№ 438
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20253100500199 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 90513/11.11.2024 г. от Х. К. П., чрез адв. Й. А., срещу
Решение № 3824/30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 9359/2023 г. по описа
на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлено искането на въззивника за
присъждане на законна лихва върху присъдената главница от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за наличие на
нарушение на материалния закон в обжалваната част и неправилност.
Въззивницата твърди, че по делото безспорно е установена „тотална щета“ на
МПС, поради което изразява несъгласие с извода на съда, че законна лихва се
присъжда, считано от датата на представяне на удостоверение за прекратяване
на регистрацията на МПС. Сочи, че застрахователят не е издал удостоверение
за наличие на „тотална щета“ на МПС, поради което собственикът на МПС е в
невъзможност да прекрати регистрацията на МПС на това основание. Счита,
че с пасивното си поведение застрахователят, като не е издал удостоверение за
„тотална щета“, се е поставил сам в забава и не следва да черпи благоприятни
за себе си последици от собственото си противоправно поведение. На
изложените във въззивната жалба основания е отправено искане за отмяна на
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна ЗАД „Асет Иншурънс“ АД.
В открито съдебно заседание въззивницата, редовно уведомена, не се
1
явява, не се представлява, депозира молба вх. № 7770/18.03.2025 г., чрез адв.
Й. А., с която поддържа изложеното във въззивната жалба и претендира
разноски. Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява
становище по съществото на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение правилността на обжалваното решение, съгласно чл.
269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените във
въззивната жалба оплаквания.
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова
молба на Х. К. П., с която е предявен иск за осъждане на ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД да заплати на ищцата сумата от 2026.18 лева – частичен иск от
общо 2601.18 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор
за имуществено застраховане „Каско на МПС“ от 22.08.2022 г. за вреди от
настъпило застрахователно събитие, реализирано на 13.06.2023г. в гр. Варна,
ул. „Оброчище“ срещу № 3, по отношение на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ рег. № ******, състоящи се в увреждане на заден капак, калник заден
десен, задна врата дясна, предна дясна врата, предна врата лява, задна лява
врата, калник заден ляв, калник преден десен, преден капак, калник преден
ляв и капачка на резервоара, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2023
г. /дата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумите.
С решението си първоинстанционният съд е уважил в цялост главната
претенция в частично заявения й размер от 2026.18 лева от общия размер от
2601.18 лева, като е отхвърлил акцесорната претенция за законна лихва върху
посочената главница с мотиви, че по делото не са представени доказателства
за прекратена регистрация на увреденото МПС.
С оглед на установеното с влязлото в сила в тази част
първоинстанционно решение на хипотеза на тотална щета, неоснователно е
оплакването на въззивника за дължимост на акцесорното вземане за
обезщетение за забава върху главницата. Съгласно чл.390, ал.1 КЗ, преди
изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно
превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В настоящия случай,
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за
чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва твърдение
и намерение от страна на ищеца по делото за такова прекратяване както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното. Поради това,
обезщетение за забава не се дължи (В този смисъл Решение № 44 от 2.06.2015
2
г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК; Решение №140/01.08.2018г. по т.д.
№2278/2017г. на ВКС, I т. о.).
Действително, за да се представи коментираното удостоверение за
дерегистрация на МПС, собственикът на МПС следва да се легитимира с
удостоверение от самия застраховател, съобразно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях. В процесния случай,
искът не е основан на твърдения, че такова удостоверение е поискано.
Въззивникът не е посочил и доказателства за недобросъвестно поведение от
страна на застрахователя, с което да е препятствана дерегистрацията на МПС.
Доколкото по делото не се установява предвидената в чл. 390, ал. 1 КЗ
предпоставка за поставяне на застрахователя в забава, подаването на исковата
молба в случая не поражда присъщото си правоувеличаващо действие, поради
което в полза на ищеца не е възникнало вземане за законна лихва за забава.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход на спора и правилата на чл.78 ГПК, в полза на
въззивника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3824/30.10.2024 г., постановено по гр. д.
№ 9359/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлено искането на Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу
„ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 81-83, за присъждане на
законна лихва върху главницата от 2026.18 лева – частичен иск от 2601.18
лева, представляваща обезщетение за увреда на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ рег. № ******, настъпила на 13.06.2023 г. в гр. Варна, ул. „Оброчище“
срещу № 3, считано от предявяване на иска – 21.07.2023г., до окончателното
изплащане на задължението.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3