Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
Гр.
Перник, 11.07.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 122
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, представлявана
от директора, срещу съдебно решение № 316 от 21.04.2022 година, постановено по
АНД № 20221720200170 по описа за 2022 година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 299 от 21.12.2021 година на
директора на РИОСВ – София, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на „***“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ***, с управител Я.П.К.
е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева,
за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условия
10.1.1.1 и 10.1.1.2 от Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014 г.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материален закон. Касаторът моли съда да постанови
решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като
по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Г. К.** от АК София,
която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението, предмет на
касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди
процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба – „***“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
С. С.**, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да
остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, прави заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба се явява
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна:
С НП № 299 от 21.12.2021 година
директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, във връзка с
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на „***“ АД имуществена санкция в размер на 20 000
лева, за това, че на 11.07.2021 година, при извършена от експерти на РИОСВ –
София проверка във връзка с получен сигнал от тел. 112, с вх. №
С-218/12.07.2021 година за замърсяване на река ***, при направен оглед на
коритото на река *** в седем участъка от централната градска част и кв. „***“
до кв. „***“ на гр. Перник, в
проверените участъци от кв. „***“ до бензиностанция „Шел“ преди кв. „***“ е
установено, че водите на реката са видимо мътни със сиво – бял цвят, характерен
за шламови води. Локализиран е източника на заустване на производствени шламови
води в р. *** – бетонова шахта на помпена станция „***“, собственост на „***“
АД, находяща се на левия бряг на р. ***, преди мост на бензиностанция „Шел“,
като при огледа на място е констатирано, че от бетоновата шахта на помпената
станция се заустват производствени (шламови) води с характерен сиво – бял цвят
във водоприемника – река ***. Над помпената станция срещу течението на реката
водите са видимо бистри без оцветяване, а след заустването на шламовите води,
реката е сива и непрозрачна със същия цвят на изтичащите води от бетоновата
шахта. Помпената станция, вместо да се използва по предназначение за
водочерпене от река ***, същата се използва за заустване на производствени води
във водоприемника, с което са нарушени Условия на КР № 53-Н1/2014 г., както
следва: Условие 10.1.1.1 – на притежателя на настоящото разрешително не се
разрешава заустване на производствени и излишни охлаждащи отпадъчни води във
водни обекти и/или канализационни системи на населени места; Условие 10.1.1.2 –
притежателя на настоящото разрешително да използва производствените и излишните
отпадъчни води по Условие 10.1.1.1 единствено в оборотен цикъл.
Установеното е квалифицирано като
неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия
съдебен контрол го е отменил, като незаконосъобразно.
За да постанови атакувания
съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, във основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и след техен анализ, съвкупен и поотделно,
е приел от фактическа страна за установена по несъмнен начин отразената в
съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и процесното НП фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, след извършената цялостна служебна проверка за
законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция и във
връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, АУАН отговаря на изискването на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, но както актът, така и НП, не отговарят на императивните изисквания на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвид липса на ясно и пълно
излагане на обстоятелствата, при които е извършено вмененото на касатора
нарушение, поради което и описанието му не съдържа всички обективни признаци на
посочената за нарушена норма, за да се прецени осъществено ли е деянието, с
което е препятствана обективно възможността на нарушителя да се защити срещу
непълно описаното нарушение, с което се препятства и осъществяването на съдебен
контрол досежно съставомерността на деянието.
Решаващият първоинстанционен
състав е приел също, че наказващият орган за първи път в обстоятелствената част
на НП е посочил факти и обстоятелства, свързани с административнонаказателното
обвинение, неописани в АУАН, съответно непредявени на наказаното лице, а именно
– установена пряка връзка между помпената станция и басейн с производствени
води към багерни групи, както и с отразен в дневник на дежурния инженер за
11.07.2021 г. „пробив“ и „голям теч“ в канала на багерна станция, довело до
изпомпване на водите, с което е допуснато следващо съществено процесуално
нарушение, ограничило правото на защита на наказаното дружество, тъй като го е
лишило да направи възражения срещу направените констатации.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно
и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на
спора.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя и направените от районния съд правни изводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на процесното наказателно постановление,
съставляващи достатъчно и самостоятелно основание за неговата отмяна, като
незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно
решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е
изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени
спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от
наказващия орган.
Изводите в решението, че
производството по издаване на процесното наказателно постановление е протекло в
нарушение на изискванията на ЗАНН към съдържанието на АУАН и НП, свързани с
гарантираното право на защита на лицето, срещу което производството се води, са
правилни. В процесното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с императивните изисквания на разпоредбите на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН – към съдържанието на АУАН, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – към
съдържанието на НП. Както АУАН, така и НП не отговарят на изискванията за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, което описание
следва да съдържа всички обективни признаци на посочената за нарушена правна
норма, както и на евентуалната и конкретната връзка, към която същата навежда –
в случая условия от КР. Прецизното формулиране на административнонаказателното
обвинение е гаранция за реализиране правото на защита на лицето, срещу което
производството се води, както и предпоставя извършването на съдебната проверка
за законосъобразност на проведеното производство – процесуална и материална.
Споделят се и изводите на
районния съд за недопустимо допълване на предявеното с АУАН
административнонаказателно обвинение. Настоящата касационна инстанция счита, че
не следва да повтаря мотивите, обосновали тази част на първоинстанционното
решение, като на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК извършва препратка към същите.
Предвид изложеното наведените
касационни основания са напълно неоснователни. Настоящият касационен състав
след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия,
включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
съдебно решение № 316 от 21.04.2022 година, постановено по АНД № 170 по описа
за 2022 година на Районен съд – Перник
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/