№ 1346
гр. София, 29.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601299 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 НПК, вр. глава XXII НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и по
жалба на началника на Затвора гр. София, чрез процесуален представител, срещу
определение от 18.11.2021г. на СГС, НО, 29- ти състав, постановено по нчд № 2481/21
на СГС, с което съдът е освободил условно предсрочно осъдения Д. Н. К. от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание по нохд № 1287/1997 на
СГС за срока, на който възлиза към датата на влизане на определението в сила. На
основание чл. 70, ал. 6 НК е определил изпитателен срок в размер съответния срок на
неизтърпяното наказание. Наложил е по време на целия изпитателен срок да се
провежда пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т. 4 НК – „включване в програма за
обществено въздействие“.
С протеста прокурорът изразява несъгласие с доводите на съда. Подчертава, че
началникът на затвора е дал отрицателно становище по молбата за предсрочно
освобождаване, тъй като целите на наказанието не са постигнати. Намира, че
осъденият не е дал категорични доказателства за поправянето си. Моли определението
да се отмени и молбата се остави без уважение.
С жалбата си представителят на началника на затвора също заявява несъгласието
си с определението. Счита го за неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда,
че осъденият е дал доказателства за поправянето си. Развива доводи, че условното
предсрочното освобождаване е правна възможност, а не задължителност. Акцентира на
съдържанието на приложените по делото доказателства – становища на
администрацията на затвора, които са различни от това на инспектор социална
дейност, на което основно се е позовал съдът и които други доказателства не
подкрепяли негови изводи. Обръща внимание, че оценката за риск от рецидив и вреди
1
изготвена на основание чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС е останала непроменена от
първоначалната стойност. Не отрича, че у осъдения са налице положителни промени,
но мотивира, че те не са достатъчни, за да се приеме, че е постигнато поправяне. Моли
определението да се отмени.
Срещу протеста и жалбата е подадено възражение от защитника на осъденото
лице, който счита определението за правилно, законосъобразно и подкрепено от
всички доказателства по делото и особено от тройната експертиза. Акцентира на
извода на експертизата, че прогресът на осъдения се дължи на неговите собствени
усилия, не на дейността на администрацията на затвора. Поради това счита, че
оставането му по-нататък в затвора се явява безпредметно. То нямало да допринесе за
превъзпитанието му. Защитникът изтъква като слабост на протеста и жалбата, че не
коментират изводите на експертизата. Не е съгласен с мнението, че целите на
наказанието не са постигнати, като отново се позовава на изводи на експертизата.
Отрича необходимостта за приложението на чл. 70 НК осъденият да е направил
самопризнание и че акцентът следва да е върху превъзпитанието. Оспорва
обосноваността на становището на началника на затвора, тъй като той изпълнявал тази
длъжност отскоро и не познавал осъдения. Моли определението да се потвърди.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста и моли
да бъде уважен по съображенията в него. Към тях добавя, че определението е
необосновано, че съдът е недооценил съществени обстоятелства, че е бил необективен
и се е подвел по защитната теза за лоша корекционна работа с осъдения, че е подходил
с негативна оценка и голословно мнение за дейността на администрацията на затвора,
че е игнорирал оценките, че работата с осъдения не е приключила. Моли
определението да се отмени и молбата за предсрочно условно освобождаване да се
остави без уважение.
След речта на защитника прокурорът в реплика добавя, че според експертизата
осъденият не се справя с по- напрягащи тестове и че този резултат бил интерпретиран
от съда неправилно.
Представителят на началника на Затвора София поддържа жалбата и моли
определението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е
налице втората предпоставка на закона за предсрочно освобождаване на осъдения.
Посочва постигнатия от него напредък, който обаче не можел да се определи като
надхвърлящ обичайното. Обосновава, че поведението на осъдения се явява изискуемия
минимум и че не е доказал по категоричен начин, че се е поправил.
Защитникът на осъдения пледира протестът и жалбата да се отхвърлят. Релевира,
че за оставащия срок, и по отношение работата на администрацията на затвора с
осъдения, не може да се разчита да бъде постигнато нещо повече. Спира се и на
корекционната дейност с осъдения, която според назначената експертиза била
формална и на парче, че напредъкът на осъдения се дължал на неговите усилия и не
толкова на тези на администрацията. Подробно се спира и на изводите на експертизата
като изготвена от външни и независими експерти. Тези изводи контрастирали на
плановите доклади на администрацията. Защитникът още изтъква положителните
страни на осъдения – това, че е създал семейство, че е награждаван, че няма
2
зависимости и противообществени прояви. Мотивира, че на корекционната работа в
затвора ще отговаря напълно работата с осъдения на свобода чрез наложената му
пробационна мярка, поради което не се налага престоят му в затвора да продължава и
че следва да му се даде възможност за успешна социална адаптация. Моли
определението да се потвърди.
След реплика на прокурора защитникът в дуплика оспорва значението, което
прокурорът придава на обсъжданата част от експертизата. Акцентира на качествата на
осъдения да се справя с житейски, дори конфликтни, ситуации.
Осъденият в лична защита заявява, че план на присъдата се прави за всеки осъден
ежегодно. Моли протестът и жалбата да се оставят без уважение.
В последна дума моли определението да се потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и материалите по
делото, прие следното:
Протестът и жалбата са основателни.
За да постанови определението си, първостепенният съд е събрал множество
релевантни доказателства: становище на ИФ началник на Затвора София от
23.06.2021г., становище на НС ЗООТ „Казичене“ от 04.06.2021г., доклад на ИСДВР от
04.06.2021г., план на присъда от 07.10.2021г. докладна записка на ИСДВР от
08.07.2021г. относно периодите, в който осъденият Д.К. е бил в отпуск, писмо на
началника на затвора от 27.10.2021г. относно отсъствие на наложени наказания,
комплексна съдебно-психиатрична – психологична и педагогическа експертиза,
справки за изтърпяна част от наказанието, материали съдържащи се в досието на
осъдения в Затвора София, разпитал е непосредствено служители на затвора –
инспектори СДВР и психолог – св. Р. Б., А. С. и Б. Й..
Допълнително настоящият съд, по доказателствено искане на защитника и
служебно, събра нови писмени доказателства: докладна записка на ИСДВР от
14.12.2021г., доклад ИСДВР от 14.12.2021г., текущ доклад на ИСДВР от 08.10.2021г.,
10 бр. докладни записки от служители на администрацията на затвора в периода
17.12.2019г. - 10.12.2021г., актуална справка за изтърпяна част от наказание към
21.12.2021г.
При така събраните доказателства този съд възприе като правилни и обосновани
само част от изводите на първия съд.
Несъмнено е, че осъденият е постъпил в Затвора София на 29.05.2013г. за
изтърпяване на наложеното му наказание от 16 години лишаване от свобода по нохд №
1285/17 на Софийски градски съд, за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 3 пр.1, т. 4 т. 5, т.
6, пр.2 и 3 вр. чл. 115 НК.
Според последната по време справка на Затвора София от 21.12.2021г., към тази
дата осъденият е изтърпял от наказанието фактически: 11 години, 2 месеца и 4 дни, от
работа: 2 години, 3 месеца и 17 дни, всичко: 13 години, 5 месеца и 21 дни, с остатък: 2
години, 6 месеца и 9 дни.
За това, че осъденият фактически е изтърпял не по – малко от половината от
наложеното наказание, което е първата, формална предпоставка на нормата на чл. 70
3
НК, няма спор.
Спорен се оказва въпросът за наличието на втората, материална предпоставка на
чл. 70 НК, а именно дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
Първостепенният съд е приел, че тази предпоставка е налице. С този извод именно
настоящата инстанция е несъгласна.
За да достигне до извода за поправяне на осъденото лице, градският съд е
пренебрегнал доклади и становища на администрацията на затвора в отрицателен за
осъдения смисъл и е придал решаващо значение само на тези в положителен, както и
на комплексна съдебно-психиатрична-психологическа и педагогическа експертиза.
Същевременно анализът на мотивите на съда разкрива, че и кредитираната от него
експертиза е оценявана едностранчиво и превратно.
Ще се припомни, че съгласно чл. 439, ал. 2 НПК, доказателствата за поправянето
на осъдено лице се установяват и от оценката за осъдения по чл. 155 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, не само от чисто обективните положения по смисъла на чл. 439, ал. 1
НПК като: участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви.
Тук настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи условното
значение, което експертизата, в контекста на принципните източници на доказване
визирани в цитираната норма на чл. 439, ал. 2 НПК, има за доказателствените изводи
по делото. Това е така поради присъщия за експертното изследване на личността на
осъдения акцент върху характерови особености и различни психологически категории,
които обаче не разкриват нищо от въпроса дали и колко са постигнати целите на
наказанието, а това е основният въпрос предмет на делото.
Също така градският съд е надценил положения, които разкриват добри
личностови страни на осъдения, но е пренебрегвал и омаловажил други – такива, които
поставят под съмнение трансформацията на отношението към престъплението, за което
е осъден и подобни на него прояви, така че да покаже ново съзнание, с респект към
закона, до което се свежда основно и процесът на поправяне. Под съмнение все още са
и следващите се именно от представената промяна умения за справяне в различни
социални ситуации. Отново ще се подчертае, че тези положения се отбелязват с цялата
условност на доказателственото значение на експертния анализ, доколкото некоректно
първият съд е изместил изследването по делото от въпроса за поправянето на осъдения,
към въпроса за негови личностни качества.
За да приеме, че са налице основания за предсрочно освобождаване,
първостепенният съд е провел и втора линия на превратно изместване на главния
въпрос – от този дали осъденият се е поправил към този за качеството на провежданата
с него работа от страна на администрацията на затвора. Тази работа е оценил като
формална, такава, при която служителите не събират достатъчно информация за
криминогенните фактори, върху които е нужно да работят, не познават достатъчно
4
осъдения, срещат се с него инцидентно и само са му давали възможност да работи.
Съвсем условно следва да се приеме обаче позицията на съда, в която може да
дава оценка на корекционната работа с осъдения. За да бъде тази оценка обоснована,
следва да е резултат на нарочна и задълбочена проверка, в това число проверка за
съответствието й с въведените професионални стандарти, каквато проверка съдът не е
провел, а и не това е задачата на производството. Не това е неговата задача, тъй като
съдът следва да реши делото не въз основа на това колко добра или колко лоша е
професионалната дейност на администрацията, а колко осъденият се е поправил, с или
без въздействието на тази дейност, самата тя предмет на друг контрол. Изводът е
верен, тъй като дори при много интензивна и разнообразна работа с осъдения нужното
поправяне на осъденото лице е възможно да не постигнато.
Съдът по тази втора линия на превратно изместване предмета на делото е
следвало да съобрази, че е необходимо да даде отговор не за качеството на дейността
на администрацията, какъвто обоснован отговор, отново ще се подчертае, той не е в
положение да даде, а е следвало да отговори и обоснове дали осъденият се поправил,
дотам, че да приеме, че целите на наказанието са постигнати предсрочно и е
безпредметно по-нататъшното престояване в затвора.
Изложеното идва да покаже порочността предсрочното освобождаване по чл. 70
НК да се разглежда като вид компенсация, било за администрацията на затвора поради
усърдната й работа, било за осъдения, в обратния случай, както и да се въздига тази
работа в независим критерий за приложението на закона.
Дори критиката на органите на затвора да служи за това да се отхвърли
достоверността на част от техни оценки и становища, тъй като недобре познавали
осъдения, то и тук първият съд е показал непоследователност, която разстройва
убедителността и на тези му изводи, и което ще бъде показано по-натам.
Отделно от изложеното, първостепенният съд не е отдал нужното значение на
това, че становищата и докладите на администрацията на затвора са резултат все пак на
дългогодишно наблюдение върху осъдения, колкото и съдът да го е определил като
формално. И това наблюдение има своята самостоятелна съдържателна стойност в
сравнение с психиатричен и психологически анализ обхванал моментното състояние
на осъденото лице и то в план отдалечен от критериите, с които администрацията
професионално си служи, за да прецени дали лицето се е поправило. А, именно, освен
всичко друго: оценяване на различните видове риск, преценяване изпълнение на плана
на присъдата, специфичното въздействие на наказанието, социално поведение,
промяна и достигане до изискуемото отношение към правонарушенията изобщо,
устойчивост на напредъка.
Следва също така да се отбележи, че в случая докладите на администрацията на
затвора са с комплексен характер, нито само положителни, нито само отрицателни. Те
говорят както за добри прояви и напредък в развитието на осъдения, така още и за
дефицит, който пречи да се приеме категорично и затвърдено поправяне. Този техен
характер именно позволява да се определят като обективни.
Обаче и тук първостепенният съд е показал непоследователност в оценяването на
доказателствата, доколкото една и съща дейност на администрацията, когато дава
5
положителни становища за осъдения се приема безрезервно, но се отхвърля в обратния
случай. Ако съдът е последователен, след като приема работата на администрацията за
формална и непознаваща личността на осъдения, то нейните доклади и становища би
следвало да се отхвърлят изцяло. Не такова отношение обаче има съдът. Извън чисто
обективните фактически положения като полагане на труд и участия в различни
програми, съдът се е доверил още и на оценките, че поведението на осъдения е добро,
че си поставя постижими цели, че е емоционално балансиран, с добър поведенчески
контрол, показва уважение към администрацията, че оценката на риска е в ниски
стойности, че е постигната положителна промяна в управлението на финансите, че
липсват данни за безразсъдно и рисково поведение, липсват враждебни нагласи и
агресия, че се наблюдава личностова зрялост.
Само с една част от комплексната оценка за осъдения, а именно негативната,
първият съд не е бил съгласен и я е отхвърлил. И това е оценката, че независимо от
напредъка на осъдения, корекционната работа с него не е завършила, че целите и
задачите заложени в индивидуалния план на присъдата не са изпълнени в цялост, че е
налице дефицитна зона „отношение към правонарушението“, които пречат да се
приеме, че е постигнато устойчиво поправяне.
За да стигне до своите изводи само за напредък, но не и дефицит, който се нуждае
от допълнително поправително пенитенциарно въздействие, първостепенният съд се е
позовавал освен на недостатъци в работата на администрацията, вече посочени, още и
на това, че съответните й твърдения почивали на превратно разбиране на целите на
наказанието и на корекционната работа изобщо.
Тази двойнственост в отношението на съда към едни и същи доказателствените
източници, изготвени по един и същ ред, разстройва изводите му и ги прави
неубедителни.
Самостоятелният доказателствен анализ на въззивната инстанция, включително
на представените от администрацията на затвора становища и доклади, които няма
причина да не се кредитират, показва следното: осъденият по време на престоя си в
затвора, се отнася към администрацията с необходимото уважение. Има балансирано
поведение. Избягва конфликтните ситуации. Не е имал агресивни прояви. В ЗО
„Казичене“ е бил настанен на 17.06.2017г. Стреми се да показва добро поведение.
Назначаван е на работа. Участва в културно-масови и спортни мероприятия и в
специализирани програми. Към момента на изготвяне на докладите не е наказван,
награждаван е многократно. След отпуски се е завръщал навреме в затвора. От
23.09.2020г. режимът на изтърпяване на наказанието му е заменен от „общ“ с „лек“.
Осъденият си поставя постижими цели, емоционално балансиран е, с добър
поведенчески контрол.
Към 14.12.2021г. рискът от рецидив за осъдения е нисък, снижен от
първоначалните 42т. /средна стойност/ на 29 т.
Видно от оценката на риска от рецидив и сериозни вреди у осъдения е налице
добър напредък, той е постигнал редица успехи по отношение на заложените цели и
задачи, за което е бил поощряван многократно. Показва, че може да изпълнява цели и
задачи, както и показва мотивация за промяна на криминалното си поведение и
6
готовност да прояви настойчивост за нейното постигане. Не се отчита безразсъдно и
рисково поведение, без враждебни нагласи и агресивно поведение е, наблюдава се
личностова зрялост. Отчита се развитие на уменията за мислене в положителна посока.
Има способност да разпознава и решава проблемите си по законосъобразен начин, с
добро целеполагане.
Независимо от този значителен прогрес, специализираните оценки на органите на
затвора, показват, че у осъдения продължава да е налице зона с дефицит, и това е
отношението към правонарушението. Той приема частично отговорността за
престъплението, все още не съзнава в пълна степен вредата, която е причинил,
високата обществена опасност на деянието и счита присъдата за завишена. Не осъзнава
мотивите за криминалното си поведение. Не са осъзнати и не са изпълнени в пълна
степен заложените в плана на присъдата цели относно затвърждаване промяната във
вижданията му за закона и реда в общо позитивен план, за зачитане на общите
ценности с цел да не се преминават границите на личните свободи на околните,
промяна на отношението към себе си на основа на човешките и социални ценности.
С изложеното настоящият съд приема, в разрез с приетото от първостепенния, че
поради наблюдаваните все още дефицити в поправителния процес, осъденият не е дал
доказателства за изискуемите корекционни резултати в пълна степен. У него липсва
затвърдена правилна нагласа към престъплението изискващо да разбира действителния
му характер, сам да го осъжда и отхвърля като напълно общественонеприемливо. И
тук не става въпрос за това осъденият да прави самопризнание, а за това, че на този нов
етап, при който е осъден, да покаже трансформирано, в резултат на изтърпяване на
наказанието, съзнание и отношение към основанието за това наказание. Поправянето
предполага ново, осъзнато, различно и най-вече критично отношение към деянието
като основание за наказанието, именно което ново отношение показва осъденият като
променен и което не би му позволило повече да пристъпва към общественоопасни
прояви. Поправянето не се свежда до просто формално изпълнение на определена
програма, а е сложен и продължителен процес на личностово издигане и съзряване.
Понастоящем, не може все ще да се приеме, че у осъдения са постигнати характерните
за поправянето нагласи, такива, които да показват, че личността е променена, различна,
достигнала нужното ниво на критичност и самокритичност, които да гарантират, че на
свобода ще има напълно социално приемливо и безопасно поведение.
Тези изводи не се променят от заключенията на съдебно-психиатричната
експертиза.
На първо място, съдът ще отбележи, че независимо от високото качество на
експертната оценка, тя не може да замести изводите от специфичната работа на
затворническата администрация с осъдения. В това число не може да замести
дългогодишното наблюдение на личността му, регистрираните вследствие на това
напредък и дефицити и то именно като резултати на целия престой.
Още по-малко експертизата има за фокус специфичната цел на закона – тази на
личната превенция, при която осъденият се поправя и превъзпитава именно поради
наложеното му наказание. Настоящата инстанция определя този процес като
относително независим от въпросите на психологическия профил на осъдения, неговия
7
характер, емоционалност, темперамент, в това число ниво на агресивност, интелект,
самоконтрол, воля, социални умения като категории присъщи за всяка личност,
независимо дали е извършила престъпление или не, и отдалечени от специалния
предмет на делото, но именно които категории са били най-вече на вниманието на
експертизата.
Също така не е предмет на делото и въпросът за въздействието върху осъдения на
продължителната социална изолация, какъвто въпрос също е бил поставен.
Експертизата е дала детайлна картина на личността на осъдения, но независимо
от това, тя не може да служи за меродавния и съдържателен за целите на чл. 70 НК
доказателствен източник, доколкото нито добрите черти на осъдения са критерий за
постигнато поправяне, нито пък лошите му – за липсата на такова. Това е така,
доколкото законът се интересува не толкова от осъдения като специфично съчетание
на психологически качества и типаж /макар и те да имат своето значение/, колкото от
това, може ли да се счита, че в резултат на изтърпяната част на наказанието се е
поправил. Че е развил такова отношение към извършеното, такъв морал, такова
чувство за отговорност и подчиняемост на закона, че оправдано да се очаква, че повече
не би пристъпил към престъпно поведение. А за достигнато такова ниво на осъзнатост
категориите, отбелязани по-горе не са показателни. Следователно експертизата не
може да има претенции за осигуряване на отговор, какъвто и не дава. Още повече, че
изводите са изградени основно по сведения на осъдения и специфичните тестове
провеждани с него.
Що се отнася до въпроса за полезния ефект на резултатите от клинико-
психологичното изследване и оценките на личността, той по принцип може да се
свежда до функцията на показател, и то несигурен, за най-общата предразположеност
на лицето към рисково поведение. Както и обратното. Но такава предразположеност и
подобни абстрактни хипотези в никакъв случай не могат да служат за критерий на
закона. То ще е равносилно на това дадена личност да се обявява за опасна, или
обратното, само поради биологични, психологични и социологични свои особености.
Ето защо порочен е подходът, при който съдът, за да обоснове, че е налице и
условието на чл. 70 НК за поправяне, се позовава на такива общи личностови
постановки изведени от експертизата, като: изграден волеви устойчив самоконтрол,
способност да разпознава чужди права и интереси, търси защита на свои засегнати
права чрез използване на установени от правилата механизми.
От друга страна, прави впечатление избирателният подход на съда, при който
поставя акцент на постановки представящи осъдения в добра светлина, но пренебрегва
такива, представящи го във все още проблематичен план. И отново ще се наблегне, че
това е така, доколкото експертизата само условно следва да се приеме като източник на
изводи.
За да се покаже по – цялостно личностовият профил на осъдения и че той не е
така еднозначен, както първият съд го е възприел, с което неговият анализ става вече
едностранчив, следва да се посочат и други експертни изводи: че осъденият се опитва
да владее ситуацията, умее да се шегува със себе си, че има очаквания, че е прав,
насочен е към постигане на успехи, когато се чувства зачетен и валидиран спазва
8
коректно граници и регламенти, става защитен и оспорващ в ситуации на
конфронтиране, има нужда да покаже добре поддържаното си тяло, склонност да
прекъсва изследващия, ако иска да защити собствена версия /по импулсивния
механизъм/, че това е свързано със ситуации на затруднение, когато по- трудно
допуска друга версия различна от неговата, ориентиран към одобрение и признание. Че
у осъдения се наблюдава свръхконтрол и неспособност да коригира отговора
/реакцията при подаване на вербален когнитивен стимул/. Че такъв стил е свързан с
трудно приемане/неприемане на друго мнение, различно от субективното и
привързаност към собствената правота. Че показва готовност да партнира, притежава
ефективен самоконтрол, включително за учене от собствения опит. Има добър контрол
за потискане на неподходящо поведение. Разкрива възможни резки промени в
настроенията, особено под влияние на стрес. Има прояви на егоцентричност и нисък
толеранс към еднообразие и скука, на нарцистичност, перфекционизъм, високи
личностни стандарти, които могат да са рационална основа за игнориране на социални
конвенции. Възможни са семейни конфликти. От една страна – има добри
възможности за емоционално съзряване и справяне с проблемите. От друга – показва
прояви на свръхсензитивност към пренебрегване, обиди и отхвърляне, като и повишена
подозрителност. Възможни прояви на сърдитост. Недобър контрол върху импулсите.
Отдаденост на собствените потребности.
Изобщо, експертизата разкрива забележително множество личностови особености
на осъдения, които го представят в богата и разнообразна светлина на нееднозначни и
смесени черти и състояния. Нещо, характерно за човешката психика изобщо. Но от
тази богата картина, за целите на закона, може да се извлече малко.
Показателно за относителното значение, с което може да се приеме експертизата,
е отразеното в нея, че един от въпросниците за идентифициране на личностов профил
е с несигурна валидност поради несъзнаваното желание на Д.К. да се представи в
добра светлина от една страна, а от друга – съзнавано/несъзнавано желание за
прикрива проблемите си или да ги отрича.
Не само че експертизата не може да служи надлежно като източник на данни за
преценката на приложението на чл. 70 НК, но и заключенията които все пак дава, не
носят нужната обоснованост и нямат дефинитивен характер и на друго основание.
Така, експертизата на въпрос за наличието на способност у осъдения да
разпознава и се съобразява с чужди права и интереси /без значението на този въпрос
да показва връзка с предмета на делото/ отговаря, че „такава способност не може да
бъде категорично установена, тъй като у осъдения е налице социално желателно
поведение, което пречи да се разкрият автентични нагласи и личностови особености“.
От друга страна експертизата все пак има и своя частично полезен ефект в
доказването, доколкото се е занимавала конкретно със специфичното отношение на
осъдения към престъплението, за което е осъден и за неговите жертви. Тук тя стига до
извод аналогичен на този, до който е стигнала и администрацията на затвора - че е
налице дефицит в отношението на осъдения към престъплението. В частност
експертизата разкрива, че на конкретни въпроси свързани със семейството осъденият
включва защитен механизъм или става по- изнервен. Когато въвежда темата за баща
9
си, именно за чието убийство е осъден, той изброява само факти и отсъства
емоционална рефлексия. По адрес на баща си се изразява специфично, като казва:
„убит на 44 години“, израз показателен за дистанцираност от извършеното и
своеобразен неутралитет. Това вероятно се дължи на отбелязаното от експертизата, че
осъденият е пестелив в изразяването на емоционално натоварени преживявания. Това
не е толкова неумение /неспособност, колкото защитна стратегия, която повишава
степента му на уязвимост и рискува да провокира автентично преживяване на
страдание. Но, така или иначе, изводите, на които навежда експертното заключение,
не са еднозначни.
Показателно за условността, в която експертизата следва да се приеме за целите
на приложението на чл. 70 НК, както и за това, че не може да измести специфичната
работа и наблюдение, провеждани от администрацията на затвора е и отразеното, че
въпросникът за идентифициране на личностов профил е с несигурна валидност поради
несъзнаваното желание на Д.К. да се представи в добра светлина, от една страна, а от
друга – съзнавано/несъзнавано желание за прикрива проблемите си или да ги отрича.
Наред с това експертизата прави уговорката, че заключенията й са направени след
изследване в силно структурирана среда. Според нея изграждането и практикуването
на модели и механизми на справяне силно се влияе от характеристиката на средата.
Поставянето на индивида в друга среда предполага активиране и практикуване на
други адаптивни модели, които на този етап могат само да бъдат допускани като
възможни. Извод от това е, че експертизата не може да служи за сигурен показател за
поведението на осъдения в условията на свобода.
Това е обусловило експертизата да предлага отмяната на структурата, в която
функционира осъденият да става последователно, на стъпки, които са информирани от
текуща оценка за наличие на напредък и добра социална адаптация. Нещо съвпадащо
със становището на администрацията на затвора, че корекционната работа с осъдения
следва да продължи. Този извод е верен и с оглед на отговора на експертизата, че у
осъдения е налице ограничена способност да разбира емоционален отговор у околните
в конфликтна ситуация, като в тази връзка препоръчва осигуряване на продължаваща
грижа, изразена в обучение в социални умения и психологическо консултиране за
надграждане на тези умения.
Отсъствие на дефинитивен напредък у осъдения за нуждите на условното
предсрочно освобождаване е показан и в препоръките на вещите лица в разпит в
съдебно заседание, които препоръки обаче не са коментирани от съда в контекста, в
който са били представени - този, свързан с несигурността за функционирането на
осъдения в различна от затвора среда, за необходимост от особено тесен контакт,
интензивна грижа и наблюдение върху осъдения в случай на освобождаване, не само
чрез лични срещи, но и чрез посещения в дома, работно място, чрез наблюдения върху
обкръжаваща среда, взаимоотношения, обективно наблюдение на начина, по който
функционира, справя се и не интегрира в обществото.
По-натам, изцяло порочен е изводът на експертизата, стъпил на показанията на
разпитаните социални работници и психолог на затвора, че липсва системна работа с
осъдения в посока постигане на цели, заложени в предварително обсъден и съгласуван
10
план, че работата с него е формална и на парче и че напредъкът на осъдения е резултат
на неговите собствени усилия, не толкова на усилията на специализирания състав на
затвора.
В тази част експертите са напуснали полето на специалните си знания. Те
оценяват и критикуват дейността на администрацията, без да я познават задълбочено,
без да са я обхванали в нейната систематика и цялост, както и без да я съпоставят със
съответните професионални стандарти. Това се явява още една порочност, добавена
към тази, че как работят служителите на затвора, вкл. сферата, в която работят, не е и
въпрос от областта на експертизата. Поради това, в тази част тя не може да се приеме
за надлежен източник на данни за делото. Още повече, че въпросът за поправянето на
осъдения е относително независим от въпроса колко качествено и интензивно работи с
него администрацията, при цялата условност на тези определения.
Но дори напредъкът, както твърди експертизата, да се дължи на усилията на
самия осъден /без да е ясно, що се отнася до дефицитните зони, какви точно са тези
усилия/, те като причина за този напредък, са без значение, след като по обективна
преценка на специализираната администрация, той е недостатъчен.
Изложеното обуславя погрешност на изводите на първостепенния съд, че е
налице материалното условие на чл. 70 НК, в частност, че осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. Като неправилно определението подлежи на
отмяна. На основание чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22 – ра НПК и чл. 345, ал. 2 НПК
след отмяната въззивният съд сам решава делото по същество. С оглед на това, следва
да остави молбата за предсрочно условно освобождаване без уважение.
Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2, НПК вр. чл. 345, ал. 2 НПК,
Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.11.2021г. на СГС, НО, 29- ти състав, постановено по
нчд № 2481/21 на СГС, с което съдът е освободил условно предсрочно осъдения Д. Н.
К. от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание по нохд №
1287/1997 на СГС за срока, на който възлиза към датата на влизане на определението в
сила, на основание чл. 70, ал. 6 НК е определил изпитателен срок в размер съответния
срок на неизтърпяното наказание и е наложил по време на целия изпитателен срок да
се провежда пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т. 4 НК – „включване в програма за
обществено въздействие“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на осъдения Д. Н. К. за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание по нохд
№ 1287/1997 на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12