Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Габрово, 17.05.2017 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното
от председателя гр. д. № 68 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В Окръжен съд – Русе е постъпила искова молба от П.С.Т.,***,
чрез адв. В. В. против Прокуратурата на Република България, Окръжен съд – Русе
и Районен съд – Русе, въз основа на която е образувано гр. д. № 432/2016 г. по
описа на РОС.
С определение № 382
от 03.10.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 440/2016 г., Апелативен съд –
Велико Търново, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, е изпратил делото за
разглеждане на Окръжен съд – Габрово, тъй като всички съдии от Окръжен съд –
Русе са се отвели от разглеждане на предявения иск от П. С. Т.. Пред ГбОС е
образувано настоящото гр. д. № 68/2016 г.
Ищецът в
исковата си молба твърди,
че в следствие на
водено срещу него, незаконосъобразно наказателно производство от Прокуратурата
на РБ, РС - Русе и ОС - Русе е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство срещу него е започнало по внесена в РП - Русе жалба
от работодателя му "Е.Е." ООД за щети нанесени върху производствен
актив на дружеството. На 26.07.2011 г. му е повдигнато окончателно обвинение по
чл. 343, ал. 1, б. "а" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК. С
повдигане на обвинението започнало наказателно производство развило се в общо
десет наказателни дела, а именно: НОХД № 2367/2011 г. по описа на РС - Русе,
VІІІ състав; ВНОХД № 251/2012 г. по описа на ОС - Русе; НД № 1362/2012 Г. по
описа на ВКС, І НО; НОХД № 2757/2012 г. по описа на РС - Русе, ХІ състав; ВЧНД
№ 109/2013 Г. по описа на ОС - Русе; НОХД № 743/2013 г. по описа на РС - Русе,
І състав; ВНОХД № 643/2013 г. по описа на ОС - Русе; НД № 1160/2014 г. по описа
на ВКС, ІІІ НО; ВНОХД № 610/2014 г. по описа на ОС - Русе; НД № 752/2015 г. на
ВКС, І НО.
Обвинението
е поддържано от един районен прокурор, шест окръжни и четирима прокурори от
ВКП. Три състава на ВКС установили недопустими нарушения на процесуалните
правила за водене на наказателно производство и уважили исканията му за
възобновяване и отмяна на незаконосъобразните присъди.
С решение №
490/12.01.2016 г. по НД № 752/2015 Г. на ВКС, І НО окончателно е решен въпросът
с вината му, като е отменено решение № 36/25.03.2015 г. по ВНОХД № 610/2014 г.
по описа на ОС - Русе, както и присъда № 171/24.09.2013 г. по НОХД № 743/2013
г. по описа на РС - Русе и е установено, че деянието в което е бил обвинен не е
извършено виновно, с което е приключило незаконосъобразното наказателно
производство срещу него.
От самото начало на
наказателното производство излагал неоспорими фактически данни отнасящи се до
обстоятелствата по настъпилата злополука, опровергаващи напълно твърденията на
обвинението за извършване на престъпление. Прокуратурата обаче не ги взела
предвид и досъдебното производство приключило с внасяне на обвинителен акт,
което силно го разтревожило и стресирало, поради очевидното игнориране на
влязло в сила съдебно решение № 183/24.02.2011 г. по НАХД № 2740/2010 г., с
което е прието, че деянието му не е извършено виновно и е случайно деяние по
см. на чл. 15 от НК.
В продължение на
четири години и дванадесет дена е бил подложен на незаслужена прокурорско -
съдебна репресия и тормоз. През този период от време са му налагани мерки за
неотклонение, призоваване в съд, явяване в съдебни заседания, обявяване на
присъди, обявяване за общодържавно издирване, заповеди за принудително
изпълнение от ДСИ и от НАП, запор върху банковите му сметки и трудови му
възнаграждения. Всички тези незаконосъобразни действия го държали в перманентен
стрес, психическо травмиране достигащо до депресия, хипохондрия с риск от
инсулт и инфаркт.
Заедно с влезлите в
сила присъди му било наложено и допълнително лишаване от правото да управлява
МПС по чл. 343г от НК, което изтърпял два пъти незаконосъобразно. След отмяна
на присъдата му по НОХД № 2367/2011 г. по описа на РС - Русе, VІІІ състав,
получил обратно книжката си и положил изпит за водач най - висока категория CE,
DE, ADR сертификат за
опасни товари. След влизане в сила на присъда по НОХД № 743/2013 г. по описа на
РС - Русе, за втори път му бил отнета книжката. Като изтекла и тази част от
наказанието му, за да получи книжката си обратно трябвало да представя
удостоверение за успешно положен изпит и други документи, което допълнително го
злепоставяло и унизило пред комисията, пред която само месеци преди това бил
положил изпит за най - високата категория водачи.
За процесния период в
продължение на 7 месеца и 11 дена е бил обвиняем, 26 месеца е бил подсъдим и 23
месеца е бил осъден. По влезлите в сила присъди са издадени 4 изпълнителни
листи, образувани са 2 изпълнителни дела от ДСИ, по които са му изпратени 7
покани за доброволно изпълнение и 7 заповеди за принудително изпълнение. Излага
твърдения, че освен незаконосъобразните действие на съда и прокуратурата, е
претъпял и такива репресивни действия от органите на изпълнителната власт чрез
ДСИ, "Пробационна служба - Русе"
към ГДИН на МП.
След първата отмяна
на присъдата по НОХД № 743/2013 г. по описа на РС - Русе, І състав и решението
ВНОХД № 643/2013 г. по описа на ОС - Русе с решението по НД № 1160/2014 г. по
описа на ВКС, ІІІ НО, поради тежкото материално положение, в което бил поставен, бил принуден да търси препитание в
чужбина. С решение по ВНОХД № 610/2014 г. по описа на ОС - Русе е изменена
присъдата му по НОХД № 743/2013 г. по описа на РС - Русе, в следствие на което
Пробационната служба - Русе е започнала изпълнение на наказанието, тъй като
присъдата била влязла в сила. Това му причинило стрес и унижение в лицето на
обществото - съседи, приятели и роднини.
Воденото срещу ищеца
наказателно производство, го извадило от нормалния обществен живот за повече от
4 години, ограничило правото му да упражнява професията си, усложнило личните и
семейни отношения, като по този начин му били нанесени имуществени и
неимуществени вреди. Описва действията на съда и прокуратурата, които според него
му причинили вреди.
Моли да се осъди Прокуратурата
на РБ, Окръжен съд - Русе и Районен съд - Русе да му заплатят солидарно сумата
от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, като пряка и непосредствена последица от предявеното незаконно обвинение
и постановените, и влезли в сила незаконни осъдителни присъди, получени от
незаконосъобразните действия на ответниците, ведно със законната лихва от
датата на деликта - 03.05.2011 г. до окончателното плащане на присъденото
обезщетение, както и направените съдебни разноски по настоящото дело.
Моли, да се осъдят
ответниците да му заплатят имуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от воденото незаконосъобразно наказателно производство, както следва:
1) Прокуратурата на Република България - имуществени вреди в размер на 700 лв.,
представляващ разходи за адвокатски хонорар за защита в досъдебното
производство № 133/2011 г. по описа на РП - Русе, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 2) Окръжен съд - Русе -
имуществени вреди в размер на 1 300 лв., представляващ разходи за адвокатски
хонорар за защита в съдебното производство развило се пред ОС - Русе, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
С определение от
22.12.2016 г., постановено по гр. д. № 68/2016 г. по описа на ГбОС, така
предявените искове по отношение на Окръжен съд - Русе и Районен съд - Русе за имуществени и неимуществени вреди
са оставени без разглеждане, като недопустими и производството по делото в тези
му части е прекратено.
В първото заседание
по делото, проведено на 28.02.2017 г.,
ищецът уточнява, че претендира от Прокуратурата на Република България
неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. и имуществени в размер на 2 000 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от датата на
причиняване на деликта.
Ответникът
Прокуратурата на Република България в депозирания по делото отговор счита, че
исковата молба не е предявена пред компетентния съд, съгласно разпоредбата на
чл. 7 от ЗОДОВ. На второ място се заема становище за неоснователност на така
предявения иск по отношение на Прокуратурата, тъй като ищецът е бил признат за
виновен, по повдигнатото от РП- Русе обвинение, от всички съдебни инстанции. Не
е налице нито едно от основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като
ищецът не е бил оправдаван с влязла в сила присъда. Наказателното производство
срещу него не е било прекратено нито за това, че деянието не е извършено от
него, нито за това, че не съставлява престъпление, нито че същото е амнистирано
или погасено по давност. Според доказателствата, наказателното производство е
било прекратено от ВКС на основание, че се е развило след приключване на
административно - наказателно производство за същото деяние. В решението си
ВКС, от 21.10.2014 г. по НД № 1160/2014 г., е възприел, че административното
производство не може да конкурира наказателното такова, като реализирането на
наказателната отговорност е с предимство пред административнонаказателната и е
отхвърлил искането за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК. Основанията за ангажиране на отговорността на държавата
по ЗОДОВ са изчерпателно изброени и в конкретния случай те не са налице, поради
което искът се явява неоснователен. Алтернативно се оспорва размера на иска,
тъй като ищецът не ангажира доказателства относно претърпените неимуществени
вреди, които да са в пряка причинно - следствена връзка с повдигнатото му
обвинение от прокуратурата. Претендираното обезщетение е и изключително
завишено по размер. Обвинението е за престъпление, което не е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК. Спрямо ищеца е взета най - леката мярка за неотклонение,
която практически не е променила начина му на живот. Не са ангажирани и
доказателства за причинени на ищеца от страна на Прокуратурата имуществени
вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар. В отговора се заема
становище, че срокът от 5 години е бил разумен, предвид обстоятелството, че
делото е преминало съдебна фаза на две инстанции на два пъти, като ВКС също се
е произнасял два пъти. В тази връзка Прокуратурата не следва да отговаря за
вреди за цялата продължителност на процеса, който след първоначалното внасяне
на обвинителния акт в съда, делото не е връщано на прокуратурата, т.е. било е
само в съдебна фаза. Оспорва искането за присъждане на законна лихва върху
търсеното обезщетение от датата на влизане в сила на решението на ВКС, тъй като
такова искане противоречи на практиката на ВКС и по специално ТР № 3/22.04.2005
г.
В съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца поддържа исковата молба, с направените
уточнения, а ответната страна я оспорва изцяло.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по
делото, че ищецът претъпял пътно - транспортно произшествие на 29.09.2010 г.,
за което му е съставен акт № 115439 за установено административно нарушение и
било издадено нак. постановление № 4058/18.10.2010 г. на началник група в
сектор ПП при ОД на МВР- Русе, което било обжалвано от ищеца по НАХД №
2740/2010 г. по описа на РС - Русе. С решение № 183 от 24.02.2011 г.,
постановено по НАХД № 2740/2010 г. по описа на РС - Русе, е отменено
наказателно постановление № 4058/18.10.2010 г. на началника на сектор ПП на МВР
- Русе, с което на П. С. Т.,*** му е наложено административно наказание глоба.
С решението е прието, че за описаното в НП пътно - транспортно произшествие е
установено, че било налице пътно препятствие скрито от видимостта на Т. и съдът е приел, че същото е било непредвидимо за него. Наличието
на препятствие внася съмнение за напускане на пътното платно и не е установено,
че Т. извършил нарушение на правилата за движение, което да е в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат. Съдът е приел, че не е безспорно установено, че Т.
да е извършил нарушението, за което е санкциониран и е отменил изцяло
наказателното постановление. Решението не е обжалвано и видно същото е влязло в
сила на 16.04.2011 г.
Видно от
представено постановление за привличане на обвиняем на 03.05.2011 г. е
повдигнато обвинение на ищеца Т. това, че на 29.09.2010 г. при управление на
МПС нарушил правилата на движение, не изпълнил задължението си, като водач на
ППС, да контролира непрекъснато ППС-то, което управлявал, не изпълнил
задължението си да, като водач при избиране на скоростта на движение, да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да
намали скоростта, и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност
за движението, като по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на
"Е.Е." ООД в размер на 8 591,
25 лв.- извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а" вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК и за нарушение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като
стойността на имуществените вреди е определена на 8 591,25 лв. На 26.07.2011г.
обвинението на Т. е изменено, видно от представеното постановление за
привличане на обвиняем и е прието, че е
нарушил не чл.20, ал.2 от ЗДвП , а чл.21, ар.1 от ЗДвП, тъй като се е движил
със скорост от 106 км./ч. Въз основа на това обвинение, преповторено и в обвинителния
акт от 26.10.2011 г. внесен в РС - Русе се е развило наказателно производство.
Не е спорно, че въз основа на горецитирания
обвинителен акт от 26.10.2011 г. е образувано НОХД № 2367/2011 г. по описа на
РС - Русе, по което дело с присъда № 36/15.02.2012 г. ищецът е признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и е
осъден на 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено със срок
за изпитване 3 - години и е лишен да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и
да заплати обезщетение на "Е.Е." ООД за причинени имуществени вреди в
размер на 6 140 лв. Присъдата на първоинстанционния съд по делото е потвърдена
с решение№ 60/11.05.2012 г. на Русенския окръжен съд по ВНОХД № 251/2012 г. По
реда на възобновяването на наказателни дела, Върховният касационен съд с
решение № 451/13.11.2012 г. постановено по НД № 1362/2012 Г. по описа на ВКС, І
НО е отменил влязлото в сила решение № 60/11.05.2012 г. на Русенския окръжен
съд по ВНОХД № 251/2012 г. и присъда № 36/15.02.2012 г. постановена по НОХД №
2367/2011 г. по описа на РС - Русе и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на РС - Русе.
Видно от протоколно
определение № 62/24.01.2013 г. постановено по НОХД № 2757/2012 г. по описа на
РС - Русе, при повторното разглеждане на делото, Районният съд го е прекратил
на осн. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като е приел, че недопустимо повторно
осъждане и повторно образуване на наказателно производство по отношение на едно
и също лице, за същото престъпно деяние, поради наличието на влязъл в законна
сила съдебен акт по НАХД № 2740/2010 г. по описа на РС - Русе. Определението е
отменено с решение № 47 от 20.03.2013 г. постановено по ВЧНД № 109/2013 Г. по
описа на ОС - Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Не е спорно, че с
присъда № 171 от 24.09.2013 г. постановено по НОХД № 743/2013 г. по описа на РС
- Русе ищецът отново е признат за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване е отложено със срок за изпитване 3 - години и е лишен да
управлява МПС за срок от 6 месеца, както и да заплати обезщетение на "Е.Е."
ООД за причинени имуществени вреди в размер на 6 315 лв., като е признат за
невинен деянието да е осъществено при скорост на движението над 89 км./ч. до
106 км./ч. Присъдата на първоинстанционния съд по делото е потвърдена с
решение№ 39/07.03.2014 г. на Русенския окръжен съд по ВНОХД № 643/2013 г. По
реда на възобновяването на наказателни дела, Върховният касационен съд с
решение № 361/21.10.2014 г. постановено по НД № 1160/2014 г. по описа на ВКС,
ІІІ НО е възобновил производството по делото и отменил въззивно решение №
39/07.04.2014 г. на Русенския окръжен съд по ВНОХД № 643/2013 г. и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - Русе.
С решение № 36 от
25.03.2015 г. постановена по ВНОХД № 610/2014 г. по описа на ОС - Русе е
изменена присъда № 171 от 24.09.2013 г. постановено по НОХД № 743/2013 г. по
описа на РС - Русе в частта относно скоростта на движение, в санкционната част
и в частта, с която е уважен гражданския иск, като му е наложено наказание
пробация.
От решение № 490 от
12.01.2016 г. постановено по НД № 752/2015 г. на ВКС, І НО в производство по
реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се установява, че Върховният касационен съд
е възобновил ВНОХД № 610/2014 г. по описа на ОС - Русе и отменил постановеното
по него решение № 36 от 25.03.2015 г., като е прекратил наказателното
производство по делото. В решението си Върховният съд е приел, че
производството по НАХД № 2740/2010 г. по описа на РС - Русе по съществото си е
било наказателно, било е първо по време и е приключило с окончателен съдебен
акт, като предмет на разглеждане е била виновността на дееца, като със съдебния
акт по него осъденото лице е получило исканата защита и неговото поведение е
било обявено за невиновно в рамките на същите фактически обстоятелства, които
са послужили за основа на наказателното обвинение по досъдебно производство №
33/2011 г. на Русенска районна прокуратура. Влезлият с сила съдебен акт не е преразглеждан,
не е отменен и неговото правно значение е "res judicata", като няма никакво правно
значение дали деецът е наказан или оправдан с влязъл в сила съдебен акт по
протеклото първо наказателно, по своя характер, производство. Второто по ред
наказателно производство, по внесеният обвинителен акт от Районна прокуратура -
Русе, по което е постановена присъда № 171 от 24.09.2013 г. постановено по НОХД
№ 743/2013 г. по описа на РС - Русе изменена с решение № 36 от 25.03.2015 г.
постановена по ВНОХД № 610/2014 г. по описа на ОС - Русе, е протекло в
нарушение на забраната "ne bis in idem" с идентично наказателно
обвинение на това, въз основа на което се е развило
административнонаказателното производство. Върховният съд е приел, че е не е
спазена забраната за провеждане на второ по ред наказателно производство и на
осн. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е приел,
че наказателното производство следва да се прекрати.
Не е спорно по делото,
че във връзка с влезлите в сила присъди № 36/15.02.2012 г. по НОХД № 2367/2011
г. на РРС и присъда № 171/24.09.2013 г. по НОХД № 743/2013 г. на РРС са
издадени два изпълнителни листа, въз основа на които са образувани изпълнителни
производства - № 39/2013 г., № 24/2014 г. срещу ищеца за събиране на
присъдените с тях суми в полза на "Е.Е." ООД и респ. са извършвани
изпълнителни действия по тях, до прекратяването им. Констатираното се
установява от приетите доказателства по делото - изпълнителен лист от 05.06.2012г. по НОХД №2367/2011г.; определение
№213/18.05.2012г. по ВНОХД251/2012г.; Молба вх. №39138/05.07.2012г. от гр.
ищец; съобщение изх. №17950/10.07.2012г. от СИС до НАП; писмо изх. №
17951/10.07.2012г.от СИС до НАП; удостоверение изх.
№ 70732/23.07.2012г. от НАП до СИС; уведомление изх. №1974/01.08.2012г. от СИС
до гр. ищец; съобщение изх. №19734/0108.2012г. от СИС до Т.; съобщение за
доброволно изпълнение изх. №7873-000003/25.10.2012г. от НАП до Т.; молба
вх. №30969/06.06.2013г.от гр. ищец до СИС; покана за доброволно изпълнение изх. №22099/28.06.2013г. от
СИС до Т.; Молба вх.
№36356/03.07.2013г. от гр. ищец до СИС; покана за доброволно изпълнение изх.
№22971/05.07.2013г. от СИС до Т.; запорно съобщение изх. №22977/05.07.2013г. от
СИС до Свинекомплекс- Николово ЕООД; молба вх. №37267/08.07.2013г.от Т. до СИС;
определение №531/09.07.2013г. по НОХД743/2013г. за обезсилване на и.л. от
05.06.2012г.; постановление от
10.07.2013г. за прекратяване на ИД №14039/2012г.; изпълнителен лист от
13.03.2014г. по НОХД743/2013г.; молба вх. №16915/01.04.2014г. от гр. ищец до
СИС; протокол от 02.04.2014г. на СИС за образуване на ИД №00024/2014г.; покана
за доброволно изпълнение изх. №9975/02.04.2014г. от СИС до Т.; уведомление изх. № 10532/09.04.2014г. от СИС за
присъединяване на вземания от НАП; молба вх. №22040/30.04.2014г. от гр. ищец за
проучване на Т.; покана за доброволно изпълнение изх. №12167/30.04.2014г. от
СИС до Т.; писмо вх. 27230/30.05.2014г. от общ. сл. земеделие; писмо вх.
№27250/30.05.2014г. от ОД МВР- Русе за регистрирани ПС; писмо вх. №27437/31.05.2014г.
от РПУ при ОД МВР -Русе за връчени съобщения; докладна записка peг. №17793/30.05.2014г. от РПУ при ОД МВР —Pyce; запорно
съобщение изх. №15775/03.06.2014г. на СИС; Запорно съобщение изх.
№16573/11.06.2014г.на СИС; молба вх. №30205/16.06.2014г. от гр. ищец до СИС; запорно
съобщение изх. № 16868/17.06.2014г. на СИС; уведомление изх. № 210705/24.06.2014
г. от банка ДСК; вносна бележка от 24.24.06.2014 г.; Молба вх.
№49916/22.10.2014г.от гр. ищец до СИС; Справка изх.
№180331400253733/24.10.2014г. от НАП; разпореждане изх. №7873/09.0^2015г. от
СИС за присъединяване на вземания на НАП; определение №123/03.02.2016г. по
НОХД743/2013г. за обезсилване на изп. листи; съобщение изх. №4401/23.02.2016г.
на СИС до Т. за прекратяване на ИД №00024/2014г.; постановление от 23.02.2016г
на СИС за прекратяване на ИД №00024/2014г..
Не е спорно,
че в следствие на влезлите в сила присъди по отношение ищецът е търпял
наложените му с тях наказания, а именно лишаване от правото да управлява МПС и
пробация.
От свидетелските
показания на св. Т., баща на ищеца, се установява, че катастрофата е станала
през 2010 г., при което синът му пострадал - имал физически наранявания, силен
стрес и уплаха. През декември получил призовка от за полицейска проверка и
когато излезнал от МВР-то, трябвало да прихваща синът си, защото бил много
депресиран и изплашен. През 2011 г. го извикал разследващ полицай и му
повдигнали обвинение, от което той бил съборен. Нямал желание да се занимава с
нищо. След катастрофата го уволнили, тъй като по данни на полицията той се
движил с несъобразена скорост. По - късно обвинението било изменено, той се
сринал напълно психически, бил депресиран. Стоял си вкъщи, а през 2011г. когато
му връчили обвинителния акт по образуваното НОХД 2376 той много се угнетил.
Водили го на психолог, имали епикриза, която заключавала, че е с депресия, умерено
протичане, която лекувал с медикаменти. След първото осъждане, когато върнали
делото и то било прекратено, той малко си възвърнал самочувствието, но след
това отново се сринал след протеста на
прокуратурата и започване на новото наказателно дело. Причината за катастрофата
била необезопасена шахта и за това обвинение бил оправдан, той знаел, че е
оправдан, а те го съдили. Синът му много тежко възприел процеса, не искал да
говори с майка си, нито със сестра си, която отбягвал, със свидетеля почти не
говорел. Не излизал дълъг период от време. Не можел да си намери работа, нямал
пари. В момента бил по - добре, че истината била установена и той няма вина, че
бил участник в катастрофата. Ищецът бил на 24 г., когато станала катастрофата, като
преди това 2-3 години работел във фирмата. След катастрофата го уволнили. След
това си намерил работа през 2012 г. и 2013 г. И двете фирми напуснал
доброволно, но това не било точно така, тъй като в едната шефът му казал, че
той бил подсъдим. В едната получили запорно съобщение, след което спрели да му
дават поръчки и той не могъл да си изкарва пари. Преди и след катастрофата той
живеел при тях (родителите), като след нея изпаднал в депресия. През време на
наказателното производство никой не е идвал у тях на гости, с никой не се
събирал. Сега бил международен шофьор. Явявал се два пъти на психотест да си
защити категориите, защото два пъти изтърпявал наказанието. След като била
влязла в сила присъдата го обявили за издирване, защото бил извън страната, тъй
като бил международен шофьор. След катастрофата бил в болничен, бил много
стресиран.
Съдът, въз
основа на извършения анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност,
съобразявайки доводите на страните и при прилагане на материалните и
процесуални норми на закона, намира следното от правна страна:
От изложените
фактически твърдения и заявен петитум от ищеца, съдът намира, че е предявен иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - ищецът претендира, че е
претърпял имуществени и неимуществени вреди от ответника Прокуратурата на РБ в
резултат на незаконосъобразни действия изразяващи се в повдигане и поддържане
на обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а" вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, което наказателното производство е прекратено от ВКС поради
това, не е спазена забраната за провеждане на второ по ред наказателно
производство, тъй като деянието за което е бил обвинен, с влязъл в сила съдебен
акт по дело с административно - наказателен характер, е било обявено за
невиновно в рамките на същите фактически обстоятелства, които са послужили за
основата на наказателното обвинение по образуваното досъдебно производство,
развило се в последващите съдебни производства.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите в
случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Отговорността по ЗОДОВ се основава на задължението на държавата
да спазва правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, като
същата носи обективна отговорност за причинените вреди от дейността на
правозащитните органи.
За основателността на предявения иск
на първо място следва да се отговори на възражението на ответника дали
държавата, чрез правозащитните си органи носи отговорност, тогава когато
наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Безспорно е в конкретния случай, че за същото деяние, за което на ищеца Т. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по НК, вече е имало влязло в
сила решение по административно - наказателно дело № 2740/2010г. по описа н РРС,
с което се отменя наказателно постановление поради това, че причина за
настъпването на ПТП -то е било
непредвидимо за ищеца препятствие и не е установено по безспорен начин, че Т. е
извършил нарушението, за което е санкциониран. Налице е влязло в сила решение
по цитираното НАХД, с което е признато, че деянието е случайно събитие, тъй
като видно от решението на съда, деецът не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици на деянието, от което следва, че същото не е
виновно и поради това не е престъпно. Фактът, че със съдебния акт по НАХД-то
поведението на Т. е било обявено за невиновно в рамките на същите фактически
обстоятелства, които са послужили за основа на наказателното обвинение по
досъдебното производство, е констатиран от ВКС в решението по н.д. № 752/2015
г., с което наказателното производство по делото се прекратява на осн. чл. 26,
ал. 1, т. 6 от НПК. След като с влязло в
сила решение деянието на Т., за което е повдиганото обвинение, е прието, че не
е престъпление, то прокуратурата следва да носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ за това, че е повдигнала и поддържала обвинение за деяние, което не
е престъпление по смисъла на чл. 9 от НК. Защото е безспорно, че без вина няма
и извършено престъпление. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ доколкото спрямо ищеца е водено неоснователно наказателно
преследване, тъй като прокуратурата е повдигнала и поддържала обвинение срещу Т.,
за деяние, за което същият е признат за невиновен с влязъл в законна сила
съдебен акт. Това наказателно производство се е развило в общо десет
наказателни дела, в продължение на четири години и дванадесет дена. Действията,
за които следва да се ангажира отговорността на ответника са повдигането и
поддържането на обвинението в наказателното производство.
За да е налице
отговорност на ответника е необходимо още ищецът да е претърпял вреди, които да
са в причинно - следствена връзка с неоснователно воденото срещу него
наказателно производство (с деликта). Именно в следствие на образуваното
наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в причинен стрес и неудобства във връзка с това. Изхождайки от вида и степента
на причинените вреди, както и вземайки предвид принципа на справедливост,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 35 000 лв. справедливо ще
обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Съдът, при
определяне на обезщетението, отчита фактите, че наказателното производство е
продължило четири години и дванадесет дена, като безспорно през периода на
производството по делото ищецът е търпял негативни психически изживявания и
стрес, предвид качеството му на обвиняем и на подсъдим и свързаната с това
възможност за налагане на наказание, както и факта, че два пъти е бил осъждан с
влезли в сила присъди, отменение по реда на чл. 422 от НПК, след като вече е
знаел, че за извършеното от него не носи вина, видно от показанията на св. Т.. Установи се също от събраните гласни
доказателства, че след образуване на наказателното производство поведението на
ищеца се е променило, станал е неконтактен, не е искал да се събира с хора. От
друга страна няма доказателства за твърдените от ищеца увреждания на здравето
му и другите описани неудобства в исковата молба. Върху така определеното
обезщетение следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на влизане в сила на решение № 490/12.01.2016 г. постановено по н. д. №
752/2015 г. на ВКС, с което наказателното производство е прекратено, а именно 12.01.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, съгласно ТР 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. В останалата част предявеният иск
за обезщетение за неимуществени вреди над 35 000 лв. до 300 000 лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и предявеният иск срещу Прокуратурата
на РБ за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. - разходи за адвокатски
хонорар за водените наказателни производства, във връзка с повдигнатото
обвинение, тъй като не се представиха доказателства за извършване на такива.
При този изход на спора, съразмерно
на уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, поисканите разноски по делото,
съгласно представения списък, в размер на 115, 90 лв. за адвокатски хонорар и
10 лв. заплатена държавна такса по делото, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Воден от
горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
"Витоша" № 2 да заплати на П.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. "а" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, при
нарушаване на забраната да се провежда второ по ред наказателно производство, като
деянието за което е бил обвинен, с влязъл в сила съдебен акт по дело с
административно - наказателен характер, е било обявено за невиновно в рамките
на същите фактически обстоятелства, които са послужили за основата на
наказателното обвинение по образуваното досъдебно производство, развило се в следните
наказателни дела от общ характер: НОХД № 2367/2011 г. по описа на РС - Русе,
VІІІ състав; ВНОХД № 251/2012 г. по описа на ОС - Русе; НД № 1362/2012 Г. по
описа на ВКС, І НО; НОХД № 2757/2012 г. по описа на РС - Русе, ХІ състав; ВЧНД
№ 109/2013 Г. по описа на ОС - Русе; НОХД № 743/2013 г. по описа на РС - Русе,
І състав; ВНОХД № 643/2013 г. по описа на ОС - Русе; НД № 1160/2014 г. по описа
на ВКС, ІІІ НО; ВНОХД № 610/2014 г. по описа на ОС - Русе, което дело е
прекратено с решение № 490/12.01.2016 г. по НД № 752/2015 г. на ВКС, І НО, ведно със законната лихва върху горната главница
от 12.01.2016 г. до окончателното издължавана, като ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, иска за неимуществени вреди за разликата над 35 000
лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., както и предявения иск за
претърпени имуществени вреди в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на П.С.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 125, 90 лв. (сто и двадесет и пет лева и 90
стотинки) разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: