Р
Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. Трън, 07.01.2022 г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Трънският районен съд, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на двадесет и първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при секретаря Ренета Милтенова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №44 по описа за 2021г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „ЛЮСИЛ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ***, ***, представлявано от Л.Й.К.,
чрез процесуалният си представител адв. Д.М. от САК със съдебен адрес:*** ***
срещу Н.Д.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество и
ответникът се намирали в облигационни правоотношения на основание сключен
договор №0001552 от 03.12.2017г. за доставка и монтаж на външни ролетни щори-
комбинирани - алуминиева кутия с ПВЦ ламели – 2 бр. Цената на доставката и
монтаж била 890 лв., от които 436 лв. били платени при сключване на
горепосочения договор. Служители на ищцовото дружество изработили и доставили
щорите на 20.12.2017г. на ответницата, която отказала да осигури възможност за
монтаж на същите и изгонила изпратения да ги монтира служител на фирмата.
Ответницата отказва и да заплати уговорената сума в размер на 450 лева. Ищцовото
дружество поканили ответницата да заплати дължимата сума, но тя отказала да
получи писмото и не оказала съдействие за монтаж на щорите. Искането към съда е
да се произнесе за установено, че Н.Д.Н. дължи на „ЛЮСИЛ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ***
сумата от 450 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Претендират за присъждане на разноските
сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. В нея
оспорва изцяло исковата претенция, като допустима, но неоснователна. Договорът
за изработка на външни щори е сключен между дружеството – ищец и покойния
съпруг на ответницата. Получила щорите на 20.12.2017г. В момента те са в
апартамента и на отговорно пазене и чака фирмата да си ги вземе. Оказало се, че
не отговарят по размер и задание и не могат да се ползват по предназначение,
тъй като щорите не са за прозорец, а за витрина. Не могат да се спускат и
вдигат автоматично, а ръчно. Получените щори не отговарят на поръчаниге. В един
момент пристигнал един човек, който не се легитимирал като служител на
фирмата-ищец. Той не могъл да монтира въпросните щори, защото не ставали. При
монтиране на щорите се оказва, че не може да бъдат отваряни и затваряни
прозорецът и балконската врата. Служителят установил, че липсва някакво
устройство, без което не могат да се монтират щорите. При получаване на
поръчката ответницата установила, че тя не отговаря на поръчаното и го описала
в приемо-предавателния протокол. Веднага помолила фирмата да й върне сумата от
200 евро и 45 лева и да си вземат обратно щорите. Щорите били доставени на
20.12.2017г. в апартамента й в гр.Трън. В товарителницата пише дата 2018г.,
поради което я оспорва. Иска допускане на съдебно-техническа експертиза, при
която вещото лице да отговори дали щорите са направени и изработени по
сключения договор, могат ли да се монтират така, че прозореца и балконската
врата да се отварят и затварят и ползват по предназначение и какво означава
ролетни щори. Същите могат ли да се събират и спускат автоматично или липсват
някои недоставени части. Иска присъждане на направените разноски по делото.
Ответницата по делото е предявила насрещен установителен
иск, в който описва идентична фактология както в отговора на исковата молба относно
време, място, предмет и характер на договор за изработка на щори между
дружеството ищец и ответник по настоящия иск, като се иска съда да признае за
установено по отношение на ответника и ищец по настоящото производство „ЛЮСИЛ
ДИЗАЙН„ ООД, че дължи на ответницата и ищец по настоящия иск сумата от 200 евро
или тяхната равностойност, както и 45 лв., която сума представлява предварително
внесена от нея сума по договор от 03.12.2017г., като и присъди сторените
разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът „ЛЮСИЛ
ДИЗАЙН“ ЕООД, редовно призован, изпраща представител, поддържа иска си и
оспорва насрещния установителен иск.
В съдебно заседание ответницата не
се явява лично, вместо нея се явява процесуалният и представител адв.Р.З. от
ПАК като оспорва дължимостта на вземането, претендирано от ищцовото дружество.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „ЛЮСИЛ ДИЗАЙН“
ЕООД е подало на 15.08.2018 г. до СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н.Д.Н. за дължими суми в
размер на 450 лева – неплатена дължима част от цената за изработка на щори по
договор № 0001552/03.12.2017г. доставени
на 20.12.2017г. , ведно със законната лихва от 17.05.2018г. до изплащане на
вземането, както и да им бъде изплатена сумата от 325 лева – сторени разноски по заповедното производство.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 54616/2018 г. по описа на СРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.11.2018
г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение ответницата Н.Д.Н. е депозирала
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят „ЛЮСИЛ ДИЗАЙН“ ЕООД е предявил настоящия положителен установителен
иск.
По делото са представени и приети договор
№ 0001552 за изработка и монтаж на дограма и аксесоари, приемо-предавателен
протокол по договор № 0001552/ 20.12.2017г.
Наред с това по делото бяха
изслушани и свидетелските показания на свидетелката И.И.Д.. В тях тя обяснява,
че към 2017г. работила на трудов договор към фирмата-ищец като
продавач-консултант за продажба на дограма и щори от ПВЦ. През месец ноември на
същата година ответницата се свързала с фирмата, за да поръча щори. Свидетелката
я посъветвала да се обърне към фирма, което е по-близо до гр.Трън, за да й
излезе по-евтино, но ответницата държала фирмата-ищец да извърши изработката,
доставката и монтажа на готовите щори. След множество уточняващи разговори
ответницата извършила поръчката на
03.12.2017г. – ставало въпрос за външни ролетни щори за два прозореца.
Свидетелката изпратила служител на фирмата, който на място да вземе размерите.
С него отишла и собственичката на фирмата-ищец. Категорична е, че поръчката
касаела алуминиеви щори, като не са се договаряли въпросните щори да се вдигат
и свалят посредством електродвигател, първо защото те не са производители на
такива задвижващи системи, и второ - цената би била значително по-висока от
тези с механично задвижване. Цената била около 900 лева, като на място при
вземане на размера собственичката на фирмата е взела капаро от ответницата.
След вземане на размера собственичката се обадила на св.Д.и й предала данните
за размера на поръчаните щори, с оглед определяне на цената. След което на
място подписали бланков договор за изработка на поръчаното и този договор се
носи в производствената база на фирмата за изпълнение. При извършване на
монтажа на 20.12.2017г. ответницата попитала защо към щорите няма и двигател и
когато изпратения служител на фирмата, който да извърши монтажа казал, че такъв
не е поръчан, тя отказала да пусне служителя да си тръгне преди да й възстанови
платеното капаро. След разговори тя пуснала служителя от апартамента, но
задържала доставените, но немонтирани щори.
По делото е допуснато изслушването и
на съдебно – техническа експертиза, като впоследствие с протоколно определение
от 21.12.2021г. определението за допускане е отменено, тъй като ответницата не
е осигурила достъп до апартамента за извършването й. Съдът кредитира свидетелските
показания на изслушаният свидетел, като дадени обективно и безпристрастно.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да извърши изработка, доставка и монтаж на алуминиеви рулетни щори срещу задължение на последната
да заплати договореното до крайната цена след като е получено капаро в размер
на 436 лева, и че за ответника е възникнало задължение за плащане на исковата
сума.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено, че на 03.12.2017г. между ищеца
„ЛЮСИЛ ДИЗАЙН“ ЕООД и ответника Н.Д. Н.
е бил сключен договор № 0001552 за изработка на два броя външни ролетни
алуминиеви щори- комбинирани, с алуминиева кутия с ПВЦ ламели на стойност 890
лева, като било заплатено капаро в размер на 436 лева в момента на сключване на
договора. На 20.12.2017г. в гр.Трън, при пристигането на служител на
фирмата-ищец, за да монтира изработените щори ответникът не е заплатил дължимия
остатък в размер на 450 лева от договореното, като е задържал изработените
щори. По делото дружеството-ищец успя при условията на пълно главно доказване
да докаже твърдяното в исковата молба неизпълнение от страна на ответника на
договора за изработка на щори.
Предвид изложеното, основателно се
твърди в депозираната искова молба, че ответникът е страна по договор за
изработка на щори по съответен вид и размер, който договор коректгно е изпълнен
от дружеството-ощец.
По изложените съображения искът
следва да бъде уважен като като основателен и доказан.
Ответникът и ищец по насрещния иск
не успя да докаже исковата си претенция срещу ищеца - ответник по насрещния
иск, че не е извършил изработката и доставката на щорите така, както са
поръчани по размер и спецификация, поради което му дължи връщане на дадена като
капаро сума. По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на разноски, както
следва 300 лева заплатен адвокатски хонорар и 50 лева платени държавни такси в
заповедното и исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.Н.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, че Н.Д.Н. дължи на
„ЛЮСИЛ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ***, ***, представлявано от Л.Й.К.,
сумата от 450 лева, дължима по договор № 0001552/03.12.2017г. за изработка на
алуминиеви ролетни щори ведно със
законната лихва от 17.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
насрещен иск от Н.Д.Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***
за признаване за установено по отношение
на „ЛЮСИЛ ДИЗАЙН“ ЕООД, че „ЛЮСИЛ
ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., п.к. ***, ***, представлявано от Л.Й.К. дължи на Н.Д.Н.,***
и настоящ адрес:*** сумата от 200 /двеста/ евро или неговата левова
равностойност и 45 лв. /четиридесет и пет лева/ по договор за изработка на
алуминиеви щори от 03.12.2017г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***
да заплати на „ЛЮСИЛ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ***,
***, представлявано от Л.Й.К., сумата от 350 лева- представляващи сторени
разноски по водене на заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: