№ 2410
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя А.а
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя А.а Гражданско дело № 20223110103505
по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от К. М. М., ЕГН ********** с адрес ****
срещу ЗАД «ДаллБогг: Живот и Здраве» АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул. «Г.М.Димитров» № 1 иск с правно основание чл.
405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 439,18лева/ след
допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 04.07.2022г./, частичен иск
от целия в размер на 488,20лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», полица № BG020121000001060/05.04.2021г. за
претърпени имуществени вреди на л.а «БМВ 530 Д» с рег. № В 6408 ВН от застрахователно
събитие настъпило на 01.09.2021г. в паркирано положение в гр. Варна, жк. Младост до бл.
144 и изразяващи се в увреждане на задна броня, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «БМВ 530 Д» с рег. № В 6408 ВН, застрахован имуществено при
ответното дружество по полица «Каско », клауза „Пълно каско“ с
BG020121000001060/05.04.2021г. и срок на действие 08.04.2021г. до 07.04.2022г.
Застрахователната премия от 507,96лева е била платена изцяло. Застрахователната сума е
8000лева. Автомобилът е бил паркиран в гр. Варна до бл.144 в жк. Младост. На 01.09.2021г.
е установил, че е увредена задната му броня. На 01.09.2021г. уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие. Ответникът извършил оглед на автомобила, снимки
и съставил опис заключение, в което описал следното увреждане- задна броня. През м.
септември 2021г. получил уведомление от 13.09.2021г., с което застрахователят е отказал
извършване на застрахователно плащане, на основание т.9.17 ОУ, тъй като детайлът задна
1
броня бил наличен като увреден в идентична степен с описаното при сключване на
договора. Счита, че отказът на застрахователя е неоснователен като оспорва увреждането да
е било налично към датата на сключване на договора. Твърди, че уговорката в т.9.17 ОУ е
нищожна като противоречаща на КЗ и ЗЗП. Излага доводи, че тя е приложима само по
отношение на увреждания, които са били обявени пред застрахователя към датата на
сключване на договора и няма основания за тълкуването й в посока отпадане отговорността
на застрахователя за всяко бъдещо увреждане на детайла, ако полученото преди сключване
на договора не е отстранено. Извършеното от него проучване установило, че нужната
стойност за възстановяване на уврежданията е в размер на 488,20лева, поради което
претендира обезщетение в размер на действително търпяните вреди, който иск заявява като
частичен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, както и че
ищецът е собственик на застрахованата вещ. Потвърждава сключване на Анекс № 1 към
застрахователния договор по повод придобиване от ищеца собствеността върху автомобила.
Твърди, че непосредствено след сключване на анекса от 02.07.2021г. е извършил оглед на
автомобила, при което е констатирана драскотина в дясната част на автомобила изискваща
пребоядисване. Това е било отразено и в протокола за извършен оглед от 06.07.2021г.
подписан от застрахования. Твърди, че степента на увреждане по настоящата щета е
идентична с тази към датата на съставяне на въпросния протокол. Твърди действителност на
клаузата на т.9.17 ОУ и правомерност на отказа си от плащане на застрахователно
обезщетение. В евентуалност се възразява срещу размера на претендираното обезщетение.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. В
тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора и
конкретно, че отказът му да плати застрахователно обезщетение е правомерен, доколкото
2
установеното увреждане в опис за щета от 01.09.2021г. е идентично на това документирано
при сключване на анекс №1 от 02.07.2021г. и протокол за извършен оглед от 06.07.2021г.
Ангажирани са писмени доказателства, от които се установява следното:
Ищецът е собственик на л.а «БМВ 530 Д» с рег. № В 6408 ВН , т.е активната му
легитимация е установена.
Ответникът е застраховател по имуществена застраховка на л.а «БМВ 530 Д» с рег. №
В 6408 ВН, полица „Пълно каско“ с BG020121000001060/ 05.04.2021г. и срок на действие
08.04.2021г. до 07.04.2022г.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства, че на 01.09.2021г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпило събитие
на същата дата, докато автомобилът е бил в паркирано положение в гр. Варна, жк. Младост
до бл. 144. Застрахователят е извършил оглед и е изготвил опис- заключение, в което е
описан увреждане на задна броня, при степен на увреждане изискващ боядисване.
На 10.09.2021г. застрахователят е приключил щетата с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение. Съображенията за това са били, че детайлът задна броня е
описан и наличен в протокола като увреден в идентична степен на този описан при огледа
на претенцията. Позовал се е на т.9.17 ОУ.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и
изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото
документи, бива кредитирано от съда в цялост. Експертът заключава, че реалният и
възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между превозното средство, намиращо се в
паркирано състояние и обект движещ се в близост до него. Увреждането се изразява в
наранено лаково покритие в дясната част на детайла и е в причинна връзка с процесното
събитие. Нужната стойност по отстраняване на увреждането на база средни пазарни цени на
труд, материали и резервни части е 439,18лева, а по Наредба № 24/2006г. по чл. 249 КЗ-
113,86лева. Процесното увреждане не е било налично към датата на огледа при сключване
на договора- 06.07.2021г., където са видими наранено лаково покритие с деформация на
детайла в дясната му част в хоризонталния ръб на детайла. Наличното увреждане не е
допринесло за получаване на процесното. Възстановяването на увреждането от 06.07.2021г.
изисква ремонт и боядисване, докато на това от 01.09.2021г. само боядисване. Разходите за
възстановяване на процесното увреждане според в.л. не се увеличават от наличието на
предходно увреждане, предвид че касаят боядисване на един детайл.
В настоящия случай, отказът на застрахователя е основан на възражения за изключен
риск по см. на т.9.17 от ОУ свързан с твърдението, че степента на увреждането е идентична
с констатирано и документирано към датата на сключване на договора увреждане.
Посочената договорна клауза гласи, че застраховката не покрива всички липси и/или
повреди на МПС констатирани, описани и/или заснети при сключване на договора в
идентичен размер и вид или в съизмерима степен на ремонт, освен ако МПС е представено
3
през застрахователя за допълнителен оглед и заснемане, и възстановяването/отстраняването
им е отразено писмено в добавък към полицата- невъзстановени щети.
Възраженията на ищеца за нищожност на тази клауза като неравноправна,
настоящият състав приема за основателни. В действителност, тя е написана неясно и
объркващо, доколкото борави с понятия изискващи съществувалите увреждания към датата
на сключване на договора и тези възникнали в срока му на действие да са идентични по
размер и вид или в съизмерима степен на ремонт. Какво се има в предвид под идентичност
по размер или в съизмерима степен на ремонт е въпрос на тълкуване на страните, което в
отношенията с потребителите е принципно недопустимо и поставя застрахователя в по-
привилегировано положение. Няма основание изначално за отказ от обезщетяване на всички
увреждания настъпили в срока на застрахователното покритие по отношение на детайли,
които са били предходно увредени и поставяне изискване за отпадане тази уговорка само в
случай, че застрахованият междувременно отстрани наличните увреждания и
застрахователят документира това чрез допълнителен оглед. Допустимото уговаряне в
такива случай би било единствено в посока намаляване на дължимото обезщетение с
конкретно уговорен размер, именно с цел избягване възможността от неоснователно
обогатяване на застрахования заставяйки застрахователят да покрие и увреждания, за които
рискът не е бил поет от него.
Ако и горното да не бъде споделено, съобразно заключението на в.л. възражението за
наличие на основание за отказ по чл.9.17 ОУ пак е неоснователно. Нито уврежданията от
06.07 и 01.09.2021г. са идентични по вид и размер /освен, че касаят един и същ детайл/, нито
изискват еднаква степен на ремонт. Увреждането констатирано към 06.07.2021г. налага
извършване на ремонт и пребоядисване, поради наличие и на деформация по детайла.
Уврежданията от процесното събитие от 01.09.2021г. налагат само пребоядисване на
детайла, а нужната стойност за отстраняването на увреждането от 01.09.2021г. би била
същата независимо от това дали увреждането от 06.07.2021г. е налично или не.
В заключение искът е доказан в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за
възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд, материали и резервни части е
439,18лева. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение
№ 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по
т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на
ВКС, II ТО, решение по т.д. № 1821/2020г. II ТО ВКС и други/. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
4
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.
402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Недопустимо е
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължима
застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи
такива услуги /с уговорката, че в.лице не е съобразявало цени на официалния сервиз на
марката, като най- високи/. Т.е това е сумата от 439,18лева. Сумата следва да се присъди
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така както е
поискано.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца.
Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от
50лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и 360лева платено адв. възнаграждение с
ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 22.06.2022г. Или предвид изхода на
спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 610лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД «ДаллБогг: Живот и Здраве» АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул. «Г.М.Димитров» № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
К. М. М., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 439,18лева, частичен иск от целия в
размер на 488,20лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», полица № BG020121000001060/05.04.2021г. за
претърпени имуществени вреди на л.а «БМВ 530 Д» с рег. № В 6408 ВН от застрахователно
събитие настъпило на 01.09.2021г. в паркирано положение в гр. Варна, жк. Младост до бл.
144 и изразяващи се в увреждане на задна броня, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД «ДаллБогг: Живот и Здраве» АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул. «Г.М.Димитров» № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
К. М. М., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 610лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
5
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6