Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.С., 14.12.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №10404 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Н.С. М. срещу „Д. з.“АД иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ за сума в размер на 50 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, по повод възникнало ПТП на 22,04,2016год., както и обезщетение за забава за периода от момента на увреждането до окончателното изплащане.
Излагат се твърдения за настъпило пътно-транспортно произшествие на 22,04,2016год. , около 14,00часа, в гр.Благоевград, в близост до спирка „Чайка“ , на ул. „Кирил и Методий“ по вина на делинквента Д.Б.С., управлявал автобус „Чавдар 1420“, с д.к.№******, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който нарушил правилата за движение по пътищата –натиснал рязко спирачка, в резултат на което на ищцата –пътник в автобуса са причинени неимуществени вреди описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-„Д.з.“АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност. Оспорва механизма на ПТП и поддържа да
липсва противоправно деяние осъществено от водача на автомобила. В условията на евентуалност релевира възражение
за съпричиняване от страна на пострадалата, което уточнява по молба от
22,05,2017год. При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Оспорва дължимостта
на лихви за забава.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното ПТП на 22,04,2016год., около 14,00часа,
в гр.Благоевград, на
ул. Кирил и Методий, в близост до спирка „Чайките“ при Първа инвестиционна
банка, когато Д.Б.С., като водач на автобус
„Чавдар 1420“, с ДКН ****** е предприел рязко спиране на
управляваното от него МПС, в резултат на което ищцата –пътник в автобуса е
загубила равновесие и паднала в него. В съдебно заседание проведено на
26,06,2017год., е прието за безспорно между страните обстоятелство- механизма
на пътнотранспортното произшествие, потвърден и от заключението на съдебно -техническата
експертиза.
С определение постановено на 30,03,2017год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на водача, с ответното дружество за релевирания
период.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следното травматично увреждане:
фрактура в горната част на дясната бедрена
кост. Проведено е комплексно лечение в болнични и амбулаторно-домашни условия. На следващия ден след травмата
ищцата е хоспитализирана и е проведено оперативно лечение на
24,04,2016год. като след открито наместване
на фрактурата са поставени
импланти-бедрен пирон, главичен и антиротационен винт и
два застопоряващи винта. Травматичното
увреждане е в пряка причинна връзка с ПТП. Възстановителния период е продължил
около 5 месеца. Причинените болки и страдания са били
най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция,
умерени с периодично изостряне в рамките
на 5 месеца без натоварване на крайника, в който пострадалата е имала нужда от
чужда в обслужването си. Не е констатирано усложнение при зарастването на
фрактурата. При извършения от вещото лице преглед се констатира функционален
дефицит в активните и пасивни движения на тазобедрената става от 20градуса, но същия е в резултат на
диагностицирана при ищцата коксартроза на дясна тазобедрена става. Налице е
оперативен белег от външна страна на бедрото-10см. и 5см.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.А.Х.М., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства- настоящия състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на
водача на автобус „Чавдар 1420“,
с ДКН ******, който нарушил чл.20, ал.2 от ЗДВП. Съгласно посочения текст водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Не се установи по делото да е създадена опасност за движението, във връзка
с която да е предприето рязко аварийно
спиране с оглед нормата на чл.24, ал.1 от ЗДВП. Ето защо и доколкото
презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, съдът намира да е налице
осъществен деликт.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност за делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 25000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: Фрактура на дясна бедрена кост, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 5месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение и метална фиксация на счупването на дясна бедрена кост, обстоятелството, че за период от около 5 месеца крайника не е следвало да се натоварва, в който период неминуемо е следвало да се полагат грижи за пострадалата, възрастта на пострадалия - 79г. към датата на ПТП/ утежняващ възстановяването фактор/. За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план. Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че е налице пълно костно зарастване на фрактурата, без костни усложнения, а констатираните затруднения при движението, които предполагат ползването на помощни средства са резултат от диагностицирана коксартроза на тазобедрена става. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, доколкото
съобразно чл.154, ал.1 от ГПК не са ангажирани доказателства с поведението си ищцата
да се е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на
26,04,2016год. е дължима от 27,07,2016год. до изплащане на вземането. По делото от ответника не са
ангажирани доказателства, да е уведомил пострадалата за представяне на нужните
документи за произнасяне по щета, поради което забавата се определя след
изтичане срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1000,00лв.
–държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 250,00лв. от общо
500,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 50,00лв., от общо 100,00лв.,-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на С.К.Н. се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 1015,00лв. от общо 2030,00лв..
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да
заплати на Н.С.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, т.3 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 25000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени по повод възникнало на 22,04,2016год. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 27,07,2016год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 25000лв.
до пълния предявен размер от 50000,00лв., както и за лихва за периода от
22,04,2016год. до 26,07,2016год. като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:***
да заплати на Н.С.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, т.3 на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 250,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1000,00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.С.М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, т.3 да заплати на „Д.з.“АД, с
ЕИК: ******, адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 50,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да
заплати на адв.С.К.Н. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 1015,00лв.–
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: