Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

 

 

при участието на секретаря Галина И. и на прокурор Анелия Неделчева, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 3097 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 16.01.2015 год. по НОХД № 11112/13 год. на СРС,НО,14 състав,подс.М.И.А. е призната за виновна в това,че за периода от 10.05.2006 год. до 13.05.2011 год.,в магазин в гр.София,ул.”********,при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у М.С.В.-управител и собственик на ЕТ”А.-М.В.”,че срещу сумата от 60.00 лв.месечно възнаграждение ще внася в НАП предаваните ежемесечно от В. суми за плащане на осигуровки и патентен данък за В. като ЕТ”А.-М.В.” и с това й причинила имотна вреда в общ размер на 10 199.22 лв./деянията са описани в 64 пункта/,поради което и на основание чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.Осъдена е да заплати направените по делото разноски в размер на 160 лв. по сметка на СРС.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитникът на подсъдимата с доводи,че незаконосъобразна,при неизяснени обстоятелства и в противоречие със събраните доказателства,както и че е несправедлива.Прави се искане за отмяната й и оправдаване на подсъдимата.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Излага,че не е доказан умисъла за извършване на престъпление,а по отношение на начина на събиране на доказателствата твърди,че няма нито един официален документ,който да послужи за доказателство за извършени плащания,а цялото обвинение се гради на заявеното от пострадалата,която се подкрепя с извадки от тефтер.По отношение на тях излага,че извадките започват от 10.05.1996 год.,а експертизата започва от септември 2006 год. и е изготвена само по записките на пострадалата,които са насипани на карирани листа.

На следващо място изтъква,че в хода на съдебното дирене В.  е представила три различни документа за три различни по размер суми-първоначално от 7400 лв.,от които подсъдимата е платила 4000 лв. със задължение за още 3900 лв.Впоследствие неясно защо вещото лице е приело,че задълженията са в размер на 10 199.20 лв.,като в тях е включена сумата от 3 660 лв.,платена на А.,без да има насрещна престация,което не отговаря на истината,тъй като последната е имала и задължение постоянно да обработва счетоводните документи,а не само да внася патентния данък.

Продължава,че в хода на съдебното следствие се е появила справка от НАП,след която е възникнала и претенция за лихвата от 2014 год. в размер на 5009 лв.Всичко това внася неяснота  за реалната сума,което и становището на подсъдимата,която не отрича,че е дължала сумите,но иска да знае точният им размер.

Изтъква и че към 2014 год.се е появил и запис на заповед,съгласно който подзащитната й се е задължила към 20.12.2012 год. за сумата от 9 182.05 лв.,без обаче да е било упоменато за какво се дължи тази сума.По същата е било образувано изпълнително производство и подсъдимата за периода 2013 год.-2014 год. е платила 1700 лв.,които обаче не са били приспаднати,въпреки представените вносни бележки.

Акцентира и върху противоречията в показанията на В. относно размера на дължимата сума,като последно същата се е позовала на записките си по тефтера,в който е записвала дадените суми.

С оглед на това счита,че обвинението не е доказано,още повече,че подсъдимата е декларирала,че от 2009 год. на практика е извършила първото невнасяне на сумите и не би следвало периодите назад във времето да бъдат присъединени към обвинението.

Освен това излага,че и в обвинителния акт,и в мотивите на съда е прието,че тя не е пускала декларации до НАП,което не отговаря на истината,тъй като ако не ги е пускала е щяло да има акт от НАП за това и в този смисъл поддържа,че тя не е внасяла сумите,а не декларациите.

Отново изтъква липсата на документи на фирмата,с които да се докаже щетата.

Изразява и недоволството си от забавянето на мотивите към постановената присъда за срок повече от 3 години,което има за последица,че подзащитната й ,при потвърждаване на присъдата,вече би била реабилитирана,но поради тази забава е нарушено правото й на справедлив процес.

Представителят на СГП намира за безспорно установено извършеното деяние и неговият автор,което е доказано от показанията на св.В.,личните й записки от търговска дейност,водени от нея,заключението на съдебно-счетоводната експертиза,обясненията на подс.А.,които са непротиворечиви и кореспондират с установените задължения за осигуровки и от представената разписка за частично възстановяване на дължимата сума.Пледира присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частното обвинение се присъединява към становището на прокурора и пледира присъдата да бъде потвърдена,като се има предвид признанието на подсъдимата и приетата по делото експертиза.

В правото си на лична защита подсъдимата изразява недоволството си от забавянето на делото.

В последната си дума моли жалбата да бъде уважена.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Първоначално срещу подс.А. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.206,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК за това,че за периода от 10.05.2006 год. до 13.05.2011 год. в магазин в гр.София,ул.”********,при условията на продължавано престъпление,с 63 деяния /подробно описани/ противозаконно присвоила чужди движими вещи-сумата от 6 539.20 лв.,собственост на ЕТ”А.-М.В.” с управител и собственик М.В.,която владеела-предоставена й за внасяне в НАП за осигуровки и патентен данък и по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК за това,че за същия период и на същото място,при условията на продължавано престъпление-с 62 деяния /подробно описани/,с цел да набави за себе си имотна облага въвела в заблуждение М.В.,като управител и собственик на едноличния търговец,че срещу сумата от 60 лв. месечно възнаграждение ще внася в НАП предаваните ежемесечно от В. суми за плащане на осигуровки и патентен данък за В. и с това й причинила имотна вреда в общ размер на 3660 лв.

В съдебно заседание,проведено на 08.12.2014 год. ,представителят на СРП е поискал изменение на обвинението в частта за престъплението по чл.206,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК ,което е преквалифицирал в такова по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК за това,че през посочения период и място,при условията на продължавано престъпление,с 63 деяния /подробно изброени/, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у В. в качеството й на управител и собственик на ЕТ,че срещу сумата от 60 лв. месечно възнаграждение ще внася в НАП предаваните ежемесечно от В. суми за плащане на осигуровки и патентен данък за В. като ЕТ”А.-М.В.”  и с това  причинила на едноличния търговец имотна вреда в размер на 6539.20 лв.,което обвинение да бъде разгледано съвместно с другото.

Без да е налице нарочно определение за допускане изменение на обвинението,съдът е посочил в съдебния протокол,че обвинението срещу М.А. за престъпление по чл.206,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК е изменено и следва да продължи с правна квалификация по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК за това,че в периода от 10.05.2006 год. до 13.05.2011 год.,в магазин в гр.София,ул.”********,при условията на продължавано престъпление-с 64 деяния  ,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение  у М.В.-управител и собственик на ЕТ „А.-М.В.”,че срещу сумата от 60 лв. месечно възнаграждение ще внася в НАП предаваните ежемесечно от В. суми за плащане на осигуровки и патентен данък за В. като ЕТ и с това причинила на ЕТ имотна вреда в общ размер на 10 199.20 лв.

Деянията са подробно описани в 64 пункта,като е видно,че съдът напълно произволно,в разрез с направеното от прокурора искане за изменение на обвинението, е обединил двете обвинения по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК в едно,което се извлича от така приетия общ размер на вредата,като към вредите по всеки един от пунктовете по първоначално повдигнатото обвинение с обвинителния акт по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК  е присъединил и тези по измененото обвинение,без да държи сметка ,че произходът на вредата е различен -по измененото обвинение вредата произхожда от размера на сумите,дадени за осигуровки и патентен данък,докато по обвинението по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК,което не е изменено от прокурора,предмет на измамата са тези,дадени като възнаграждение за това,че ще внесе дължимите осигуровки и патентен данък.

Неясно остава за въззивния съд и как първостепенния е приел,че в състава на продължаваната престъпна дейност са включени общо 64 деяния при условие,че по измененото обвинение същите са 63,а по първоначално повдигнатото по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК деянията са 62.

С оглед на горното въззивният съд счита,че първостепенния съд се е произнесъл по непредявено обвинение,което е абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт,тъй като съществено нарушава правото на защита на подсъдимата,а и на другите страни в процеса и делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на съда,без да се разглежда по неговото същество.

Следва да се отбележи,че основателно е недоволството на подсъдимата и нейния защитник,породено от забавата на изготвянето на мотивите към присъдата,която е повече от три години и настоящото връщане за ново разглеждане неминуемо ще удължи разглеждането на наказателното производство,но посоченият процесуален порок препятства разглеждането на делото по неговото същество.

По изложените съображения и на основание чл.335,ал.2 във вр.с чл.348,ал.3,т.1 от НПК Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯВА присъда от 16.01.2015 год. по НОХД № 11112/13 год. на СРС,НО,14 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдебното следствие .

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.