№ 22
гр. К., 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20231330100286 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 500,ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането и чл.
86 ЗЗД, образувано по Искова молба вх. № 1502/01.11.2023г. от
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК — Застраховане“ АД („ЗАД
ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и
Р.Д. - изпълнителни директори чрез адвокат Г. Б. Х., съдебен адрес: гр. С.,
район „...“, ул. „Кадемлия“ № 1 срещу Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Т.,
общ. К., ул. „.. за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1 069,72 лв.
(хиляда шестдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
регресна претенция за изплатено от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД на П.Д.П.
застрахователно обезщетение по щета № 0410-371-0004-2022, по застраховка
„Гражданска отговорност“, вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2022 г., в
гр. В., на бул. „П.“, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на задължението;
сумата от 149,68 лв. (сто четиридесет и девет лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
17.08.2022 г. до 30.10.2023 г. - датата преди подаване на исковата молба,
както и сторените разноски по делото.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 15.06.2022 г., около 14:00
часа, в гр. В., по бул. „П.“, в посока към ж. к. „...“, при управление на МПС
марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № ...., ответникът Д. Р. Д., при излизане
от кръговото кръстовище с ул. „...“, предприема маневра ,десен завой“, като
не оставя достатъчно странично разстояние с паркираното вдясно на пътя
МПС марка „Фолксваген“, модел ,Поло“, рег. № ...., вследствие на което го
удря в задната част, след което напуска местопроизшествието без да уведоми
органите на МВР, като в резултат на настъпилото ПТП са нанесени
материални щети на МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № .....
1
Твърди се също, че за инцидента е съставен Протокол за .ПТП №
1557135/08.07.2022 г., по описа, на СПП към ОД на МВР - В., видно от който
виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на МПС марка „Ивеко“,
модел „Дейли“, с per. № ...., след което спрямо виновния водач е взето
административно отношение с АУАН серия „ГА“ № 377298/28.06.2022 г. по
описа на СПП към ОД на МВР – В., въз основа на което е издадено НП № 22-
0953-000900/02.08.2022 г.. по описа на СПП към ОД на МВР - В., влязло в
законна сила на 06.09.2022 г. Излагат се твърдения, че към датата на
процесното ПТП, МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с peг. № ....,
управлявано от виновния водач, е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, полица №
BG/23/121003353131, валидна от 24.11.2021г. до 23.11.2022 г., като във връзка
с нанесените имуществени вреди, на 11.07.2022 г. водачът на увреденото
МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № .... е подал уведомление за
щета в представителството на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, с което
претендирал изплащане на застрахователно обезщетение и във връзка с което
в дружеството-ищец е образувана щета № 0410-371-0004-2022. Посочва се
също, че на 18.07.2022 г. и на 19.07.2022 г. експерти на застрахователя
извършили оглед на увредения автомобил и съставили опис-техническа
експертиза по щетата, в който са описани увредените детайли, а именно:
облицовка задна броня, лайсна задна броня, ляв стоп, заден ляв калник, лява
арка, задна лява врата, заден ляв ПВЦ подкалник, леви колони, основа на
заден ляв калник, задна престижа, щит ляв стоп, задна лява четвърта колона,
задна лява трета колона, колона средна лява, основа на заден ляв калник,
ключалка на задна лява врата и дръжка на задна лява врата и „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД е определило за изплащане застрахователно обезщетение в
размер на 1069,72 лв., която сума с Платежно нареждане с УРН
965544/03.08,2022 г. е изплатена по сметка на собственика на увреденото
МПС - П.Д.П.. В исковата молба се посочва също, че съгласно разпоредбата
на чл. 500, ал .1, т. 3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, а видно от съставения протокол за ПТП и влязлото
в сила наказателно постановление, Д. Р. Д. е причинил настъпването на ПТП,
след което е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР.
Твърди се в исковата молба, че от страна на застрахователя е изпратена
Покана за уреждане на парични задължения с изх. № 99-4316/05.08.2022 г. до
ответника, с която същият е поканен в седемдневен срок от получаването
доброволно да възстанови изплатената сума в размер на 1 069,72 лв., която
покана е получена от член на семейството на длъжника на 09.08.2022 г., а
даденият срок е изтекъл на 16.08.2022 г. и не е постъпвало плащане по
щетата.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника, но в срока по чл. 131 от
ГПК по делото не е постъпил отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Изразява писмено становище чрез процесуалния си представител, с което
оттегля претенцията си за присъждане на законна лихва за периода от
завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от 149,68лв – мораторна лихва, във връзка с което с
2
Протоколно определение от 28.02.2024г. съдът е прекратил частично
производството по отношение на тези претенции. В молбата се посочва също,
че ответникът към момента на депозиране на молбата е заплатил сумата
896,40 лв. Прави се искане исковата претенция да бъде уважена в цялост по
отношение на неизплатената част, след приспадане на заплатената до момента
сума, ведно с разноските, като задължението с разноските е в размер на
1343,32 лв., както и е изразено съгласие да бъде разсрочено изпълнението на
задължението, като ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна
сума по 100 лв.
В откритото съдебно заседание ответникът признава всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба, поради което и на основание чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 15.06.2022 г., около 14:00 часа, в гр. В., по
бул. „П.“, в посока към ж. к. „...“, при управление на МПС марка „Ивеко“,
модел „Дейли“, с рег. № ...., ответникът Д. Р. Д., при излизане от кръговото
кръстовище с ул. „...“, предприема маневра „десен завой“, като не оставя
достатъчно странично разстояние с паркираното вдясно на пътя МПС марка
„Фолксваген“, модел ,Поло“, рег. № ...., вследствие на което го удря в задната
част, след което напуска местопроизшествието, без да уведоми органите на
МВР, като в резултат на настъпилото ПТП са нанесени материални щети на
МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № ...., като към датата на
процесното ПТП, МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с peг. № .... е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ОЗК - Застраховане“
АД и във връзка с нанесените имуществени вреди на 11.07.2022 г. водачът на
увреденото МПС е подал уведомление за щета в представителството на
ищцовото дружество, с което претендирал изплащане на застрахователно
обезщетение, за което на 18.07.2022 г. и на 19.07.2022 г. експерти на
застрахователя извършили оглед на увредения автомобил и съставили опис -
техническа експертиза по щетата, в който са описани увредените детайли, а
именно: облицовка задна броня, лайсна задна броня, ляв стоп, заден ляв
калник, лява арка, задна лява врата, заден ляв ПВЦ подкалник, леви колони,
основа на заден ляв калник, задна престижа, щит ляв стоп, задна лява
четвърта колона, задна лява трета колона, колона средна лява, основа на заден
ляв калник, ключалка на задна лява врата и дръжка на задна лява врата, които
щети са оценени на 1069,72 лв., която сума с Платежно нареждане с УРН
965544/03.08.2022 г. /позиция № 5/ е изплатена по сметка на собственика на
увреденото МПС - П.Д.П., като към момента ответникът е възстановил сумата
896,40 лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
В случая се установи по делото, от приетата по делото и не оспорена
справка от интернет странцата на „ Гаранционен фонд“, а и това не се спори
между страните, че между тях е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, Полица № BG/23/121003353131, действаща
за периода от 24.11.2021 г. до 23.11.2022 г. Видно от протокол за ПТП №
1557135/08.07.2022 г., издаден от ОД на МВР - В., сектор „ПП”, на 15.06.2022
г., около 14:00 часа, в гр. В., по бул. „П.“, в посока към ж.к. „...“, при
управление на МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № ...., ответникът
Д. Р. Д., предизвикал пътно – транспортно произшествие с паркиран вдясно
на пътя лек автомобил марка „Фолксваген“, модел ,Поло“, рег. № ....,
вследствие на което го удря в задната част, след което напуска
3
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР, като в резултат на
настъпилото ПТП са нанесени материални щети на МПС марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, с peг. № ..... От приетото по делото и неоспорено от ответника
писмено доказателство – Уведомление за щета от 11.07.2022 г. до „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД, във връзка с нанесените имуществени вреди, собственикът
на увреденото МПС е подал уведомление за щета в представителството на
ищцовото дружество, с което претендирал изплащане на застрахователно
обезщетение, за което на 18.07.2022 г. и на 19.07.2022 г. експерти на
застрахователя извършили оглед на увредения автомобил и съставили опис -
техническа експертиза по щетата, в който са описани увредените детайли, а
именно: облицовка задна броня, лайсна задна броня, ляв стоп, заден ляв
калник, лява арка, задна лява врата, заден ляв ПВЦ подкалник, леви колони,
основа на заден ляв калник, задна престижа, щит ляв стоп, задна лява
четвърта колона, задна лява трета колона, колона средна лява, основа на заден
ляв калник, ключалка на задна лява врата и дръжка на задна лява врата, които
щети са оценени на 1069,72 лв., видно от приетиото и неоспорено от
ответника писмено доказателство - опис-техническа експертиза по щета №
0410-371-0004-2022, по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със
снимки на МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № .... - 27 бр.
Сумата с Платежно нареждане с УРН 965544/03.08.2022 г. е изплатена по
сметка на собственика на увреденото МПС - П.Д.П.. Всички тези
обстоятелства се признават от ответника. След завеждане на исковата молба
ответникът е заплатил на ищцовото дружество обща сума в размер на 894, 40
лв., което обстоятелство се признава от ищцовото дружество и се установява
и от приетите по делото разписки.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Предявенияj иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане.
За да се приеме за основателна претенцията, в тежест на ищцовото
дружество е да установи че при условията на пълно и главно доказване, в
съотношение на кумулативност следните предпоставки: видът и размерът на
твърдените вреди на увредения автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, с peг. № ...., вредите на същия да са настъпили в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника от събитие, за което ищецът в
качеството си на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
носи риска; ищцовото дружество да е заплатил застрахователното
обезщетение на третото лице – собственик на увредения автомобил;
ответникът да е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движението по
пътищата, както и че в процесния случай посещаването на
местопроизшествието е задължително по закон.
Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ регламентира правото на регрес, на което
ищецът се позова. Застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от него, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният
водач при настъпване на пътнотранспортното произшествие е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
4
Безспорно установено по делото е, че между страните е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, Полица №
BG/23/121003353131, действаща за периода от 24.11.2021 г. до 23.11.2022 г. ,
в периода на действие, на която на ответникът е причинил процесното ПТП и
вредите върху автомобила марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № ....,
както и извършеното плащане на правоимащото лице от ищцовото дружество.
Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В случая е
налице хипотезата, при която деликвентът е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент от
фактическия състав на регресната отговорност по чл.500 ал.1 т.3 КЗ на
виновния водач, поради следното: Случаите, когато службите за контрол на
МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в
разпоредбата на чл.125 ЗДвП, като съгласно т. 7 на посочения законов текст,
то е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, какъвто е настоящият
случай. При настъпването на ПТП удареният автомобил е бил паркиран, а
ответникът е напуснал местопроизшествието. Действително, същият не е
осъществил контакт с другия участник в произшествието, поради което и не
са налице конкретни разногласия между тях. В константната съдебна
практика обаче е възприето разбирането, че разногласие относно
обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал
произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не
признава настъпилото ПТП и своето участие в него. В чл. 123, ал.1,т.3, буква
„б“ ЗДвП е регламентирано, че ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните
средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. По
делото не са ангажирани доказателства в тази насока.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан
по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая, след предявяването на
претенцията ответникът е заплатил част от претендираната сума – сумата 896,
40 лв. , поради което същият следва да бъде осъден да заплати само разликата
до претендираната сума в размер на 1069,72 лв. или сума в размер на 173,32
5
лв.
С оглед изложеното, искът следва да бъде уважен частично за сумата
173,32 лв., а в останалата част до претендираните 1069, 72 лв. да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото и уважаването на исковата претенция ищецът има
право на разноски, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
уважената част. Тъй като частичното отхвърляне на претенцията е поради
извършено плащане от страна на ответника, но след завеждане на исковата
молба, последиците във връзка с разноските следва да са като при уважен иск
в цялост. Ищцовото дружество претендират разноски в настоящото
производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК, а именно: 40 лв. -
държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство, сумата 50 лв. – държавна такса 600 лв. адвокатски хонорар в
настоящото производство. Ищцовото дружество ангажира писмени
доказателства за претендираните разноски, както следва Платежно нареждане
за внесена държавна такса за обезпечение на бъдещ иск №
1868915/26.09.2023 г.; Договор за правна защита и съдействие №
402/25.09.2023 г., ведно с Платежно нареждане с реф. №
IL27027092310010/27.09.2023г.; Определение № 34502/02.10.2023 г.,
постановено по ч. гр. д. № 20231110152996, по описа на Софийски районен
съд, 126 състав; Обезпечителна заповед № 809/04.10.2023 г., издадена по Ч.
гр. д. № 20231110152996 по описа на Софийски районен съд, 126 състав;
Договор за правна защита и съдействие № 57/26.01.2024 г.; Платежно
нареждане за платен адвокатски хонорар с реф. №
1Г27029012411089/29.01.2024 г.; Удостоверение с изх. №
220162300299707/13.04.2023 г., по описа на ТД на НАП -С.. С посочените
писмени доказателства ищцовото дружество доказва заплащането на
претендираните разноски.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Видно от представеното по делото Определение № 34502/02.10.2023г.,
постановено по Ч.гр.дело № 20231110152996 по описа на СРС, 126 състав с
посоченото определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск от ищцовото
дружество против ответника с предмет осъдителен иск, който е предмет на
настоящото исково производство. В тази връзка претенцията за разноски в
размер на 40 лв., държавна такса , която е заплатена от ищцовото дружество
по посоченото обезпечително производство се явява основателна и като
такава същата следва да бъде уважена в цялост. Основателна е претенцията на
ищцовото дружество и за сумата 50 лв. заплатена държавна такса в
настоящото производство.
По отношение претенцията за адвокатски възнаграждения, заплатени в
обезпечителното и настоящото производства, съдът намира следното:
Ответникът е направил възражение за прекомерност за адвокатките
възнаграждения по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
6
основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, предоставя възможност да се
иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради
прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Тази разпоредба препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата,
който установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката
да получи възнаграждение за своята работа.
В случая при определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
съдът не е обвързан от минимално определения размера на адвокатското
възнаграждение в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 7 и
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ГПК, с оглед решение на СЕС, постановено на 25.01.2024г. по Дело C
438/22 по описа на СЕС. В посоченото решение СЕС е приел, че „ Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, както и че „ член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент
не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики“.
В охранителното производство упълномощеният от ищцовото дружество
адвокат единствено е изготвил молбата с искане за обезпечение на бъдещ иск,
а в настоящото производство е изготвил исковата молба, която преповтаря
молбата за обезпечение, не се е явил в откритите съдебни заседания, а е
представил писмени становища. От друга страна делото не представлява
фактическа и правна сложност. Ответникът е признал всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба и веднага след нейното завеждане
е започнал изплащане на претендираните суми.
Съдът намира, че размерът на претендираните адвокатски възнаграждения
следва да се редуцира, както следва : адвокатското възнаграждение в
охранителното производство да се редуцира до 100 лв. , а за исковото
производство – 180 лв.
Предвид така изложеното, искането на ищеца за пресъждане на разноски
следва да бъде уважено частично – за сумата 90 лв. за платени държавни
такси/ 40 лв. в охранителното производство и 50 лв. – в исковото/ и за сумата
280 лв. адвокатски възнаграждения в двете производства/100 лв. в
охранителното и 180 лв. в исковото/, като за разликата от 800 лв. за
адвокатски възнаграждения/ 380 лв. в охранителното и 420 лв. в исковото/
следва да се отхвърли като неоснователно.
7
По искането на ответника за разсрочване на изпълнението, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата чл.241, ал.1 ГПК, при постановяване на решението,
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
В настоящия случай ответникът не ангажира никакви доказателства за
имотното си състояние, но ответникът изразява съгласие да бъде разсрочено
изпълнението, като се съгласява ищецът да заплаща задължението на месечни
вноски по 100 лв.
Ето защо съдът намира, че направеното искане за разсрочване на
изпълнението на решението следва да се уважи и да бъде постановено ищецът
да изплаща вземането разсрочено на шест ежемесечни вноски, първите пет от
които в размер на 100 лв., а шестата в размер на 43,32 лв., платими до
последната дата на съответния месец, считано от влизане в сила на
настоящото решение до окончателното изплащане на тези пресъдени с него
суми.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. К., ул. „.. ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК — Застраховане“
АД („ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и
Р.Д. - изпълнителни директори сумата 173,32 лв./ сто седемдесет и три лева и
тридесет и две стотинки/ - представляваща регресна претенция за изплатено
от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД на П.Д.П. застрахователно обезщетение по
Щета № 0410-371-0004-2022, по застраховка „Гражданска отговорност“,
вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2022 г. в гр. В., на бул. „П.“, както и
сумата 370/триста и седемдесет/ лева разноски, които суми следва да бъдат
заплатени по банкова сметка IBAN BG52SOMB91301032593909, „ Общинска
банка“ АД
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на посочените
суми на шест ежемесечни вноски, първите пет от които в размер на 100 лв., а
шестата в размер на 43,32 лв., платими до последната дата на всеки месец,
считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното
изплащане на тези пресъдени с него суми.
ОТХВЪРЛЯ частично претенцията за сумата 896, 40 лв. / осемстотин
деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща регресна
претенция за изплатено от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД на П.Д.П.
застрахователно обезщетение по Щета № 0410-371-0004-2022, по застраховка
„Гражданска отговорност“, вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2022 г. в
гр. В., на бул. „П.“, както и за сумата 800/осемстотин/ лева- разноски за
адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8