва, то не се дължи отделно произнасяне
по валидността/неравноправността на клаузата за едностранна промяна на лихвения процент
по кредита, включително след изтичане на уговорен гратисен период. Поради изложеното
следва да се приеме, че между „У.К.Ф.“ ЕАД и К. М. е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит № 2237537 от 18.04.2016 г., със
солидарен длъжник И. М..
От приложения по делото Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) се установява, че на 18.02.2022 г. „У.К.Ф.“ ЕАД (в качеството на цедент) и „Е.М.“
ЕООД (в качеството на цесионер) са сключили договор за цесия, като видно от приложение
№ 1 към договора за цесия цедентът е прехвърлил в полза на цесионера вземанията си по
процесния договор за кредит № 2237537 (който е посочен под № 67 с посочване на номер,
дата на сключване, ЕГН, три имена на длъжника, три имена и ЕГН на солидарен длъжник,
остатък главница, остатък лихва и общо дължимо към датата на цесията в лева). В чл. 3.2. от
договора за цесия страните по същия са уговорили, че цесионерът се смята за изрично
упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят и се задължава
сам са извърши уведомяването от името и за сметка на цедента. Цедентът се задължава в
срок от 7 дни от подписване на договора за цесия да предостави на цесионера и изрично
писмено пълномощно за уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото е прието потвърждение до „Е.М.“ ЕООД за извършената цесия на парични
вземания на основание чл. 99 ЗЗД от „У.К.Ф.“ ЕАД. Прието е и пълномощно от „У.К.Ф.“
ЕАД, с което цедентът е упълномощил „Е.М.“ ЕООД да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД от името на „У.К.Ф.“ ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
цедирало на 18.02.2022 г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 18.02.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.12.2021 г.,
4
които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 към Индивидуалния договор,
включително да преупълномощава трети лица, включително, но не само адвокати и/или
адвокатски дружества, с всички притежавани по пълномощното права. С пълномощно от
01.02.2019 г. управителят на „Е.М.“ ЕООД е упълномощил „Адвокатско дружество - И. и
Д.“ да уведомява всички длъжници за прехвърляне на вземанията им на „Е.М.“ ЕООД, а от
своя страна адвокатското дружество е извършило изрично упълномощаване с тези права на
адвокати от дружеството, сред които и адвокат Ж. Д., с пълномощно изх. № 6216/21.10.2019
г., които пълномощни не са ограничени със срок и са имали действие и след 18.02.2022 г.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили, че са били уведомени за
прехвърлянето на вземанията в полза на ищеца.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът
по вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност
на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в
момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено
противното). Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора,
така и на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие -
съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е
едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде
извършено от стария кредитор (цедента) - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица -
длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на
вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде
получено от длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 243 от 06.03.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г., І т.
о., решение № 449 от 06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г., IV г. о., решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. и др.), съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера
(новия кредитор). Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария
5
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същевременно, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В практиката на ВКС се приема още (решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016
г., І т. о., решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., решение № 137 от
02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. и др.), че съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие, но това не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това становище е аргументирано с разпоредбата на чл.
36 ЗЗД, според която представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил (чл. 39 ЗЗД) и след
като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, по силата на принципа за
свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи
на целта на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор.
Както се посочи, в съответствие с тази практика, по делото е представено пълномощно,
по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането, а той от своя страна е упълномощил и конретни адвокати за
съобщаване на цесията. Във връзка със съобщаването на цесията на ответниците по делото е
представено Уведомление за извършена цесия с изх. № 1933/29.04.2022 г. до К. И. М., чрез
адвокат Ж. Д., и Уведомление за извършена цесия с изх. № 1935/29.04.2022 г. до И. И. М.,
чрез адвокат Ж. Д., с които ответниците са уведомени за извършената цесия с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 18.02.2022 г., както и че вземането по договор за
кредит № 2237537 от 18.04.2016 г., сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД е изкупено от „Е.М.“ ЕООД и
считано от датата на получаване на уведомлението кредитор по описаното парично вземане
е „Е.М.“ ЕООД. По делото са приети два броя известия за доставяне, от които се установява,
че уведомленията за цесия са връчени на ответниците на 04.05.2022 г. (лично на И. И. М. и
като съпруга на К. И. М.). Съдът приема, с оглед ангажираните доказателства, че цесията е
била надлежно съобщена на ответниците на 04.05.2022 г., доколкото не се оспорва, че
6
известията за доставяне са били подписани от И. М., видно от същите – те изхождат от
адвокатско дружество „И. и Д.“ и съдържат уведомление за цесия и уведомление за
предсрочна изискуемост, като последното съставлява надлежно съобщаване
на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което и осъщественото прехвърляне на вземането
поражда действие за длъжниците на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл и
възражението на ответниците, че не са уведомени по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършената цесия, поради което и цесията няма действие спрямо тях, са неоснователни. В
допълнение следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че преди завеждане на
исковете, респективно преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, длъжниците не са
получили уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, то това е сторено с
връчване на препис от исковата молба, ведно с приложените към нея договор за цесия,
уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и пълномощно от цедента за цесионера. Ето защо
съдът приема за доказано обстоятелството във връзка с надлежното съобщаване на цесията
на ответниците. Следователно по делото се установява, че ищецът „Е.М.“ ЕООД е активно
материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на
ответниците по договор за кредит от 18.04.2016 г., сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД.
Следва да се установи какъв е размерът на непогасеното от ответниците задължение. В
тази връзка по делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
заключението, неоспорено от страните, отпуснатият кредит в размер на 10 300 лв. по
договор за потребителски паричен кредит № 2237537 от 18.04.2016 г. е бил предоставен,
респективно получен от кредитополучателя К. И. М. на 18.04.2016 г. по лична банкова
разплащателна сметка на кредитополучателя. От извършена проверка при цесионера „Е.М.“
ЕООД вещото лице е установило, че от датата на сключване на договора за цесия до
момента на изготвяне на експертизата не са постъпвали плащания по процесния договор за
кредит. От извършена проверка при цедента „У.К.Ф.“ ЕАД вещото е установило постъпили
плащания по процесния договор за кредит в общ размер на 10 081,95 лв., посочени в колона
9 на таблица № 1 - 4 755,94 лв. – платена главница за периода 01.05.2016 г. – 07.12.2021 г.,
4 654,44 лв. – платена договорна лихва, 116,79 лв. – платена лихва за забава за периода
08.09.2017 г. – 07.12.2021 г., 554,78 лв. – платена застраховка. След анализ на приложените
от ответниците писмени бележки и отчетените при кредитора/цедента плащания по
процесния кредит вещото лице е констатирало, че внесените суми съгласно приложените от
ответниците вносни бележки, с основание изрично посочен номера на процесния кредит са в
общ размер на 3 371,88 лв. Вноските с основание – номера на процесния кредит са отчетени
при кредитора. Вещото лице е посочило, че част от приложените вносни бележки са за
вноски по кредитна карта по друга банкова сметка, различна от тази, от която е плащан
процесният кредит, част от вноските по приложените вносни бележки са за период,
предхождащ датата на сключване на процесния кредит – 18.04.2016 г. – от 2015 г. и се
отнасят за друг договор за кредит № 1873330 при същия кредитор. Към 14.06.2022 г. по
процесния договор за кредит неплатените задължения са както следва: неплатен остатък от
главница в общ размер на
7
5 520,07 лв., включващ неплатена просрочена главница – 670,49 лв. по месечни вноски за
главница с настъпил падеж за периода 01.08.2021 г. – 21.02.2022 г. и неплатен остатък от
редовна главница – 4 849,58 лв. към 21.02.2022 г., неплатена възнаградителна лихва в размер
на 487,83 лв. за периода 01.08.2021 г. – 21.02.2022 г. и неплатена лихва за забава в размер на
186,52 лв. за периода 01.11.2021 г. – 14.06.2022 г. Според вещото лице счетоводството на
ищеца е водено редовно като удържаните суми за вноски по кредита съответстват на
изчислените като дължими вноски по кредита от експертизата. Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице по посочената експертиза доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като експертът е
изследвал пълно и задълбочено представените по делото доказателства, включително
представените от ответника платежни нареждания и посочените в същите основания за
плащане, с оглед което и настоящата инстанция постави неоспореното от страните в
производството експертно заключение в основата на доказателствени си изводи. Съобразно
изложеното на първо място неоснователни са доводите на ответниците, че процесната сума
за главница по договора за кредит не е била предоставена и усвоена от тях.
Кредиторът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Или, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Горепосоченото разрешение е дадено за договор за
банков кредит, но поради идентичността на хипотезите то трябва да намери съответно
приложение и при договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 4 ЗПК – отм.,
респ. чл. 9 ЗПК, когато поради предвидена клауза за предсрочна изискуемост длъжникът се
лишава от преимуществото на срока.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването от длъжника на
волеизявлението на кредитора, доколкото в частност към този момент е бил настъпил
обективният факт на неплащането на две последователни погасителни вноски – чл. 12, ал. 2,
б. „а“ от Общите условия. Видно от ССчЕ е налице забава в плащането на повече от две
последователни месечни погасителни вноски – за вноски с настъпил падеж на 01.06.2021 г.
и на 01.07.2021 г. (които са заплатени на 02.08.2021 г. и на 07.12.2021 г.), за вноски с
настъпил падеж от 01.08.2021 г. до 01.02.2022 г., които не са били заплатени. Съдът приема,
че предсрочната изискуемост е била надлежно съобщена на ответниците, тъй като наред с
уведомленията за настъпила цесия, по делото са приети и изходящи от „Е.М.“ ЕООД
8
Уведомление с изх. № 1934/29.04.2022 г. до К. И. М. и Уведомление с изх. №
1936/29.04.2022 г. до И. И. М., с които последните са уведомени, че поради забава в
плащанията по договора за кредит № 2237537 от 18.04.2016 г. задълженията по договора са
обявени за предсрочно изискуеми и на ответниците е даден 15-дневен срок за погасяване на
задълженията. Видно от известията за доставяне уведомленията за предсрочна изискуемост
са получени на 04.05.2022 г., като ответниците не твърдят, че уведомлението не е било
приложено към пощенската пратка, че е различно от приложеното по делото, или касае друг
договор за кредит. Ето защо съдът приема за доказано, че уведомленията на ищеца,
съдържащи изявлението му за обявяване на предсрочната изискуемост, са били надлежно
връчени на двамата ответници на 04.05.2022 г., поради което и обективните предпоставки за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем са били осъществени към тази дата. В
допълнение следва да се посочи, че върху новия кредитор преминават всички права, които
старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към
момента на сключване на цесионната сделка вземане към длъжника, в това число и да обяви
кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за
това. По отношение на длъжника, след като цесията му е съобщена по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
титуляр на вземането е цедентът - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което той, в качеството си на
кредитор, е легитимиран да иска изпълнение на вземането на падежа и при липсата на
надлежно изпълнение да лиши длъжника от преимуществото на срока, когато същият е
уговорен в полза на длъжника, при наличие на предпоставките, посочени договора,
съответно при осъществяване на установени за това в закона юридически факти за
обявяване на предсрочната изискуемост – в посочения смисъл – решение № 204 от
25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, I т. о., с оглед на което следва да се
приеме, че в случая в полза на „Е.М.“ ЕООД е преминало и правото да обяви вземането за
предсрочно изискуемо предвид забавата на кредитополучателя, поради което обявяването
на вземането за предсрочно изискуемо е валидно осъществено. Следователно ищецът се
легитимира като кредитор на претендираното вземане за главница в общ размер на 5 520,07
лв. - падежирали и предсрочно изискуеми месечни вноски за периода 01.08.2021 г. –
01.04.2025 г.
Във връзка с възражението за погасяване на вземането по давност, направено във
възраженията на ответниците по чл. 414 ГПК, съдът приема, че процесното вземане
произтича от договор за кредит, разновидност на договора за заем, а за вземания,
произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид
разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. В този смисъл е налице константна съдебна практика,
обективирана в решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. по описа на ВКС, IV
г. о., решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. по описа на ВКС, III г. о. и
др. Уговорката между страните за връщане на предоставената като кредит сума на
погасителни вноски не превръща кредита в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части – по арг. за противното от чл. 66 ЗЗД.
Когато вземането по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
9
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичане на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т. е. принудителен ред, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази
част от вземането по кредита. Действително, налице е противоречие относно началния
момент, от който погасителната давност започва да тече - дали от падежа на всяка
погасителна вноска или от датата на настъпване на крайния падеж на договора. Този въпрос
е предмет на разрешаване по образувано понастоящем т. д. № 3/2023 г. по описа на ОСГТК
на ВКС. До приемането на тълкувателно решение по него, настоящият състав споделя тази
част от съдебната практика, съобразно която началният момент, от който започва да тече
петгодишният давностен срок за вземания за главница е моментът на изискуемостта на
съответната вноска, респ. от предсрочната изискуемост за непадежиралите вноски, ако
вземането е обявено за такова. Само по отношение на падежиралите вземания за лихви се
прилага кратката тригодишна погасителна давност.
Давността се прекъсва на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД с предявяването на иск за
вземането, в случая - от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно - на 14.06.2022 г., от който момент се счита
предявен установителният иск (чл. 422, ал. 1 ГПК) и от който момент давността е прекъсната
(чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК петгодишната
давност е изтекла за неплатените задължения за главница по месечни погасителни вноски с
падеж до 14.06.2017 г. В случая се претендират вноски за периода след 01.08.2021 г., поради
което няма вземания, за които да е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност (а
за предсрочно изискуемия остатък давността тече от обявяване на предсрочната
изискуемост на 04.05.2022 г.). Ето защо и възражението за погасяване на вземането по
давност съдът приема за неоснователно.
Ответниците не са ангажирали доказателства за погасяването на дълга в цялост, в т. ч. за
исковата сума. С подписването на договора за потребителски кредит ответницата И. И. М. е
поела задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя (чл. 13 от Общите условия) –
арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД, съгласно който солидарната отговорност между двама и повече
длъжници се поражда освен в предвидените в закона случаи и когато е уговорена. Отделно
от това следва да бъде съобразена и нормата на чл. 32, ал. 2 СК, тъй като ответниците са
съпрузи и не се твърди и установява, че при сключването на договора с банката
кредитополучателят е действал за цели в рамките на своя търговска или професионална
дейност. Във връзка с посоченото съдът счита, че ответниците дължат солидарно на ищеца
по договор за кредит от 18.04.2016 г. и договор за цесия от 18.02.2022 г. сумата от 5 520,07
лв. - главница (по вноски с настъпил падеж и предсрочно изискуема такава), ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане,
искът за главница е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
10
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно т.
2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането, дължима по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За периода до настъпване
на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му в
частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума.
Дължимост на санкционна лихва (по съществото си неустойка за забава по чл. 12, ал. 1 от
Общите условия) в размер на законната лихва е предвидена в чл. 12, ал. 1 от Общите
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и се дължи за периода от 01.07.2021 г. (доколкото
вноската за м. 06.2021 г. не е заплатена в срок) до обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита на 04.05.2022 г., а след тази дата се дължи законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Видно от Приложение № 1 към заключението на ССчЕ за периода от 01.07.2021 г. до
04.05.2022 г. лихвата за забава възлиза на сумата от 190 лв. Вещото лице е посочило
дължимата лихва с по-късна начална дата – 01.11.2021 г. – 14.06.2022 г. в размер на 186,52
лв., следователно за времето от 01.07.2021 г. до 14.06.2022 г. искът за лихва за забава следва
да се уважи в пълен размер – 186,52 лв. при съобразяване на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6 ГПК, която не е погасена с изтичането на тригодишна
погасителна давност.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид прекратяване на исковото производство в частта за лихва за забава за разликата
над 186,52 лв. до първоначално предявения размер от 535,14 лв., следва да бъде обезсилена
и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2022 г. за тази разлика и за съответна
част от присъдените разноски.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза
на ищеца сумата от общо 283,63 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от
общо 758,37 лв. – разноски за исковото производство, при отчитане направеното оттегляне
на иска за лихва за забава за разликата над 186,52 лв. до 535,14 лв., за която разноски в полза
на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I ГО, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на упралвение: гр. С....................., и Красимир И. М., ЕГН
********** и И. И. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С....................., по
11
предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответниците
Красимир И. М., ЕГН ********** и И. И. М., ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 5 520,07 лв., представляваща част от непогасена
главница по договор за потребителски паричен кредит № 2237537 от 18.04.2016 г., сключен
между ответниците и „У.К.Ф.“ ЕАД, чиято предсрочна изискуемост е настъпила на
04.05.2022 г. и вземанията по който договор са прехвърлени в полза на „Е.М.“ ЕООД с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.02.2022 г., ведно със законната лихва
от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 186,52 лв. – законна лихва за
забава за периода от 01.07.2021 г. до 14.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32440/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 48 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2022 г. по ч. гр. д. №
32440/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта, с която е разпоредено длъжниците К. И.
М., ЕГН ********** и И. И. М., ЕГН ********** да заплатят на заявителя „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК *******, сумата над 186,52 лв. до сумата от 535,14 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 01.07.2021 г. до 16.06.2022 г., сумата над 114 лв. до сумата от 121 лв. –
държавна такса и сумата над 169,63 лв. до сумата от 180 лв. – адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА Красимир И. М., ЕГН ********** и И. И. М., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. С..................... да заплатят солидарно на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на упралвение: гр. С....................., сумата от 283,63 лв. - разноски в заповедното
производство и сумата от 758,37 лв. - разноски в исковото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а в
останалата част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12