О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 19.01.2021 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 1488 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът, след като констатира, че предявените искове са
допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и
изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за
доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства
по делото приложените към исковата молба и отговора документи.
Следва страните да бъдат напътени към доброволно
уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание
на 23.02.2021 год., от 14,00 часа,
за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за
ДОКЛАД, както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.М.П. по ч.гр.д. №5942/2019г. по
описа на РС – Стара Загора. Същата била връчена на ответника М.М.П. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове
за установяване на вземанията по
заповедта.
Обстоятелствата,
на които основава вземанията си, са следните:
Бил подписан Договор за паричен заем № 5458830 от 02
август 2018г. между „Вива Кредит" ООД като заемодател и М.М.П.
като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че
е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Вземанията
по този договор за заем били прехвърлени от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016
г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение
№ 1 към него от 02 май 2019 г.
Съгласно сключения договор за
заем, Заемодателят се задължил да
предостави на ответника сума в размер на 500.00 лв., под формата на паричен заем, който се бил усвоил
в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С подписването на
договора, М.М.П. удостоверила, че била получила от заемодателя заемната сума от
500.00 лева, като
договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 587.61 лв., ведно с
договорната лихва на 9 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лв./включваща първоначална
главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. С договора
страните се били съгласили за рефинансиране на текущ заем на ответника по договор
за паричен заем № 5430162 в размер на 219.62 лева.
Към настоящия момент дължимата
главница била в размер на 500.00 лв.
За ползването на предоставената
заемна сума по сключения договор за
паричен заем № 5458830 от 02 август 2018 г. между страните, ответникът
дължал договорна лихва в размер на 87.61
лв. лева за периода от 01 септември 2018 г. - датата на първата вноска
до 29 април 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.Ответникът
дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем
в размер на 236.25 лева.
Съгласно клаузите на договора, заемателят
се бил задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като поради
неизпълнение на това задължения на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 236.25 лв. лева, която била дължима на падежната дата
на погасителната вноска.
В съответствие с Тарифа на „Вива
кредит“ ООД М.М.П. дължала на ищеца и разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение в размер на 245.00 лв.
Крайният срок на договора бил 29
април 2019г.. Предвид това ответницата дължала и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 29.46 лв. лева от 02 септември
2018 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска / датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Искането
на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу ответника М.М.П. –
500 лева - главница по договор за
паричен заем № 5458830 от 02 август 2018 г.; 87,61 лв. - договорна лихва
за периода от 01.09.2018г. до 29.04.2019г.; 236,25лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 236,25 лв. – такса за експресно
разглеждане на документите, 245,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение, 29,46 лева - лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница за периода от 02.09.2018 г. до 05.11.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника М.М.П. – адв. В.К.Ц.
е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Излага следните
съображения за недължимост на претендираните суми:
Твърди, че процесното вземане не било предмет на посочения
от ищеца страните Рамков договор, тъй като към този момент, то нито е било
възникнало, нито е било предмет на сключеното в последствие допълнително
споразумение. Прави възражение за ненадлежно съобщаване на извършената цесия на
ответника. С исковата молба било представено уведомление до М.М.П., подписано
от процесуалния представител на ищеца по делото, което не можело да произведе
предвиденото в чл.99,ал.4 от ЗЗД
действие. Уведомлението изхождало от лице без надлежна представителна
власт за това, като посоченото в него вземане не било индивидуализирано в достатъчна
степен по основание и размер. Излага доводи, че връчването на уведомлението на
особения представител не произвеждало действие.
При условията на евентуалност, особеният представител
заявява, че се оспорва твърденията, че ответникът дължи посочените в исковата
молба суми. Не било ясно твърдението каква сума реално е била изплатена на ответника
по сключения договор за заем. Прави възражение за недействителност на договора,
на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9, и т.10 от ЗПК.
В нарушение на добрите нрави било задължението за
заплащане на годишен лихвен процент в размер, надвишаващ трикратния размер на
законната лихва, поради което в тази част намира договора също за
недействителен.
На основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП, счита
че договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради съдържащите се
в него неравноправни клаузи досежно определянето на годишния лихвен процент,
общият размер на задължението, определено като задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги, предсрочната изискуемост на кредита, задължение
за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и нейния размер,
задължение за заплащане на лихва за забава.
Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
На
основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както
следва:
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по
издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това означава по исковете по чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 ЗЗД, че следва да установи наличието на
валидно правоотношение, породено от сключен с ответника договор за заем,
съдържанието на това правоотношение, предаването на заемната сума и падежа на
задължението, размерите на претендираните главница, договорна лихва и
такси, сключването на договор
за цесия и надлежното уведомяване на заемополучателя за извършената цесия.
Относно установителния иск за установяване на вземане за неустойка – ищецът
следва да докаже, че такава клауза е уговорена и че ищецът е изправна страна,
както и нейния размер. По установителния иск за установяване на вземане за мораторна
лихва, че изискуемостта на главното вземане е настъпила, датата, на която това
е станало, размера и периода на лихвата.
Ответникът следва да докаже своите
възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу
съществуването на вземанията, респ.
изискуемостта им. “
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба заверени преписи от: договор за паричен заем от 02.08.2018 предложение за
сключване на договор, ведно с приложение, разходен касов ордер, Тарифа на „Вива
Кредит“ ООД, рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г., ведно с Приложение 1, потвърждение за сключена цесия,
уведомление до М.М.П., пълномощни.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от
отговора на особения представител на ответника, ведно с приложенията към него,
като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: