О П Р
Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 12.10.2018 год.
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в закрито
заседание на дванадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при секретаря Иванка Вълчева, като изслуша
докладваното от съдията гр.дело №1685 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази :
Проверка
за допустимост на иска, на основание чл.130 от ГПК.
Пред
РС-гр.Плевен е образувано гр.дело №918/2018 год. по описа на съда по повод
подадена от «Топлофикация Плевен»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Плевен, ул.»Източна индустриална зона»№128, представлявано от
Изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрисконсулт Величкова против Г.С.Ц.
*** искова молба с посочено правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска
– 352,24 лева, от които 297,57 лева главница и 54,67 лева лихва.
След отстраняване на всички съдии от
районните съдилища в съдебния район на ОС-гр.Плевен, с определение
№288/09.08.2018 год. по Ч.гр.дело №351/2018 год. на Апелативен съд-гр.Велико
Търново, делото е изпратено за разглеждане в РС-гр.Ловеч, на основание чл.23,
ал.3 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав е извършил процедурата по чл.131 от ГПК, като в законният
едномесечен срок е представен отговор на исковата молба от Г.С.Ц., чрез
пълномощника му и негова майка Наташа Георгиева Панчева, която от името на
доверителя си намира иска за недопустим, тъй като е налице несъответствие между
издадената заповед за изпълнение и предявения иск, както по размер на сумите,
така и по периодите и на двете претенции - главница и лихви, което опорочава исковата
молба. Моли съда да остави исковата молба без движение за отстраняване на този
пропуск, както и за уточняване на петитума по чл.127, ал.1, т.5 от ГПК. Освен
това навежда доводи, че едната част от сумите, посочени в исковата молба са
погасени по давност, а останалата не се дължи, тъй като вече е заплатена по
сметката на ищеца. Прави генерално възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът пристъпи
към проверка за допустимост на иска и констатира, че той е недопустим.
Установява
се, че в заповедното производство по Ч.гр.дело №9340/2017 год. по описа на
РС-гр.Плевен е издадена Заповед №6081/13.12.2017 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на която длъжникът Г.С.Ц. *** следва да
заплати на кредитора „Топлофикация-Плевен”ЕАД сумите, както следва : 453,96
лева главница за периода от 01.04.2013 год. до 30.04.2017 год., 114,82 лева
лихва върху главницата за периода от 03.06.2013 год. до 05.12.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 12.12.2017год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски в размер на 25 лева държавна такса и
50 лева възнаграждение за юрисконсулт. По така издадената заповед за
изпълнение, в срока по чл.414 от ГПК, е подадено възражение от страна на
длъжника, че не дължи изпълнение на вземането, тъй като вземането е погасено по
давност.
Възражението на длъжника, подадено в
срока по чл.414 от ГПК е станало повод за произнасяне на РС-гр.Плевен с разпореждане
№743/19.01.2018 год. по Ч.гр.дело №9340/2017 год., с което на основание чл.415
от ГПК, е указано на кредитора
„Топлофикация-Плевен”ЕАД, че може да предяви иск за установяване дължимостта
на посочената в заповедта за изпълнение сума, в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства
относно предявяването на иска в указания срок по настоящото дело, тъй като в
противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
В
изпълнение на посоченото по-горе разпореждане „Топлофикация Плевен”ЕАД е предявила
искова молба против Г.С.Ц. със следното искане към съда : да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума за консумирана
топлинна енергия в размер общо на 352,24 лева, включваща 297,57 лева главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.11.2014 год. до 30.04.2017 год.; 54,67 лева лихва за забава за периода от
05.01.2015 год. до 05.12.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по Ч.гр.дело №9340/2017 год. по описа на РС-гр.Плевен до окончателното
изплащане на сумите.
При
наличието на тези данни, съдът е длъжен да спомене, че воденето на иск за
установяване съществуване на вземането по издадена в заповедното производство заповед
за изпълнение на парично задължение предполага пълна идентичност, както на размера
на сумите – главница и акцесорни вземания, по начина, по който са посочени в
заповедта за изпълнение. В конкретният казус това не е така, тъй като е налице
явно несъответствие по отношение на главницата, която в заповедното
производство възлиза в размер на сумата 453,96 лева за периода от 01.04.2013
год. до 30.04.2017 год., а в исковото е 297,57 лева главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2014 год. до
30.04.2017 год., така и по отношение на лихвата върху главницата, която в
заповедното производство е 114,82 лева за периода от 03.06.2013 год. до
05.12.2017 год., а видно от петитума на исковата молба е, че нейният размер е
54,67 лева лихва за забава за периода от 05.01.2015 год. до 05.12.2017 год. Това
е съществен пропуск от страна на ищеца, предвид факта, че исковото производство
по чл.422, ал.1 от ГПК е продължение на заповедното и по него следва да се
установи съществуване на цялото вземане по издадената заповед за изпълнение. В
този смисъл съдът изцяло споделя доводите на пълномощника на ответника, че
исковата молба е недопустима, като този съществен пропуск не може да се
отстрани чрез оставянето й без движение, предвид и възражението на ответната
страна за изтегла погасителна давност на вземанията на ищеца.
Изложеното дотук дава основание на
съда да счете, че предявеният пред РС-гр.Плевен иск с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК е недопустим, поради което и на основание чл.130 от ГПК, исковата
молба следва да се върне на ищеца, а производството по гр.дело №1685/2018 год.
по описа на РС-гр.Ловеч се прекрати. В този смисъл и съгласно т.13 на ТР
№4/18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело №4/2013 год., ОСГТК следва да се
обезсили изцяло Заповед №6081/13.12.2017 год. по Ч.гр.дело №9340/2017 год. по
описа на РС-гр.Плевен, като се прекрати производството
по Ч.гр.д.№9340/2017 год. по описа на РС-гр.Плевен.
При този
изход на процеса настоящият съдебен състав следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото,така и в заповедното производство – т.11 от ТР
№4/18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело №4/2013 год., ОСГТК. Предвид
прекратяване на делото и съгласно ччл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски, което дава основание на съда да осъди ответника „Топлофикация
Плевен”ЕАД да заплати на ищеца Г.С.Ц. сумата в размер общо на 75 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство
и 300 лева в исковото производство.
Водим
от тези съображения, РС-гр.Ловеч
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх.№3707/06.02.2018
год., подадена пред РС-гр.Плевен от ищеца «Топлофикация Плевен»ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.»Източна
индустриална зона»№128, представлявано от Изпълнителния директор Йордан
Василев, чрез юрисконсулт Величкова против ответника Г.С.Ц., ЕГН-********** ***»Данаил
Попов»№15, вх.»В», ап.10 с посочено правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и цена
на иска 352,24 лева, поради недопустимост на исковата молба, на основание чл.130
от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1685/2018
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО ЗАПОВЕД №6081 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл.410 от ГПК,
издадена на 13.12.2017 год. по Ч.гр.дело №9340/2017 год., с която РС-гр.Плевен
е разпоредил длъжникът Г.С.Ц., ЕГН-********** *** да заплати
на кредитора «Топлофикация Плевен»ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Плевен, ул.»Източна индустриална зона»№128, представлявано
от Изпълнителния директор Йордан Василев, чрез пълномощника юрисконсулт
Величкова сумите, както следва : 453,96 лева главница за периода от 01.04.2013
год. до 30.04.2017 год., 114,82 лева лихва върху главницата за периода от
03.06.2013 год. до 05.12.2017 год., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 12.12.2017 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 25 лева
държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
ПРЕКРАТЯВА производството
по Ч.гр.д.№9340/2017 год. по описа на РС-гр.Плевен.
ОСЪЖДА «Топлофикация Плевен»ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.»Източна
индустриална зона»№128, представлявано от Изпълнителния директор Йордан
Василев, чрез пълномощника юрисконсулт Величкова да заплати на Г.С.Ц., ЕГН-**********
*** сумата в размер общо на 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство и 300 /триста/
лева в исковото производство, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Против
връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба пред ОК-гр.Ловеч в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :