№ 2975
гр. Благоевград , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200501044 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Въззивното производство се развива по жалба на „Трансмит-82“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж. к. „Запад“, бл. 27, ет. 3,
ап. 8, представлявано от С. Д. И., подадена срещу частите на решение № 4156 от
29.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2045 от 2017 г. на Районен съд
Благоевград, с които на К. С. М. , ЕГН **********, адрес **********, е присъдена
сумата от 2651,72 лв., представляваща дължими командировъчни пари за периода
10.08.2016 г. – 05.02.2017 г., заедно със законната лихва, считано от подаването на
иска, на същия са присъдени и разноски и на дружеството са възложени съответните
държавни такси и разноски за вещи лица. Твърди се, че атакуваните части на
решението са неправилни, необосновани и постановени в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Неправилно първата инстанция приела за
приложима Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в
чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници
/НСКШСЧМАПТП/. В случая размерът на пътните, дневните и квартирните пари за
командировка се определял по реда на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ/. Развиват се съображения в тази насока. Фирмата
изплатила на шофьора всички произтичащи от трудовото правоотношение вземания,
1
включително командировъчните пари. Неотносим към съществото на спора бил
изводът на районния съд, че счетоводството на дружеството не е водено редовно.
Първата инстанция обърнала доказателствената тежест и единствено на база
твърденията на М. приела, че претендираните командировъчни пари са при условията
на единична езда, без да провери обективно осъществилите се в казуса факти.
Решението било неправилно и с оглед обстоятелството, че първостепенният съд
определил размера на дневните командировъчни пари на М., без да съобрази
принципното положение, че в сумата за командировъчните се включват както
дневните, така и пътните и квартирните. Моли се за отмяна на акта в обжалваните
части и отхвърляне на иска за командировъчни.
Не е подаден отговор от насрещната страна.
Във въззивната инстанция не се събираха нови доказателства.
Окръжният съд констатира, че решението на Районен съд Благоевград е валидно.
Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират
условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора. Решението е
издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. То се явява и допустимо. Не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск.
Ищецът е работил при ответника като шофьор на товарен автомобил.
Спорно по делото е дали М. е извършвал превози на стоки от страната към чужбина и
обратно, командирован ли е бил за това от фирмата, дължат ли му се командировъчни
пари и изплатени ли са му същите.
Задължение на ищеца е да докаже в процеса твърденията, от които извежда
претенцията си за право на обезщетение по чл. 215 от КТ /Определение № 303 от
16.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
Емил Томов, и Решение № 142 от 6.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2011 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова/.
Пътуванията в чужбина с товарни камиони на дружеството се доказват от справката от
Гранична полиция /листи 266-269/, заключението на вещото лице В. Н. и показанията
на свидетеля В. М.. По време на тях ищецът е превозвал стоки, видно от справката от
НАП /листи 247-250/. Въпросните 2 справки са официални свидетелстващи документи
и се ползват както с формална, така и с материална доказателствена сила, която не е
опровергана. Заключението на инж. Ненков не е оспорено от страните и се базира на
лично прегледани от него пътни и тахографски листове. Показанията на свидетеля М.,
2
макар че той е син на ищеца, са в съзвучие със справките и заключението и допълват
същите, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани в това отношение.
Въпреки че по делото липсват заповеди за командироване на К. М. в чужбина, този
факт се признава от собственика и управител на ответната фирма /изявленията на лист
232/, а и косвено се потвърждава от съставените за някои от пътуванията пътни
листове, за които докладва вещото лице В. Н.. Стоките са били превозвани до различни
дестинации в Република Гърция. Ищецът няколко пъти е бил глобяван от гръцките
органи, осъществяващи пътния контрол /видно от документите на листи 401-415/.
При това положение, по принцип, на М. са се следвали т. нар. „командировъчни пари“.
Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ, в тях се включват пътни, дневни и квартирни пари, при
условия и в размери, определени от Министерския съвет. Командировъчните разходи
не са обвързани с полагане на труд. Това са средства, които са необходими на
работника за издръжка в чужбина. Те не са възнаграждение за положен труд.
Издръжката в чужбина налага тези допълнителни разходи. След като командировката е
в полза на работодателя, той следва да ги понесе /Определение № 113 от 6.04.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 168/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев/.
Справката от Гранична полиция съдържа данни за 343 дни през релевантния времеви
период, които ищецът е прекарал командирован в чужбина. През 41 дни от тези 343,
той е бил и в болничен, т. е. водил се е временно неработоспособен. На М. се следват
командировъчни разходи и за въпросните 41 дни, защото работодателят го е допуснал
да престира труда си през тях. Незаконосъобразното получаване на обезщетение за
нетрудоспособност от НОИ не освобождава фирмата от отговорността за
командировъчните пари, след като ищецът е изпълнявал трудовите задължения, за
които е бил командирован.
Районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че приложима
в казуса е Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в
чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници
/НСКШСЧМАПТП/. Вярно е, че имаше период, в който практиката на ВКС се беше
ориентирала в такава посока, но от 2014 г. насетне върховните съдии константно
считат, че по дела като настоящото действат нормите на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Чл. 215, ал. 1 от КТ предоставя единствено на Министерския съвет компетентността да
издаде нормативен акт, регламентиращ командировъчните средства при служебните
командировки и специализации в чужбина. На основание чл. 2, ал. 2 от ЗНА, тази
компетентност не може да се прехвърля. НСКСЧ е приета именно от Министерския
съвет в изпълнение на задължението по чл. 215, ал. 1 от КТ. НСКШСЧМАПТП е
3
приета не от Министерския съвет, а от Министерството на финансите, и не е
обнародвана в „Държавен вестник“, поради което и няма нормативен характер – чл. 5,
ал. 5 от КРБ /така и Определение № 612 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 500/2017 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров/.
Съгласно т. 1 на приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ, на шофьорите се полагат
по 27 евро на ден при т. нар. „единична езда“ и по 21 евро на ден при „двойна езда“.
Претенциите на ищеца в случая са за по 21 евро на ден /41,07 лв./, макар данните по
делото да сочат, че е шофирал при единична езда. При това положение се оказва, че за
процесните 343 дни в командировка е следвало да му се заплатят 14 087,84 лв. От
фирмата обаче авансово са дали на М. 15 978,79 лв., поради което и нищо не му
дължат, а той трябва да им върне изплатените в повече 1890,95 лв., видно от
неоспореното допълнително заключение на вещото лице С. Т. /лист 473/. Няма за какво
друго да е била дадена споменатата авансова сума на ищеца, освен за командировъчни
разходи, след като работодателят няма задължения към него за трудово
възнаграждение. Изводите на експерта в това отношение са точни, ясни и обосновани.
Те кореспондират с приобщените по делото разходни касови ордери и „хвърчащи“
листи с цифри, носещи подписа на ищеца. Тези констатации на вещото лице не се
оборват от останалия събран от първата инстанция доказателствен материал, поради
което и следва да бъдат кредитирани. За това, че на ищеца са давани пари за пътни
разходи, свидетелства и неговият син /лист 421/.
Изложеното води до заключение за основателност на жалбата, която трябва да бъде
уважена, като се отмени решението в атакуваните с нея части и претенцията за
присъждане на процесните командировъчни пари бъде отхвърлена. На дружеството се
следва държавната такса за въззивното обжалване, както и останалата част от
разноските пред първостепенния съд, която не е присъдена от същия.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4156 от 29.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2045
от 2017 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваните части, с които на К. С. М. , ЕГН
**********, адрес **********, е присъдена сумата от 2651,72 лв., представляваща
дължими командировъчни пари за периода 10.08.2016 г. – 05.02.2017 г., заедно със
законната лихва, считано от подаването на иска, на същия са присъдени и разноски и
на „Трансмит-82“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Благоевград, ж. к. „Запад“, бл. 27, ет. 3, ап. 8, представлявано от С. Д. И., са възложени
4
съответните държавни такси и разноски за вещи лица.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. С. М. , ЕГН **********, адрес **********, срещу „Трансмит-
82“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж. к.
„Запад“, бл. 27, ет. 3, ап. 8, представлявано от С. Д. И., за присъждане на сумата от
2651,72 лв., представляваща дължими командировъчни пари за периода 10.08.2016 г. –
05.02.2017 г., заедно със законната лихва, считано от подаването на иска.
ОСЪЖДА К. С. М. , ЕГН **********, адрес **********, да заплати на „Трансмит-82“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж. к. „Запад“,
бл. 27, ет. 3, ап. 8, представлявано от С. Д. И., държавната такса за въззивното
обжалване – 53,03 лв. /петдесет и три лева и три стотинки/, както и останалата част от
разноските пред първостепенния съд, която не е присъдена на дружеството от същия –
140,21 лв. /сто и четиридесет лева и двадесет и една стотинки/.
На страните, чрез адвокатите П. П. и Д. М., да се връчат копия на настоящия съдебен
акт, който може да бъде обжалван от К. С. М. в едномесечен срок, считано от
връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от
ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България, с касационна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5