№ 440
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Съдия:Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100513198 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13198/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Дирекция
„Миграция“ –МВР гр.София срещу решение №20060761 от 06.10.2022 г постановено по
гр.д.№58172/2020 г на СРС , 113 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на С. И. С. ЕГН
********** от гр.София сумата от 1916,05 лева възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 23.11.2017 г – 23.11.2020 г , ведно със законната лихва от 24.11.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 243,70 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 24.01.2018 г – 23.11.2020 г ; и сумата от 386,39 лева
разноските пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не трябва да се
прилага НСОРЗ и не е налице празнота в нормативната уредба по ЗМВР и издадените въз
основа на него наредби . ЗМВР не установява различна продължителност на труда положен
през деня и нощта . Според приложимата редакция на чл.187 ал.4 във вр.ал.1 ЗМВР ,
нормалната продължителност на работното време през нощта на служителите в МВР е 8
часа. Съгласно чл.22 ал.3 от наредба №8121з-1174 от 21.10.2020 г при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 /едно/ . За
служителите по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР има други компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време , по-ранно пенсиониране и др. С това е спазено
посоченото в решение по дело С-262/20 г на СЕС .
1
Въззиваемата страна не е подал писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 11.10.2022 г и е
обжалвано в срок на 24.10.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи исковете СРС е приел , че ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение за процесния период и е полагал труд и през нощни часове . КТ е
нормативен акт с по-висок ранг от ЗДСл и ЗМВР . В приложимата Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г и в наредбата действала преди нея не съществува норма за преобразуване
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 . ЗМВР препраща към КТ и е приложим чл.9
ал.2 НСОРЗ предвиждащ преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 . В
противен случай държавните служители в МВР като ищеца ще са поставени в
неравностойно положение . С решение по дело С-262/20 г на СЕС е указано , че следва да се
предвидят мерки за компенсиране на нощния труд . За размера на вземането за главница и
лихви СРС е кредитирал приетата от него ССЕ .
Решението на СРС е неправилно . Видно от заключението на ССЕ изслушана пред СРС
процесната сума от 1916,05 лева обезщетение за извънреден труд е получена след
преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 .
Според настоящия съд това е незаконосъобразно . Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност
полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда
еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през
нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност
на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Изрично е посочена тази продължителност на нощния труд с изменението на чл.187 ал.1
ЗМВР в ДВ бр.60 от 07.07.2020 г , но и преди изменението смисълът на нормата е същият .
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието
и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния
труд до определени часове годишно . Правото на изплащане на допълнително
2
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179 ал.2 ЗМВР , според който
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на
Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за
извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.187 ал. 9 /сега ал.10 / ЗМВР изрично е предвидена делегация на
Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното
време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители
извън установеното редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по гр. д. №
5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч.
за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния
период , тъй като същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/. В чл.3 ал.3 от приложимата за част
от периода Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г е посочено , че служителите в МВР може да
полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014
г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен
нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в
размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения
по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-
407/11.08.2014 г.
Също в последващите Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г и Наредба №8121з-1174 от
21.10.2020 г не е предвидена различна продължителност на нощния труд на
държавните служители в МВР . Изрично в чл.22 ал.3 от Наредба №8121з-1174 от
21.10.2020 г е посочено , че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187 ал.4 от ЗМВР.
Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8
часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в
заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в
ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение
3
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд
с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С
новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване .
Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на
смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В
исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-
198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му
на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Не може да се тълкува решение по дело С-262/20 г на СЕС в смисъл , че българският
законодател е длъжен да предвиди именно превръщане на нощните часове в дневни с по-
висок коефициент . Компенсаторните механизми за нощния труд могат да са различни ,
включително по-ранно пенсиониране , по-големи размери на отпуските и пр. Самото
превръщане на нощните часове в дневни , съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване
заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.
1 КТ. В конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент
1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца , респ.да се достига до резултат на положен
извънреден труд.
Решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят . Разноски пред СРС и
СГС се дължат само от ищеца . Ответникът не дължи разноски на ищеца и на съда .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение №20060761 от 06.10.2022 г постановено по гр.д.№58172/2020 г на СРС ,
113 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. И. С. ЕГН ********** от гр.София да се осъди Дирекция
„Миграция“ –МВР гр.София да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187
ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1916,05 лева възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 23.11.2017 г – 23.11.2020 г , ведно със законната лихва от
24.11.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 243,70 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 24.01.2018 г – 23.11.2020 г .
ОСЪЖДА С. И. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Дирекция „Миграция“ –
МВР гр.София сумата от 50 лева разноски пред СРС и сумата от 93,20 лева разноски пред
СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
5