№ 6
гр. **** , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Анелия Х. Янчева Налбантова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20205140100721 по опИ. за 2020 година
Предявени са при условията на субективно съединение от тримата ищци Д. С.
М., Д. С. М. и С. А. А., първите двама като деца, а третият като майка на първите
двама и съжител на семейни начала на починалия на *****г., след претърпяна на
20.02.2020г. трудова злополука, С.М.М., полагащ труд към същата по трудов договор с
ответника „*********, осъдителни искове за неимуществени вреди от трудова
злополука, от по 100 000 лв., като върху обезщетенията ищците претендират законна
лихва от деня на трудовата злополука.
В исковата молба се твърди, че починалият близък на ищците е работил като
общ работник при ответника по трудов договор N 8/19.04.2019г., сключен за 8-часово
работно време на основание чл.67, ал.1 т.1 от КТ, и при изпълнение на трудовите си
задължения да почиства и запълва отвори след изграждане на ел. връзки от ниво мазе
до първи етаж на новострояща се сграда, същият около 9.30 ч. на 20.02.2020г. паднал в
мазето и в резултат на травмите от претърпяната трудова злополука, декларирана от
ответника и установена от ТП на НОИ-****, на основание чл.60, ал.1 от КСО от,
починал на *****г. Ищците твърдят, че претърпели тежко загубата съответно на своя
баща и близък съжител, като изпитали психически дискомфорт, страдания и
мъка.Починалият бил човек на който разчитали и с който живеели в едно домакинство
в хармонични отношения.Първите двама ищци разчитали на баща си като тяхна опора
и стожер на семейството, а третият ищец изпаднал в състояние на силно безпокойство,
тревожност, потиснатост, загуба на съня, диагностицирани от психиатър като
Дистимно-тревожна, хипобулизна.Реактивнопровокирана тревожно-депресивна
симптоматика, с необходимост от лекарствена терапия.Претърпените неимуществени
1
вреди от загубата на своя близък, всеки от ищците оценява на сумата 100 000 лв., която
претендират ответникът да им заплати като обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на трудовата злополука - 20.02.2020г., както и разноските по делото.
В съдебно заседание ищците Д. С. М. и Д. С. М. поддържат исковете си чрез
упълномощен адвокат.
В съдебно заседание ищецът С. А. А. лично и с адвокат пълномощник поддържа
иска си.
Ответникът „******, представляван от управителя Кадир Илияз Кадир, чрез
упълномощен адвокат, с отговор на исковата молба оспорва предявените искове, при
възражения, че липсва причинно-следствена връзка между смъртта на С.М.М. и
настъпилата на 20.02.2020г. трудова злополука, и причината за смъртта му не е ясна; че
третият ищец е извън кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.200
от КТ, каквито са само наследниците по закон, и исковете са завишени по размер, тъй
като починалият изпълнявал трудовите си задължения в противоречие с дадените му
от прекия ръководител наставления за работа.Конкретно във връзка с последното
възражение се твърди, че С.М.М. е следвало работи от кота -2.00 до кота 0.00, като е
бил без предпазна каска, с което е допуснал груба небрежност и неспазване на
правилата за безопасни условия на труд, тъй като е бил запознат с ПВТР и с правилата
по ЗБУТ, проведен му е начален и периодичен инструктаж, като не е работил на
посоченото ниво коти, а на различен етаж, с което е нарушил и задълженията си по
длъжностна характеристика/съответно е налице от негова страна съпричиняване на
трудовата злополука и основание за намаляване на отговорността на ответника като
работодател. Ответникът претендира за отхвърляне на исковете и за разноски по
делото.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа
възраженията срещу иска и релевира прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение.
Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема следното:
Предявен е от всеки един от ищците иск за обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука, с настъпила смърт на техния близък, с правна
квалификация чл.200, ал.1 от КТ, с цена на всеки един от субективно съединените
искове 100 000 лв., ведно със законна лихва от 20.02.2020г., датата на трудовата
злополука, до окончателното изплащане на сумата, при възражение на ответника по
чл.201, ал.2 от КТ за съпричиняване на трудовата злополука от починалия близък на
ищците.
2
За безспорно е признато, че на 20.02.2020г. С.М.М. претърпява трудова
злополука, т.к. събитието е признато за такова с разпореждане от 30.03.2020г. на НОИ
ТП-****, като при трудовата злополука С.М.М. получава травма на главата, приет е за
лечение и смъртта му настъпва на *****г..За безспорно е признато, че ищците Д. С. М.
и Д. са наследници на починалия при трудовата злополука като негови деца, а ищецът
С. А. А. е майка на първите ищци, с указания да се установи съжителството на семейни
начала на последния ищец и починалия.В доказателствена тежест на ответника е
възложено да установи, че настъпването на трудовата злополука се намира в причинна
връзка с поведението на починалия, изпълнявал трудовите си задължения в отклонение
на дадените му от прекия ръководител наставления за работа, на място, различно от
посоченото му за изпълнение на възложената работа и без предпазна каска, в
противоречие с правилата за безопасни условия на труд съгласно ПВТР и с правилата
по ЗБУТ, проведеният му начален и периодичен инструктаж, и задълженията му по
длъжностна характеристика, с което е допринесъл за злополуката като е допуснал
груба небрежност.
От представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че
на 20.02.2020г. С.М.М. с ЕГН *****, който работи при ответника по безсрочен трудов
договор N 08/13.04.2019г. като общ работник, на пълно работно време 8 часа, по време
на изпълнение на трудовите си задължения при ответника на строителен обект,
находящ се в гр.****, УПИ – IV, кв.143, около 09.30 ч., при почистване на строителни
отпадъци, пада от височина върху твърда повърхност, като са последвали травми на
черепа и ребрата, след което на *****г. е настъпила смъртта му в гр.Пловдив. За
събитието, настъпило по време на изпълнение на трудовите задължения на починалия,
управителят на ответника е подал на 25.02.2020г. декларация за трудова злополука, в
която освен лицето, мястото и времето на настъпване на злополуката, осъществяваната
трудова дейност и резултата от злополуката, посочени по-горе, е декларирал пред ТП
на НОИ, че злополуката е станала на обичайното стационарно работно място, при
почистване на строителни отпадъци на кота +/- 0, като не е известно специфично
действие, извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор
непосредствено преди злополуката, както и не е известно отклонение от нормалните
действия и материален фактор, свързан с това отклонение, довело до злополуката, при
която уврежданията са на глава, ребра и др., представляващи счупвания, мозъчни
травми, вътрешни травми, и злополуката е по чл.55, ал.1 от КСО.
Въз основа на тази декларация е проведено от ТП-**** на НОИ разследване на
злополуката, за резултатите от което е съставен протокол N 5103-08-2/27.03.2020г.,
след което с Разпореждане N 5104-08-7 от 30.03.2020г. на длъжностно лице при ТП-
**** на НОИ, на основание чл.60, ал.1 от КСО е прието, че е настъпила трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО.Изложените към акта мотиви са, че по време и по
3
повод на извършваната работа от С.М.М., възложена от работодателя, първият на
20.02.2020г., около 09.30 ч., пада от височина в необезопасена стълбищна клетка на
терен - 2 метра, в строяща се жилищна сграда в ж.к.*****, УПИ-IV, кв.143, вследствие
на което получава травма на главата/травматичен шок/ и след лечение умира на
*****г..Разпореждането е влязло в сила на 28.05.2020г.
От Протокол N 5103-08-2/27.03.2020г на НОИ-ТП-**** за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 20.02.2020г., се установява, че
починалият С.М.М., на 50 г., работи при ответника като „общ работник“ от
19.04.2019г. по трудов договор, на пълно работно време 8 часа, като професионалните
му задължения съгласно производствена характеристика на длъжността „общ
работник, строителство сгради“ са „Подготвителни и спомагателни работи при
монтажа на металните конструкции, сортиране и почистване на елементите, планките
и детайлите, монтиране на метални конструкции със средна сложност, уедрено
сглобяване на метални конструкции, грижи се за реда на работната площадка и за
ежедневното й почистване, спазва изискванията за безопасна работа и пожарна работа
и пожарна безопасност“.Посочено е, че в деня на злополуката, на С.М. и на ел.техник
Р.А. е възложена задача да правят ел. връзки от ниво мазе до 1-ви етаж, ел.техникът да
прави връзки на кабели, а общият работник да почиства и запълва отвори след него,
според обяснения на А.М.-технически ръководител при ответника, като за целта
работниците се придвижват на обекта по вътрешно стълбище, изградено в стълбищна
клетка на сградата от кота -2 м, до кота +8 м., което не е обезопасено с парапети,
заграждения или здраво покритие, като в деня злополуката пострадалият почиства
строителни отпадъци, по което време към 9.30 ч. ел. техникът работи на третия етаж,
когато чува шум и тръгва, за да види какво става, намира пострадалия паднал в мазето,
като на самото падане няма очевидци и точно посочване на материалния фактор не е
възможно. Предполага, че е паднал от височина в необезопасена стълбищна клетка на
терен кота -2 м., при липса на данни точно на коя част от сградата над нивото на
сградата се е намирал.Начинът на увреждане на пострадалия е сблъсък при вертикално
движение, произтичащо от падане, при което получава травма на главата - счупване на
черепа и на *****г. след лечение умира, като издаденият болничен лист е по причина
травматичен шок. Разследването установява, че на обекта, на който настъпва
злополуката, ответникът като строител не е поставил на достъпни и видни места в
работната зона утвърдените от него инструкции по безопасност и здраве при
извършване на СМР в обекта, в нарушение на чл.19, ал.2, т.1 от Наредба N 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи; не е предоставил на работещите в контролирания
обект необходимата информация за здравето и безопасността им, както и за мерките,
които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези
рискове при извършваните от лицата на СМР в обекта, в нарушение на чл.19, ал.1 от
4
ЗЗБУТ; в контролирания обект, за придвижване на работниците на височина се
използва вътрешно стълбище, изградено в стълбищна клетка на сградата от кота - 2 , от
терен мазе, до кота + 8 м., което не е обезопасено чрез парапети, ограждения или
здраво покритие, с което се създава риск за падане от височина и непосредствена
опасност за живота и здравето на работещите на обекта, при извършване на работата, в
нарушение на чл.40 т.1, вр. чл.61 от Наредба N 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи; не е осигурил в контролирания обект комплексни и безопасни условия на труд
на С.М.М., нает по трудов договор на длъжност „общ работник“, при извършваната
работа - изпълнение на строително-монтажни дейности, не е обезопасил срещу падане
от височина чрез парапети, ограждения или здраво покритие, което да понесе
съответното натоварване, отворите в стълбищната клетка на сградата на височина от
ниво терен/земя/ до кота -2 м./мазе/ до кота +8 м., като вътрешното стълбище е
единствено в сградата и се използва от работещите за изкачване и слизане при работа, с
което се създава опасност за падане от височина и вследствие на което работещият
С.М., при извършване на възложената му обща строителна работа, на 20.02.2020г.,
около 09.30 ч. паднал от височина в необезопасената стълбищна клетка на терен на
кота -2 м./мазе/ и е получил травма на главата-счупване на черепа на и *****г. е
починал, като са нарушени чл.16 т.1 б „б“, вр. чл.40 т.1 от Наредба N 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи; при постъпване на работа на С.М.М. на 19.04.2019г. и
до настъпване на злополуката на 20.02.2020г. работодателят му не го е застраховал за
своя сметка за риска „трудова злополука“, в нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, вр.
чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“. В хода на разследването работодателят представил карта за
идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността на работещите в
дружеството, съгласно която за длъжността „общ работник“, факторът „падане от
височина“ е оценен от втора степен, като в степен на ефективност на приложените
мерки за защита, като достатъчно ефективни са посочени ограждения и парапети,
каквито при проверката е установено, че не са поставени.Представени са при
разследването и електронно здравно досие от службата по трудова медицина и
първоначален медицински преглед, заключенията на които са, че С.М. е без
отклонения, здрав и към 18.04.2019г. може да изпълнява заеманата длъжност-общ
работник, строителство на сгради.За нарушения, допуснати от управителя на
работодателя, комисията по разследването е приела тези на посочените по-горе
разпоредби на нормативни актове, с извод, че злополуката е настъпила вследствие на
това, че работодателят не е обезопасил срещу падане от височина чрез парапети,
ограждения или здраво покритие, което да понесе съответното натоварване, отворите в
стълбищната клетка на сградата, на височина от ниво терен/земя/ до кота -2 м./мазе/ до
5
кота +8 м.; изграденото стълбище в стълбищната клетка е единствено в сградата за
изкачване и слизане при работа, с което се създава опасност за падане от височина и
работещият в обекта С.М., при извършване на възложената му обща строителна
работа, на 20.02.2020г. около 09.30 ч., по време на работа, пада от височина в
необезопасената стълбищна клетка на терен на кота -2 м./мазе/ и получава травма на
главата-счупване на черепа и след лечение умира.
Като свидетели по делото, ангажирани от ответника, са разпитани А. М. М. -
строителен техник при ответника, и Р. А. М.- ел. техник при ответника.От показанията
на св.М. се установява, че работи от 2008г. при ответника на длъжност строителен
техник, и заедно с колегата Б.М.И., също строителен техник, провежда инструктажа, за
конкретния обект, и ако дейността е нова, хората се разпределят в база на изхода на
****, до Устра бетон, като знае злополуката със С., който е видял долу на земята, на
кота -2 и за което е подал сигнал на тел.112. Не разбрал откъде е паднал и не знае дали
е бил с каска. Обектът, на който се случило това, се намира в ****, кв.143-*****, на
който обект дейността била спряна и колегата му Б.М.И. пренасочил от базата на
обекта С. да почисти от отпадъци от мазетата и гаражите, а електричарят Р. да връзва
гаражите, който именно му се обадил, че има злополука. Обектът бил приключен, с
премахнати временни парапети, и се очаквало да се монтират последните завършващи
парапети и настилката на стълбите, поради което това била причината в този ден там
да има само двама работника. Мазетата в обекта са на ниво кота -2, имат подход от
рампа и оттам е трябвало работниците да влизат и излизат.След сигнала на тел.112,
линейката закъсняла и той звъннал още 1-2 пъти, а след като откарали С., дошли и
полицаи. Ежедневният инструктаж се правил всеки ден, като имало и периодични
инструктажи, които се правели на 3-4 месеца, в случая инструктажът на работниците
бил направен от И.. Свидетелят установява и, че на всички служители се разпределят
предпазни средства - обувки, панталони –летни и зимни, каски, очила, ръкавици, и
конкретно на С. било дадено предпазно облекло и на всяко ходене в обект, на всеки
служител се дава каска, а когато са там/като ръководители/, ги карат да ги носят, но
когато ги няма, работниците си намирали причина да ги махат, като бил установявал и
преди С. да е без каска, както и всички други работници, за което ги предупреждавали
да носят каска.
От показанията на св. Мехмед се установява, че в деня на злополуката, първо бил
в базата, където техникът му казал, както и на С., да отиде на обекта, получили
инструктаж къде и какво да работят, но не помни дали със С. са били в базата по едно и
също време.Помни, че им казали да работят на първия етаж в обекта - връзки след
замазка, но сочи и, че С. трябвало да гипсира в мазетата и на партера, и на 2-ия етаж да
замаже с турски гипс. След базата, свидетелят отишъл на обекта, бил на първия етаж,
и след 10-15 минути пристигнал С., за което му свирнал, че е там.След това свидетелят
6
се качил на втория етаж, а С. останал на 1-ия етаж, той трябвало да гипсира в мазетата
и на партера. Свидетелят бил с каска на главата и С. бил с каска в ръката.Бил в
апартамент на 3-ия етаж, който е втори надземен етаж, когато чул шум и вик, излезнал
и като слизал надолу, видял С. паднал по гръб, жив, но хъркащ, обадил се на А. и той
се обадил на Бърза помощ, а линейката дошла по-късно, след около половин час от
обаждането.
По делото ответникът представя Служебна бележка N 8/19.04.2019г. за
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, листове за проведен начален и
периодичен инструктаж, личен картон за отчитане на специално облекло, работно
облекло и инструменти, длъжностна характеристика, Правилник за вътрешния трудов
ред, от които ищците оспорват истинността на Личен картон от 19.04.2019г. за
получени каска, очила, ръкавици и маска - стр.31-32 от делото, Служебна бележка N
8/19.04.2019г., подписана от посоченото лице като инструктирано лице - стр.34 от
делото и Начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана на „***** гр.****, подписана от посоченото лице под N 8 на дата 19.04.2019г. -
стр.48 от делото, с възражение, че не са подписани от техния починал близък С.М.М..
След заявеното от ответника, че ще се ползва от тези документи, е открито на
основание чл.193, вр чл.194 от ГПК производство по оспорване на истинността на
посочените документи в частта им относно положения от С.М.М. подпис, с възложена
на ищците доказателствената тежест, по искане на които е назначена експертиза на
почерк и подпис, заключението по която не е оспорено от страните при изслушването
на в.л.Яръмбойков в съдебно заседание.Заключението, дадено въз основа на
изследване на оригиналите на оспорените документи, представени по делото от
ответника, и изследване на сравнителни образци от почерка и подписа на С.М.М.,
находящи се в База данни „Документи за самоличност“ при ОД на МВР-****,
установява, че подписът за получател в личния картон не е положен от С.М.М., а в
останалите два документа –служебна бележка и в книгата за начален инструктаж са
положени от него, което задължава съдът да приеме следните обстоятелства:
1.С.М.М. не се е подписал за получени от ответника на 19.04.2019г. каска, очила,
ръкавици и маска, по разписания за това личен картон за отчитане на специално
работно облекло, работно облекло и инструменти, в която част се признае, че
документът не е подписан от посочения получател и е неистински,
2.На 19.04.2019г. на С.М.М. е проведен от „***** чрез технически ръководител А. М.
М. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което първият се е
подписал, в която част се признае, че документът е подписан от посоченото
инструктирано лице С.М.М. и документът в тази му част е истински, и
3.На 19.04.2019г. на С.М.М. е проведен от „***** чрез негов представител начален
7
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, за което той се
е подписал под книгата за това под N 8 на 19.04.2019г., в която част се признае, че
документът е подписан от посоченото инструктирано лице и документът в тази му част
е истински.
С оглед твърденията, че пострадалият не е спазвал основни задължения, каквито
е имал, ответникът представя Правилник за вътрешния трудов ред, ведно инструкции,
които сочи, че са част от него, като се позовава на Инструкция за общи задължения и
права на работниците и служителите за изискванията по осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд и конкретно на т.2, 3 и 7, в които са посочени основни
задължения, които твърди, че пострадалият не е спазил.В посочените точки от
инструкцията е разписано, че работниците и служителите имат задължения да спазват
трудовата дисциплина, установения ред и изискванията на нормативните актове по
безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана/т.2/, да се грижат за
собствената си безопасност и за безопасността на лицата, които могат да пострадат от
техните действия и бездействие /т.3/ и да използват по предназначение определените
им специални работни облекла и лични предпазни средства.Тези задължения,
формулирани по идентичен или подобен начин, фигурират и в представената
длъжностна характеристика на длъжността „общ работник строителство на сгради“,
връчена на пострадалия срещу подпис, на дата 18.04.2019г.
От показанията на св.А.А. и св.С.М., ангажирани от ищците, се установява, че те
и починалият живеели заедно в гр.**** като едно много сплотено семейство, С. бил
много добър и трудолюбив човек, грижел за семейството и децата, винаги бил с децата,
подкрепял решенията им и мечтата му била да ги изучи.Всички много тежко
преживяват все още смъртта му, децата спрели да се смеят, особено малкия Д., който се
затворил в къщи, не излизал, не общувал с никой, плачел за баща си и все още бил в
депресия.Между С. и децата му или съпругата му С., с която нямали брак и живеели 28
години, нямало проблеми, живеели с любов, без кавга, хубаво, като брат и сестра.С. не
пиел, не играел комар, като вземел парите, ги носел на жена си до стотинка, бил много
възпитан, но отишъл на работа и паднал от 5-я етаж, след което от Бърза помощ в ****
го закарали в болницата на Пещерско шосе в Пловдив, където бил 13-14 дена и
починал. Братовчед на С. работел заедно с него, и той се обадил на майка си да каже
какво е станало със С., а тя се обадила на С..На С. не й било лесно сега с две деца,
имала и снаха и внуци, само тя работела и трябвало да плаща ток и вода.
От Амбулаторен лист N 126/09.06.2020г., издаден от д-р Н.А., прегледала С. А.
А., въз основа на анамнеза със следното съдържание: преди два месеца съпругът на
пациентката внезапно починал при трудова злополука, като първата е подтисната,
тревожна, не спи, безпокои се, че по тялото получава синини, и въз основа на
установеното обективно състояние: дистимно - тревожна, хипобулична.Реактивно
8
провокирана тревожна симптоматика, е поставена диагноза „Други депресивни
епизоди“, с предписана лекарствена терапия.
От медицинската документация по делото, свързана с лечението и смъртта на
С.М.М. с ЕГН *****, починал на *****г., изискана от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“
АД гр.**** и от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, се установява, че на
20.02.2020г. в 10.10 ч. С.М.М. е постъпил в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД гр.****, докаран от екип на ЦСМП по подаден сигнал за паднал от
строеж, от непосочена височина, в крайно тежко състояние, неконтактен, неадекватен
за време, място и собствена личност, с повърхностно шумно дишане/отслабено
везикуларно дишане/, видимо разкъсно-контузна рана в дясна челна област около 5-6
см, като е бил интубиран-аспирация кислород, катеризиран, с поставена шийна яка, с
назначени рентгенографии на органи, кости на таз и прешлени, гръдни клетки,
компютърна томография на глава, и след поставена диагноза към 11.10 ч.
„Травматичен субарахнодиален кръвоизлив, без открита вътречерепна
травма/множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости/“ е насочен към
лечение в друго лечебно заведение.Така пострадалият е приведен в Клиника по
анестезиология и интензивно лечение/КАИЛ/ на УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД
гр.Пловдив, в периода от 20.02.2020г. до *****г., на която дата умира в болничното
заведение.Документацията сочи поставена окончателна диагноза : Т79.4 Травматичен
шок.Политравма.Контузио капитис.Субарахноидна хеморагия.Мозъчен
отток.Фрактура на базата.Фрактура ос сфеноидале. Фрактура ос оксипитале.Хемосинус
етмоидалис ет фронаталис.Фрактура ос зигоматикус синистра.Фрактура ос орбиталис
синистра.Контузио пулмонис.Фрактура костае 2,3,4,6,8,9
декстра.Пнеумоторакс.Хемоторакс.Фрактура Л1, Фрактура процеси трансверси Л2 ет
Л3.Фрактура скапуле декстра. Вклиняване на мозъчни структури. Изходът от
заболяването е летален, а предхождащото го лечение със затегнато протичане,
наложило продължително интензивно лечение в КАИЛ.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, оспорено от ответника
при изслушването на в.л.д-р н. м. - съдебен лекар, в частта относно изводите, свързани
с поставената задача за увреждания при поставена предпазна каска, дава изводи, че
причината за смъртта на С.М., настъпила на *****г., е тежка черепно-мозъчна травма
със счупване на лицевия и мозъковия череп и тотален кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, довели до развитието на мозъчен оток и потискане на жизнено важни
мозъчни центрове, като в материалите по делото не са налични данни за наличието на
придружаващи заболявания на починалия.Травматичните увреждания на С.М.М. се
изразяват в множество счупвания на лицевите кости, костите на покрива и основата на
черепа, разкъсно-контузна рана в дясната половина на челото; кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки и контузии на мозъка, довели до изпадане на пострадалия в
9
състояние на травматичен шок.Травматичният шок е състояние, при което
възможността за преживяване или настъпване на смъртен изход е еднаква.В
зависимост от причината за травматичния шок и тежестта на уврежданията настъпва
смърт, въпреки оказаната медицинска помощ, или пострадалият преживява
травмите.Предвид на факта, че при падането контактът на пострадалия с плоскостта на
терена е в областта на лицето, поставената предпазна каска не би могла да предотврати
настъпването на уврежданията, като не е възможно да се даде отговор на въпроса за
височината, от която е паднал С.М., която вероятно е в порядъка на няколко метра, при
изключване на вероятността за падане от собствен ръст.Съгласно медицинската
документация по делото, не е имало забавяне на лечението на С.М., същият е приет за
лечение в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.****, СПО, в 10.10 ч., прегледан,
изследван, обработен и транспортиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив,
където е постъпил в КАИЛ в 15.19 ч. на 20.02.2020г. и лечението му е протекло по
правилата на добрата медицинска практика.В съдебно заседание в.л. д-р М. сочи, че
предпазната каска няма отношение към механизма на падане, като каската, дори и
правилно поставена, дори и с козирка, не е неподвижно закрепена за главата, и в
конкретния случай падането категорично е по лице, при което и наличието на козирка
не би предотвратила травмите, които възникват - лицето е на 3-4 см зад вертикалната
линия на козирката на каската, което разстояние при удар със значителна сила при
падане по лице, се преодолява от подвижността на вътрешността на каската, която е
закрепена към главата, като с оглед материала, от който е изработена каската/от
пластмаса/, то при удара е вероятно козирката да бъде счупена, отколкото да предпази
лицето. Не на последно място, вещото лице сочи, че поради подвижността на главата
спрямо шията, падането по лице може да е в такъв вид, че козирката да не бъде като
част от предпазното средство и да предпази лицето. Няма строителна каска, нито
военна, която да бъде неподвижно закрепена към главата, при което и пластините й,
дори и метални, които да омекотяват удара върху каската, не са неподвижно закрепени
към главата, респ. към каската.Травмата е на главата, над окото, в челото дясно, и
ударът не е само в областта на челото, а в областта на лицето като цяло. Раната на
челото е около 5 -6 см в дясната половина на челото, с наранявания в областта на
лицевите кости, които са счупени в областта на горно-челюстните синуси.
Съдът възприема заключението на вещото лице по СМЕ като компетентно и
обосновано: компетентно, защото вещото лице е лекар специалист по съдебна
медицина, в която сфера на експертни познания е предметът на изследването по
поставените задачи на СМЕ, и обосновано с оглед изисканата от горепосочените
лечебни заведения медицинска документация, видно от която непосредствено след
падането и приемането в спешно отделение, на пострадалия е поставена диагноза
„Множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости“, с описана контузна
рана в дясна челна област около 5-6 см., като пострадалият е бил в крайно тежко
10
състояние, наложило транспортирането му в университетска болница в гр.Пловдив,
където до смъртта си, с поставена диагноза „Травматичен шок“, е бил на интензивно,
но със затегнат ход, лечение.При това и с оглед на установените увреждания, в лицево-
челюстната област и неоспореното падане от неустановена конкретно височина на
обекта, на който пострадалият е изпълнявал възложената му работа, то и поставена
предпазна каска не би предотвратила травматичните увреждания, предвид, че
предпазната каска по принцип предпазва работника от падащи върху каската предмети,
а не при падане от височина, надвишаваща собствения ръст на пострадалия.Наред с
това, непосредствено след падането пострадалият е бил в тежко състояние според
показанията на колегата му - св.Р. Мехмед /„беше жив, но хъркаше“/, от чиито
показания със сигурност не може да се установи подържаното в отговора на исковата
молба, че на него и/или на пострадалия е възложено да работят от кота -2 . до 0.00 м.
/“Той трябваше да гипсира в мазетата и на партера и на 2-ия етаж да замаже с турски
гипс“/, при което с оглед възложената работа на обект, който не е бил обезопасен
срещу падане от височина чрез парапети, ограждения или здраво покритие, което да
понесе съответното натоварване, и конкретно отворите в стълбищната клетка на
сградата, на височина от ниво терен/земя/ от кота -2 м./мазе/ до кота +8 м., на
изграденото единствено стълбище в стълбищната клетка, в която пострадалият е
паднал на кота -2 м., причината за настъпване на трудовата злополука лежи в
неизпълнение на задълженията на ответника като работодател да осигури безопасни
условия на труд на обекта, на който е допуснал двамата работници, без спрямо тях да
има лице, което да осъществява надзор върху дейността им, или както съобщава
св.А.М., технически ръководител при ответника, на обект, на който дейността е
спряна, не се работи и временните парапети са премахнати. Не е установено и
конкретно, при условията на пълно доказване, възражението на ответника, че
пострадалият се е отклонил от дадените му от прекия ръководител наставления на
работа и преди злополуката се е намирал на място на работа, различно от посоченото
му за изпълнение на възложената работа без предпазна каска, като не се установява
какво е съдържанието на дадените наставления, за каква конкретна работа на кое точно
място на обекта са дадени, както и не се установява, че предпазна каска е предадена за
ползване от ответника на пострадалия и дали същият към злополуката не е бил с
предпазна каска.Или от анализа на събраните доказателства, не може да направи извод
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ на злополуката от
пострадалия, но доказателствата са категорични, че смъртта му е настъпила в резултат
на злополуката и няма забавяне на лечението му, тъй като веднага след злополуката му
е оказана необходимата спешна медицинска помощ, след което е проведено
интензивно лечение в университетско лечебно заведение, завършило с летален изход
на *****г. поради множеството травматични увреждания на пострадалия, в резултат
на което той не е преживял състоянието на травматичен шок.С оглед на това, съдът
11
приема, че е налице причинна връзка между липсата на обезопасяване на работното
място, което е задължение на работодателя, падането от неустановена височина на
работното място и настъпилата трудова злополука, в резултат на която е настъпила
смъртта на работника.
Или смъртта на близкия на ищците настъпва в резултат на трудова злополука, по
време на изпълнение на трудовите му задължения по трудов договор, сключен с
ответника, което събитие е деклариране от ответника като работодател пред ТП-НОИ-
гр.****, извършено е разследване на събитието, за което е съставен протокол, и
събитието е признато за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане на
компетентния орган, при което са налице предпоставките за ангажиране на
обезпечителната отговорност по чл.200, ал.1 от КТ на ответника като работодател на
починалия, поради признаване по предвидения в закона ред, че смъртта на С.М. е в
резултат на трудова злополука.
Ищците претендират обезщетение от загубата на техния близък, настъпила в
резултат на трудовата злополука.
Неимуществените вреди се изразяват в психични преживявания на увреденото
лице и същите представляват неблагоприятни емоционални, психически и
психологически преживявания на личността, като целта на обезщетението е да
компенсира лицето за тях, като размерът на същото се определя от съда по реда на чл.
52 от ЗЗД, като се вземат предвид указанията в ППВС N 4/23.12.1968 г. Обезщетението
за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия.Претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права,
съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени
неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука.В т. 2 от
Постановление N 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република
България е прието, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, кръгът на
лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда
по справедливост, без оглед наследствените им права.Лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак, от което съжителство е
родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за
преживените морални страдания от смъртта му. С Постановление N 5 от 24.11.1969 г.
на Пленум на Върховния съд на Република България, т. 2 от Постановление N 4 от
25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият
го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане,
без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение N 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
12
ОСНГТК на ВКС по тълк.д. N 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление N 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по
чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за
наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди
от смъртта на пострадал при трудова злополука, и кръгът на лицата, които имат право
на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без
оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески начала
с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което
съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик, има право на
обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му. /Решение N 115 от
15.11.2018 г. по гр. д. N 4455/2017 г. на ВКС, III г.о., в което е изложено и особено
мнение на член на състава за противното/.
Близката връзка на ищците с починалия, първите двама ищци като неговия деца,
третият като негова преживяла го съжителка и майка на децата на починалия, е
доказана от гласните доказателства по делото - те са загубили своят най-обичан баща и
другар в живота, който полагал активни и пълноценни грижи за тях, с утвърдена
емоционално-доверителна връзка, и злополуката, и последвалата смърт, са им
причинили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата му,
които вреди те продължават да търпят. Смъртта на съжител и баща неминуемо води до
тежки душевни изживявания, и житейски представлява най –тежка загуба, при което
съгласно чл.200 от КТ следва да бъде обезщетена от работодателя, в полза на който е
полагал труд починалият, като не са налице предпоставки за намаляване на дължимото
обезщетение при условията на чл.200, ал.4 от КТ със застрахователно обезщетение, тъй
като работодателят към датата на трудовата злополука не разполага със застраховка за
реализиран риск смърт от трудова злополука, както и не са налице предпоставки за
намаляване на дължимото обезщетение при условията на чл.201, ал.2 от КТ, защото
пострадалият не е допуснал груба небрежност при изпълнение на възложената му
работа.
Съобразно трайно установената практика на съдилищата, справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква определяне на паричния еквивалент
на претърпените болки, страдания и морални вреди, които се преценяват с оглед
конкретните обстоятелства.При определяне размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди - както
13
характерът на увреждането-смърт на наследодателя и близък на ищците, така и
причинените морални страдания на пострадалите от тази смърт с оглед степента и
интензивността им, при отчитане на връзката им/родствена и емоционална/ с
починалия - най-близка такава, трайна и дълбока, от загубата на която те страдат
продължително; неговата възраст и здравословно състояние - на 50 г., в трудоспособна
възраст, здрав, без данни за оплаквания, свързани със здравето; полаганата от
починалия грижа приживе за ищците - активна и ежедневна; неочакваната смърт на
пострадалия- настъпва във време, когато очакванията към него житейски все още са
големи, при което преценявайки тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД и
ППВС N 4/61, N 4/68 и N 2/84, съдът приема, че за справедливо обезщетяване на
причинените на всеки един от ищците болки и страдания е достатъчно обезщетение от
100 000 лв..
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова
злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично
увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на
труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 от КТ, работодателят отговаря
имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е
настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде
изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил
умишлено увреждането – чл. 201, ал.1 КТ. В случаите, когато пострадалият е
допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност /чл. 201, ал. 2 КТ/, размерът
на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя
дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, когато работникът с поведението си е
допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно
обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни в какво
се изразява проявената груба небрежност–кои действия са извършени при липса на
елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в
зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който
следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. Когато не е
установено поведение на работника, което пряко да допринася за увреждането,
съпричиняване няма, няма и основание за редуциране на размера на обезщетението.В
този смисъл, не са налице доказателства по делото, при липса и на очевидец на процеса
на настъпването на трудовата злополука, че починалият изпълнява трудовите си
задължения при допуснати нарушения на проведения му инструктаж, без предпазна
каска, при неспазване на правилата за безопасни условия на труд, и поведението му
допринася за настъпване на трудовата злополука.Конкретно, с оглед задължителната
14
съдебна практика, не се установява пострадалият да е изпълнявал дейността си при
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност, каквито и най-небрежният би положил.
С оглед на изложеното, предявените искове подлежат на уважаване в пълен
размер, при което ответникът се осъди да заплати на всеки един от ищците
обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от деня на трудовата
злополука на 20.02.2020г., защото от този ден на ищците са причинени неимуществени
вреди от трудова злополука.
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса по делото на основание
чл.83, ал.1 т.1 от ГПК, при което на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК
в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса по делото съобразно
размера на уважените искове, възлизаща на 4 000 лв. по всеки иск, или общо 12 000
лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право на разноски в пълен размер,
възлизащи на по 3 530 лв. за адвокатско възнаграждение, което не следва да се
намалява по възражението за прекомерност на ответника, тъй като е съответно
уговорено на предвидения размер в чл.7, ал.5 от Наредба N 1/09.07.2004г. за
минималните размери за адвокатските възнаграждения.На основание чл.78, ал.1 от
ГПК ищците имат право на разноски от 5 лв. за държавна такса за съдебно
удостоверение, както на разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице по
почерковата експертиза, съразмерно на уважената част на искането им за оспорване на
истинността на документи, представени от ответника, възлизащи на 83.33 лв. Тези
разноски са в тежест на ответника и същият по арг. от чл.78, ал.3 от ГПК няма право на
разноски по делото.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за доказано оспорване истинността на личен картон за отчитане на
специално облекло, работно облекло и инструменти, с дата 19.04.2019г., в частта му
относно авторството на „подпис на получател“ за предадени каска, очила, ръкавици и
маска, и Изключва в тази му част документа от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА за недоказано оспорване истинността на Служебна бележка N
8/19.04.2019г., изд. от „******, в частта относно авторството на подписа, положен за
инструктирано лице С.М.М..
15
ПРИЗНАВА за недоказано оспорване истинността на Начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на „***** гр.****, в частта
относно авторството на подписа, положен за инструктиран С.М.М., под N 8 на дата
19.04.2019г.
ОСЪЖДА „К-Кърджъ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.****, бул.****** N 46, ет.1, представлявано от управителя К.И.К., да
заплати на Д. С. М. с ЕГН **********, гр.****, ул.И. N 13, общ.****, обл.****,
сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на трудова
злополука от 20.02.2020г. неимуществени вреди, с настъпила на *****г. смърт на
С.М.М. с ЕГН *****, ведно със законната лихва от 20.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, по сметка с IBAN: ******, Райфайзен банк, титуляр адв.П.Д.Д..
ОСЪЖДА „***** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****,
бул.****** N 46, ет.1, представлявано от управителя К.И.К., да заплати на Д. С. М. с
ЕГН **********, гр.****, ул.И. N 13, общ.****, обл.****, сумата 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука от
20.02.2020г. неимуществени вреди, с настъпила на *****г. смърт на С.М.М. с ЕГН
*****, ведно със законната лихва от 20.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, по сметка с IBAN: ******, Райфайзен банк, титуляр адв.П.Д.Д..
ОСЪЖДА „***** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****,
бул.****** N 46, ет.1, представлявано от управителя К.И.К., да заплати на С. А. А. с
ЕГН **********, гр.****, ул.И. N 13, общ.****, обл.****, сумата 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука от
20.02.2020г. неимуществени вреди, с настъпила на *****г. смърт на С.М.М. с ЕГН
*****, ведно със законната лихва от 20.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, по сметка с IBAN: ******, Райфайзен банк, титуляр адв.П.Д.Д..
ОСЪЖДА „***** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****,
бул.****** N 46, ет.1, представлявано от управителя К.И.К., да заплати на всеки от
ищците Д. С. М. с ЕГН **********, Д. С. М. с ЕГН ********** и С. А. А. с ЕГН
**********, всички от гр.****, ул.И. N 13, общ.****, обл.****, сумата 3 530 лв.,
представляваща разноски по делото, както и да заплати общо на ищците сумата 5 лв.
разноски за държавна такса за съдебно удостоверение и сумата 83.33 лв. разноски за
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „***** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****,
бул.****** N 46, ет.1, представлявано от управителя К.И.К., да заплати по сметка на
****йския районен съд сумата 12 000 лв., представляваща държавни такси по делото,
от която по 4 000 лв. държавна такса по всеки един от трите субективно съединени
иска.
16
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ****йския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
17