№ 3793
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110141893 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу С. И. М., Т. К. М., К. И. М. и О. И. М. за осъждането им да платят разделно, както
следва : С. И. М. – 1/8 част, Т. К. М. – 5/8 части, К. И. М. – 1/8 част и О. И. М.– 1/8 част от
следните суми : сумата от 2328,79 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр.
София, бул. „Х*“ № *, вх.1, ап.10 за периода м.05.2018г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба (02.08.2022г.) до окончателното плащане, сумата от 441,13 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2019г. – 11.07.2022г., сумата от 46,43 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.06.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (02.08.2022г.)
до окончателното плащане и сумата от 9,45 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 31.07.2019г. – 11.07.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало
по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“
ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на
измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ
срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово
разпределение.
Ответницата Т. К. М. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че няма качеството на клиент на ТЕ. Позовава
се на изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Ответниците С. И. М., К. И. М. и О. И. М. са подали отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Възразяват, че нямат качеството на
клиенти на ТЕ. Възразяват, че предвид подаденото заявление – декларация от Т. К. М. именно
последната има качеството на клиент на ТЕ. Позовават се на изтекла погасителна давност по
чл.111, б.“в“ ЗЗД.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт за собственост на жилище в
сграда, построена върху съсобствена земя между държавата и жилищно строителна кооперация №
82, том XVI, дело № 1442/962, удостоверение за идентичност, удостоверение за наследници на
И.Т. М., заявление – декларация от 17.09.2008г. от ответницата Т. К. М.) се установява, че
процесният имот е бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност от И.Т. М. и
Т. К. М., като след смъртта на И. М., настъпила на 25.08.2008г., имотът се притежава от
ответниците при следните квоти : Т. М. – 5/8 ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО и 1/8 ид.ч.
по наследствено правоприемство от И. М.) и С. М., К. М. и О. М. – по 1/8 ид.ч. – чл.5, ал.1 ЗН,
чл.9, ал.1 ЗН, чл.26, ал.1, вр. чл.27 СК (обн.1985г., отм.). Няма твърдения и данни ответниците да
се разпореждали с правата си върху процесния имот или на друго основание да са загубили
правата си върху същия. При това съдът приема, че през процесния период ответниците са
собственици на процесния имот при посочените квоти. Не може да се приеме тезата, че само
ответницата Т. М. е била клиент на топлинна енергия през процесния период, защото само тя е
подала заявление – декларация на 17.09.2008г. за промяна на партидата след смъртта на
досегашния титуляр И. М.. Съгласно клаузата на чл.63, ал.3 от Общите условия на
топлопреносното предприятие при смърт на клиента партидата може да се промени на името само
на един от наследници или на някои от тях само ако има писмено споразумение между
наследниците за това, а при липса на споразумение между наследниците топлопреносното
предприятие променя партидата на всички наследници съобразно наследствения им дял. В случая
не се доказва между наследниците на починалия титуляр – И. М., да е постигнато писмено
съгласие за това партидата на имота да бъде сменена само на името на някой или на някои от тях.
При това от обстоятелството, че само един от наследниците е изпълнил задължението си съгласно
чл.63, ал.1 от Общите условия да уведоми топлопреносното предприятие за настъпилата смърт на
титуляра на партидата, без постигнато писмено споразумение с останалите наследници на титуляра
само един от тях да отговаря за задълженията, не може да се направи извод, че върху подалия
заявлението наследник следва да се възложи цялата отговорност за задълженията за топлинна
енергия в имота. От изложеното следва, че през процесния период ответниците при посочените по
– горе квоти са били клиенти на ТЕ за процесния период - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на
ЗЕ. От това следва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник
договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди -
чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се
кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че
консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна
енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна
енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение
търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита
разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът
изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна
2
консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на
чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е посочило, че през процесния период е била начислявана топлинна енергия (ТЕ)
за отопление на имот, ТЕ за доставка на битово горещо водоснабдяване (БГВ) и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. В имота е имало 3 бр. радиатори, на които са монтирани уреди за отчитане
на ТЕ. ТЕ за БГВ е отчитана на база служебен отчет за потребление на 1 лице при нормативно
установен разход за денонощие в размер на 140 л. поради липса на монтиран водомер за отчитане
на доставеното количество топла вода. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна
съобразно изискванията на нормативната уредба, действаща през процесния период.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 2328,82 лева, формирана като разлика
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 2456,89 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за възстановяване в размер на
128,07 лева.
Плащания на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентите на ТЕ са изпаднали в забава за плащане на задълженията за цена
за топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 441,13
лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 02.08.2022г., поради което погасени по
3
давност са вземанията за периода м.05.2018г. – м.05.2019г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.06.2019г. – м.04.2021г., вкл. възлиза на сумата от 1486,35 лева, определено на база
заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 281,56 лева за периода 16.09.2020г. – 11.07.2022г., определено от
съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1486,35 лева за
периода м.06.2019г. – м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка
от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 281,56 лева за периода
16.09.2020г. – 11.07.2022г. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка
от периода. Ответниците отговарят за задълженията при следните квоти : Т. М. – 5/8 ид.ч. и С. М.,
К. М. и О. М. – по 1/8 ид.ч. съобразно установените квоти от правото на собственост върху
процесния имот.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски. Съразмерно с уважената част от исковете от
разноски в общ размер от 465,03 лева (д. такса, депозит за вещо лице, юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.25, ал.1 НЗПП поради поради невисоката правна и фактическа сложност на делото, такса за
издаване на съдебни удостоверения) съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се следват
разноски в размер на 298,58 лева.
Ответниците Т. М., К. М. и О. М. са поискали присъждане на разноски, като са доказали
плащане на адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева от всеки един от тях, видно от
представените договори за правна защита и съдействие, които служат и като разписка за платената
сума, доколкото обективират и изявление за плащане на уговорения хонорар. Така платеното адв.
възнаграждение от 400 лева е в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ. При това в
полза на ответниците Т. М., К. М. и О. М. следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете или на всеки един по 144,69 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, адрес : гр. София, бул. „Х*“ № *, вх.1 , ап.10, Т. К.
М., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул. „Б*“ № 27, ет.1 – адв. К., К. И. М., ЕГН **********
адрес : гр. София, ул. „Б*“ № 27, ет.1 – адв. К., и О. И. М., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул.
„Б*“ № 27, ет.1 – адв. К., да платят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, както следва : С. И. М. – 1/8 част, Т. К. М. – 5/8 части, К. И. М.
– 1/8 част и О. И. М.– 1/8 част от следните суми : сумата от 1486,35 лева - цена за доставена
топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, бул. „Х*“ № *, вх.1, ап.10 за периода м.06.2019г. –
м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (02.08.2022г.) до
окончателното плащане, сумата от 281,56 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 16.09.2020г. – 11.07.2022г. и сумата от 46,43 лева –
цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (02.08.2022г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 2328,79
лева и за периода м.05.2018г. – м.05.2019г., иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 441,13
лева и за период на забавата 15.09.2019г. – 15.09.2020г., както и изцяло иска за сумата от 9,45 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за
период на забавата 31.07.2019г. – 11.07.2022г.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, адрес : гр. София, бул. „Х*“ № *, вх.1, ап.10, Т. К.
М., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул. „Б*“ № 27, ет.1 – адв. К., К. И. М., ЕГН **********
адрес : гр. София, ул. „Б*“ № 27, ет.1 – адв. К. и О. И. М., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул.
„Б*“ № 27, ет.1 – адв. К., да платят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разделно,
както следва : С. И. М. – 1/8 част, Т. К. М. – 5/8 части, К. И. М. – 1/8 част и О. И. М.– 1/8 част от
сумата от 298,58 лева - разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Т. К. М., ЕГН **********, адрес : гр.
София, ул. „Б*“ № 27, ет.1 – адв. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 144,69 лева –
разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на К. И. М., ЕГН **********, адрес : гр.
София, ул. „Б*“ № 27, ет.1 – адв. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 144,69 лева –
разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на О. И. М., ЕГН **********, адрес : гр.
София, ул. „Б*“ № 27, ет.1 – адв. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 144,69 лева –
разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6