Решение по дело №1117/2019 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 422
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20194440101117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Червен бряг, 04.12.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1117 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.26 от Закона за закрила на детето

Пред съда е представена молба от ***, в която на основание чл.28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето е направено искане съдът да постанови решение, с което да настани детето Т.И.М., ЕГН ********** в семейството на ***М.М.К., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването. Иска се съдът да се произнесе и че при нужда детето може да ползва заместваща приемна грижа.

Приложени са следните писмени доказателства: заверено копие на заповед №ЗД/ Д-ЕН-ЧБ-064/07.11.2019г. на ***; заверено копие на Декларация с вх. № СГ/Д-ЕН-ЧБ/133-001/16.10.2019 г.; заверено копие на социален доклад относно възможности за полагане на грижи за детето; заверено копие на дубликат на удостоверение за раждане на детето.

Съдът намира, че е сезиран в рамките на производство по чл. 28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето с иск за настаняване на детето Т.И.М., ЕГН ********** в семейството на ***М.М.К., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***.

В молбата се твърди, че с  Решение № 318/19.12.2017 г. на ЧРС, в сила от 04.01.2018г. детето Т.И.М., ЕГН ********** е настанено в семейството на ***М.М.К., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***.

В конкретния случай се посочва в молбата, че  детето Т.И.М., ЕГН **********  е родено когато ***. Същата не знае кой е биологичния му баща. Твърди се, че от ранно детска възраст детето се отглежда от ***М.М.К., като грижи за него са полагали и родителите на г-жа К., живеещи на същия адрес ***. Твърди се че на 16.10.2019 г. М.М.К. изготвила декларация за даване на съгласие по чл. 24, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, с която изявява желание за настаняване на непълнолетното дете при нея,  с цел осигуряване на законен представител, който да защитава неговите права и интереси. Бабата споделила, че майката не е искала да полага грижи за детето, интересувала се е основно от собствените си нужди. Г-жа К. твърди, че дъщеря и редовно употребявала алкохол, не притежава родителски капацитет, няма желание и условия да отглежда единственото си дете. Твърди се, че около десет години М.М.К. е работила в Италия, където е установила връзки с италианеца Н.К.. Твърди, че преди около две години двамата се преместили в ***, а на 21.03.2019г. са сключили граждански брак. На адреса в *** съжителства с родителите на г-жа К.. Непълнолетното дете твърди, че баба си се разбират добре, тъй като живели заедно и в Италия. Твърди се, че в проведената среща с детето то споделило, че е привързано към баба си и желае да  продължи да се отглежда от нея. Детето разказвало, че не си спомня майка си да е присъствала в детството му и да се е грижила за него, както и към момента не го търси и не се интересува от неговото състояние и развитие. Детето твърдяло, че най-значимият за него възрастен е ***към която е изградил емоционална близост и доверие. Твърди се, че същата получавала подкрепа от съпруга си и разполага с условия и капацитет за отглеждане на детето. Твърди се, че след събраната информация по случая и с оглед интереса на детето е издадена Заповед на директора на ДСП, с която е извършено настаняване на детето при ***М.М.К., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***. Твърди се, че в проведен разговор на 11.11.2019 г. с г-жа К. тя споделила, че на 08.11.2019 г. получила телефонно обаждане от дъщеря си, която и е казала, че е приета в ***като не е уточнила в кое лечебно заведение се намира, както и къде  се е установила да живее.

Ищецът ***редовно призована в съдебно заседание се представлява от социалния работник Е.М., която поддържа молбата.

Заинтересована страна М.М.К.   редовно призован,  се явява. Моли съда да уважи молбата на ***

Заинтересована Н.К. – редовно призован, се явява. Моли съда да уважи молбата на ***

Заинтересована страна И.Т.М.- редовно призован, не се явява.

            Контролиращата страна- Районна прокуратура-гр. Червен бряг, редовно призована, не изпраща свой представител и не взема становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От приетите от съда писмени доказателства се установява, че Т.И.М., ЕГН ********** е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето и престоя му в семейство на ***детето се отразява изключително благоприятно по отношение на неговото психично и физическо развитие. Детето се е адаптирало в семейството на М.М.К..

Видно от приобщения по делото социален доклад, майката не се интересува от малолетното дете. Бащата на детето е неизвестен. Детето останало на грижите на своята баба по майчина линия, която е изразила съгласието и желанието си да отглежда детето. Майката не се интересува от детето, не е искала да полага грижи за детето, интересувала се е основно от собствените си нужди, което е причина за предприемане на мярка за закрила“настаняване в семейството на роднини и близки“.

С оглед задоволяване основните потребности на детето–режим на хранене съобразен с възрастта, осигуряване на позитивна подкрепяща среда и изграждане в него на чувство за сигурност и спокойствие, ***е приел, че настаняването в семейството на ***М.М.К., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** се явява най-подходящата мярка за правилното обгрижване, израстване и отглеждане на Т.И.М., ЕГН **********, и е издал заповед по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето до произнасяне на съда с решение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи".

В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че майката на малолетното дете не се интересува от него, което уврежда неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая административният орган е преценил, че е налице оставането настаняването на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома на близки и роднини, с цел защита на висшите интереси на детето.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл.25, ал.1 т.1 и т.2  ЗЗД. Съгласно тази разпоредба може да бъде настанено дете извън семейството, чийто родители са починали или без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Мерките за закрила са визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни.

Съдът приема, че с оглед законодателните изисквания, охрана интересите на детето и изследване на настъпването на промени в поведението му, адекватен срок за настаняване на детето е една година.

Поради това съдът намира, че следва да настани Т.И.М., ЕГН ********** в семейството на ***М.М.К., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** за срок от една година  или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.

Искането за предоставяне на услугата, заместваща приемна грижа също е основателно и следва да се уважи. Същото е основано на необходимост от нарочно произнасяне на съда в тази посока по смисъла на чл. 20 ал.4 т.3 от ППЗЗД, съобразно процесите на развитие на детето, както и отношенията му с приемащите го за отглеждане. Тъй като е налице постоянен контрол на молителя в тази посока е наложително, с цел бързина на регулиране на проблеми в отношенията да му се даде възможност в кръга от неговата компетентност да замести грижата по отношение на детето без да преминава през съдебна процедура по смисъла на чл. 30а от Закона за закрила на детето.

Воден от горното и на основание чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът

Р Е Ш И :

 

ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА "настаняване в семейство на роднини или близки" по отношение на Т.И.М., ЕГН ********** и го НАСТАНЯВА в семейството на ***М.М.К., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** за срок от една година от датата на постановяване на решението или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 20 от „Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях” възможност детето Т.И.М., ЕГН ********** да ползва „заместваща приемна грижа” при условията за ползване на тази грижа съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето през периодите, в които за професионалните приемни родители са възникнали извънредни обстоятелства, непозволяващи им да полагат грижи за детето.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал.4 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

                                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: