Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калина Анастасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Боряна Воденичарова
при секретаря
Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10781 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №ІІ-60-340946 от 16.02.2018год., постановено по гр.дело №50087/2013 год. по описа на СРС, ГО, 60 с-в, „С.Ф.“ЕООД с
ЕИК******* е осъдено да заплати на „А.М.А.“Б.В.- К.Н., на основание чл. 79,
ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.327,
ал.1 ТЗ сумата от 7850 евро, представляваща незаплатена цена на доставени стоки-
пластина с огледална повърхност и матрица за оптични дискове, по фактура
№1102148/13.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на исковата молба 02.12.2013 г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 665 лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „С.Ф.“ЕООД.
Жалбоподателят поддържа, че цената на процесните
стоки е била коригирана във връзка с предходни доставки на 3925 евро, от които
3420 евро били платени и задължението на ответника е в размер на 505 евро.
Оспорва също така правосубектността на ищеца и
процесуалната правоспособност на търговския пълномощник на ищеца. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен. Претендират разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец оспорва същата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
Възражението на въззивника-
ответник относно правосубектността на ищеца е
неоснователно, видно от представеното с молба от 23.04.2019г. извлечение от
Търговския регистър на Търговската камара на Нидерландия.
Относно процесуалното представителство
на ищеца в настоящото производство от търговския му пълномощник по силата на
изрично пълномощно първоинстанционният съд е изложил
подробни съображения, които е излишно да бъдат преповтаряни и в настоящото
решение- в пълномощното изрично е включена и възможността за преупълномощаване на адвокат с правата, дадени на
търговския пълномощник.
От изслушаните в първата инстанция,
приети и неоспорени от страните заключения на основната и допълнителна ССЕ се
установява, че цената на стоките по процесната фактура
не е била коригирана, тъй като освен представената по делото „проформа фактура“ (която според вещото лице не е счетоводен
документ), друг документ в тази връзка не е издаван. В случай на договорена
между страните промяна в цената, следва да бъде издадено кредитно известие. Доколкото
ответникът не оспорва нито наличието на сключен между страните договор за
продажба на процесните стоки (пластина с огледална
повърхност и матрица), нито факта на получаването на стоките, единственият
възможен извод е че дружеството- ответник дължи заплащането на цената на
стоките в размер на 7850 евро. По делото не се установява плащането на сумата
3420 евро да е по процесната фактура и за процесните стоки, поради което това плащане е ирелевантно за спора.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като
правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
Ответникът по жалбата има право на
разноски, но не претендира такива.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІ-60-340946 от
16.02.2018год., постановено по
гр.дело №50087/2013 год. по описа на
СРС, ГО, 60 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/