Мотиви
към Присъда № 260054/23.11.2020 г. по НОХД № 4199/2020 г.
по описа на Районен съд - Бургас
Производство по делото е образувано по
обвинителния акт на Районна прокуратура - Бургас против подсъдимия Б.Л.И., ЕГН **********, с обвинение за това, че за времето от 29.06.2019 г.
до 30.06.2019 г., в гр. Бургас, от магазин “Метро“ - гр. Бургас, находящ се на
бул. „Стефан Стамболов” № 103, при условията на продължавано престъпление и
повторност, след като бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД 866/2017 г. по
описа на РС-Царево, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот (разбиване на капак на сейфър), отнел чужди движими вещи - един брой
мобилен телефон марка/модел “Xiaomi Redmi 6” с ИМЕЙ № 868214046660401 и ИМЕЙ № *******,
син на цвят, и един брой мобилен телефон марка/модел “Huawei Mate 20 Lite» с
ИМЕЙ № 867168048186214 и ИМЕЙ № 867168048220229, ведно с “Handsfree” и зарядно
устройство към телефона, на обща стойност 680 лева, собственост на „Метро Кеш
енд Кери България” ЕООД, представлявано от Д** П***Д**, от владението на Д*** П***Д***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен, както следва:
1. На 29.06.2019 г., в гр. Бургас, от
магазин “Метро“ - гр. Бургас, находящ се на бул. „Стефан Стамболов” № ***,
отнел чужда движима вещ - един брой мобилен телефон марка/модел “Xiaomi Redmi
6” с ИМЕЙ № ***** и ИМЕЙ №*********, син на цвят, на стойност 230 лева,
собственост на „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, представлявано от Д***П***Д***,
от владението на Д*** П*** Д**, без негово съгласие с намерение противозаконно
да я присвои;
2. На 30.06.2019 г., в гр. Бургас, от
магазин “Метро“ - гр. Бургас, находящ се на бул. „Стефан Стамболов” № ***,
отнел чужди движими вещи - един брой мобилен телефон марка/модел “Huawei Mate
20 Lite» с ИМЕЙ № *********и ИМЕЙ № 8********, ведно с “Handsfree” и зарядно
устройство към телефона, на стойност 450 лева, собственост на „Метро Кеш енд
Кери България” ЕООД, представлявано от Диньо Петков Динев, от владението на
Диньо Петков Динев, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 НК, вр. чл. 194, ал. 1 НК,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира
за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от една година, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
наказанието се намали с 1/3.
Защитникът на подсъдимия прави искане да
се приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Поддържа, че подсъдимият е направил
самопризнание още на ДП, като е спомогнал за разкриването на обективната
истина, както и обстоятелството, че е родител.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В последната си дума
съжалява за случилото се и моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства
и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.Л.И. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като монтажник, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.
Подсъдимият И. е осъждан, видно от справката
за съдимост /л. 27-28/. Със споразумение по НОХД № 866/2017 г. по описа на
PC-Царево, в сила от 25.09.2017 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК,
вр. чл. 194, ал. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, било
отложено за срок от три години.
На 29.06.2019 г., подс. И. посетил
магазин „Метро“, находящ се в гр. Бургас, на бул. „Стефан Стамболов“ № 103.
Заедно с него била приятелката му – св. М***Я***, и детето им, което било в
бебешка количка. Разхождайки се в магазина, подс. И. решил да открадне нещо,
като в изпълнение на замисленото се насочил към щанда, където били изложени
мобилни телефони. Подсъдимият И. взел от рафта сейфър, в който се намирал
смартфон “Xiaomi Redmi 6” с ИМЕЙ № 868214046660401 и ИМЕЙ №868214046660419, син
на цвят, собственост на „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, представлявано от Д**
П*** Д***. След което отишъл в пробната за облекло, като държал сейфъра под мишницата
си заедно със спортни шорти, с които прикривал устройството. Вътре в пробната подс.
И.. разбил
капака на сейфъра и извадил телефона. Излязъл от съблекалнята, върнал сейфъра
на рафта и отишъл при свид. Ясенова, като криел телефона в облеклото си. За
извършеното подсъдимият не казал на приятелката си и заедно с детето се
насочили към касата на магазина, като заплатили за другите закупени стоки. Подсъдимият
И. напуснал магазина с откраднатия телефон, без да заплати обявената му
стойност.
На 30.06.2019 г., подс. И. отново посетил
магазин „Метро“, находящ се в гр. Бургас, на бул. „Стефан Стамболов“ № 103.
Заедно с него била приятелката му – св. М***Я***, и детето им, което се
намирало в бебешка количка. Разхождайки се в магазина, подс. И. се насочил към
щанда, където били изложени мобилни телефони. Подсъдимият И. взел от рафта
сейфър, в който се намирал смартфон “Huawei Mate 20 Lite» с ИМЕЙ №
867168048186214 и ИМЕЙ № 867168048220229, ведно с “Handsfree” и зарядно
устройство към телефона, собственост на „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД,
представлявано от Д*** П*** Д***. Отишъл в пробната за облекло, като държал
сейфъра под мишницата си заедно с две тениски, с които го прикривал. Вътре в
пробната разбил капака на сейфъра и извадил телефона, заедно с “Handsfree” и
зарядно устройство. Излязъл от съблекалнята, върнал сейфъра на рафта и отишъл
при свид. Я***, като криел устройствата в облеклото си. Подсъдимият И. не
споделил с приятелката си за извършеното от него. Оттам двамата заедно с детето
се насочили към касата на магазина, като заплатили за другите закупени стоки. Подсъдимият
И. напуснал магазин „Метро“ с откраднатия телефон, “Handsfree” и зарядно
устройство, без да заплати обявената им стойност.
С протокол за доброволно предаване /л.
36/ подс. И. предал на служител на 05 РУ-Бургас телефон “Xiaomi Redmi 6” с ИМЕИ
№ ******* и ИМЕЙ № *******, след което същият бил върнат на представител на
„Метро Кеш енд Кери България“ ООД с разписка /л. 141/.
Другия телефон “Huawei Mate 20 Lite» с
ИМЕЙ № 867168048186214 и ИМЕЙ № 867168048220229, ведно със зарядно, подс. И.
продал на св. Е***Г*** Ф**** срещу сумата от 320 лева. С протокол за доброволно
предаване телефонът и зарядното били предадени от св. Фотева на разследващия
полицай К****С****/л. 136/, след което върнати на представител на „Метро Кеш
енд Кери България“ ООД с разписка /л. 164/.
Съгласно изготвената съдебно-техническа
и съдебно-оценъчна експертиза стойностите на откраднатите вещи към датата на
извършване на деянието са както следва: смартфон “Xiaomi Redmi 6” на стойност
230 лева, и смартфон “Huawei Mate 20 Lite», ведно с “Handsfree” и зарядно
устройство към телефона, на стойност 450 лева, или всички вещи на обща стойност
680 лева.
По
доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия Б.Л.И. относно
авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. чл. 371, т. 2 НПК, настоящият състав счита, че
гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание,
подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите – Д***П***Д***/л. 4, 8 от ДП/, М*** Р*** Я*** /л. 11
от ДП/, К*** С*** К** /л. 107 от ДП/, Г*** Н**М*** /л. 117-118 от ДП/, Р*** С***
М** /л. 123-124 от ДП/ и Е***Г***Ф*** /л. 129-130 от ДП/. Същите са обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите
по делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от дадените от
подсъдимия обяснения на досъдебно производство, в които подсъдимият признава за
извършеното. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени
доказателства и доказателствени средства, както следва: протоколи за доброволно
предаване /л. 5, 36, 136 от ДП/, пълномощни /л. 9-10 ДП/, справка за съдимост
/л. 27-28 от делото/, складови разписки и фактура /л. 42-44 ДП/, разписка за
връщане на веществени доказателства /л. 141, 164 от ДП/, протоколи за оглед на
веществени доказателства /л. 33-35, 38-41, 137-139 от ДП/, ведно с
изготвен снимков материал, протоколи за разпознаване на лица /л. 125-128,
131-135 от
ДП/, както и от заключенията на
съдебно-техническата експертиза протокол № 274/06.08.2019 г. /л. 13-18 от ДП/, съдебно-техническата
експертиза протокол № 275/06.08.2019 г. /л. 21-24 от ДП/ и
комплексна съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертиза /л. 29-30 от ДП/.
Посочените писмени доказателства и
доказателствени средства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за
категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не
се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият Б.Л.И. е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 НК, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият И. е
осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия. Подсъдимият
И., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имущество – с
разбиване на капаците на сейфърите, взел процесните движими вещи – телефон “Xiaomi
Redmi 6”, както и телефон “Huawei Mate 20 Lite», ведно с “Handsfree” и зарядно
устройство към телефона, и напуснал магазина, без да ги заплати на касите. По
този начин подсъдимият прекъснал фактическата власт на владелеца на вещите,
като същевременно установил своя трайна фактическа власт върху отнетите движими
вещи. Няма спор, че отнетите вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 от
ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били
"чужди" за подсъдимия, доколкото той не е бил техен притежател. На
следващо място се установи, че собственикът им /или упълномощен представител/ не
е давал съгласие на подсъдимия да взима вещите или да се разпорежда с тях. Това
е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля, а в
случая липсва тяхно съгласие.
Престъпното деяние е извършено от
подсъдимия при условията на "повторност" по смисъла на чл. 28, ал. 1
от НК, тъй като вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, видно от приложената по делото справка за съдимост – с влязло в
сила на 25.09.2017 г. споразумение по НОХД № 866/2017 г. по описа на PC-Царево.
По това дело на подсъдимият е наложено наказание "лишаване от свобода"
за срок от 8 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за
срок от три години. Към 30.06.2019 г. не са били изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието по горепосоченото осъждане, поради което и на
основание чл. 30, ал. 1 и 2, вр. с чл. 28, ал. 1 НК приложение следва да
намерят именно правилата за "повторността".
Извършеното от подсъдимия деяние не представлява "маловажен
случай", тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните
си последици. Въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на
чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. Следователно маловажността на случая е в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. За да се приеме случаят за маловажен се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи/отегчаващи обстоятелства (в този смисъл е и Тълкувателно решение №
23/81 г. на ОСНК). С оглед на фактическите данни по делото, отнасящи се до
начина на извършване на деянията, вида и стойността на предмета им, данните за
личността на дееца, карат настоящия състав да приеме, че не се касае за
"маловажен" случай на кражба.
Описаните по-горе деяния осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предходното, поради което извършените деяния се квалифицират, като едно
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Деянията са
извършени през непродължителен период от време - в рамките на два
последователни дни, и осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба.
Извършени са при една и съща форма на вината – умисъл. Обстановката, при която
са извършени и двете деяния също е сходна – подсъдимият е отнел вещите от един
и същи магазин, чрез разбиване на капаците на сейфърите. Второто деяние се
явява от субективна и обективна страна продължение на първото.
Престъпното деяние е извършено от
подсъдимия при форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Същият е искал настъпването на вредните последици, предвиждайки и съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си. Съзнавал е, че извършва кражба -
съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава,
както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна
подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа
власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Налице
е и намерението противозаконно да се присвоят вещите - да се разпореди
фактически или юридически с тях, като със свои. Умисълът на подсъдимия включва
и съзнаване на това, че извършва деянието след като е осъждан за друга
немаловажна кражба.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" от
една до десет години.
В
случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. В чл.
58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът
на наказанието "лишаване от свобода" бе определен от съда съобразно разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия съдът прие, че същият е съдействал на
разследването, признал е вината си, както и че е върнал част от отнетото. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете, че подсъдимият е осъждан (извън
квалификацията на „повторност“), и в частност обстоятелството, че
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, както
и наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство. Това сочи на
сравнително висока обществена опасност както на конкретното деяние, така и на
извършителя. Налаганите наказания не са дали съществен резултат, тъй като
подсъдимият продължава да извършва престъпления против собствеността.
С оглед на така изложеното съдът
определи наказанието в минимални предвиден от закона размер на една година
"Лишаване от свобода" и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК
намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия
наказание в размер на осем месеца "Лишаване от свобода". Съдът счете
така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху него предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да върши други престъпления в
един сравнително продължителен период от време. С така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
В случая се касае за умишлено
престъпление, като преди извършването му подсъдимият е бил вече осъждан на
наказание "Лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, и по
отношение на него не са налице предпоставките по чл. 66 НК.
По
режима:
Доколкото настоящето умишлено
престъпление е извършено преди да са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на предходно наложено наказание "Лишаване от свобода",
съгласно определение по ЧНД № 1086/2020 г. на БОС, което не е било отложено на
основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС на подсъдимия бе определен първоначален "Строг" режим за
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
По веществените доказателства:
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК веществените
доказателства – 2 бр. CD /л. 26, 66 от ДП/, като вещи без стойност бе
постановено да останат по делото в срока на съхранението му и да бъдат
унищожено заедно с него.
По
разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест
бяха възложени и разноските по делото в размер на 220.42
лв., вносими по сметката на ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че
мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Д.