№ 410
гр. Габрово, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210101292 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И., против Л. Р. ИЛ.
от гр. Габрово.
В исковата молба се твърди, че на 12.06.2019г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 30037434726 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като
кредитор и Л. Р. ИЛ. като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 250 лв.; Срок на кредита: 11 месеца; Размер на вноската: 26.79 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 40.71 %; Годишен лихвен процент: 35.60 %;
Лихвен процент на ден: 0.10 %; Общо задължение по кредита: 294.68 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 282.92 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 25.72 лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на
577.60 лв, с общ размер на вноска - 52.51 лв. и дата на погасяване - 10-ти ден от
месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на
договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което
полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
1
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и
за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за
ползването му клинетът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30037434726, като го сключва за срок от 11 месеца, с месечна вноска по погасителен
план в размер на 52.51 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като на 12.06.2019г. превежда парична сума в размер на 250.00 лв. по
посочения от длъжника Л. Р. ИЛ. в т. ІІІ от ДПК № 30037434726 начин - на каса на Изи
пей (документ за кредитен превод със системен код 2000000182290056 от 12.06.2019
г.)
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30037434726 длъжника дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително
определено в погасителния план. Страните се споразумяват то да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 38.99 лв., като
същото се претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 10.08.2019г. до
падежа на последната погасителна вноска - 10.05.2020 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 282.92, като длъжникът е заплатил сума в размер на 28.00
лв. и остават да бъдат заплатени 254.92 лв.
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да
бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага
плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на
падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
към Договора за потребителски кредит е следният: Кредиторът са задължава да
предостави на КЛ по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ
изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: Приоритетно
2
разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на
падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от ДПК са
ОУ, погасителен план и евентуално други приложения, като, но не само
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил
такова."
Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК трябва да бъде тълкуван
винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения
или отнасящи се до тях."
Всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да
закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът е пожелал да закупи
пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане на
кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи
услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със
закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а
кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането
на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на
своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако
доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски -
длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен
брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които длъжника е
получил и все още получава, съответно всички тези услуги, които кредиторът се
задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в
никакъв случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите
разходи по кредита.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за
възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във
всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не са
3
пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. С оглед на
гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е
пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир
и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в
резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето,
сключването на споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит,
поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива
допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само
една пълна и една непълна погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДПК № 30037434726. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план към ДПК № 30037434726 е изтекъл на дата 10.05.2020 г., с
изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в
пълен размер.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Л. Р. ИЛ. задължение по ДПК
№ 30037434726 е в общ размер на 55.00 лева. С плащанията си длъжникът е погасил
част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 54.79 лв. Сумата от
0.21 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от
ОУ.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата ответницата дължи
на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер 559.46 лв., от които: главница
в размер на 228.90 лв., договорно възнаграждение в размер на 38.99 лв.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 254.92 лв. и
законна лихва в размер на 36.65 лв., представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № 30037434726.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в Районен съд - Габрово. По заявлението е
образувано ч. гр. д. № 571/2021 г. След като длъжникът е подал възражение срещу
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
23.06.2021 г. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се
претендира възнаграждение по сключено между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 254.92 лв., като на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава
настоящия осъдителен иск. За останалата част от заявените вземания на ищецът е
указано да подаде установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т.1.
С оглед гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
4
признае за установено съществуването на негово вземане срещу ответницата-длъжник
в общ размер на 559.46 лв., от които: главница в размер на 228.90 лв., договорно
възнаграждение в размер на 38.99 лв. и законна лихва в размер на 36.65 лв., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Прави искане съдът да постанови и решение, с което да осъди ответницата-
длъжник да му заплати неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 254.92 лв.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Представя писмено становище, в което
излага подробни съображения за уважаване на исковете.
В законния едномесечен срок ответницата не е представила писмен отговор. В с.з.
не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422 ал. 1 от ГПК
за съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 430/26.05.2021 г. по ч.гр.д.
№571/2021 г. по описа на РС Габрово, а именно: за сумата 228,90 лв. - главница, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението - 24.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; за сумата 38,99 лв. – неплатено договорно възнаграждение за
периода от 10.08.2019 г. до 10.05.2020 г., както и за направените в заповедното
производство разноски - 5,36 лв. – д.т. и 10 лв. – юрисконсултско възнаграждения.
Срещу заповедта е подадено възражение от ответницата-длъжник, което обуславя
правния интерес на ищеца-кредитор от предявяване на исковете за установявания на
вземанията, за които е издадена заповедта. Същите са допустими, тъй като са
предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл.
415 ал. 1 ГПК.
Предявен е и осъдителен иск за възнаграждение по договор за допълнителни
услуги в размер на 254,92 лв., с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като тази сума
също е била включена в подаденото по горепосоченото ч.гр.д. заявление, но за нея
заповедният съд е отказал да издаде заповед по чл. 410 от ГПК и ищецът се възползва
от правната възможност по чл. 415 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 3 от ГПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит №30037434726, сключен
на 12.06.2019 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД - кредитор и ответницата
Л. Р. ИЛ. - кредитополучател. Договорът е сключен при следните посочени в него
условия: Сума на кредита: 250 лв.; Срок на кредита: 11 месеца; Размер на вноската:
26.79 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 40.71 %; Годишен лихвен процент:
35.60 %; Лихвен процент на ден: 0.10 %; Общо задължение по кредита: 294.68 лв.
5
В договора е инкорпорирано и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от кредитодателя на кредитополучателя, със следните условия:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 282.92 лв.; Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 25.72 лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на
577.60 лв, с общ размер на вноска - 52.51 лв. и дата на погасяване - 10-ти ден от
месеца.
Към договора е приложен подписан от страните погасителен план, съгласно който
размера на месечната вноска възлиза на 52.51 лв., като първата месечна вноска се
дължи на 10.07.2019 г., а последната - на 10.05.2020 г. Неразделна част от договора са и
подписаните от страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги и Общи условия на кредитора.
Безспорно се установява от представеното заверено копие от преводно нареждане,
че в деня на сключване на договора, 12.06.2019 г., ищецът е изпълнил основното си
задължение по него, като е превел по микросметка на ответницата в EasyPay заемната
сума в размер на 250 лв.
От гореизложеното се установява, че волеизявленията на страните са били
насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от
ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред
изключенията на чл. 4 ЗПК. С оглед датата на сключване на процесния договор за
кредит, към същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит в
редакцията му от 26.02.2019 г.
Съдът е длъжен да извърши служебна преценка по отношение на съответствието
на разпоредбите на процесния договор с императивните норми на Закона за
потребителския кредит, като се има предвид, че за наличието на основания за
нищожност на договора съдът следи и служебно, когато: е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но
всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които
преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство. Съдът е длъжен да констатира и
отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
6
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
По същество настоящият съдебен състав намира, че процесният договор не
отговаря изцяло на изискванията на ЗПК, по следните съображения:
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В представения
договор за кредит е посочено, че ГПР възлиза на 40,71%, като възнаграждението за
допълнителни услуги не е включено при изчисляването му. Същевременно в
споразумението за предоставяне на тези услуги е посочено, че същите се изразяват в:
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на датата на падеж;
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК императивно изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Така нареченият "допълнителен
пакет услуги", за който се дължи възнаграждение в размер, превишаващ този на
предоставения заем, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу
тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво поведение от страна на кредитора -
видно е, че сумата се дължи за предоставените допълнителни възможности на
потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя условията по
погасителния си план, както и да получава допълнителни заеми при облекчени
условия. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи
заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора
- арг. чл.10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на
въпросните допълнителни услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
или е била реално ползвана по време на действието на сключения между страните
договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично предоставената му възможност такава услуга
да се ползва в неопределен бъдещ момент.
Разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредитора да събира от
7
потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто
именно е характерът на предоставения допълнителен пакет услуги, поради което и на
това основание договорните клаузи за закупуване на този пакет се явяват нищожни, на
осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
С оглед същността на уговорените допълнителни услуги, те представляват разход
по отпуснатия кредит по смисъла на легалното определение в чл. 19 ал. 1 от ЗПК,
съгласно което ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Месечната погасителната вноска по кредита включва и в себе си и погасителна вноска
по този допълнителен пакет услуги.
Като се има предвид, че възнаграждението за описаните допълнителни услуги
надхвърля главницата по кредита, то безспорно при включването му в изчисляването
на ГПР ще се получи резултат, който многократно надвишава петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България - в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Следователно е налице и
предпоставката по чл. 19 ал. 5 от ЗПК за нищожност на клаузите, касаещи ГПР по
кредита. Наред с това следва да се приеме, че посоченият в договора ГПР не отговаря
на действителния такъв и посоченият процент заблуждава кредитополучателя. Предвид
изложеното и неспазването на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, процесният
договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК. В този случай, на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо съдът ще отхвърли предявеният установителен иск за договорна лихва в
размер на 38,99 лв. и предявеният осъдителен иск за сумата 254.92 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като изцяло неоснователни
и недоказани.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
което в процесния случай се явява заявлението по чл. 410 от ГПК, депозирано на
24.03.2021 г. Затова и искът за установяване на вземане за мораторна лихва за минал
период в размер на 36,65 лв. също ще бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Като основателен ще бъде уважен иска за установяване на вземане за главница,
като по отношение на размера му съдът взема предвид, че съгласно представеното и
неоспорено от ответницата извлечение от сметка, тя е извършила само едно плащане
по процесния договор - на 16.07.2019 г. е платила на ищеца сумата 55,00 лв. От
8
ответницата не са представени доказателства за други извършени плащания, като
установяването на такива е нейно процесуално задължение. При това положение
извършеното от ответницата плащане следва да бъде отнесено за погасяване на чистата
стойност на кредита, при което се получава остатък на дължимата главница в размер на
195 лева, за която сума съдът ще уважи предявеният установителен иск, а за горницата
над тази сума ще го отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т. 12 от ТР/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът е заплатил д.т. в размер на 75 лв., от които 25 лв.
– за предявените установителни искове и 50 лв. – за предявения осъдителен иск, като е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер на 100
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Съразмерно на уважените искове, ответницата ще бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 80,04 лв. От направените в заповедното
производство разноски ответницата ще бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в
размер на 11,18 лв. или общо разноски в размер на 91,22 лв.
Ответницата не е правила и не претендира разноски.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Л. Р. ИЛ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
бул. „*********” № 80, ет. 8, ап. 23, дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева Станева, сумата 195,00 лв. /сто деветдесет и пет лева/ главница
по договор за потребителски кредит №30037434726 от 12.06.2019 г., ведно със
законната лихва от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№430/26.05.2021 г. по ч.гр.д. №571/2021 г. на РС Габрово, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 228,90 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева Станева, против Л. Р. ИЛ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
бул. „*********” № 80, ет. 8, ап. 23, искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл.124,
ал.1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено,
9
че по договор за потребителски кредит №30037434726 от 12.06.2019 г. ответницата
дължи на ищеца сумата 38,99 лв. - договорно възнаграждение и сумата 36.65 лв. -
законна лихва за забава, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №430/26.05.2021 г. по ч.гр.д. №571/2021 г. на РС Габрово,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева Станева, иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Л. Р. ИЛ.,
ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, бул. „*********” № 80, ет. 8, ап. 23, да му
заплати сумата 254,92 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
договор от 12.06.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л. Р. ИЛ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, бул. „*********” №
80, ет. 8, ап. 23, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева Станева, сумата 91,22 лв. /деветдесет и един лева и двадесет и
две стотинки/, представляващи разноски в исковото производство и в производството
по ч.гр.д. №571/2021 г. на РС Габрово, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10