О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
09.06.2022 г., гр.Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в
закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и втора година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
разгледа докладваното административно дело № 293 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба за вреди от правораздавателна дейност на Н.А.Н. ***, срещу Административен
съд-Варна с претенция за заплащане на сумата от 200 лева, затова, че съдът е
изпратил препис от частна жалба за възстановяване на срок по адм.дело № 2295/21
г. и по адм.д. № 2296/21г., от което били последвали разноски пред ВАС
съответно от 100 лв. и от 50 лв. и срещу Върховен административен съд с
претенция за заплащане на сумата от 100 лева за това, че по адм. дело №
12236/21г. ищецът е осъден да заплати
100 лева на Комисия за защита на личните данни.
Съдът, като постави на разглеждане исковата молба, намира, че предявеният с
нея иск е процесуално недопустим по следните съображения:
В исковата молба са изложени твърдения, че Варненският административен съд
е изпратил препис от частна жалба за възстановяване на срок по адм.дело №
2295/21 г. и по адм.д. № 2296/21г., от което били последвали разноски пред ВАС
съответно от 100 лв. и от 50 лв. Изложени са и твърдения, че по адм. дело №
12236/21г. Върховен административен съд е осъдил ищеца да заплати разноски,
сумата от 100 лева на Комисия за защита на личните данни. Ищецът счита, че
неправилно Административен съд –Варна е изпратил преписи от частната жалба на
насрещната страна, което определя като противоправно действие, от което са
последвали вреди. Счита също, че Върховен административен съд незаконосъобразно
го е осъдил да заплати на КЗЛЛ разноски от 100 лева при положение, че КЗЛЛ
нямала право дори на становище, тъй като тя не била дори конституирана като
страна по делото.
Съгласно чл.128, ал.1, т.6 от АПК, на административните съдилища са
подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд.
Разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) определя в кои случаи могат да се предявяват искове
за вреди от правораздавателна дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд, като посочва, че за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд вредите следва да са причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз. В този случай исковете се разглеждат от
съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Цитираната разпоредба е във връзка с чл. 203, ал. 3 от АПК, който също определя,
че исковете за обезщетения за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и ВАС се разглеждат по реда на АПК единствено в
хипотезата, когато вредите се причинени от достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз. Това следва и от съвместното тълкуване на чл. 128,
ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 2в от ЗОДОВ, който е приет със същия ЗИДЗОДОВ, обн. в
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.
С настоящата искова молба са изложени твърдения, че Варненски
административен съд не е приложил правилно процесуалните правила при
администриране на частна жалба, следствие на което е последвало осъждане на
ищеца за разноски, което той определя като настъпила вреда и претендира
обезщетение. Изложени са и твърдения, че в нарушение на чл.160, ал.1, изр.2 от АПК във вр. с чл.130, изр.2 от ГПК
Върховният административен съд е присъдил незаконосъобразно разноски в
полза на насрещна страна по частна жалба, която според ищеца не била
конституирана по делото.
Тези твърдения са свързани с нарушаване на процесуални
норми от вътрешното право на Република България, но те не
съдържат никакви конкретни доводи за нарушаване на правото на ЕС.
Исковете за вреди, причинени на ищеца в резултата на допуснати от
административен съд и от Върховен административен съд нарушения на националното законодателство при
администриране и разглеждане на горепосочените дела, са недопустими за
разглеждане по реда на чл.128, ал.1, т.6 от АПК, във вр. с чл.203, ал.3 от АПК
и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Пороците на съдебните актове могат да бъдат
отстранени само по реда на инстанционния контрол. След като влязат в сила,
постановените от административните съдилища и Върховен административен съд
актове не могат да се проверяват инцидентно в производство по чл.128, ал.1, т.6
от АПК щом не се свързани с твърдения за нарушаване на правото на ЕС. Защитата
срещу порочните процесуални действия на съда се постига чрез обжалване на
опорочения акт, а когато той е влязъл в сила, чрез извънредните средства за
отмяна по чл.237-чл.249 от АПК. Във връзка с конкретните оплаквания в исковата
молба, е предвидена и защитата срещу съдебните актове, с които неправилно са
присъдени разноски. Ищецът е имал право да иска по реда на чл.248 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските.
От изложените в исковата молба фактически обстоятелства е видно, че предявените
искове не са по реда на чл.128, ал.1, т.6 от АПК, във вр. с чл.203, ал.3 от АПК
и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, а са по чл. 49, във вр. чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите.
Исковете по чл.49, във вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите подлежат на разглеждане за допустимост и
основателност по общия исков ред, поради което ищецът може да ги предяви пред
компетентния районен съд.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА искова молба на Н.А.Н. ***, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове срещу Административен съд-Варна с претенция за
заплащане на сумата от 200 лева, затова, че съдът е изпратил препис от частна
жалба за възстановяване на срок по адм.дело № 2295/21 г. и по адм.д. №
2296/21г., от което били последвали разноски пред ВАС от 100 лв. и от 50 лв. и
срещу Върховен административен съд с претенция за заплащане на сумата от 100
лева за това, че по адм. дело № 12236/21г.
ищецът е осъден да заплати 100 лева на Комисия за защита на личните данни.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 293/2022 г. по описа на
Административен съд - Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: