Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 14.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 1669 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на наемна цена по договор за наем с
правно основание чл. 228, ал. 1, във вр. с чл.232, ал.2, предл.1 и чл. 79, ал.
1 от ЗЗД; за заплащане на консумативи, свързани с ползването на наетата вещ с
правно основание чл. 232, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
за заплащане на обезщетение за вреди, причинени по време на ползването от наета
вещ с правно основание чл. 233, ал.1, изр.2 от ЗЗД.
В
исковата молба и допълнителната такава от 16.09.2020г. ищецът Н.Р.Г. ***,
твърди че на 12.08.2019г. с
ответника А.П.М.
*** са сключили договор за наем, с който се задължил
да отдаде под наем на ответника собствения си апартамент № 93, находящ се в гр.
***********, за срок 12 месеца, считано от 20.08.2019г., а ответникът се
задължил да му заплаща наемна цена, съгласно чл.3, ал.1 от договора, в размер
280 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ - 547.63 лева.
Поддържа, че на 21.08.2019г. с ответника подписали приемо-предавателен протокол
към договора за наем, описвайки състоянието на наемното жилище. Посочва, че на
05.06.2020г. ответникът му заявил, че счита договора за прекратен и напуснал жилището,
без да му е заплатил дължимият се месечен наем за следните месеци: за месец
март 2020г. - 347.63 лева (след частично заплащане на сумата 200.00 лева); за
месец април 2020г. - 547.63 лева; за месец май 2020г. - 547.63 лева и за месец
юни 2020г. - 547.63 лева. Предвид посоченото по-горе, на 05.06.2020г. и в
присъствието на ответника, бил извършен оглед в наемното жилище, за което бил
изготвен приемателен протокол. По време на огледа била констатирана и описана
щета в жилището - счупен профил на крило (при панта) на балконска врата, за
която, съгласно чл.17 от договора за наем, наемателят дължи обезщетение в пълен
размер. Изтъква, че ответникът отказал да възстанови нанесената от него щета,
поради което разноските по възстановяването й били поети от него, като за
поправянето на вратата заплатил 450.00 лева. Твърди също, че съгласно чл.12 от
договора, ответникът му дължи и суми за използвани и незаплатени консумативни
разходи в общ размер 379, 77 лв., както следва: 75.50 лева - за вода; 114.27
лева - за електрическа енергия; 100.00 лева - за такса смет и 90.00 лева -
входна такса. Поддържа, че при подписването на договора за наем, ответникът му
предал сумата 280.00 евро и по-точно сумата 550.00 лева, която съгласно чл.3,
ал.2 от договора, представлява безлихвен депозит, от който наемодателят има
право да прихваща суми за щети, причинени от наемателя, при експлоатацията на
имота или от друго неизпълнение на договорните задължения. Изтъква, че от
дължимата от ответника сума за наем от общо 1990, 52 лв. е извършил прихващане със сумата от
550.00 лева, поради което ответника продължава да му дължи обезщетение за
неплатени месечни наеми в размер 1440.52 лева, както следва: за месец март -
345.26 лева, за месец април - 547.63 лева и за месец май - 547.63 лева. Предвид изложеното до тук и след направеното прихващане твърди, че
ответникът му дължи общо сумата 2 270.29 лева, представляваща незаплатените
месечни наеми, незаплатените консумативни разходи за имота, както и обезщетение
за причинените от него щети по наемния имот. Поддържа, че на 12.06.2020г. е
изпратил покана до ответника с предложение за извънсъдебно уреждане на
отношенията помежду им, за възстановяване и заплащане на дължимите суми по
сключения договор за наем. Поканата изпратил по Еконт и същата е била приета
лично от ответника на 15.06.2020г., но до подаване на исковата молба не е
получил нито отговор на поканата, нито исканите от него суми. Моли съда, като установи
изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответника А.П.М. да му заплати сумата 2 270.29 лева, представляваща незаплатените от
ответника месечни наеми за месеците март, април и май 2020г., използвани и
незаплатени консумативни разходи за вода - 75.50 лева, електрическа енергия -
114.27 лева, такса смет - 100.00 лева, входна такса - 90.00 лева, както и
обезщетение за причинените от него щети по наемния имот в размер 450.00 лева,
по сключеният между страните договор за наем от 12.08.2019г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на предявените по него суми, както и направените по делото
разноски.
Ответникът
А.П.М. ***, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва
предявените искове и заявява, че не дължи претендиралите суми, съответно и
законната лихва върху тях, в посочените размери и за посочените периоди.
Твърди, че не е ползвал имота под наем през месец юни, тъй като
правоотношенията им с ответника са приключили с предаването му на 05.06.2020
год. и тъй като уговорката за заплащане на наема е била от 20 до 25 число на
текущия на ползването месец, то смята, че наем за м. юни не дължи. Поради това
заявява, че ако дължи наем, той е в общ размер 1440.52 лв., както следва: за м.
март 2020 год. - 345.26 лв. - частичен наем поради частично плащане; за м.
април 2020 год. - 547.63 лв. и за м. май 2020 год. - 547.63 лв. Поддържа, че
съобразно договора за наем, наемодателят е могъл да извърши прихващане на
внесената като депозит сума от 550 лв. с някой от месеците на ползване на
имота, но не и с наема за м. юни 2020 г., когато не е имал качеството на
наемател. Посочва, че претендираните суми за консумативи - вода и електрическа
енергия, също включват м. юни 2020 год., в който месец е бил в невъзможност да
потребява вода и електроенергия в освободения от него чужд имот, поради което и
за този месец суми не дължи. Изтъква, че такса смет се изчислява от общината на
базата на годишни размери и от същата дължи само за 5 месеца на ползване, както
и сумата за входни такси. Претенцията за сумата от 450 лв. за заплатени вреди
на апартамента - ремонт на балконска вреда, намира за прекалено висока за такъв
вид дейност и за нанесената евентуално от него щета, като твърди, че ищецът е
сменил цялата врата, вместо да извърши ремонт на същата. Претендира присъждане
на направените в производството разноски. Не възразява чрез
преговори да постигнат съгласие с ищеца по дължимите суми и прекратят делото
със спогодба.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено следното:
Установи се, от представеният по
делото Договор за наем на недвижим имот (л.6-9), че на 12.08.2019 година в гр.София
между ищеца Н.Р.Г. ***, като наемодател, и
ответника А.П.М.
***, като наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот, с който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване под наем собствения си апартамент № **, находящ се в гр. ***********
(чл.1), за срок 12 месеца, считано от 20.08.2019г. (чл.2), а наемателят се
задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер 280 евро или
левовата им равностойност по фиксинга на БНБ (чл.3, ал.1 от договора) от 20-то
до 25-то число на всеки месец, представляваща наем за текущия и следващия месец
(чл.4). Съгласно чл.3, ал.2 от договора, при подписването на договора за наем
наемателят заплаща на наемодателя безлихвен депозит в размер 280.00 евро, от
който наемодателят има право да прихваща суми за щети, причинени от наемателя,
при експлоатацията на имота или от друго неизпълнение на договорните
задължения. В
чл.10 от договора е уговорено право на наемодателя да заплаща ежемесечно със
свои средства консумативните разходи по ползването на имота (ток, студена вода,
ежемесечни вноски за поддържане на общи части на сградата, такса смет) и да
представя платежните документи на наемателя, който от своя страна е длъжен да
му възстанови изцяло платената сума в деня на поискване. Съгласно чл.12 от
договора всички консумативни разходи по експлоатацията на наетия обект - ел.
енергия, вода и такса за поддръжка на общите части на сградата, такса смет,
считано от 20.08.2019г. до края на договора са за сметка на наемателя. Според
чл.17 от договора при унищожаване или повреждане на предоставеното за ползване
имущество по вина на наемателя, последния е длъжен да възстанови щетите в
пълният им размер.
Установи се също, от приложените
по делото два приемо-предавателни протокола към договора за наем,
подписани и от двете страни, че на 21.08.2019г. е извършен опис на състоянието
на наемното жилище и същото е предадено за ползване на наемателя, а на 05.06.2020г.
след извършен оглед в наемното жилище, същото е предадено от наемателя на
наемодателя. По време на този оглед е констатирана и описана в протокола щета в
жилището - счупен профил на крило (при панта) на балконска врата.
По
делото са представени от ищеца документи, удостоверяващи извършени от него
плащания на консумативите в наетия апартамент.
От
разписка № 0400011217976789 от 07.07.2020г., издадена от Изи Пей, се установи,
че ищецът е заплатил общо сумата 114, 27 лв. за използвана в апартамент 93
електрическа енергия за пет месеца - за периода от 13.01.2020г. до 12.06.2020г.,
като в приложенията към разписката са посочени дължимите суми по фактури за
всеки месец.
От
разписка № 0400011217976797 от 07.07.2020г., издадена от Изи Пей, се установи,
че ищецът е заплатил общо сумата 75, 50 лв. за използвана вода по осем броя
фактури, първата от които е издадена на 08.11.2019г., а последната - на
08.06.2020г.
От приходна квитанция, издадена
на 09.06.2020г. от отдел Финанси на Столична община се установи, че ищецът е
заплатил общо сумата 652, 03 лв. данък върху недвижим имот и такса битови
отпадъци за 2020г. за имот на адрес гр.
**********, като в квитанцията ръкописно е дописано "92, 93".
От квитанция № 92, 93Б се
установява внасянето на сумата 180 лв. на 10.07.2020г., както следва: 92 - м.
март-юли 2020г.; 93 - януари-юли 2020г.
Видно от представената по делото
фактура № 32 от 08.07.2020г., издадена от "Евро Дорс 2000" ЕООД, че
на ищеца Н.Р.Г. е начислена сумата 450,00 лв. за демонтаж на счупена балконска
врата, доставка на нова врата, монтаж и демонтаж на адрес гр.
***********. От представеното платежно нареждане от 13.07.2020г. на "ОББ" АД
се установява, че Н.Р.Г. е превел сумата 450,00 лв. по фактура № 32 от
08.07.2020г.
Установи
се също, че на 12.06.2020г. Н.Р.Г. е изпратил покана до А.П.М.,
в която е посочил дължимите от наемателя суми с предложение за извънсъдебно
уреждане на отношенията помежду им, за възстановяване и заплащане на дължимите
суми по сключения договор за наем. Видно от приложената обратна разписка на
Еконт, поканата е била приета лично от ответника на 15.06.2020г.
По
делото не се твърди от ответната страна и не са представени доказателства за
заплащане на исковите суми.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема следното от правната страна на спора:
Договорът за наем е консенсуален по своя характер и се
счита сключен с постигането на съгласие между страните за предоставяне на
определен недвижим имот за временно възмездно ползване. Същият поражда
задължения и за двете страни: за наемодателя – да предостави на наемателя
наетата вещ във временно ползване; за наемателя – да плати цената на
предоставеното му ползване от наетата вещ, както и разходите, свързани с това
ползване (чл.232, ал.2 от ЗЗД). Всяка от страните по договора за наем поема
задължения срещу поето насрещно задължение към нея от другата страна. В
настоящия случай се прилагат разпоредбите на чл.228-239 от ЗЗД, които уреждат
сключването, действието и прекратяването на договора за наем.
Доказателствената тежест по предявените парични осъдителни искове пада
върху ищеца-наемодател, който следва да установи, че е бил в наемни
правоотношения с ответника-наемател за процесния период (от 20.08.2019г. до
края на месец юни 2020г.), възникнали от писмен договор за наем и че е изпълнил
задълженията си да предостави за временно и възмездно ползване на ответника
процесния имот за договорения период. В тежест на ищеца е да докаже и размера
на всяка една от претенциите си - за наемна цена, за консумирана вода, ел.
енергия, за такса смет и входна такса и за обезщетение за вредите, причинени по
време на ползването от наетия апартамент. В тежест на ответника е да докаже
възраженията, направени с отговора на исковата молба.
По иска за заплащане на наемна
цена по договора за наем с правно основание чл. 228, ал. 1, във вр. с чл.232,
ал.2, предл.1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 1440.52
лв., представляваща сбор от незаплатена наемна цена по договора за наем от
12.08.2019 г., както следва: за месец март 2020г. - 345.26 лева; за месец
април 2020г. - 547.63 лева и за месец май 2020г. - 547.63 лева, формирана след
извършено прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата 550, 00 лв.
депозит от дължимата наемна цена за месец юни 2020г. от 547.63 лева и
частично за месец март 2020г. от 2, 37 лв.
В настоящия процес се установи и
не е спорно, че със сключването на договора за наем между страните от 12.08.2019г.
е възникнало наемно отношение помежду им, регулирано от клаузите на договора и
нормите на чл.228-239 от ЗЗД. Установи се също, от приложените по делото два приемо-предавателни протокола към договора за наем, че в периода от
21.08.2019г. до 05.06.2020г. ищецът-наемодател е предоставил ползването на обекта на
наемателя-ответник, т.е. създал му е възможност да упражнява необходимата за
ползването непосредствена фактическа власт върху наетата вещ. При наличността
на този правопораждащ юридически факт в тежест на наемателя-ответник възниква
задължението да плати наемната цена, както и разходите, свързани с ползването
на наетата вещ, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, и наемодателят има право да
иска от него изпълнение на това задължение.
Не се доказа ответникът да е
заплатил дължимата наемна цена за месеците март (частично), април, май и
първите пет дни на юни 2020г., което обстоятелство, като ползващо ответника,
съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, следва да бъде доказано именно от него. Налице е
частично виновно неизпълнение от ответника-наемател на задължението му за
заплащане на наемната цена за посочения по-горе период, поради което
претенцията на ищеца е доказана по основание.
Съобразно договорения от страните
в чл.3, ал.1 от договора месечен наем от 280 евро или левовата им равностойност
по фиксинга на БНБ (547, 63 лв.) дължимата наемна цена за процесния период е
както следва: за месец март 2020г. - 347.63 лева (след частично
заплащане на сумата 200.00 лева); за месец април 2020г. - 547.63 лева; за месец
май 2020г. - 547.63 лева и за първите пет дни на месец
юни 2020г. - 91.27 лева, или общо 1534, 16 лв. След извършване на прихващане с
направеното от ищеца материалноправно изявление за прихващане на това му
вземане с насрещно вземане на ответника за сумата от 550.00 лв., представляваща безлихвен депозит, която ответникът е предал на ищеца при подписването на договора за наем, то задължението на ответника за месечни
наеми остава 984, 16 лв.
С оглед изложеното искът за
заплащане на наемна цена по договора за наем с правно основание чл. 228, ал. 1,
във вр. с чл.232, ал.2, предл.1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е доказан в размер 984,
16 лв. и в този размер следва да се уважи като основателен, а за
разликата от уважения размер до претендирания от 1440, 52 лв. искът не е
доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Присъждането на
законната лихва върху уважения размер на иска по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане представлява
законна последица от уважаването на иска, същата е поискана от ищеца с исковата
молба, поради което следва да се присъди.
По иска за заплащане на
консумативи, свързани с ползването на наетия апартамент - за потребени, но
незаплатени вода и ел. енергия, входна такса и такса смет с правно основание
чл. 232, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 379.77
лв., представляваща сбор от незаплатени консумативни разходи за ползването на
недвижим имот от ответника по договора за наем от 12.08.2019 г., включваща
разходи за електроенергия от 114.27 лева, разходи за вода от 75.50 лева, такса смет от 100.00 лева и такса за поддръжка на входа от 90.00 лева.
За да бъде уважена тази претенция следва да се докаже,
че между ищеца и ответника е възникнало и съществувало валидно наемно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил ползването на наетия
имот, елемент от съдържанието на което правоотношение е задължението на
ответника да престира определена парична сума – стойност на потребени
материални блага във връзка с обичайното ползване на наетата вещ, а именно
електроенергия и ВиК услуги, както и че такива са реално потребени от ответника
за посочения период и в претендирания размер, както и такса смет и входна такса
и настъпила изискуемост на задълженията. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горните
обстоятелства от ищеца, следва да докаже, че е заплатил потребените за
процесния период ел. енергия и ВиК услуги за ползването на имота, както и такса
смет и входна такса.
По делото се установи, че с договора за наем страните
са уговорили всички консумативни разходи по експлоатацията на наетия обект -
ел. енергия, вода и такса за поддръжка на общите части на сградата, такса смет,
считано от 20.08.2019г. до края на договора, да са за сметка на наемателя
(чл.12). С договора страните са уговорили също, че наемодателя има право да
заплаща ежемесечно със свои средства консумативните разходи по ползването на
имота (ток, студена вода, ежемесечни вноски за поддържане на общи части на
сградата, такса смет) и да представя платежните документи на наемателя, който
от своя страна е длъжен да му възстанови изцяло платената сума в деня на
поискване (чл.10). Дори и да не е изрично уговорено между страните задължение
за заплащане на консумативите за ползването на наетата вещ, това задължение
произтича от закона - съгласно разпоредбата на чл.
232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща освен наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта.
Установи се също, от приложените към исковата молба платежни
документи, че в наетия имот реално са ползвани посочените консумативи в
процесния период, както и че същите са били платени на съответните доставчици,
на етажната собственост и общината от ищеца като собственик на имота. Ответникът
не твърди да е заплащал такива и не е представил доказателства, че е платил
потребените ел. енергия и вода, както и такса смет и входна такса за отразените
в документите периоди.
От представената разписка №
0400011217976789 от 07.07.2020г., издадена от Изи Пей, неоспорена от ответника, се установи, че ищецът е
заплатил общо сумата 114, 27 лв. за използвана в апартамент № 93 електрическа
енергия за пет месеца - за периода от 13.01.2020г. до 12.06.2020г., като в
приложенията към разписката са посочени дължимите суми по фактури за всеки
месец, ведно с начислените лихви,
в който период по делото е установено, че ответника е живял в имота. В
разписката е посочено за кой имот се отнася начислената ел. енергия, а именно
за отдадения под наем апартамент № 93, за какъв период е начислена и от кого е
извършено плащането, поради което и за съда същата установява, че в
претендирания от ищеца период такава ел. енергия на претендираната стойност
действително е потребена от наемателя.
Предвид това се явява основателна претенцията за
заплащане на стойността на доставената и потребена ел. енергия за сумата в общ
размер на 114, 27 лева за периода от
13.01.2020г. до 12.06.2020г. и същата следва да се уважи.
По отношение на претенцията за заплащане на потребена
питейна и отведена канална вода по делото е представена разписка №
0400011217976797 от 07.07.2020г., издадена от Изи Пей. От същата се установи,
че ищецът е заплатил общо сумата 75, 50 лв. за използвана вода по осем броя
фактури, първата от които е издадена на 08.11.2019г., а последната - на
08.06.2020г. Посочената разписка
не е оспорена от ответника и същият не е навел твърдения, че е заплащал
предоставените и ползваните ВиК услуги в процесния период за наетия имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че претенцията за
заплащане на стойността на доставената и потребена в наетия имот вода е
основателна за сумата в общ размер на 75, 50 лева и същата следва да се уважи.
С исковата молба се
претендира и заплащане на сумата 90,00 лева - задължение за покриване разходите
на входа, което задължение наемателят се е съгласил да изпълнява по отношение
на наемодателя. Съгласно чл. 6, ал.1, т.10 ЗУЕС собствениците на самостоятелни
обекти в сграда-етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, каквото задължение
имат и обитателите, съгласно ал.3 на същата разпоредба. Между посочените
идентични задължения на собствениците и на обитателите е налице т.нар.
неистинска солидарност - и едните и другите отговарят за изпълнението на едно и
също задължение, всеки на собствено основание, като погасяването на
задължението от страна на който и да е от тях освобождава и другия.
Задълженията на собственика и обитателя обаче не са солидарни, тъй като в
отношенията между тях не се прилагат разпоредбите на чл. 121-127 ЗЗД, а те се
уреждат от договора между тях (ако има такъв). Ако собственика и обитателя не
са договорили кой да заплаща разходите, то при наличие на договор за наем
(какъвто е настоящия случай) задължението за заплащане на разходите, свързани с
ползването на вещта е на наемателя - чл. 232, ал.2 ЗЗД, което е от значение за
вътрешните отношения между наемател и наемодател. Задължението на
ответника-наемател за плащане на такса за поддръжка на общите части на сградата
в случая произтича от клаузите на чл.10 и чл.12 от договора за наем. Нормативното
и договорното съществуване на това задължение, което наемателят е приел да
изпълнява към наемодателя, сочи, че искът е доказан по основание - възникнало е
правно задължение за плащане на разходите, свързани с поддръжката на общите
части, като от ответника не се оспорва факта на неизпълнението му.
За установяване на размера на
това задължение ищецът е представил квитанция № 92, 93Б (л.15 по делото), от
която се установява внасянето на сумата 180 лв. на 10.07.2020г., както следва:
92 - м. март-юли 2020г.; 93 - януари-юли 2020г. Или за първите шест месеца на
2020г. входната такса за процесния апартамент № 93 е 90, 00 лева или по 15, 00
лева месечно. Тъй като ответникът-наемател не е ползвал апартамента след
05.06.2020г., то задължението му за покриване разходите на входа възлиза на 77,
50 лева (75,00 лв. за месеците януари-май и 2,50 лв. за първите 5 дни от месец
юни).
Предвид изложеното,
претенцията за заплащане на входна такса е доказана до размер 77, 50 лв. и в
този размер следва да се уважи, като основателна, а в останалата й част за
разликата над уважения размер от 77, 50 лв. до претендирания размер от 90.00
лв. същата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Претендираната от ищеца такса за
битови отпадъци не съставлява разход, свързан с ползването на вещта, по смисъла
на чл. 232, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, поради което заплащането й на
наемодателя не е вменено от закона в задължение на наемателя. Напротив,
плащането на тази такса, на основание чл. 11 от ЗМДТ, е вменено в задължение на
собственика на имота към общината. Касае се за задължение, което наемодателят
като собственик на имота има по правоотношение с друг правен субект, различен
от наемателя - Столична община на основание данъчно-административно
правоотношение. С оглед договорната свобода по чл.9 от ЗЗД, е възможно страните
по наемното правоотношение да уговорят заплащането на таксата за битови
отпадъци от наемателя, което в случая е направено с клаузите чл.10 и чл.12 от
договора за наем. Следователно задължението за такса смет за ответника в случая
произтича от облигационното правоотношение и същият го дължи на ищеца на
основание посочените клаузи от договора за наем и нормата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Изпълнението на задължението на собственика към Столична община не е
относимо в конкретния случай, тъй като се касае за различни вземания, от
различни правоотношения. Ответникът не твърди да е заплащал такса за битови
отпадъци за наетия апартамент за първите пет месеца на 2020г., в които е
ползвал имота, съответно не е представил доказателства за заплащането на
такава, поради което същият я дължи на ищеца.
За установяване на размера на
това задължение ищецът е представил приходна квитанция, издадена на
09.06.2020г. от отдел Финанси на Столична община, от която се установява, че
ищецът е заплатил общо сумата 652, 03 лв. данък върху недвижим имот и такса
битови отпадъци за 2020г. за имот на адрес гр.
*********, като в квитанцията ръкописно е дописано "92, 93". Тъй като
от това доказателство не може да се установи размера на такса за битови
отпадъци за наетия апартамент № 93 за 2020г., съдът, по реда на чл. 162 ГПК,
приема, че за периода 01.01.2020 г. - 05.06.2020 г. ответникът дължи на ищеца
сумата 35, 00 лева такса за битови отпадъци.
Предвид изложеното,
претенцията за заплащане на такса за битови отпадъци е доказана до размер 35,
00 лв. и в този размер следва да се уважи, като основателна, а в останалата й част
за разликата над 35, 00 лв. до претендирания размер от 100.00 лв. същата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
В обобщение на изложеното съдът намира, че ответникът
има задължение към ищеца за неплатени консумативни разходи, свързани с
ползването на отдадения му под наем недвижим имот – за електроенергия, вода,
такса за поддръжка на входа и такса битови отпадъци, в размер общо на 302.27
лв. (114, 27 лв. за
електроенергия, 75, 50 лв. за вода, 77, 50 лв.
за такса за поддръжка на общите части и 35, 00 лв. такса за битови отпадъци).
До посочения размер искът е доказан и следва да бъде уважен като основателен,
като за разликата до пълния му предявен размер от 379.77 лв. искът не е доказан
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ацесорният характер на вземането за законна лихва върху приетото за доказано
главно вземане, считано от предявяването на иска до окончателното му
погасяване, налага уважаването на тази претенция.
По иска за заплащане на
обезщетение за вреди, причинени по време на ползването от наета вещ, в размер 450.00 лв., с правно основание чл. 233, ал.1, изр.2 от ЗЗД:
Съгласно чл. 233, ал.1,
изр.2 от ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той
не отговаря. Тази формулировка на правната норма показва, че отговорността на
наемателя за вредите, причинени през време на ползването на вещта, почива на
презумпция за виновно причиняване на същите от него. Тази презумпция е оборима
чрез доказване, че вредите се дължат на причина, за която наемателят не
отговаря. С разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр.4 от ЗЗД законодателят въвежда
още една оборима презумпция, според която до доказване на противното се
предполага, че при сключване на договора за наем имотът е бил предаден от
наемодателя на наемателя в добро състояние. Предвид изложеното, в
производството по иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр.2 ЗЗД ищецът е
длъжен да докаже съществуването на наемно правоотношение между него и ответника
и наличието на повреда на наетата вещ. Ищецът не дължи доказване на виновно
поведение на наемателя. В тежест на ответника е да обори всяка една от
посочените законови презумпции, за да се освободи от отговорността по чл. 233,
ал.1, изр.2 от ЗЗД.
В настоящия
случай между страните е безспорен факта на наличието на наемно правоотношение,
възникнало от сключен помежду им наемен договор. В съответствие със законовата
уредба, в чл. 17 от процесния договор за наем страните са предвидили, че при
унищожаване или повреждане на предоставеното за ползване имущество по вина на
наемателя, последния е длъжен да възстанови щетите в пълният им размер.
Установи се също, че
ползването на имота от ответника е започнало на 21.08.2019г. и е преустановено
на 05.06.2020г. От представения по делото приемо-приемателен протокол към договора за
наем, съставен на 21.08.2019г. при предаването на наетия апартамент на
ответника-наемател и в негово присъствие, е бил извършен оглед в наемното
жилище, при който е констатирано, че имота се предава в добро състояние, с чисто ново
обзавеждане и оборудване. Видно от представения по делото приемо-приемателен
протокол към договора за наем, съставен на 05.06.2020г. при освобождаване на
наетия апартамент от ответника и в негово присъствие, е бил извършен оглед в
наемното жилище, при който е била констатирана и описана щета в жилището -
счупен профил на крило (при панта) на балконска врата. Следователно, описаното в протокола увреждане на имота е извършено
по време на ползването на имота от ответника, в качеството му на наемател. По
делото липсват възражения и подкрепящи ги доказателства тази причинена на ищеца
имуществена вреда (загуба), да се дължи на причина, която да не може да се
вмени във вина на ответника (чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). При тези
съображения, съдът намира, че ответникът-наемател е имал неправомерно
поведение, в резултат на което е настъпила вреда, отговорността за която следва
да бъде поета от него.
Обемът на отговорността при неизпълнение на договорно
задължение се определя от закона - той е в размер на действително причинените
вреди /чл. 82 ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. Меродавни са средните пазарни цени, по които това възстановяване
може да се извърши.
От представените по делото
фактура № 32 от 08.07.2020г., издадена от "Евро Дорс 2000" ЕООД, и
платежно нареждане от 13.07.2020г. на "ОББ" АД, се установява, че
ищецът Н.Р.Г. е извършил ремонт на тази врата на стойност 450,00 лв. Макар
ответникът да твърди, че заплатената от ищеца сума за ремонт на вратата е
прекалено висока за такъв вид дейност и за нанесената от него щета, същият не е
ангажирал никакви доказателства (включително съдебно-оценителна експертиза) за установяване
размера на дължимото обезщетение, поради което съдът приема, че дължимото от
ответника обезщетение се равнява на реално вложена от ищеца сума за
възстановяване на вредата - исковата сума от 450,00 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема, че искът за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени по време на ползването от наета
вещ, с правно основание чл. 233, ал.1, изр.2 от ЗЗД, е доказан за
претендираната сума в размер на 450,00 лева и същият следва да се
уважи, като основателен.
Сумата следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба в
съда, както е поискано с исковата молба.
По разноските:
Съобразно с изхода на делото,
право на разноски имат и двете страни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът А.П.М. следва да се осъди да заплати на ищеца направените
в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете от 350, 00 лв.
Ответникът не е направил
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 984,
16 лв., представляваща наемна цена по договор за наем от
12.08.2019г. на апартамент № 93, находящ се в гр. ********; сумата 302.27 лв., представляваща консумативни
разходи, свързани с ползването на отдадения под наем с този договор апартамент
и сумата 450,00 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени по време
на ползването от наетия с този договор недвижим имот по предявения иск с правно
основание чл. 233, ал.1, изр.2 от ЗЗД, ведно със законоустановената лихва върху
тези суми от предявяването на исковете - 21.07.2020г., до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете от 350, 00
лв., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за заплащане на наемна цена с правно основание чл. 228,
ал. 1, във вр. с чл.232, ал.2, предл.1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата от уважения размер до претендирания от 1440,
52 лв. и на неплатени консумативни разходи с правно основание чл. 232, ал. 2,
предл. второ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата от уважения размер до
предявения размер от 379.77 лв., като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: