Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 03.11.2020г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Юлия Асенова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2607 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 150379 от 04.12.2019г. на „О.ф.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Б.Р.К.“ ЕООД.

В молбата на молителя е изложено, че с ответника – длъжник са сключили Договор за факторинг № А 00239 от 26.04.2018г., съгласно който ответникът е прехвърлил възмездно на молителя, по реда на чл. 99 и сл. от ЗЗД, всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платци, изрично посочени в приложения към договора. Съгласно уговореното по договора, за да възникне прехвърляне на вземанията, е било необходимо ответникът, доставчик, да предостави копие от фактурата и вторичен документ, установяващ обстоятелството, въз основа на което е било дължимо фактурираното плащане. С извършване на авансовото плащане от страна на молителя – фактор по предоставените фактури е било налице настъпило прехвърляне на вземането, съгласно разпоредбите на ЗЗД. За ползваните авансови плащания доставчикът е заплащал годишна лихва в размер на едномесечния SOFIBOR, увеличен с 3.5% на годишна база, но не по-малко от 3.5 на сто, до 3-то число на месеца, за който се отнася. Доставчикът е дължал на фактора комисионна в размер на 0.20% от стойността на всяка фактура. Страните са подписали приложения, с които са посочили изрично платците, по отношение на които ще бъдат прехвърляни бъдещите вземания по договора за факторинг, срока на отложено плащане, гратисен период и процент на авансовото плащане – „Б.Б.-Р.“ ООД, с ЕИК ******, „АС-С.“ ЕООД, с ЕИК ******, „А.“ ЕООД, с ЕИК ******, „С.****“ ЕООД, с ЕИК ******, и „П. М“ ЕООД, с ЕИК ******, съответно Приложение № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5. С подписано Допълнително споразумение № 1 от 03.08.2018г. страните са договорили, че като платец ще бъде конституирано чрез приложение № 6 търговското дружество „Е.С.“ АД, с ЕИК ******. С допълнително споразумение № 2 от 18.12.2018г. е бил определен лимит на финансиране от 400 000 лева, както и максимален процент на авансово плащане от 85% от стойността на фактурата с ДДС. Като краен срок за извършване на авансови плащания е била определена датата 26.04.2019г.

От страна на ответника са били предоставени фактури и по същите са били извършени плащания от страна на молителя, съответно индивидуализирани в молбата по чл. 625 от ТЗ по търговски дружества, фактури и стойност.

   След като от молителя са били извършени авансови плащания по представените фактури, от платците не са постъпили средства за погасяване на задълженията. Отговорност за неизплатените суми носи включително ответникът.  Въпреки изрично изпратените покани  до него, плащания за погасяване на дълга му липсват.

„Б.Б.-Р.“ ООД, „АС-С.“ ЕООД, и „А.“ ЕООД са отговорили, че не дължат плащане по фактурите, а изпратената покана до „П. М“ ЕООД не е била получена.

Налице е неизплатено задължение по търговска сделка с настъпил падеж, поради което всички суми са изцяло изискуеми и молителят не дължи покана за изпълнение. Длъжникът е неплатежоспособен, като са изпълнени поне две от хипотезите на чл. 608 от ТЗ – длъжникът е спрял плащанията по сключената търговска сделка, считано от 08.05.2019г., и е налице презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, както и към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ по партидата на длъжника в търговския регистър не са били подадени ГФО от 2013г. насам (чл. 608, ал. 2 от ТЗ).

Молителят иска са бъде обявена неплатежоспособността на    „Б.Р.К.“ ЕООД, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, да се постанови обща възбрана и запор върху имуществото му, да се обяви дружеството в несъстоятелност и да се прекрати дейността му. Молителят се е позовал на обстоятелства по чл.  630, ал. 2 от ТЗ (молба от 02.01.2020г.).

Също с допълнителната молба от 02.01.2020г. молителят е уточнил, че  непогасената от длъжница  главница по договора за факторинг (аванси, такси и комисионни) е 379 450. 17 лева, съвпадаща с претендираните от дружеството суми по представени към молбата за откриване на производство по несъстоятелност писмо изх. № 0088 от 05.02.2019г. и  покана изх. № 0630 от 01.07.2019г.

При приключване на съдебното дирене, и с оглед на събраните доказателства за липса на средства за несъстоятелността и становището на останалите присъединени кредитори,  искането  по чл. 630, ал. 2 от ТЗ на  „О.ф.“ ЕООД не е било поддържано и не е възразено срещу   постановяването на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, при възприемане, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски в несъстоятелността. Началната дата на неплатежоспособността е била определена на 26.04.2019г.

 

Въз основа на молба вх. № 8159/22.01.2020г. като присъединен кредитор в производството е била конституирана „Банка ДСК“ АД.

От присъединения кредитор - банка е било изложено, че с длъжника е бил сключен Договор за стандартен инвестиционен кредит № 2445 от 15.02.2019г., по силата на който е бил отпуснат кредит за рефинансиране на задълженията в друга банка („У.Б.“ АД) в размер на 340 000 лева, която сума е била усвоена в пълен размер на 08.03.2019г. Кредитът е трябвало да бъде погасяван на вноски в срок до 15.02.2024г. Това не е било сторено и кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по чл. 7.4, б.“а“ от договора, съгласно изплатена нотариална покана. Плащане не е постъпило. Съгласно извлечение от счетоводни книги по сметка № 25913396 от 21.01.2020г., дължимите и неплатени суми по този договор са в размер на 341 886. 86 лева. Вземанията на банката са били обезпечени с договорна ипотека върху имот на длъжника в гр. Бяла, ул.“******, извършен с формата на нотариален акт и вписан в Службата по вписванията – гр. Бяла, на 26.02.2019г., както и с договор за особен залог върху движими вещи, находящи се в имота, първоначално вписан в ЦРОЗ с рег. № 2019022101250, както и особен залог върху вземания по банкови сметки, вписан в ЦРОЗ с рег. № 2019022101195, и договор за учредяване на особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ с рег. № 2019031903540.

С длъжника е бил сключен и Договор за овърдрафт № 2444 от 15.02.2019г., по силата на който банката е предоставила на длъжника кредит овърдрафт за рефинансиране на задължения в друга банка („У.Б.“ АД), при максимален договорен размер на кредита от 750 000 лева.  На 08.03.2019г. по кредита е била усвоена сума от 712 899. 75 лева. Крайният срок за погасяване на всички дължими суми е бил 15.02.2020г. И по този договор вземанията са били обявени за предсрочно изискуеми с нотариална покана.

И в предоставения с нотариална покана срок, а и към настоящия момент, плащане на дължимите суми не е последвало.    

Съгласно извлечение от счетоводни книги по сметка № 25913572 от 21.01.2020г., дължимите и неплатени суми по този договор са в размер на 687 882. 42 лева. Вземанията на банката са били обезпечени с договорна ипотека върху имот на длъжника в гр. Бяла, ул.“******, извършен с формата на нотариален акт и вписан в Службата по вписванията – гр. Бяла, на 26.02.2019г., както и с договор за особен залог върху движими вещи, находящи се в имота, първоначално вписан в ЦРОЗ с рег. № 2019022101149,  особен залог върху вземания по банкови сметки, вписан в ЦРОЗ с рег. № 2019022101117, и договор за учредяване на особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ с рег. № 2019031903493.

Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения, произтичащи от договорите за кредит. Считано от 10.05.2019г. длъжникът е спрял изцяло плащанията  към която дата е била налице неплатежоспособност на дружеството. Същият извод се подкрепя от факта, че дружеството има непогасени задължения и към други кредитори

От „Банка ДСК“ АД е поискано да бъде постановено решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на длъжника поради неплатежоспособност, както и съдът да се произнесе по всички останали обстоятелства, визирани в чл. 630, ал. 1 от ТЗ, а при приключване на съдебното дирене страната е поискала евентуално постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Като начална дата на неплатежоспособността е посочена датата 26.04.2019г.     

 

Въз основа на  молба вх. № 40785/14.05.2020г., изпратена по пощата на 13.05.2020г., като кредитор в производството е била присъединена и „У.Б.“ АД.

Тази банка  твърди, че има вземания към длъжника, произтичащи от Договор за банков револвиращ кредит № 0020/218/02102017 от 02.10.2017г. С договора е бил предоставен банков кредит от 300 000 лева, усвоен в пълен размер.  Вземането по договора е било обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 25.09.2019г., съгласно чл. 17.1 от договора, поради просрочия на съответните падежи на три броя дължими вноски от главницата и 5 броя дължими вноски по лихвата, считано от 25.06.2019г. Уведомлението за предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е било връчено чрез ЧСИ С.Я.. Банката е предприела действия по принудително събиране на дълга и въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК  се е снабдила със заповед и изпълнителен лист от 07.10.2019г. по ч.гр.д. № 55165/2019г. на Софийския районен съд, с общ размер на просрочените суми към 24.03.2020г. – 283 477. 89 лева.

С Договор за банков овърдрафт кредит № 0016/218/23062017 от 23.06.2017г., с Анекс № 1 от 21.06.2018г., Анекс № 2 от 18.07.2018г. и Анекс № 3 от 17.07.2019г., банката е предоставила кредит от 180 000 лева и допълнително 271 000 лева, общо 451 000 лева. Крайният срок за погасяване на кредитното задължение е бил 18.08.2019г. На този краен срок задължението не е било погасено. Банката е предприела действия по принудително събиране на дълга и въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.11.2019г. по ч.гр.д. № 55160 от 2016г. на Софийския районен съд. Дължимите вземания по договора към 24.03.2020г. са в общ размер от 519 459. 67 лева.

С Договор за банков инвестиционен кредит № 0015/218/23062017 от 23.06.2017г.  банката е представила на длъжника банков кредит в размер на 400 000 лева,  усвоен в пълен размер. Вземането по договора е било обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 25.09.2019г., съгласно чл. 17.1 от договора, поради просрочия на съответните падежи на три броя дължими вноски от главницата и 5 броя дължими вноски по лихвата, считано от 25.06.2019г. Уведомлението за предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е било връчено чрез ЧСИ С.Я.. Банката е предприела действия по принудително събиране на дълга и въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК  се е снабдила със заповед и изпълнителен лист от 28.11.2019г. по ч.гр.д. № 55163/2019г. на СРС, с общ размер на просрочените суми към 24.03.2020г. – 371 102. 45  лева.

Или този молител има непогасени вземания към длъжника от 1 174 040.01 лева.

Молителят е поискал откриване на производство по несъстоятелност на длъжника при неплатежоспособност, като съгласно уточнението при приключване на устните състезания по делото – с постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Според този кредитор началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена към 31.12.2018г. или най-късно през месец март 2019г.

 

По делото като кредитор е присъединен и Е.В.М. (молба вх. № 57093/22.06.2020г.).

Този кредитор се позовава на вземане по едностранна абстрактна сделка – запис на заповед, издаден от длъжника на 15.08.2019г., с падеж 16.12.2019г., за сума от 385 000 лева, платима при издателя „Б.Р.К.“ ЕООД на адрес гр. София, ул.“*******.  

 

 Молителите – юридически лица са поискали присъждане на направените по делото разноски.        

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза с допълнителните заключения,  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от фактическа страна следното:

 

 „Б.Р.К.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.  Дружеството е било регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2013г., с капитал от 100 лева, който е бил  внесен,  и с предмет на дейност  консултантски услуги в областта на финансите, създаване разработка и продажба на модели на управление на риска, създаване на анализи въз основа на статистически данни, управление на вземания, включително и чрез изкупуване, промотиране и маркетинг и  други.    

Към датата на приключване на устните състезания по делото  „Б.Р.К.“ ЕООД има изискуеми парични задължения по търговски сделки и непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя „О.ф.“ ЕООД по Договор за факторинг № А 00239 от 26.04.2018г.  при приложими общи условия. Съгласно договора е имало покрит от длъжника – доставчик  риск от неплащане от страна на платците на прехвърлени на молителя – фактор вземания, при условия на солидарност, съгласно клаузата на чл. 2, ал. 4 и чл. 8  от договора. Длъжникът се е съгласил в случай на неплащане от страна на платците в указан от фактора срок за погаси авансираната срещу прехвърлени вземания от съответните платци сума, ведно с начислени лихви, комисионни, такси и наказателни лихви (чл. 2, ал. 4 и чл.  9 от договора). Определеният  лимит на финансиране е бил 400 000 лева, а максималният процент на авансово плащане - 85% от стойността на съответната фактура с ДДС, при краен срок за извършване на авансови плащания - 26.04.2019г.

 Конкретно възникналата отговорност на длъжника е била във връзка с прехвърлени на молителя вземания към „Б.Б.-Р.“ ООД, с ЕИК ******, „АС-С.“ ЕООД, с ЕИК ******, „А.“ ЕООД, с ЕИК ******, „С.****“ ЕООД, с ЕИК ******, и „П. М“ ЕООД, с ЕИК ******, съответно Приложение № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 към договора, както и по  Допълнително споразумение № 1 от 03.08.2018г. – към търговското дружество „Е.С.“ АД, с ЕИК ******, за които не е имало плащания.

     С писмо изх. № 0088 от 05.02.2019г. молителят е поискал погасяване на оспорени от платеца  „Е.С.“ АД задължения по фактури, предмет на договор за факторинг – 47 245. 20 лева аванс, такса обработка и комисионна факторинг, като даденият срок за погашение е бил до 08.02.2019г. – три работни дни.

С допълнителна покана изх. № 0630 от 01.07.2019г. от длъжника е било поискано незабавно плащане на сума от 332 204. 97 лева непогасен дълг аванс, такса за обработка и комисионна факторинг за непогасени задължения от платците  „Б.Б.-Р.“ ООД,  „АС-С.“ ЕООД, „А.“ ЕООД, „С.****“ ЕООД и „П. М“ ЕООД.

Не се установява кога са били връчени поканите за плащане, но видно от представената електронна кореспонденция с предложен от длъжника план за погасяване на авансирани суми по договор за факторинг, той  бил уведомен за претенциите на молителя по първата от поканите поне на 14.03.2019г. (така електронните документи на стр. 126 и сл. по делото).

Не се установява по делото планът за плащане, предложен от длъжника, да е бил приет от молителя. Последното извършено плащане от длъжника към „О.ф.“ ЕООД е било на 08.05.2019г. – 1 070 лева. В този смисъл е заключението на  вещото лице по делото по първата изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза.

В същото заключение е била потвърдена и сумата от 379 450. 17 лева, неплатена главница по договора за факторинг.

 Длъжникът има задължения и към присъединения кредитор „Банка ДСК“ АД. 

По Договор за стандартен инвестиционен кредит № 2445 от 15.02.2019г., предоставен за рефинансиране на кредит, отпуснат от „У.Б.“ АД, съгласно договор от 23.06.2017г., на длъжника на 08.03.2019г. е била предоставена сума от 340 000 лева с краен срок за погасяване 15.02.2024г.  и първа дължима кредитна вноска от 10.04.2019г. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по реда на чл. 7.4 от договора,  съгласно нотариална покана от 08.10.2019г. (акт № 31, том VІІІ, рег. № 26719 от 2019г. на нотариус М.Г.), при дължими към тази дата по договора 29 450. 68 лева.

По Договор за овърдрафт № 2444 от 15.02.2019г. за кредити, отпуснати от „У.Б.“АД  от 02.10.2018г. и от 23.06.2017г., както и за покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с и/или съпътстващи обичайната търговска дейност на кредитополучателя, на 08.03.2019г. е била представена сума от 712 899. 75 лева за срок от 12 месеца, съответно краен срок за погасяване 15.02.2020г.   Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по реда на чл. 7.4 от договора,  също съгласно нотариалната покана от 08.10.2019г., при дължими към тази дата 675 293. 20 лева.

Нотариалната покана за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми е била връчена на 25.10.2019г.

 Към 20.01.2020г. задълженията на длъжника по първия от кредитите  са били 341 886. 86 лева, а по втория - 687 882. 42 лева. Сумите са били потвърдени и от първото допълнително заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза.

По делото се установяват задължения на длъжника и към молителя „У.Б.“ АД.

Те са  по Договор за банков револвиращ кредит № 0020/218/02102017 от 02.10.2017г., с изискуеми неплатени вноски към 25.06.2019г. и обявена предсрочна изискуемост към 25.09.2019г., Договор за банков овърдрафт кредит № 0016/218/23062017 от 23.06.2017г. с три анекса и изискуемост от 18.09.2019г. и по Договор за банков инвестиционен кредит № 0015/218/23062017 от 23.06.2017г. с изискуеми неплатени вноски към 25.06.2019г. и обявена предсрочна изискуемост към 25.09.2019г., като за всички вземания са били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителен лист по образувани пред Софийския районен съд частни граждански производства.  Задълженията на длъжника към този кредитор са поне 1 174 040.01 лева.

Съгласно второто допълнително заключение на вещото лице по съдебната финансово-икономическа експертиза, заемната сума по договорите с „Банка ДСК“ АД не е била отнесена за погасяване на банковите кредити към тази банка.   

Кредитор на длъжника, въз основа на представения запис на заповед от 15.08.2019г., като редовен от външна страна документ, следва да се приеме и Е.В.М. за сума от 385 000 лева, за която е била издадена ценната книга, при дата на изискуемост 16.12.2019г. – датата на падеж на записа на заповед. 

Съгласно представена по делото справка от НАП от декември 2019г., публичните  задължения на длъжника за данъци и осигурителни вноски (ДДС, данък върху доходите и други правоотношения, ДОО, здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд), включително лихви, са били определени в размер на 9 929 лева, от които 9813.36 лева главница и 115. 64 лева лихви, със срокове за плащане, считано от 25.06.2019г.      По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника.

За публични задължения върху имуществото на ответника са били наложени предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 121, ал. 1 от ДОПК за публично вземане в предполагаем размер от 462 525 лева, главница и лихва към 01.07.2019г., въз основа на започнала ревизия  през 2019г. по  заповед за възлагане на ревизия от 05.04.2019г., също конкретно посочено в изготвена от НАП справка, постъпила по делото. Предварителните обезпечителни мерки са били наложени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 04.07.2019г. и от  09.08.2019г., като не е имало  започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК.  Ревизията  е била съответно по ЗДДС за периода от 01.08.2017г. до 31.03.2019г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.

Съгласно третото допълнително заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза, на 20.01.2020г.  е бил издаден РА-22221319002206-091-001 от 20.01.2020г. на ТД на НАП, който като необжалван е влязъл в сила на 20.02.2020г. Образувано е било изпълнително дело № *********/2020г. Установените с акта задължения на длъжника са били 1 200 750. 87 лева, от които 1 007 174. 46 лева главница и 193 576. 41 лева лихви.

Няма данни за частни държавни вземания към дружеството. 

Съгласно основното задължение на съдебната експертиза, длъжникът има задължения и към персонала, но не се установява да се касае за неизпълнени задължения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, които да не са изплатени повече от 2 месеца. Няма  такива данни по делото.

От длъжника не са били заявявани за обявяване годишни финансови отчети за годините след 2014г.  Последният заявен за обявяване и обявен такъв отчет е бил за 2014г., но отчети е имало фактически изготвени към 31.12.2016г., 31.12.2017г. и 31.12.2018г. и представени на молителите – юридически лица във връзка със сключените с длъжника договори.  Въз основа на такива отчети (представени на „О.ф.“ ЕООД)  е работило вещото лице по съдебната финансово-икономическа експертиза.

 Съгласно първоначалното заключение на експертизата, към 31.12.2018г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил  1.7071. Коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са били съответно 1.3795, 0.1906 и 0.1906. Коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, като показатели за способността на дружеството да посреща дълготрайните си задължения, също са били в норма – 2.5911 и 0.3859.  Дружеството е имало положителен нетен (работен) капитал. Финансовият резултат от обичайната дейност  е бил печалба.

 Подобни са били показателите и за 2016г. и 2017г., когато коефициентите на обща ликвидност към 31.12.2016г. и 31.12.2017г. са били съответно 8.7419 и 2.3294.

Други документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество не са събрани, по-специално такива за 2019г.,  въпреки изричното  указание на съда от съдебно заседание на 14.07.2020г. към длъжника, както и дадените още с доклада по делото указания за съдействие на вещото лице при работата му. Съгласно писмо на НАП от 31.07.2020г. не е имало подавана годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2019г.

За длъжника не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с бързо ликвидно имущество.  

Липсват данни за недвижими имоти, притежавани от дружеството, освен в гр. Бяла, съгласно писмо изх. № 11-00-2634/16.12.2019г. на  Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието.

 Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 155996 от 17.12.2019г., освен един лек автомобил.

Данни за други активи като налични понастоящем не се съдържат и в заключенията на съдебната експертиза. Съгласно първоначалното заключение към 31.12.2018г. дружеството е отчело наличие на парични средства от 110 хил. лева, но няма данни за такава наличност понастоящем.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 20.08.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в едномесечен срок на сума от 3 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 21.08.2020г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителите, както  и публичноправни задължения към държавата.

Това са задължения към „О.ф.“ ЕООД по Договор за факторинг № А 00239 от 26.04.2018г. в размер на поне 379 450. 17 лева, по изявления на молителя по чл. 2, ал. 4 от договора, направени съгласно писмо изх. № 0088 от 05.02.2019г. за плащане до 08.02.2019г. (три работни дни) и  покана изх. № 0630 от 01.07.2019г. за незабавно плащане. Изявленията са били нуждаещи се от получаване и при възприетото, че писмо изх. № 0088 от 05.02.2019г.  е било известно на длъжника от 14.03.2019г., когато с електронни писма е поискал  отсрочване, но без такава уговорка между страните по договора за факторинг да е била постигната, поне от 20.03.2020г., при изтичане на три работни дни след 14.03.2020г., от длъжника е била изискуема сумата от 47 245. 20 лева, а в последствие и сумата по  покана изх. № 0630 от 01.07.2019г.  

Задължения по търговски сделки длъжникът има и към „Банка ДСК“ АД - Договор за стандартен инвестиционен кредит № 2445 от 15.02.2019г. и Договор за овърдрафт № 2444 от 15.02.2019г., съответно поне за 341 886. 86 лева и 687 882. 42 лева. Съгласно погасителния план по първия от договорите, преди обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми,  неплатена вноска по договора е имало от 10.04.2019г.

Задълженията на длъжника към „У.Б.“ АД са поне  1 174 040.01 лева - по Договор за банков револвиращ кредит № 0020/218/02102017 от 02.10.2017г., Договор за банков овърдрафт кредит № 0016/218/23062017 от 23.06.2017г. с три анекса и Договор за банков инвестиционен кредит № 0015/218/23062017 от 23.06.2017г., с изискуеми неплатени вноски поне от 25.06.2019г., съгласно възприетото от фактическа страна.

От   16.12.2019г. е падежирало задължение на длъжника към Е.В.М. – за сума от 385 000 лева по представения запис на заповед.

От 25.06.2019г. са и конкретно установените по делото публични задължения на длъжника - за данъци и осигурителни вноски, съгласно представената справка за задълженията, при допълнително установени с влязъл в сила данъчен ревизионен акт и други задължения.

Задълженията не са изпълнени от длъжника, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Приложима е и презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ. Преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на която е образувано делото (молба вх. № 150379 от 04.12.2019г. на „О.ф.“ ЕООД),  ответникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните  три години. Липсват обявени годишни финансови отчети, като съвкупност от обобщени показатели, характеризиращи стопанската дейност на длъжника през съответните години, от 2015г. включително. Без значение е фактическото изготвяне на такива отчети и представянето им на част от кредиторите, щом липсва заявяване за обявяване в търговския регистър при Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ.  

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 20.03.2019г.

На тази дата е  първият установен ден на изискуемост на задължение на  длъжника по делото,  така както неговите задължения се доказват като съществуващи. Това е задължението към молителя „ОББ факторинг“ АД по чл. 2, ал. 4 от договора за факторинг. След 20.03.2019г.  са настъпили падежите и на останалите задължения към  кредиторите на „Б.Р.К.“ ЕООД, включително публичните задължения към държавата, така както те се установяват по делото въз основа на събраните доказателства (представената по делото справка за публични задължения).

При натрупването на задълженията като краткосрочни, без да се установяват и съответни краткотрайни активи, следва да се приеме, че поне от 20.03.2019г. ответникът - длъжник трайно и сигурно не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи  и  е настъпило  влошаване на икономическото му състояние.

От длъжника не са представени никакви доказателства за платежоспособност  след тази дата, нито такива доказателства има събрани по делото. Длъжникът е бил предупреден за последиците от непредставянето на такива доказателства и за нуждата да съдейства на вещото лице при работата му. Така, на основание чл. 161 от ГПК, вр. чл. 621 от ТЗ, съдът приема, че относимите към платежоспособността на длъжника  показатели не са в норма, включително коефициентът за обща ликвидност, който е под характерната стойност 1. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е поне 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Без значение е дали след 20.03.2019г. от длъжника  са извършвани плащания, каквито данни има по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Не би могло да се приеме дата на неплатежоспособност на длъжника датата 31.12.2018г., както сочи кредиторът „У.Б.“ АД. Затова вещото лице е дало варианти – І, ІІ и ІІІ в третото си допълнително заключение, включвайки публичните задължения на дружеството, за които са били наложени предварителни обезпечения, съответно са били установени към 20.02.2020г. с влязъл в сила данъчен ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК, но не се установява при конкретния размер на тези задължения поотделно,  датата на възникване, съответно дължимост  към 31.12.2018г. (като краткосрочни задължения, относими към коефициента на обща ликвидност) как се съотнасят с получените през март 2019г.   суми по договорите за кредит, сключени с „Банка ДСК“ АД, в размер приблизително колкото публичните задължения на дружеството (главница) –  длъжникът да е бил неплатежоспособен. Същевременно  стойностите на коефициентите на обща ликвидност на длъжника и към 31.12.2017г., и  към 31.12.2016г. също са били в допустими граници, без да се установява основание за допълване на размера на краткосрочните задължения и коригиране на коефициентите.

Основателно е обаче искането на молителя „У.Б.“ АД  датата на неплатежоспособността да бъде определена през месец март 2019г., както приема и съдът, а не 26.04.2019г., датата, посочена от останалите кредитори – юридически лица.    

 Установява се активна легитимация на всеки от молителите да иска откриване на производство по несъстоятелност – длъжникът има към тях задължения, произтичащи от  търговски сделки –  договор за факторинг, договори за банкови кредити и запис на заповед, извършени от ответника в качеството му на  търговец,  във връзка с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ).

Тези вземания не са предмет на делото, установяван със сила на присъдено нещо (предмет на делото, съгласно ТР 1/2017 по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, е фактът на неплатежоспособността на длъжника), вземанията  следва да бъдат предявени в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ и при оспорване - отделно установени, но, както се посочи, установяват в достатъчна степен качеството на молителите кредитори, легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника. 

По вече възприетото наличното  имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване  на началните разноски в производството по несъстоятелност – не се установява съществуването на  бърза ликвидно имущество.  Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 20.08.2020г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Първоначално молитят „О.ф.“ ЕООД е претендирал обявяване в несъстоятелност на длъжника и прекратяване на дейността му при условията на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, но в хода на делото това искане не се поддържа, както и фактически  постановеното решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ е с такива последици.

На молителя „О.ф.“ ЕООД са дължими направените и претендирани разноски за платена държавна такса от 250лева,  разноски за вещо лице от 1 270 лева и 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, общо 1 820 лева  (чл. 78, ал. 1 от ГПК,  вр. чл. 81 от ГПК).

Разноски са поискали и молителите „Банка ДСК“ АД и „У.Б.“ АД, който установяват разноски съответно от 1 620 лева (250 лева платена държавна такса, 1 070 лева разноски за експертизи и 300 лева юрисконсултско възнаграждение) и 420 лева (250 лева платена държавна такса и 170 лева разноски за вещо лице). При изхода на делото тези разноски също следва да бъдат присъдени изцяло.

Разноските ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството по несъстоятелност.

 

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на  20.03.2019г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Б.Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Б.Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Б.Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 2607/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „Б.Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „О.ф.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,   сумата от  1 820 лева  (хиляда осемстотин и двадесет лева)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

ОСЪЖДА „Б.Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,   сумата от  1 620 лева (хиляда шестстотин и двадесет лева)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

ОСЪЖДА „Б.Р.К.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „У.Б.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  пл.“Света Неделя“ № 7,   сумата от  420 лева  (четиристотин и двадесет лева  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

                                                                СЪДИЯ: