Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 90 Година
2018, 30.05 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ................................
граждански състав ................................
На седми март ................................................
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове:
............................................
Съдебни заседатели:
............................................
Секретар: ..........................................
Жана Кметска.....................................................
Прокурор:
......................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
......................... Р. Калиманова ..............................
търговско дело номер .............
481…....... по описа за ........ 2016 ..… година.
Производството
по делото е с правно основание чл. 620 ал. 5 от Търговския закон във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 510,
предл. 2-ро от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
Образувано
е по повод исковите претенции на „Златарско“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище град Смолян и адрес на управление ул. „Проф. Стойко
Стайков“ №2, представлявано от синдика С.М. *** против “Ахелой Къмършъл“ АД,
ЕИК *********, със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Княз Борис
I-ви“ №219, представлявано от Ханс Фредерик Гулсет за осъждане на ответното
дружество като трето задължено лице да заплати на ищцовото възложено му по реда
на чл.510 от ГПК по изпълнително дело №719/2010 година по описа на ЧСИ с рег.
№847 с район на действие СГС вместо плащане запорирано парично вземане на
длъжника на ищеца „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност към ответника в
размер на 4000000 лева, представляващо остатък от продажната цена на акции от
капитала на „Ахелой оунърс“ ЕАД, ЕИК *********, както и сумата от 454101.11 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендирания размер главница за периода от 06.11.2014 година до
датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковете до нейното окончателно
заплащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди
се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че
„Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност е длъжник на ищеца. Пояснено е в
тази връзка, че с решение от 15.06.2010 година, постановено от Арбитражен съд
за търговски спорове-Бургас, посоченото по-горе дружество с предишно
наименование „Тремекс“ ЕООД било осъдено да му заплати сумата от 11761934 лева -
главница, 1574850.60 лева - договорна лихва, 625331.18 лева - законна лихва за
забава върху главницата за периода 23.10.2008 година - 20.01.2010 година,
423613.03 лева - разноски по арбитражното производство, ведно със законната
лихва върху присъдената главницата от 20.01.2010 година до окончателното й
изплащане. За сумите по съдебното решение ищецът се снабдил с изпълнителен лист
от 16.07.2010 година по търг. дело №1682/10 година на СГС. За събиране на
присъдените суми били образувани няколко изпълнителни дела, едно от които изпълнително
дело № 20108470400719 по описа на ЧСИ с рег №847, с райоо на действие СГС. В
рамките на това изпълнително дело, на 04.11.2014 година било изпратено запорно
съобщение до длъжника на „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност, а именно
ответника по делото за наложен запор върху вземане на първото от него за
продажна цена на акции от капитала на „Ахелой оунърс“ ЕАД на стойност от 11266000
лева. Изтъква се, че вече четвърта година „Ахелой резидънс“ ЕООД - в
несъстоятелност бездействало и не събирало вземането си, съответно не
упражнявало имуществените си права срещу свой длъжник.
Ищецът
сочи, че запорираното вземане на неговия длъжник - „Ахелой резидънс“ ЕООД - в
несъстоятелност от третото лице - ответника „Ахелой Къмършъл“ АД му било
възложено от ЧСИ с рег №847, с район на действие СГС по посоченото по-горе
изпълнително дело за плащане до размер от 4 милиона лева с постановление от
06.11.2014 година на основание чл. 510 от ГПК.
Ответникът
по делото „Ахелой Къмършъл“ АД, на когото съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея с указания за възможността в посочения в
разпореждането срок да депозира писмен отговор и съответно упражни
предоставените му права е подал такъв своевременно. Със същия предявените
против него претенции са оспорени изцяло по основание и размер. Изтъква се на
първо място, че запорно съобщение по изпълнително дело № 719/10 година не му е
било връчвано, поради което отсъствали предпоставките за възлагане на вземането
вместо плащане. Поддържа, че между „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност и
ищецът имало подписано споразумение от 16.06.2010 година за уреждане на
последиците от арбитражно дело №1/2010 година. В резултат на него и предвиденото
създаване на ново дружество „Ахелой оунърс“ ЕАД, с капитал, съставен от
недвижими имоти, апортирани от „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност била
набрана и сумата от 4000000 евро, част от която следвало да се преведе на
ищеца, но поради негово бездействие и неподписване на специална ескроу сметка, такава
не му била платена. На 20.07.2010 година, по силата на подписан договор за
покупко- продажба, продавачът „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност се
задължил да продаде на купувача „Ахелой Къмършъл“ АД 112600 поименни акции от
капитала на „Ахелой оунърс“ ЕАД за сумата от 11266000 лева; впоследствие акциите
били джиросани на „Ахелой Къмършъл“ АД.
Страните
били договорили в чл.2, ал.2 от договора изрично условие, че заплащането на цената
на акциите е сложено в зависимост от липсата на възбрани върху апортираните
имоти. Предвидено било купувачът да може едностранно да определи покупната цена
на акциите според промяната в стойността на активите на „Ахелой оунърс“ АД в
резултат на публична продажба на апортираните имоти. На 17.08.2010 година
страните по договора за продажба на акции подписали споразумение за
прекратяването му. Продадените акции били джиросани обратно и това било
отразено в книгата на акционерите. Ответникът отрича да е бездействал за събирането
на това свое вземане, тъй като то било погасено. Поради това, дори да било
налице запорно съобщение, не съществувало вземане, което последното да
обезпечи. В електронно съобщение от 18.10.2010 година, изходящо от представляващия
ответното дружество, били посочени действителните отношения, свързани с
продажбата на акциите.
Въведени
са наред с горните и твърдения за това, че постановеното от Апелативен съд-
Бургас по търговско дело №28/12 година по описа на същия решение имало сила на
пресъдено нещо само относно разрешения с него частичен иск и нямало поради това
значение за настоящия спор. Направено е и
възражение за погасяване на вземането по давност.
Ответникът е оспорил размера на
претендираната лихва по съображения, че при евентуална основателност на
главната претенция, за начален момент на същата следва да се приеме датата на
подаването на исковата молба в съда, а не момента на издаване на
постановлението за възлагане по чл.510 от ГПК от съдебния изпълнител.
Препис от така постъпилия отговор е
бил изпратен на ищеца с указания за възможността да упражни предоставените му
от посочената в разпореждането правна норма права. В изпълнение на същото той е
подал допълнителна искова молба. В нея посочил, че твърдените усилия на
ответника да събере вземането си били симулативни. Джирант и джиратар водели „преговори“,
но не и съдебни дела, което било начинът за събиране на вземането; независимо
от развалянето на договора за продажба на акциите, ответникът не бил доказал
възражението си, че акциите са обратно прехвърлени; не било доказано, че ищецът
възпрепятствал откриването на ексроу сметка. Възражението за давност счита за
неоснователно, тъй като вземането му било възложено с постановление от 06.11.14
година по изпълнително дело №719/2010 година на ЧСИ с рег №847, с район на действие СГС. Това действие прекъсвало погасителната давност, на
основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
Ответникът, след запознаване със
съдържанието на допълнителната искова молба е депозирал допълнителен отговор, в
който е заявил, че поддържа изцяло вече направените от него оспорвания,
наведени доводи и твърдения.
Бургаският
окръжен съд след като взе предвид разпоредбите на закона, прецени доводите и
исканията на страните, както и представените по делото доказателства, намира
следното:
Безспорно е установено по делото, че
с решение от 15.06.2010 година по
арбитражно дело № 1/2010 година по описа на Арбитражния съд за търговски
спорове - Бургас „Ахелой
резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност /с предишно наименование „Тремекс“ ЕООД/ е било
осъдено да заплати на ищеца сумата от 11761934 лева главница, 1574850.60 лева
договорна лихва, 625331.18 лева - законна лихва за забава върху главницата за
периода 23.10.2008 година - 20.01.2010 година, 423613.03 лева - разноски по
арбитражното производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2010 година до окончателното й изплащане. Въз основа на цитираното
решение, кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 16.07.2010 година по търг.
дело №1682/10 година по описа на СГС, както и с такъв от 11.08.2010 година.
Въз
основа на втория посочен по-горе изпълнителен лист и подадена нарочна писмена
молба от ищеца за това е било образувано изпълнително дело № 20108470400719 по
описа на ЧСИ Никола Попов, с рег.№ 847 на КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд. С нарочна писмена молба от 30.11.2010 година ищецът чрез
пълномощника си е поискал присъединяване по това изпълнително дело за събиране
на вземанията му по първия изпълнителен лист, по който към този момент е било
образувано друго изпълнително дело по описа на ЧСИ с рег. №804 при КЧСИ, с
район на действие Бургаския окръжен съд. Присъединяването е било предприето от
съдебния изпълнител с протокол от 30.11.2010 година /гърба на лист №59 от
кориците на приложеното като копие изпълнително дело, коментирано по-горе/. Извършени
са били множество изпълнителни действия, насочени към събиране на вземането на
ищеца-взискател в изпълнителното производство, като на 28.10.2014 година
последният чрез синдика е поискал от съдебния изпълнител на основание чл.507 от ГПК да бъде наложен запор върху паричното вземане в размер на 11266000 лева на
длъжника „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност от трето лице, а именно
ответника „Ахелой Къмършъл“ АД, произтичащо от договор за продажба на акции. На
същата дата е било депозирано и искане от синдика, част от запорираното вземане
и по-точно до размера на сумата от 4000000 лева да бъде възложено на взискателя - ищеца в настоящия
процес вместо плащане, на основание чл.510 от ГПК. В изпълнение на задълженията си по чл.507 от ГПК, съдебният
изпълнител е изпратил запорни съобщения до длъжника в изпълнителното дело и до
третото задължено лице - ответника „Ахелой Къмършъл“ АД за налагане на запор
върху парично вземане в размер на 11266000 лева на длъжника „Ахелой резидънс“
ЕООД - в несъстоятелност от „Ахелой Къмършъл“ АД, произтичащо от договор за
продажба на акции. Запорното съобщение от 29.10.2014 година до третото
задължено лице, изпратено на адреса му на управление, е върнато с отбелязване
на 03.11.2014 година, че дружеството не е намерено на посочения адрес. До
длъжника също е било изпратено запорно съобщение, върнато с отбелязване, че
фирмата не е намерена на посочения адрес. Впоследствие по изпълнителното дело е
приложено съобщение от „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност в отговор на изпратено
му и съответно получено запорно съобщение, в което е отразено негово изявление,
че запорирането вземане в размер на 11266000 лева, произтичащо от договор за
продажба на акции не съществува. Съдебният изпълнител на основание чл.18, ал.6,
т.5 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ с район на действие Бургаския окръжен съд
връчването на запорното съобщение на третото задължено лице. В изпълнение на
горното по изпълнителното дело е била върната и съответно приложена разписка, върху
която връчителят е удостоверил, че на адреса на управление няма лице, което да
получи съобщението, няма табела на фирмата, нито работно време. Отбелязал е
още, че адресът се намира в хотел „Сънсет Резорт“, както и че е разговарял с
лицето Мария Терзииванова, която е заявила, че няма седалище на фирмата. При
наличието на тези данни съдебният изпълнител е счел за редовно връчено
запорното съобщение на основание чл.50, ал.2 от ГПК. На 06.11.2014 година
съдебният изпълнител е издал постановление за възлагане вместо плащане, според
което на основание чл.510 от ГПК на взискателя „Златарско“ ЕООД - в
несъстоятелност е възложено вместо плащане запорирано парично вземане на
длъжника „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност от третото лице „Ахелой
Къмършъл“ АД, произтичащо от договор за продажба на акции, до размера от
4000000 лева. При наличието на същото и с твърденията по исковата молба ищецът
заявил осъдителните си претенции против ответника като длъжник на неговия
длъжник.
Видно
от представения по делото договор от 20.07.2010 година, „Ахелой резидънс“ ЕООД
- в несъстоятелност в качеството си на продавач се е задължил да продаде на
ответника по делото „Ахелой Къмършъл“ АД притежаваните от него 112660 поименни
акции с право на глас, материализирани с временни удостоверения, от капитала на
Ахелой Оунърс“ АД. Купувачът по договора се е задължил да заплати продажна цена
за описаните акции в размер на 100 лева за една акции или обща цена в размер на
11266000 лева. Съобразно текста на чл.3
от същия, продажната цена е следвало да бъде заплатена в едногодишен срок от
освобождаване на имотите, собственост на Ахелой Оунърс“ ЕАД от наложени
възбрани в полза на ищеца Златарско“ ЕООД - в несъстоятелност. В съответствие с
постигнатите договорености, продавачът е следвало да изпълни задължението си по
договора да прехвърли акциите по реда на чл.185, ал.2 от Търговския закон в
срок до пет дни от датата на подписване на договора.
Ответната
страна е представила и временно удостоверение №2, върху гърба на което има джиро
от 20.07.2010 година за прехвърляне на акциите на ответното дружество. Това прехвърляне е било
вписано в книгата на поименните акционери, видно от представеното извлечение от
нея. С допълнително писмено споразумение от 17.08.2010 година по там посочените
причини договорът за продажба на акции е бил прекратен. Страните по него са
уговорили купувачът да джироса обратно на продавача временното удостоверение за
притежаваните 112660 поименни акции. С джиро №2 това е изпълнено. Обратното
джиросване е отразено и в книгата на поименните удостоверения, отразяващо
прехвърлянията, препис от която е наличен измежду кориците на делото.
В
съответствие с отправените в тази насока от страните искания по делото е
допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в
представено и прието заключение е посочило, че не може да отговори на въпросите
относно това какви по вид, количество и стойност активи има в капитала на
„Ахелой Оунърс“ АД към датата на сключване на договора за продажба на акции,
към момента на прекратяването му и към настоящия момент, както и какво
количество самостоятелни обекти са включени в капитала на това дружество,
съответно каква част от тези имоти, предмет на апорта са възбранени,
ипотекирани или изнесени на публична продан поради липса на документация в
счетоводството на същото. Експертът е посочил също така, че в счетоводството на
продавача „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност на дата 20.07.2010 година
е било направено счетоводно записване и отразяване отписването на притежаваните
акции по тяхната номинална стойност чрез кредитиране на счетоводна сметка 221.
С второ счетоводно записване е отчетено вземане от купувача „Ахелой Къмършъл“
АД в размер на продажната цена на акциите от 11266000 лева чрез дебитиране на
сметка 498 и кредитиране на счетоводна сметка 723 или продавачът е отписал
притежаваните акции на „Ахелой Оунърс“ АД, отчел е вземане от купувача „Ахелой
Къмършъл“ АД и като резултат е отчел приход на стойност разликата между
номиналната и продажна цена на акциите. Счетоводното записване при купувача от
20.07.2010 година отразява увеличение на инвестициите под формата на
притежавани акции на стойност 11266000 лева и съответно задължение към
продавача за заплащане на продажната цена чрез кредитиране на счетоводна сметка
498. В откритото съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е изследвало в
цялост движението в счетоводните регистри на двете дружества, свързани с
договора от 20.07.2010 година, както и с неговото прекратяване. На дата
17.08.2010 година в счетоводството на „Ахелой Къмършъл“ АД е поето счетоводно
записване за връщане на акциите от капитала на „Ахелой Оунърс“ АД на „Ахелой
резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност. На 17.09.2010 година са поети счетоводни
записвания в „Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност за обратно придобиване
на акциите от капитала на „Ахелой Оунърс“ АД от „Ахелой Къмършъл“ АД, както и
отписване на задължението на „Ахелой Къмършъл“ АД към „Ахелой резидънс“ ЕООД -
в несъстоятелност.
Уважаването
на предявената главна искова претенция предпоставя установяването в настоящия
процес на визираните в приложимите правни норми - нейно правно основание предпоставки, а именно: ищецът да има качеството взискател в
изпълнително производство срещу длъжник, който има вземане към ответника по
делото, изпълнението да е насочено срещу вземането чрез налагане на запор на
същото, възлагане на запорираното вземане вместо плащане и на последно място
установяване съществуването на придобитото вземане.
При съобразяване на наличните
писмени доказателства по делото, а също и становищата на страните съдът намира
първата посочена по-горе предпоставка за безспорно установена. Постановеното от
арбитражния съд положително осъдително решение легитимира ищеца като кредитор
на „Ахелой
резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност, за което дружество се твърди от него да има
вземане от ответника по делото. Въз основа на същото ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист, образувал е изпълнително производство срещу своя длъжник, по
което се предприети множество действия за удовлетворяване на паричните му
притезания. На следващо място по негово искане, инкорпорирано в нарочна молба,
върху парично вземане в размер на 11266000 лева, произтичащо от договор за
продажба на акции, сключен между ответника и длъжника на ищеца е наложен запор.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че действията на съдебния изпълнител
по осъществяване на процедурата по чл.507 и сл.от ГПК се предприемат само въз
основа на твърдения за съществуващо притезание в полза на длъжника към трето
лице - негов длъжник. За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на
длъжника, не е нужно същото да е изискуемо, тъй като при налагането на запора
не се изисква предварителна проверка дали вземането съществува. Изпълнителните
действия се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че
неговият длъжник има определено вземане към трето лице /така в мотивите на т.5
от ТР № 3/2015 година от 10.07.2017 година по тълк. дело № 3/2015 година на
ОСГТК на ВКС/. Така казаното прави изтъкнатите в тази насока доводи от
ответната страна несъстоятелни, поради което същите не следва да бъдат взети
предвид от съда.
Наред
с това следва да се отчете това, че връчването на запорното съобщение не прави
третото лице длъжник, затова и съществена част от него представлява поканата до
третото задължено лице да изрази становището си по наличието на дълга. Тук е
необходимо да се посочи, че възражението на ответника, че не е получил
запорното съобщение е неоснователно. Правилата за връчване на съдебни книжа на
търговци и юридически лица са уредени в чл. 50 от ГПК. Мястото на връчване е
последния посочен в съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и
в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени, съобразно чл. 50, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай
няма данни ответникът - търговец да е вписал нов адрес на управление в
търговския регистър, в същото време е налице отбелязване на връчителя, че на
адреса няма такова дружество. Когато търговецът е напуснал адреса и в регистъра
не е вписан нов адрес, лицето се смята за редовно призовано на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК /така и в решение № 16
от 5.02.2015 г. на ВКС по търг. дело № 3197/2014 година, I т. о./. Становище от
негова страна във връзка със запорираното вземане не е постъпило по
изпълнителното дело. По отношение на третото задължено лице запорът се счита
наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент
същото придобива качеството на пазач по отношение на сумите.
Взискателят,
който претендира, че дълг на третото лице към неговия длъжник съществува, за да
реализира принудително твърдяното право, трябва да се позове на изпълнителен
лист или друго изпълнително основание спрямо задълженото лице. За да бъде това
възможно, взискателят следва да замести своя длъжник в титулярството на
твърдяното право, да бъде материалноправно легитимиран да предприеме преки
действия спрямо платеца, като установи съществуването на придобития дълг.
Способът за тази подмяна в лицето на кредитора е уреден в чл.510 от ГПК като
възлагане вместо плащане, на каквото именно се позовава и ищеца в случая. В
съдебната практика не съществува спор, че правните последици, произтичащи от
предоставено на взискателя по реда на чл.510 от ГПК за събиране запорирано
вземане на длъжника и възлагането му на същия вместо плащане не са равнозначни.
В първата хипотеза взискателят придобива качеството на процесуален субституент
и разполага само с право да упражни правата на длъжника от свое име, но за
негова сметка. Когато, обаче възлагането е вместо плащане, какъвто е и настоящия
случай, то се явява своеобразна принудителна цесия, като поражда присъщите й
правни последици - превръща последния в титуляр на самото вземане и той може да
се разпорежда с него в качеството си на негов носител.
Както бе посочено по-горе, ищецът е
поискал и след налагане на запора и неговото съобщаване съдебният изпълнител му
е издал на 06.11.2014 година постановление по чл.510 от ГПК за възлагане вместо
плащане на парично вземане от трето лице. За да бъде възложено чрез способа на чл. 510
от ГПК, вземането на длъжника към третото задължено лице следва да бъде
индивидуализирано в постановлението за възлагане чрез посочване на страните
/длъжник и кредитор/ и на основанието, от което произтича. Законът не урежда
начина, по който следва да се индивидуализира вземането, предмет на възлагане
вместо плащане или за събиране по реда на цитираната правна норма. Отсъствието
на правна уредба, обаче не представлява непълнота на разпоредбата на чл. 510 от ГПК. Индивидуализацията на вземането, предмет на възлагане по реда на чл. 510
от ГПК, се предопределя от съдържанието и естеството на възлаганото вместо
плащане или за събиране вземане и е невъзможно да бъде дефинирана отнапред
еднозначно по начин, общовалиден за всички случаи. Независимо от спецификата на
случая, за да породи възлагането присъщия му правен ефект, в постановлението на
съдебния изпълнител по чл. 510 от ГПК следва да е посочено ясно и точно кои са
носителят и длъжникът на възлаганото вземане и от какъв правопораждащ факт
произтича то /така и в определение № 60 от 30.01.2018 година на ВКС по търг.
дело № 1919/2017 година, II т. о./.
При
преценка съдържанието на процесното постановление съдът намира, че такава
индивидуализация липсва. В тази връзка следва да се посочи, че единствено в
мотивната част на същото е посочено, че вземането на „Ахелой резидънс“ ЕООД - в
несъстоятелност е във връзка с договор за продажба на акции в размер на
11761934 лева. Само това, според настоящия състав на съда, не би могло да
изпълни изискването за индивидуализация на вземането, съобразно посоченото
по-горе. На първо място договора за продажба на акции не е упоменат нито с
дата, нито с кои точно и по-специални чии акции са негов предмет. Това трябва
да бъде съобразено на фона на посочената цена на вземането по него, а именно
11761934 лева. Липсата на конкретика на договора, съпоставено с посочената цена
не могат еднозначно да обосноват извод, че предмет на постановлението е
договора за продажба на акции от капитала на „Ахелой Оунърс“ АД, сключен на
20.07.2010 година между ответника по делото и длъжника на ищеца, уговорената
продажна цена по който е 11266000 лева. Очевидно между тези две дружества, а и
други свързани с тях са се развивали динамични отношения, поради което и е възможно
и мислимо между тях да е имало установени и други договорни отношения за
продажба на акции на друго дружество/други дружества. Индивидуализиращите
вземането белези не би трябвало да се извличат от други книжа, други приложения
или изобщо други документи, а да бъдат ясно и точно упоменати в самото
постановление с оглед неговия характер и функциите, които са му възложени и
които са посочени и разгледани по-горе в настоящото изложение. С оглед на това
прехвърлителния ефект на
постановлението по чл.510 от ГПК следва да бъде отречен. По горните доводи
съдът счита, че липсата в случая на индивидуализация на посоченото в
постановлението вземане се явява пречка „принудителната цесия“ по чл. 510 от ГПК да породи действие за същото.
По
съображенията, изложени по-горе, съдът намира предявената претенция за
неоснователна, поради което и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото по главната претенция, то и акцесорната такава за
заплащане на мораторна лихва лихва съща е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Тъй като предявените искове са
такива за попълване масата на несъстоятелността, поради което и в съответствие
с чл. 620, ал.5 от Търговския закон
държавна такса по исковете не е била събрана предварително, с настоящия съдебен
акт ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
такава в размер на 178164.05 лева, която с оглед разпоредбата на чл. 620, ал.3
от Търговския закон следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
С оглед отправеното в тази насока
искане и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответната страна следва да бъдат
присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски, в които се включват
възложеното в нейна тежест и съответно заплатено възнаграждение на вещото лице
по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, които разноски са в
размер на 300 лева, както и 15 лева за държавна такса за обжалване във връзка с
подсъдността пред въззивната инстанция. Възнаграждение на ангажирания един
адвокат не следва да бъде присъждано, тъй като няма данни такова изобщо да е
уговаряно, а още по-малко заплатено, докато приложимата норма на ГПК изисква,
за да бъдат възложени в тежест на другата страна, разноските да са реално направени
и съответно за тях да има представени доказателства.
Ето
защо, по изложените съображения и на основание чл. 620 ал. 5 от Търговския
закон във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и
във връзка чл. 510, предл. 2-ро от ГПК и чл.86 от ЗЗД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции на „Златарско“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище град Смолян и адрес на управление ул. „Проф. Стойко Стайков“ №2,
представлявано от синдика С.М. *** против “Ахелой Къмършъл“ АД, ЕИК *********,
със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Княз Борис I-ви“ №219,
представлявано от Ханс Фредерик Гулсет за осъждане на ответното дружество като
трето задължено лице да заплати на ищцовото възложено му по реда на чл.510 от ГПК по изпълнително дело №719/2010 година по описа на ЧСИ с рег. №847 с район
на действие СГС вместо плащане запорирано парично вземане на длъжника на ищеца
„Ахелой резидънс“ ЕООД - в несъстоятелност към ответника в размер на 4000000
лева, представляващо остатък от продажната цена на акции от капитала на „Ахелой
оунърс“ ЕАД, ЕИК *********, както и
сумата от 454101.11 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендирания размер главница за периода от 06.11.2014 година до датата на
депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковете до нейното окончателно заплащане.
ОСЪЖДА
„Златарско“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище град Смолян и
адрес на управление ул. „Проф. Стойко Стайков“ №2, представлявано от синдика С.М.
*** да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 178164.05 /сто седемдесет и осем хиляди сто шестдесет и
четири лева и пет стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху размера
на предявените искови претенции и която сума да се събере от масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА
„Златарско“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище град Смолян и
адрес на управление ул. „Проф. Стойко Стайков“ №2, представлявано от синдика С.М.
*** да заплати на „Ахелой Къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище град
Поморие и адрес на управление ул. „Княз Борис I-ви“ №219, представлявано от
Ханс Фредерик Гулсет сумата от 315 /триста и
петнадесет лева /лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: