РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530100263 по описа за 2022 година
Ищецът М. П. СТ. твърди в исковата си молба, че е собственик на следното МПС –
лек автомобил марка: „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН, с рама:
WAUZZZ8K1AN023831. С оглед на това на 07.05.2021 г., сключила автомобилна
застраховка „Каско +“ към Застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК: *********, която да обезпечава заплащането на всички настъпили случайни събития
по отношение на процесния автомобил.
Сочи, че на 20.12.2021 г. паркирала МПС-то на обособен паркинг, находящ се в гр.
Стара Загора на ул. „Петко Р. Славейков“ № 3 за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч., за да
изпълни неин служебен ангажимент, свързан с денталната й практика. Когато се върнала
при МПС-то, установила, че то е претърпяло ПТП в предната му дясна част, навярно от друг
автомобил, като били пострадали предната броня, десния фар и предния десен калник.
Заявява, че тъй като лек автомобил марка: „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН,
с рама: WAUZZZ8K1AN023831, нейна собственост, притежавала сключена застраховка
„Каско +“ с номер на полицата № 440121193000312, която покривала всякакви
застрахователни събития, сключена с ответното дружество – Застрахователно дружество
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* на 07.05.2021 г. със срок на валидност до
13.05.2022 г. включително, още на другия ден уведомила застрахователя за настъпилия
инцидент и предоставила всички необходими документи, които й били изискани. В тази
връзка, бил направен и оглед на процесното МПС, за да се установят по обективен и
несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента. С оглед на това от
представител на ответника – вещо лице Слави Славов, бил изготвен опис на щети. По този
начин се установили конкретните имуществени вреди по отношение на процесния лек
автомобил, както и тяхната степен на увреда. Заявява, че нейната щета била заведена под
номер 44012312106369 и била уведомена, че в законоустановения срок, ще й бъде преведено
по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на
05.01.2022 г., получила отказ от страна на ответника с peг. № 03-0012/05.01.2022 г., в който
била уведомена, че няма да получи никакво обезщетение, тъй като считат, че уврежданията
по предната броня, фар и калник преден десен не можели да се получат, когато МПС-то
1
било в покой при паркирано състояние и съгласно т.9.1.9 от ОУ, Раздел I, Застрахователят
не предоставял застрахователно покритие при „деклариране на обстоятелства от
Застрахования или негов представител, различни от действително случилото се....“
Заявява, че останала недоволна от така поставения й отказ с peг. № 03-0012/05.01.2022
г. за изплащане на застрахователно обезщетение и на 13.01.2022 г. подала писмено
възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал.6 от КЗ. За съжаление ответникът не счел нейното
искане за заплащането й на застрахователно обезщетение за основателно и го оставил без
разглеждане.
Сочи, че видно от изготвения от страна на представителя на ответника (вещо лице)
Слави Славов опис на щети № 44012312106369, настъпилите имуществени вреди, по
отношение на лек автомобил марка: „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН, са както
следва: предна броня – със степен на увреждане – смяна + боя; фар десен – със степен на
увреждане – смяна + боя; Калник преден десен – със степен на увреждане – смяна + боя;
Счита така постановеният й отказ с peг. № 03-0012/05.01.2022 г. издаден от ответника
за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречал на закона и в частност на чл.
405, ал. 1от КЗ, съгласно който „ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок“ и в
тази връзка счита, че помежду й било налице валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка, обективиран в представената застрахователна
полица № 440121193000312. Нещо повече, полученият от нея отказ не било основание да не
й бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените й имуществени вреди.
Законодателят изрично бил предвидил случаите, в които застрахователят имал правото да
откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите били
визирани в нормата на чл. 408 от КЗ. Съгласно нея плащането може да се откаже само: 1.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. В настоящия случай
подобна хипотеза безспорно и категорично не била налице и ответникът по никакъв начин
не е доказал виновно поведение от нейна страна, което да се явявало причина за
неизплащането на дължимото ми обезщетение. Нещо повече в така постановеният й отказ
по никакъв начин не били ангажирани доказателства, че процесната щета не би могла да
настъпи от така описания от нея инцидент.
Твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят
следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението
следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на стойността на
вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането и това била сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Счита, че това е
така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност била реципрочна на тази на делинквента, изисквало обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна
се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото
със същото по вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност била стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това била
стойността, срещу която можело да се купи друго такова, със същото качество.
Моли съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането,
вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно дружество
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Витоша" № 89Б, р-н Триадица, представлявано от Коста Христов Чолаков,
Бистра Ангелова Василева, Стефан Адриаан Герта Делае, Евгени Йосифов Бенбасат, да й
2
заплати сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща незаплатеното й
застрахователно обезщетение вследствие на настъпилото на 20.12.2021 г. застрахователно
събитие, при което е увредено собственото й МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел: „А
4“, с peг. № СТ 0435 РН и законната лихва, считано от датата на завеждането на настоящата
искова претенция – 25.01.2022 г.
Счита, че сумата, представляваща претърпените от нея имуществени вреди,
определени, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, е както следва: 300,00 /триста/ лева,
представляващи сбора от сумите на цената на предната броня подлежаща на замяна в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева с такава от същия вид, цената на труда необходим за нейната
замяна в размер на 50 /петдесет/ лева, цената на боята в размер на 100 /сто/ лева и цената за
труда необходим за нейното нанасяне в размер на 50 /петдесет/ лева; 300,00 /триста/ лева,
представляващи сбора от сумите на цената на десния фар подлежащ на замяна в размер на
100 /сто/ лева с такъв от същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в размер
на 100 /сто/ лева, цената на боята в размер на 50 /петдесет/ лева и цената за труда необходим
за нейното нанасяне в размер на 50 /петдесет/ лева; 200,00 /двеста/ лева, представляващи
сбора от сумите на цената на предния десен калник подлежащ на замяна в размер на 150
/сто и петдесет/ лева с такъв от същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в
размер на 50 /петдесет/ лева;
Общата сума на претърпените имуществени вреди от нея са в размер на 800
/осемстотин/ лева, представляващи претърпените имуществени щети по отношение на лек
автомобил марка „Ауди“, модел: „А 4“, с per. № СТ 0435 РН, нейна собственост.
Моли съда на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди
ответника да й изплати законната лихва до окончателното изплащане на задължението,
считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 25.01.2022 г.
Моли съда, обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на
собствения й лек автомобил, ведно с законната лихва от датата на завеждането на
настоящата искова претенция – 25.01.2022 г. до датата на окончателното изплащане на
задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения
адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка:
BG27RZBB91551005699757 в „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, собственост на адв. М.Т..
Претендира за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който намира предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорват
изцяло, както по основание, така и по размер.
Оспорват исковата претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско+“, сключена относно лек автомобил „Ауди А4“, с peг. №
СТ 0435 РН, като неоснователна и недоказана.
Заявяват, че не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско +“ на МПС, учредено с полица № 440121193000312,
сключена между ищеца и дружеството, за процесния лек автомобил, валидна към дата на
настъпване на ПТП.
Оспорват всички останали фактически твърдения, наведени в исковата молба,
включително и твърдението за настъпило застрахователно събитие – ПТП, както и заявените
за настъпили в резултат на същото имуществени вреди по лек автомобил „Ауди А4“, с peг.
№ СТ 0435 РН. В тази връзка оспорват механизма на настъпване на ПТП и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между описания в представения протокол за ПТП
механизъм и претендираните от ищеца имуществени вреди. Твърдят, че претендираните
вреди не били получени и не било възможно да се получат в резултат на заявеното
застрахователно събитие и по описания в исковата молба начин. Налице било
несъответствие между описаните вреди и заявения механизъм на ПТП, както и
обстоятелствата за настъпването му.
Във връзка с процесната щета № 44012312106369, експертите на застрахователната
компания били направили детайлен оглед на увредения автомобил, при което били
установили, че: по предна броня и преден десен калник са налице „ожулвания“ на боята,
3
които отговаряли автомобила да е контактувал с трайно закрепен обект като бетонна стена
или друг такъв, но и да били причинени от контакт с друг автомобил. Тези увреждания се
получавали при движение на автомобила, а не при паркирано състояние на същия, преден
десен калник, в частта която започвал от преден десен фар било с дълбоко задиране от твърд
предмет, вероятно метален, с малка площ, което не можело да се причини в паркирано
състояние на лекия автомобил.
Предвид гореизложените констатации, заявеният от ищцата механизъм на настъпване
на ПТП не можел да се получи при в паркирано състояние на автомобила. Такива
увреждания се получавали при движение на същия и след като ищцата заявява различен
механизъм от реално настъпилия, вероятно при причиняване на вредите е налице основание
за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение съгласно Общите условия по
застраховката, каквито били напускането на ПТП, шофиране от лице без СуМПС, шофиране
от лице в нетрезво състояние, техническа неизправност или друго.
Твърдят, че уврежданията по лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № СВ 3661 ВС,
които били в предна лява и дясна част не съответствали на заявения механизъм на ПТП.
Твърдят, че всички увреждания по автомобила не били настъпили по начина, който бил
описан в исковата молба.
Сочат, че с оглед на това, липсата на съответствие между заявеното за настъпило
застрахователно събитие и получените увреждания, т.е. липсата на пряка причинно-
следствена връзка, обуславя неоснователност на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение. Ето защо считат, че дружеството им основателно и в
съответствие с Общите условия към застрахователния договор е отказало да удовлетвори
претенцията на ищеца.
Твърдят, че в случай, че съда счете, че отговорността на застрахователя следва да
бъде ангажирана, оспорват предявения иск по размер.
Считат, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение от 800 лв. бил
значително завишен и не съответствал на средната пазарна стойност на вредите към деня на
заявеното събитие. Поддържат, че застрахователят дължал обезщетение, което било равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Молят съда да им присъди сторените по делото разноски
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица № 440121193000312
със валидност от 00 ч. на 14.05.2021 г. до 23.59 ч. на 13.05.22 г., от която е видно, че МПС –
лек автомобил марка: „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН, с рама:
WAUZZZ8K1AN023831 е застраховен при ответника със покрит риск – „пълно каско“. По
делото е представено уведомление за щета 44012312106369 от 21.12.2021 г., от което е
видно, че на 20.12.2021 г. превозното средство е било оставено на паркинг, като в
последствие ищцата установила, че е увредено в предната дясна част от неизвестен
извършител. В представеното опис – заключение по щета 44012312106369/21.12.2021 г. са
описани увредените детайли-предна броня, десен фар и преден десен калник.
С писмо № 03-0012/05.01.2022 г. ищцата е уведомена, че обстоятелствата
декларирани при завеждането на претенцията не съответстват с установените факти и
събраните данни относно настъпилото събитие. Ответникът сочи в писмото също, че
уврежданията по предна броня, десен фар и преден десен калник не могат да се получат
когато МПС е в покой при паркирано състояние. Ищцата е уведомена, че не са налице
4
основания за заплащане на застрахователно обезщетение по щета 44012312106369.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и което съдът възприема изцяло като компетентно
изготвено. Вещото лице сочи, че стойността на ремонта възлиза на - 826 лв., по средни
пазарни цени. Установените и описани вреди по л.а.Ауди с per № СТ0435РН, съответстват
на удар в предна дясна странична част. В описа не фигурират елементи от други зони на
автомобила, в т.ч. и от предна лява част, както се твърди в отговора на исковата молба.
Вещото лице посочва също, че причинените застъргвания по предна броня и десен калник,
както и така нареченото от ответника, дълбоко и тънко изкривяване на преден десен калник
в частта, която започва от фара, могат да се получат от контакт с друго МПС. Въпросната
пластична деформация в случая се явява горната граница по която е настъпил контакта. Тези
деформации могат да се получат при покой на л.а.Ауди. Това разбира се не е единствения
възможен механизъм. Установените деформации е възможно да се получат по механизъм —
л.а.Ауди с рег.№ СТ0435РН в паркирано положение получава удар от друго МПС. Няма
белези, които категорично да отхвърлят тази възможност. Деформациите могат да бъдат в
причинно-следствена връзка с посочения механизъм. Деформациите може да се получат и
по друг механизъм, който включва движение на л.а.Ауди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено
следното:
Съдът приема за безспорно установено, че собственото на ищцата МПС,
паркирано на обособен паркинг в гр. Стара Загора, ул. „П.Р.Славейков“ № 3 е претърпяло
ПТП на 20.12.2021 г. в предната му дясна част като пострадали предна броня, десен фар и
преден десен калник. Ответното дружество е отказало да изплати каквото и да било
обезщетение за претърпените увреждания по собственото на ищцата МПС, тъй като
установили, че уврежданията не могат да се получат, когато МПС е в покой, при паркирано
състояние.На основание чл. 9.1.9 от Общите условия на автомобилна застраховка Каско,
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на
действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на
застрахователя, в т.ч. деклариране на обстоятелства от застрахования, различни от
действително случилото се.
Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск „каско +".
Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна
норма на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и
пълно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на
поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния
договор риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата,
необходими за отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.
В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на
застрахователно правоотношение по сключена застраховка "Каско +", обект на която е лек
автомобил марка л.а.Ауди с per № СТ0435РН, както и че в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие – увреждане по предна
броня, десен фар и преден десен калник.
Спорният по делото въпрос е свързан с размера на следващото се застрахователно
обезщетение и механизма на настъпване на ПТП.
5
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като законът
сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови имуществото с
ново от същия вид и качество, то безспорно е, че ремонтът може да бъде извършен в
доверен сервиз. Както обаче увреденият има право да получи справедливо обезщетение, така
и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на висока стойност.
Ето защо, предвид заключението на вещото лице, дължимата сума за възстановяване на
щетите възлиза в размер на 826 лева.
В обобщение, съдът намира, че предявеният иск в рамките на размера, предмет на
настоящата претенция, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът не споделя доводите на ответника, че уврежданията по л.а. „Опел астра“ с рег.
№ СВ 3661 ВС не съответстват на заявения механизъм на ПТП. Очевидно в отговора на
исковата молба ответникът излага твърдения за друг случай на ПТП с друг лек автомобил, а
не процесния. В случая се касае за „Ауди“ модел А4, с рег. № СТ 0435 РН. Освен това,
видно от заключението на вещото лице, установените деформации не дават основание да се
изключи като възможност те да бъдат получени в резултат на контакт с друг автомобил. В
материалите по делото липсват данни, експертите на застрахователя да са установили по
време на огледа характерните белези от контакт с бетонов елемент, както ответникът твърди
в отговора. Ето защо, съдът приема, че ответникът по никакъв начин не е доказал виновно
поведение от страна на ищцата, което да се явява причина за неизплащането на дължимото
обезщетение. Нещо повече, в така постановеният отказ по никакъв начин не са ангажирани
доказателства, че процесната щета не би могла да настъпи от така описания от ищцата и
вещото лице по настоящото дело инцидент.
При тези данни, съдът счита, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и
доказан и на ищцата следва да се присъди незаплатеното й застрахователно обезщетение,
вследствие на настъпилото на 20.12.2021 г. застрахователно събитие, при което е увредено
собственото й МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ 0435 РН и
законната лихва, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция –
25.01.2022 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцата сторените в настоящото производство разноски в размер на 650 лв.,
6
представляващи заплатена ДТ, възнаграждение за вещо лице и адв. възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и 25 лв. ДТ по сметка на РС Стара Загора,
представляваща ДТ за направеното увеличение на иска от ищцата в с.з. от 4.05.2022 г.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша № 89Б, район Триадица
да заплати на М. П. СТ., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул. П.Р.Славейков № 3, вх. А,
ет.1, ап. 65 / чрез адв. М.М. Т. от АК Стара Загора/, сумата от 826 лева /осемстотин двадесет
и шест лева/, представляваща обезщетение за незаплатеното застрахователно обезщетение,
вследствие на настъпилото на 20.12.2021 г. застрахователно събитие, при което е увредено
собственото на М. П. СТ. МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел: „А 4“, с peг. № СТ
0435 РН, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на настоящата искова
претенция – 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 650 лв., представляващи направените разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша № 89Б, район Триадица
да заплати сумата от 25 лв. представляваща ДТ в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Стара Загора.
Сумите могат да се преведат по следната банкова сметка BG27RZBB91551005699757
в „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, собственост на адв. М.Т..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7